Без съмнение това е една от най-спънатите и технични пътеки, които съм виждал. На местата, на които е трудна, тя е почти некараема, поне в условията, в които я пробвахме ние. Тъй като е на северен склон, това беше единствената пътека, по която имаше влага, само че в комбинация с гладките камъни и окапалата шума, тази влага правеше нещата още по-трудни. Пътеката е дадена в един общ трак с достигането до нея, което не е много лесно за намиране и следвана, така че ползвайте GPS.
Гарванец
Тази пътека вече е класика и има защо! Тя дава името на събитието Ендуро Гарванец. Пътеката е трудна, спор няма, а също така е и коварна, но като изключим отделни много технични участъци, в по-голямата си част е караема и даже позволява отпускане на спирачките тук-там. Това е и най-разнообразната пътека над Згориград, поне по мое мнение. В нея има всичко – и скали, и улеи, и чакъл, и серпентини, и стръмни участъци, и полегати, подсичащи секции, и стъпала. Осечката включва и 500 м изкачване по черен път до началото на пътеката.
Згориград | Корените
Този етап е комбинация от 2-3 пътеки, като по този склон има същинска плетеница от такива. Като цяло това беше най-лесната пътека в Ендуро Гарванец 2018, което за много хора я прави и най-приятна. Честно казано, по нея няма чак толкова много корени – просто са повече, отколкото по другите пътеки, където има основно скали, камъни и чакъл. Тук може да се порадвате на горска почва. Пътеката започва от асфалтовия път, първата част е с лек наклон и доста шума, като цяло е широка пътека, ползваща като основа стар черен път. По надолу се появяват и по-технични места.
Згориград | Искрата
Тази пътека бе един от гвоздеите в програмата на Ендуро Гарванец 2018 и категорично е сред най-трудните, на които някога съм стъпвал. И все пак е караема, благодарение и на огромния труд, който организаторите бяха вложили в нея. Пътеката започва от едно хълмче, на което има антена. От шосето за Пършевица поемаме по черен път и се изкачваме по хълмчето до началото на пътеката. Спускаме се леко към близкия скален венец, после поемаме наляво, спускаме се още малко и достигаме първите два технични участъка, които са най-трудни и най-опасни. Ако се пробвате, подходете внимателно – грешките тук може да болят! Надолу пътеката продължава с още много стръмнотии, странични наклони, трудни завои – долу човек се чувства направо изстискан! На някои места има и разклони, но не бях на себе си, за да ги маркирам, така че при нужда проверявайте GPS-а!
Згориград | Асенската
Кръстена е на Асен Иванов – един от първите с колело по врачанските пътеки. Започва в непосредствена близост до разклона за хижа „Леденика“ – кротко, с няколко камъка и прагчета, след което идват два по-големи прага и след тях един брутален страничен наклон, който за мен бе напълно непреодолим. И това е само началото… Надолу има още няколко брутални БОЧ секции, та чак до самия финал в Згориград.
Згориград | Локвата
Една от най-дългите и популярни пътеки във Врачанския Балкан над с. Згориград. Била е част от маршрутите на няколко състезания, а в настоящия си вид е записана по време на приятелската ендуро сбирка Гарванец 2018. На фона на повечето други пътеки наоколо тази е по-лесна, но обективно погледнато си е технична и трудна пътека, в която има от всичко – и камъни, и стръмни секции, и нестабилен терен.
До началото на пътеката се достига по стар асфалтов път за ридниците, който след тях преминава в стръмен черен път. Вижда се ясно на картата.
Папреница
Второто трасе за спускане над Петрич. За разлика от първото, тук скоковете са по-малко, но пък има изобилие от естествени препятствия, множество линии, супер изровени участъци, супер стръмни и технични места.
Хижа „Беласица“ – Петрич
Тази отсечка беше етап в ендуро състезанието през 2018 г. и ползва части от няколко различни пътеки. Започва при хижа „Беласица“ по „Душевадката“ – пътека с червена маркировка, която точно в началото е доста стръмна и технична, после пък става по-равна и тръгва дори леко нагоре на места. В един момент червената маркировка се отклонява наляво, ние караме направо и се включваме наляво в друга немаркирана пътека, идваща отдясно. По-надолу правим рязък десен завой, подсичаме още малко склона и се включваме в пътеката с жълта маркировка, идваща откъм хижа „Конгур“. По нея завършваме спускането в гр. Петрич.
Хижа „Конгур“ – хижа „Беласица“
Преди време това беше туристическа пътека с червена маркировка и до средата все още е такава. Сега обаче в долната си част отсечката следва трасето Kongur Air DH. Туристическата пътека също я има някъде около него, но не си личи много.
Внимание! Трасето включва някои доста големи/високи скокове – не се „хвърляйте“ от тях, освен ако нямате достатъчно опит за такива елементи!
Пътеката от вр. Конгур
Туристическата пътека с червена маркировка, която сече напряко черния път. Започва се от самия връх и свършва при хижа „Конгур“. Пътеката е типична високопланинска, технична, виеща се през хвойните, на места доста стръмна, с ронлива и нестабилна настилка от подвижни камъни. Малко преди хижата се включва в черния път.