Трасето за спускане над Кюстендил от доста време е любимо и на някои ендуро карачи. По него има няколко страшни скока, но ако ги оставите встрани, всичко друго е не просто караемо, но и много забавно с АМ/ендуро велосипед! За състезанието обаче не карахме изцяло по трасето. Първо беше включен черният път, който отвежда до стартовата рампа – в началото той съвпада с етап 1, само че при разклона продължаваме направо и така достигаме (след кратко изкачване) рампата, където е стартът на същинското трасе. По него караме до края на известния „свръхзвуков“ улей – щом видите „светлина в тунела“, натиснете спирачките, защото има остър завой наляво извън DH трасето, за да продължим по улей с шума и рохкава пръст, а след това да пресечем няколко други улея с едни резки изкачвания и спускания. Така достигаме непосредствено до шосето, но продължаваме още надолу по черен път, който отново преминава в пътека тип улей, за да завърши в горната част на с. Богослов.
Осогово Ендуро 2018 | Етап 1
Това е най-дългият етап, с начало от хижа „Иглика и край в с. Грамаждано. Тръгва се по черен път и в началото съвпада с етап 3 – на 400 м след началото двата етапа се разделят, като първият продължава по черен път наляво. Следващият разклон е около 1.0 км след началото, където завиваме надясно и влизаме в гората. Тук пътят се стеснява, на места е почти като пътека. Има и червена туристическа маркировка. На 2.0 км от нчалото се отделяме от пътя с червена маркировка наляво и надолу се продължава предимно по пътека във вид на улей, която пресича на няколко места изоставени дърварски пътища. Дори на състезанието, където имаше маркировка, на едно място много хора се заблудиха, така че е силно препоръчително да следите GPS-а редовно (при всяко излизане на черен път). В края пътеката става най-трудна – улеят е по-стръмен и по-техничен. Завършва при първата къща, която достигнете, близо до площада в с. Грамаждано.
По последна информация в района над с. Грамаждано се извършва сеч и последната част от пътеката е превърната в дърварска просека, която е трудна или дори невъзможна за преминаване. Началото на просеката е отбелязано с указателна точка в GPS следата (благодарности към Тодор Зъбов). Най-добре е в тази точка да продължите надясно по черен път към с. Богослов и оттам да се спуснете по етап 2.
Миланово – Очиндол | Оптимизиран вариант
Маршрутът от гара Лакатник през Миланово към с. Очин дол е абсолютна класика, която през годините е карана от мнозина, а постепенно и доразвивана, защото районът предлага многобройни възможности и не винаги те се разкриват още от първия път.
Милко Костов споделя един актуален, оптимизиран вариант на маршрута, който е насочен към хората, търсещи повече пътеки и предизвикателства. В сравнение с първия вариант, новият е с друго изкачване (част от него по пътеки и малко по-трудно) и по-добро спускане (тъй като вместо към Очин дол, се продължава по допълнителна пътека към с. Оплетня). В този смисъл има и малък парадокс – Очиндол присъства в името на маршрута, но всъщност се минава покрай него. 🙂
Кресна – Ощава 2
Маршрутът започва с доста километри асфалт (таман половината!), което за жалост се оказа неизбежно. Първите пет от тях са по международния път, което пък е съвсем неприятно, но за жалост опитът ни да минем по пътеката през резерват Тисата показа, че по нея човек може единствено да изхаби два часа и много усилия на вятъра, но за нормално каране не може и дума да става. Друга алтернатива за достигане (без много катерене) от Кресна до отбивката за Ощава не зная, така че остава само асфалтът. На някои места по тази отсечка има дублиращи пътища и пътеки, но все още не съм ги проверявал лично (не пречи вие да се пробвате), а и използването им би усложнило твърде много описанието.
Основното изкачване е от р. Струма до Стара Кресна. След това пейзажът става предимно вълнообразен, каквито са и пътищата, а и пътеката над Ощава, та чак до вр. Почип. От него надолу започва основното спускане, като първо сме по черни пътища, а от един момент нататък по дълга и доста забавна пътека с не много голям наклон, но с достатъчно технични елементи и заплашителен склон от едната страна.
Длъжен съм все пак да предупредя, че новооткритата пътека над Ощава не е особено равна, нито пък „фасулски лесна“ – тя се провира през няколко дерета и включва както някои технични участъци надолу, така и бутане тук-там нагоре. На едно две места е и пообрасла, а на други се разклонява, така че за това каране GPS навигацията е задължителна.
Както става ясно, маршрутът обикновено е проходим и през зимата – зависи от нивото, до което се е задържал снегът. В района няма да срещнете глинеста кал, но през същинските зимни месеци песъчливите пътища стават доста меки, така че няма как да се отървете съвсем чисти. По пътеките обаче се кара почти винаги на сухо, защото те се оттичат най-бързо. Най-добрите сезони за това каране са пролетта и есента.
Варвара | Пътеката към гара Цепина
Засега това е най-трудната пътека в района над Варвара. Много технична и много интересна за хора, които обичат такива терени. Пътеката започва при м. Салихов гроб. До нея може да стигнете както отгоре (откъм Милеви скали и по-точно от вр. Фенера), така и отдолу (по черен път откъм хижа „Равно боре“). В началото пътеката е подлъгващо лека и бърза, но от средата започват едни серпентини и стръмнини, дето те оставят без дъх и без сили!
Важно! Накрая при излизането над пътя по-добре слезне и бутайте – дори да можете да минете този участък, не си струва риска.
Хижа „Равно боре“ – Варварски минерални бани
Интересна и разнообразна отсечка. В първата си част съвпада с пътеката към Варвара, но на едно място се отделя рязко надясно и там добива своя собствен облик. Първо няколко остри завоя по тясна пътека, след това пресичаме едно дере и пътеката се разширява, но върви покрай едно поточе и на места дори влиза в него, така че има доста шума, мокри камъни и кал. В края излизаме на черен път над вилната зона Варварски бани и можем да се спуснем по него… или да се качим по същия този път до „Равно боре“ за още едно. 😉
Милеви скали – хижа „Равно боре“
Това е много важна отсечка за целия район над Варвара, защото не само е доста хубава и интересна като пътека, а и защото отвежда до много от другите пътеки по рида Алабак. Наклонът е предимно надолу, макар че има и 2-3 кратки изкачвания. Пътеката на много места е технична, един участък си е направо труден, но в други части е доста лесна и бърза, така че определено не ѝ липсва разнообразие. В един момент пътеката се включва в черен път и до хижата се кара по него.
Свети Георги – Варвара
Една от по-техничните пътеки над Варвара, макар че това се отнася по-скоро до някои секции – през останалото време не е толкова трудна. Започва от параклиса „Свети Георги“.
Пършевица – билото – махала Свиновете
Това беше първото спускане в рамките на Ендуро Гарванец 2017. Всъщност отсечката започва с изкачване по малката ски-писта в м. Пършевица до вр. Кръстанова могила. Следва малко произволно спускане по склона без ясно пътека, каквато обаче се вижда долу по билото – именно нея трябва да достигнете. По нея се кара нагоре-надолу – технично билно каране със страхотни панорами.
Същинската пътека надолу започва от седловината между вр. Бук и вр. Ушите. Надолу тръгва стръмен и изровен черен път, но ние трябва да търсим почти невидима пътека, вървяща в гората успоредно на пътя. Малко по-надолу пътеката се влива в пътя и веднага след това се отклонява пътека надясно, която в определени моменти може да е доста обрасла и трудно забележима. По нея се спускаме към махала Свиновете. Пътеката редува по-леки участъци с някои много трудни, стръмни и технични секции, включващи скални прагове, серпентини и други подобни елементи е отбелязана като Т5 (т.е. най-високата трудност) – това е, ако се опитвате да карате всичко. Краят на спускането е на черен път, идващ откъм с. Очин дол. Можете или да се спуснете към селото, или да драпате по същия черен път нагоре към билото – зависи какъв тип логистика сте избрали.
Згориград | Докторското трасе
Използвам това име по две причини – първо, защото създателят на трасето, Вальо, по професия е лекар и ние така си го знаем като прякор; и второ, защото ако не внимавате, тази пътека определено може да ви прати при някой негов колега травматолог.
Трасето започва от една туристическа пътека. До началото можете да стигнете по два начина (по трасето или по туристическа пътека), като бутането във всички случаи е гарантирано.
Трасето е сред най-трудните, които съм карал. Започва с остри серпентини, които са подпрени с виражи, но теренът е толкова стръмен и нестабилен, че не всеки би посмял да се отпусне и да използва виражите правилно. Надолу става малко по-лесно, но пък се появяват и скокчета, както и други интересни (и трудни) неща.