Пътеката от състезанието 101 Sерпентини, което велоклуб „Крива спица“ организира над гр. Лъки, е една от най-трудните, по които съм карал и това се дължи на… многото серпентини, коя от коя по-остра, стръмна или по друг начин крива.  Дали са сто и една? През 2019 г. ги преброих и сметката се оказа съвсем точна. Не че е много важно… качеството е важно, а не количеството. По принцип серпентините не ме плашат, но тези доста ме поизпотиха, така че определено са от най-качествените!

Пътеката е откритие на Наката и в тази връзка, а и като любители на предизвикателствата, които серпентините поставят, отправяме молба към всеки, който реши да пробва тази пътека, да не прокарва нови и преки линии, да не копае и да не изгражда нови елементи и изобщо, да я кара в естествения вид, в който е, без да прави промени в нея. Пътеката е идеална за определен тип каране – бавно, трудно, спънато и технично – и точно в това е чарът ѝ. Ако вие не харесвате такова каране, из цялата страна (и в нашите рубрики за маршрути и GPS следи) можете да намерите десетки пътеки от всякакъв друг тип. Такава обаче няма (или поне аз не съм срещал), затова нека я запазим непокътната и непроменена!

Не мисля, че това ще е последния маршрут от тази серия, защото по хълмовете над с. Полена има още скрити пътеки, които няма да оставим непроверени. Засега обаче, след пътеките „Полена 1“ и „Полена 2“, тази е третата поред ясна и караема пътека по пясъчните ридове на север от селото. Правя това уточнение, защото на практика сме открили още една-две, но те не са толкова добри за “масовия потребител”. 

Изкачването е същото като при другите две пътеки – кратко, с умерен наклон, за мен лично приятно и почти неусетно. Тъй като сам по себе си маршрутът е съвсем кратък, той е замислен за каране или в комбинация с другите пътеки от серията, или като завършек на някое по-дълго каране в района.

Самата пътека ни изненада, тъй като аз очаквах да е една от най-лесните по тези склонове, но не се оказа точно така. Макар да е сред по-често използваните, водата е изкопала на едно-две места дълбок улей, в който карането е на границата на възможното. Става дума за кратки участъци от по няколко метра, но освен тях има и остри серпентини, каране със завойчета до отвесния склон на дълбоко дере и други подобни “наелектризиращи” моменти, така че я препоръчвам по-скоро за напреднали карачи, които няма да изгубят самообладание в неподходящия момент. 

Това беше едно от най-хубавите карания в края на 2016 г., преди големият сняг да затрупа цялата страна. Пролетта и есента са най-хубавите сезони за каране по него, но не изключвайте и лятото – тогава обаче трябва да започнете рано сутринта, преди да е станало много топло. 

Изкачването е по ясен, главен черен път, следващ билото на рида северно от Сухата река. Щом стъпите на този път, държите само него и само нагоре. При всички раздвоявания сме следвали по-лекия, по-обиколен, по-ясен черен път.

При спускането, което е по отсрещния рид, южно от Сухата река, следата включва почти всички преки/подсичащи пътеки, които видяхме, т.е. ту се кара по черния път, ту по пътеки и така е до махала Добрин. Заради това и техническата трудност е посочена в два варианта – ако искате да е по-лесно, карайте само по черния път. Ако искате да е по-интересно, следвайте пътеките (GPS следата), но бъдете готови и за някои по-технични участъци, както и за повечко тръни и храсти. Особено хубава е и последната част след махала Добрин, където се продължава по билото на рида между с. Полена и Симитли – хем е много красиво, хем има хубави, леки пътечки. 

Внимавайте да не отидете към цеха, който е в близост до началото/края на маршрута! Около него се навъртат 2-3 големи и наистина лоши кучета, които понякога са без надзор. Най-добре е да не се срещате с тях по никакъв повод. Затова и в края на маршрута има едно по-ранно слизане наляво към реката (т.27), за да не се окажете в близост до зверовете. 

Казано най-простичко, ако имате повечко опит в карането и не се плашите от диви места и малко храсталясване, това е един от най-добрите маршрути, които районът около Огняново може да предложи! 

Причината е една пътека. Пътека с дължина около 5 км, която започва над с. Скребатно и се спуска чак до с. Господинци при р. Места. Пътека, която някога очевидно е била ползвана редовно, защото основата ѝ все още се вижда ясно дори сред сгъстяващата се растителност по южните склонове. Пътека, която е доста разнообразна, особено с тези по-диви места, през които минава. Пътека, за която е добре да носите дълъг панталон или наколенки с протектори за пищялите, тъй като в противен случай в края ще имате изподрана и възпалена кожа по краката. И пак ще се чувствате страхотно!

Най-трудно ми е да определя техническата трудност на пътеката. Ако беше навсякъде чиста и ясна, щеше да е със средно ниво на сложност (Т3). Във вида, в който я карахме обаче, за някои хора тя може да се окаже по-трудна, защото провирането през пущинаци обикновено не е лесно – тук те закачи клонче, там някой скрит камък се търкулне под гумата… Като физическо натоварване маршрутът не е тежък, но не е и съвсем лек – в по-храсталивите части ще ви трябват допълнителни сили, но пък дължината е такава, че всеки би могъл да го завърти в рамките на няколко часа.

Макар че това е първата пътека, описана в статията “Треска за злато над Полена”, като маршрут я описвам под номер три, защото чисто географски, а и във всяко друго отношение е различна от пътеките “Полена 1” и “Полена 2”. Разбира се, нищо не ви пречи да ги карате и трите наведнъж, както направихме ние в края на декември 2016 г. 

Все пак имайте предвид няколко важни неща за тази пътека:

Първо, до нея в момента се стига със спускане директно през едни поляни. Може някога да е имало пътека или път през тях, но в момента има само трева, в която трябва да уцелите посоката. За да ви е по-лесно, съветвам ви горещо да използвате GPS навигация.

Второ, пътеката на места е доста опасна. Трудна не бих я нарекъл, макар че в никой случай не е за начинаещи или за неуверени карачи. Макар да не е много неравна или прекалено тясна обаче, тя се движи по склона над стръмно дере и е с хлъзгава настилка от ситни камъчета и прах, така че трябва да карате с повишено внимание и, както казах, с увереност относно собствените си възможности и тези на велосипеда. Ако на някои места се чувствате некомфортно, по-добре слезте и бутайте, защото сурването към дерето не е добър вариант. Поради спецификите на терена, пътеката е по-стабилна и лесна за каране след дъжд.

И за да не ви се стори, че описвам пътеката в някакви мрачни краски, ще кажа, че за мен тя определено е една от най-вълнуващите в района и мога само да съжалявам, че за момента продължението ѝ нагоре към Брестово се губи в гъстите храсталаци. 

Ако сте чели маршрута “Горна Брезница 4”, вече знаете, че намирането на подсичащата пътека, описана в него, не стана от първи път, а бе съпроводено с някои фрийрайд импровизации с елементи на храсталясване, които обаче ни отведоха до още една много ясна и хубава пътека над селото. Така се роди и настоящият маршрут – публикувам го с уговорката, че по-нататък със сигурност ще търсим и друг вариант за достигане до същата пътека, тъй като описаното тук каране е подходящо само за хора, които имат афинитет към спускането по стръмни склонове без пътека, следвайки само общата посока. Но такива със сигурност има сред читателите ни и докато намерим друг подход към основната пътека, описана по-долу, реших, че този “дивашки” маршрут е по-добре от нищо. 🙂

Поредният номер отразява поредната пътека над Горна Брезница, която намерихме. За мен лично това е една от най-хубавите пътеки в района – не за друго, а защото подсича склона с малък наклон надолу, завирайки се от дере в дере, което я прави по-дълга в сравнение с някои от другите пътеки, които се спускат по-направо и по-стръмно и завършват твърде бързо. Малкият наклон я прави привидно лесна, но стръмният склон от едната страна гарантира силни усещания и изисква здрави нерви и увереност в карането, така че в никакъв случай не я препоръчвам на хора, които все още не са развили тези качества. И все пак, нека не ви плаша твърде много – в техническо отношение това е една от по-лесните пътеки над Горна Брезница, поне ако я гледаме в цялост.

Иначе качването си е стандартно, втората част от спускането също е по вече позната пътека.

Пореден маршрут около тези две населени места, поредна нова доза пътеки и пътища, подходящи за каране дори и през зимата! Всъщност сновната пътека в този маршрут се оказа една от основните над Горна Брезница, така че впоследствие започна да се ползва доста често. Представлява разклонение от пътеката към стадиона и е великолепна – технична, с хлъзгави чакълести серпентини, но в същото време не прекалено трудна (аз лично я спуснах с ХС твърдак) и не много опасна.

За да не слизаме обратно до Кресна по асфалта, поразпитахме две-три услужливи баби в селото и научихме, че има вариант за черни пътища покрай реката. Затова изследователската мисия продължи в тази посока и наистина намерихме приятно спускане между ливади и градини. Когато дойде време да излезем на шосето обаче, решихме да добавим още едно изкачване към металния кръст, който се издига над Кресна при входа към дефилето, защото от него надолу Краси Великов започна да превръща една обрасла и занемарена пътека в кратко трасе със скокове и други забавни елементи, така че и тази екстра е включена в настоящия маршрут.