Пътеката от състезанието 101 Sерпентини, което велоклуб „Крива спица“ организира над гр. Лъки, е една от най-трудните, по които съм карал и това се дължи на… многото серпентини, коя от коя по-остра, стръмна или по друг начин крива.  Дали са сто и една? През 2019 г. ги преброих и сметката се оказа съвсем точна. Не че е много важно… качеството е важно, а не количеството. По принцип серпентините не ме плашат, но тези доста ме поизпотиха, така че определено са от най-качествените!

Пътеката е откритие на Наката и в тази връзка, а и като любители на предизвикателствата, които серпентините поставят, отправяме молба към всеки, който реши да пробва тази пътека, да не прокарва нови и преки линии, да не копае и да не изгражда нови елементи и изобщо, да я кара в естествения вид, в който е, без да прави промени в нея. Пътеката е идеална за определен тип каране – бавно, трудно, спънато и технично – и точно в това е чарът ѝ. Ако вие не харесвате такова каране, из цялата страна (и в нашите рубрики за маршрути и GPS следи) можете да намерите десетки пътеки от всякакъв друг тип. Такава обаче няма (или поне аз не съм срещал), затова нека я запазим непокътната и непроменена!

Не мисля, че това ще е последния маршрут от тази серия, защото по хълмовете над с. Полена има още скрити пътеки, които няма да оставим непроверени. Засега обаче, след пътеките „Полена 1“ и „Полена 2“, тази е третата поред ясна и караема пътека по пясъчните ридове на север от селото. Правя това уточнение, защото на практика сме открили още една-две, но те не са толкова добри за “масовия потребител”. 

Изкачването е същото като при другите две пътеки – кратко, с умерен наклон, за мен лично приятно и почти неусетно. Тъй като сам по себе си маршрутът е съвсем кратък, той е замислен за каране или в комбинация с другите пътеки от серията, или като завършек на някое по-дълго каране в района.

Самата пътека ни изненада, тъй като аз очаквах да е една от най-лесните по тези склонове, но не се оказа точно така. Макар да е сред по-често използваните, водата е изкопала на едно-две места дълбок улей, в който карането е на границата на възможното. Става дума за кратки участъци от по няколко метра, но освен тях има и остри серпентини, каране със завойчета до отвесния склон на дълбоко дере и други подобни “наелектризиращи” моменти, така че я препоръчвам по-скоро за напреднали карачи, които няма да изгубят самообладание в неподходящия момент. 

Това беше едно от най-хубавите карания в края на 2016 г., преди големият сняг да затрупа цялата страна. Пролетта и есента са най-хубавите сезони за каране по него, но не изключвайте и лятото – тогава обаче трябва да започнете рано сутринта, преди да е станало много топло. 

Изкачването е по ясен, главен черен път, следващ билото на рида северно от Сухата река. Щом стъпите на този път, държите само него и само нагоре. При всички раздвоявания сме следвали по-лекия, по-обиколен, по-ясен черен път.

При спускането, което е по отсрещния рид, южно от Сухата река, следата включва почти всички преки/подсичащи пътеки, които видяхме, т.е. ту се кара по черния път, ту по пътеки и така е до махала Добрин. Заради това и техническата трудност е посочена в два варианта – ако искате да е по-лесно, карайте само по черния път. Ако искате да е по-интересно, следвайте пътеките (GPS следата), но бъдете готови и за някои по-технични участъци, както и за повечко тръни и храсти. Особено хубава е и последната част след махала Добрин, където се продължава по билото на рида между с. Полена и Симитли – хем е много красиво, хем има хубави, леки пътечки. 

Внимавайте да не отидете към цеха, който е в близост до началото/края на маршрута! Около него се навъртат 2-3 големи и наистина лоши кучета, които понякога са без надзор. Най-добре е да не се срещате с тях по никакъв повод. Затова и в края на маршрута има едно по-ранно слизане наляво към реката (т.27), за да не се окажете в близост до зверовете. 

Казано най-простичко, ако имате повечко опит в карането и не се плашите от диви места и малко храсталясване, това е един от най-добрите маршрути, които районът около Огняново може да предложи! 

Причината е една пътека. Пътека с дължина около 5 км, която започва над с. Скребатно и се спуска чак до с. Господинци при р. Места. Пътека, която някога очевидно е била ползвана редовно, защото основата ѝ все още се вижда ясно дори сред сгъстяващата се растителност по южните склонове. Пътека, която е доста разнообразна, особено с тези по-диви места, през които минава. Пътека, за която е добре да носите дълъг панталон или наколенки с протектори за пищялите, тъй като в противен случай в края ще имате изподрана и възпалена кожа по краката. И пак ще се чувствате страхотно!

Най-трудно ми е да определя техническата трудност на пътеката. Ако беше навсякъде чиста и ясна, щеше да е със средно ниво на сложност (Т3). Във вида, в който я карахме обаче, за някои хора тя може да се окаже по-трудна, защото провирането през пущинаци обикновено не е лесно – тук те закачи клонче, там някой скрит камък се търкулне под гумата… Като физическо натоварване маршрутът не е тежък, но не е и съвсем лек – в по-храсталивите части ще ви трябват допълнителни сили, но пък дължината е такава, че всеки би могъл да го завърти в рамките на няколко часа.