Второто трасе за спускане над Петрич. За разлика от първото, тук скоковете са по-малко, но пък има изобилие от естествени препятствия, множество линии, супер изровени участъци, супер стръмни и технични места.

Тази отсечка беше етап в ендуро състезанието през 2018 г. и ползва части от няколко различни пътеки. Започва при хижа „Беласица“ по „Душевадката“ – пътека с червена маркировка, която точно в началото е доста стръмна и технична, после пък става по-равна и тръгва дори леко нагоре на места. В един момент червената маркировка се отклонява наляво, ние караме направо и се включваме наляво в друга немаркирана пътека, идваща отдясно. По-надолу правим рязък десен завой, подсичаме още малко склона и се включваме в пътеката с жълта маркировка, идваща откъм хижа „Конгур“. По нея завършваме спускането в гр. Петрич.

Преди време това беше туристическа пътека с червена маркировка и до средата все още е такава. Сега обаче в долната си част отсечката следва трасето Kongur Air DH. Туристическата пътека също я има някъде около него, но не си личи много.

Внимание! Трасето включва някои доста големи/високи скокове – не се „хвърляйте“ от тях, освен ако нямате достатъчно опит за такива елементи!

Историята на тази пътека е интересна. Докато организаторте на ендуро състезанието Elevation 999 търсели разни нови възможности в района, един местен младеж с прякор „Яйцето“ им казал, че си е разчистил и оправил една пътека и си я ползва като лично трасе. Проверили я и се оказала идеална за ендуро състезание! 
Пътеката не е дълга и започва с кратка засилка по черен път, от който влитате в гората и там е добре да намалите, защото изведнъж се появяват и по-технични участъци, а основата е предимно от нестабилни камъни и скали. След 3-4 трудни серпентини пътеката пресича черен път (ползва се после при изкачването) и продължава след него до гробищата, където е финалът. 

Използвам разговорното име на тази пътека, защото то загтва доста ясно какво може да очаквате по нея – камъни, много камъни! Почти цялата, отгоре до долу, е покрита с натрошен камънак, което поставя сцеплението под въпрос.

Без съмнение това е една от най-разнообразните пътеки над Смолян и затова ми е една от любимите. В нея има от всичко – почва и корени, скали и камъни, скорост и остри завои, странични наклони и улеи, че даже и 2-3 изкачвания. Започва се с почвена пътека в гората, после влизаме в дерето и пътеката става по-камениста и коварна, в края се кара през ливади и отново през гората, а съвсем в края се изкачваме стръмно по една поляна и завършваме при първите къщи на града.

Това е най-дългият етап от Elevation 999, познат под името „Алиса в страната на чудесата“. Състои се на практика от две, или дори три отделни пътеки, навързани в дълга поредица.  Горната и средната част са „по-меки“, в долната става доста каменисто. Излиза се при една чешма на пътя за Смолян.

Страхотно трасе, малко право, но редуващо скоростни отсечки с някои по-стръмни и груби секции. От 2018 г. има изцяло нова долна чат, което удължи кефа от него до границата на физическата поносимост. Иначе казано, пътеката е разнообразна и технична, скоростна и стръмна, и достатъчно дълга, за да ви изстиска добре, ако я карате без почивки. Теренът е типично пампоровски – прашни и рохкави почви, корени и камъни. Ако я карате за първи път, внимавайте, защото има и изненади. В актуалния ѝ вид краят ѝ е близо до кв. Езерово на Смолян, където ще трябва да се изкачите обратно към лифта.