Велинград – хижа „Самоводица“ – Велинград (по зелената маркировка)

Written by

Преди едно каране с Байкария през пролетта на 2018 г. си мислех, че зная повечето хубави пътеки над Велинград. Оказа се обаче, че колекцията там е доста по-богата и ще трябват дори още няколко набега, за да я попълня поне отчасти. 

В този маршрут ще ви представя една пътека, която бе изцяло нова за мен, но определено се нареди сред задължителните специалитети в менюто. Технична и разнообразна, тя предлага буквално от всичко – има тесни и технични участъци, има по-бързи и широки прави, има улеи, има прагове, има камъни… с други думи, има много забавления! В долната част малко изпуснахме маркировката, което се вижда ясно и на картата – ако успеете, придържайте се към нея, макар че и нашият вариант не беше лош.

Маркирана е със зелена маркировка и по принцип започва от хижа „Кладова“ (в началото по черен път, а самата пътека от Печенешка скала), но ние я хванахме малко по-ниско, защото от Велинград се изкачихме през хижа „Самоводица“ и още по-нагоре, докато достигнем пресичането на пътеката с черния път. Качването в по-голямата си част е приятно, поне до хижата, след което постепенно става по-стръмно и бутането зачестява, но не е нещо драматично, поне за хора със средна физическа подготовка.



Хижа „Кладова“ – Велинград

Written by

Със сигурност между тези две точки има и други варианти, но тази отсечка следва основната, маркирана (син цвят) туристическа пътека, която е изключително популярна и сред планинските колоездачи, обичащи технични и по-трудни терени. Не че тя е през цялото време такава, но все пак е сред по-предизвикателните пътеки над града. Също така е и доста дълга и разнообразна.

Хижа „Кладова“ за жалост е изоставена. До нея може да се стигне по различни начини – откъм Пеева поляна (можете да го видите в подробното описание), откъм Юндола и дори директно от Велинград по черни пътища (но тогава изкачването би било доста стръмно и тежко).

Велинград – Юндола – Локвата – Велинград

Written by

Пътеката от м. Локвата към Велинград винаги е била в личния ми топ 10. Каквото и да кажа за нея, докато не я пробвате и не усетите разнообразието на терена под гумите си, няма как да споделите възторга ми. Все пак имайте предвид, че става дума за технична пътека и са необходими поне средни умения, за да ѝ се насладите пълноценно.

Мажду другото, в средната и долната си част пътеката се разделя на няколко варианта, а още повече са вариантите за достигането ѝ, като можете да изберете както по-преки и стръмни пътища, така и по-обходни. В случая този маршрут, записан от Кирил Радев, показва може би най-плавния и лек вариант за преодоляването на денивелацията до Юндола и може би най-популярния вариант на пътеката в посока надолу.

Осогово Ендуро 2018 | Етап 4

Written by

Най-краткия и един от най-бързите етапи. В началото пътеката чертае почти права линия по стръмния склон надолу, но е гладка и позволява човек да развие плашеща скорост. После завива вдясно, стеснява се, пресича едно дере и надолу има няколко по-технични участъка, като след последните достигаме финала в горния край на Кюстендил.

Осогово Ендуро 2018 | Етап 3

Written by

Трасето за спускане над Кюстендил от доста време е любимо и на някои ендуро карачи. По него има няколко страшни скока, но ако ги оставите встрани, всичко друго е не просто караемо, но и много забавно с АМ/ендуро велосипед! За състезанието обаче не карахме изцяло по трасето. Първо беше включен черният път, който отвежда до стартовата рампа – в началото той съвпада с етап 1, само че при разклона продължаваме направо и така достигаме (след кратко изкачване) рампата, където е стартът на същинското трасе. По него караме до края на известния „свръхзвуков“ улей – щом видите „светлина в тунела“, натиснете спирачките, защото има остър завой наляво извън DH трасето, за да продължим по улей с шума и рохкава пръст, а след това да пресечем няколко други улея с едни резки изкачвания и спускания. Така достигаме непосредствено до шосето, но продължаваме още надолу по черен път, който отново преминава в пътека тип улей, за да завърши в горната част на с. Богослов. 

Осогово Ендуро 2018 | Етап 1

Written by

Това е най-дългият етап, с начало от хижа „Иглика и край в с. Грамаждано. Тръгва се по черен път и в началото съвпада с етап 3 – на 400 м след началото двата етапа се разделят, като първият продължава по черен път наляво. Следващият разклон е около 1.0 км след началото, където завиваме надясно и влизаме в гората. Тук пътят се стеснява, на места е почти като пътека. Има и червена туристическа маркировка. На 2.0 км от нчалото се отделяме от пътя с червена маркировка наляво и надолу се продължава предимно по пътека във вид на улей, която пресича на няколко места изоставени дърварски пътища. Дори на състезанието, където имаше маркировка, на едно място много хора се заблудиха, така че е силно препоръчително да следите GPS-а редовно (при всяко излизане на черен път). В края пътеката става най-трудна – улеят е по-стръмен и по-техничен. Завършва при първата къща, която достигнете, близо до площада в с. Грамаждано.

По последна информация в района над с. Грамаждано се извършва сеч и последната част от пътеката е превърната в дърварска просека, която е трудна или дори невъзможна за преминаване. Началото на просеката е отбелязано с указателна точка в GPS следата (благодарности към Тодор Зъбов). Най-добре е в тази точка да продължите надясно по черен път към с. Богослов и оттам да се спуснете по етап 2.

Миланово – Очиндол | Оптимизиран вариант

Written by

Маршрутът от гара Лакатник през Миланово към с. Очин дол е абсолютна класика, която през годините е карана от мнозина, а постепенно и доразвивана, защото районът предлага многобройни възможности и не винаги те се разкриват още от първия път.

Милко Костов споделя един актуален, оптимизиран вариант на маршрута, който е насочен към хората, търсещи повече пътеки и предизвикателства. В сравнение с първия вариант, новият е с друго изкачване (част от него по пътеки и малко по-трудно) и по-добро спускане (тъй като вместо към Очин дол, се продължава по допълнителна пътека към с. Оплетня). В този смисъл има и малък парадокс – Очиндол присъства в името на маршрута, но всъщност се минава покрай него. 🙂

Кресна – Ощава 2

Written by

Маршрутът започва с доста километри асфалт (таман половината!), което за жалост се оказа неизбежно. Първите пет от тях са по международния път, което пък е съвсем неприятно, но за жалост опитът ни да минем по пътеката през резерват Тисата показа, че по нея човек може единствено да изхаби два часа и много усилия на вятъра, но за нормално каране не може и дума да става. Друга алтернатива за достигане (без много катерене) от Кресна до отбивката за Ощава не зная, така че остава само асфалтът. На някои места по тази отсечка има дублиращи пътища и пътеки, но все още не съм ги проверявал лично (не пречи вие да се пробвате), а и използването им би усложнило твърде много описанието.

Основното изкачване е от р. Струма до Стара Кресна. След това пейзажът става предимно вълнообразен, каквито са и пътищата, а и пътеката над Ощава, та чак до вр. Почип. От него надолу започва основното спускане, като първо сме по черни пътища, а от един момент нататък по дълга и доста забавна пътека с не много голям наклон, но с достатъчно технични елементи и заплашителен склон от едната страна.

Длъжен съм все пак да предупредя, че новооткритата пътека над Ощава не е особено равна, нито пък „фасулски лесна“ – тя се провира през няколко дерета и включва както някои технични участъци надолу, така и бутане тук-там нагоре. На едно две места е и пообрасла, а на други се разклонява, така че за това каране GPS навигацията е задължителна.

Както става ясно, маршрутът обикновено е проходим и през зимата – зависи от нивото, до което се е задържал снегът. В района няма да срещнете глинеста кал, но през същинските зимни месеци песъчливите пътища стават доста меки, така че няма как да се отървете съвсем чисти. По пътеките обаче се кара почти винаги на сухо, защото те се оттичат най-бързо. Най-добрите сезони за това каране са пролетта и есента.

Варвара | Пътеката към гара Цепина

Written by

Засега това е най-трудната пътека в района над Варвара. Много технична и много интересна за хора, които обичат такива терени. Пътеката започва при м. Салихов гроб. До нея може да стигнете както отгоре (откъм Милеви скали и по-точно от вр. Фенера), така и отдолу (по черен път откъм хижа „Равно боре“). В началото пътеката е подлъгващо лека и бърза, но от средата започват едни серпентини и стръмнини, дето те оставят без дъх и без сили!
Важно! Накрая при излизането над пътя по-добре слезне и бутайте – дори да можете да минете този участък, не си струва риска.

Хижа „Равно боре“ – Варварски минерални бани

Written by

Интересна и разнообразна отсечка. В първата си част съвпада с пътеката към Варвара, но на едно място се отделя рязко надясно и там добива своя собствен облик. Първо няколко остри завоя по тясна пътека, след това пресичаме едно дере и пътеката се разширява, но върви покрай едно поточе и на места дори влиза в него, така че има доста шума, мокри камъни и кал. В края излизаме на черен път над вилната зона Варварски бани и можем да се спуснем по него… или да се качим по същия този път до „Равно боре“ за още едно. 😉