От Калин покрай Голям Полич до Дупница

Written by

Един високопланински маршрут в Рила, който по думите на Тодор Зъбов, който ми изпрати GPS следата, има всички предпоставки да се конкурира дори с класики като Ташмандра! Имайте предвид, че на места Тодор и спътниците му са се отклонявали от туристическите пътеки, карали са директно по склона и изобщо… било е наистина диво и красиво! В този ред на мисли, не е задължително да повтаряте точно тяхната следа – ако предпочитате, следвайте пътеките. Просто на някои места те са решили, че е по-лесно и смислено да се придвижват извън тях, на за вас може и да не е.

Началната точка на GPS следата е от Винтчето над яз. Калин. Маркерът нарочно е „забоден“ точно там, защото това осигурява различни варианти за достигане до началото на маршрута. Никой от тях не е лек! Ако се изкачите по бетонения път от Пастра, трябва да преодолеете 16 км и 1800 м; ако подходите откъм Рилски езера през хижа „Иван Вазов“, изкачването е над 800 м, но по труден терен. Така че карането във всички случаи е изтощително, целодневно и изисква добра физическа и техническа подготовка. Ако се чувствате готови за подобно приключение, подберете хубав ден и успех!

Боровец | Need For Speed

Written by

Без съмнение най-популярното трасе в байкпарк Боровец и това не е случайно. Ритмично трасе с множество виражи, някои по-стръмни участъци и няколко големи скока (внимавайте за тях и не ги скачайте, ако не сте сигурни в уменията си!). По принцип е подходящо за всеки с поне средни умения – колкото по-смели и напреднали сте в карането, толкова повече ще се изкефите! Отсечката включва и прибирането до долна лифтова станция (черен път и малко асфалт).

Банско | Мъртвото куче (труден вариант)

Written by

„Мъртвото куче“ (Dead Dog) по принцип е името на един кръгов маршрут над Банско, но се използва и като име на пътеката, по която е неговото спускане. И пак по принцип този маршрут не е труден в техническо отношение. Тук обаче е описана една странична пътека, алтернативен вариант на основната. Тази по-нова и по-стръмна пътека е значително по-трудна от оригиналната, а вследствие на моторите и дъждовете някои участъци от нея са станали толкова груби и изровени, че достигат максималната трудност и са опасни/трудни дори и за напреднали колоездачи.

Пътеката се отделя от черния път, който служи за изкачване и към някои от другите пътеки, в т. 01. До т. 02 е широка и следва синята маркировка (кръгли знаци с боя) на официалния маршрут. В т.02 се отделяме от синята маркировка по друга пътека вляво, а в т. 03 тя също се разделя и отново сме наляво. Тук започва трудната част, като в един момент става много трудна, така че очаквайте изненади и не прекалявайте със скоростта. След най-стръмния и изровен участък има кратко изкачване и пътеката става по-нормална, даже приятна. Така излизаме в т. 04 под параклиса „Св. Никола“, където отново се включваме в маркирания маршрут по черния път наляво. След малко в т. 05 отново се отделяме по пътека вдясно от пътя – тя е с лек наклон и като цяло не е трудна, но има паднали дървета на 1-2 места. По нея излизаме на кръстовище на черни пътища в полето между Добринище и Банско, където е и краят на отсечката (т. 06). Оттук можете да карате както към Банско (наляво), така и към Добринище (надясно).

Сандански – трасе №2 („Шарлопов“)

Written by

Второто поред трасе над Сандански всъщност започва по-ниско от първото и също използва като основа стара и много занемарена пътека, която в момента не само е добре почистена, но и изпълнена с множество елементи като скокове, виражи, бабуни и каменни секции. Повече за пътеката и създаването ѝ можете да прочетете тук: https://mtb-bg.com/index.php/trails/travel/7237-travel-2019-sandanski-trails.

Макар че наклонът е по-малък, отколкото при другата пътека, но пък елементите са повече и някои от тях по-сложни.

Отбивката към по-новата пътека представлява черен път, като цяло равен. В един момент пътят завива наляво покрай оградата на „Св. Врач“ и точно на това място започва пътеката – първоначално тя се движи успоредно на пътя, буквално на 2-3 м от него. Така стигаме до секция с камъни, последвана от два скока, ляв вираж и голямата дървена рампа (тип пад или дроп над един канал за вода). Това най-голямо препятствие може да се заобиколи с широк обход надясно, за който съм добавил отделен трак. След него пътеката продължава с труден десен завой, още една стръмна част с малки падове, скокове и завои, а след това има дори и кратко изкачване. През цялото това време се движим близо до оградата на „Св. Врач“. Надолу пътеката става с по-малък наклон, но не по-малко забавна – изградени са още скокове, има и страхотни естествени завои, както и бърз улей с корени и дупки, а към края достигаме спъната и много технична секция с големи камъни. След нея пътеката свършва в на пътя от Сандански към Попина лъка.

Сандански – трасе №1 („Четвърти километър“)

Written by

Първото (по реда на създаване) МТБ трасе над Сандански. Използва като основа стара пътека, която местните карачи са разчистили и подобрили с няколко елемента, които изглеждат почти естествени. Пътеката започва доста стръмно и всъщност в долната част е по-лесна. Доста е разнообразна – има и скорост, има и по-стръмни и технични участъци.

Повече за пътеката и създаването ѝ можете да прочетете тук: https://mtb-bg.com/index.php/trails/travel/7237-travel-2019-sandanski-trails.

Желява и Елешница

Written by

Ако все още не е станало ясно, това е удължен вариант на маршрута „Скритата пътека над Елешница“, като началото е в с. Желява (защото има по-удобно място за паркиране), и освен пътеката над Елешница, включва и второ изкачване до паметника и спускане на повече от половината от пътеката към Желява. По-конкретно, карането е с дължина около 19 км, две изкачвания (не много трудни, но не са и полегати!) и две спускания по хубави пътеки.

Няма да правя дълго описание, защото такива има и за двете пътеки в съответните статии. Този маршрут го публикувам само за удобство на хората, които са свикнали да заредят данните в GPS-а или телефона си и да тръгнат по цветната линия, без да четат за всеки разклон, а също и за тези, които познават района или част от него, но предпочитат да имат подръка и GPS следа. 

От Орцево до Краище

Written by

Това е един от най-добрите и разнообразни маршрути в тази най-западна част на Родопите. Съчетава четири от най-добрите пътеки в района (три спускане и една изкачване) в едно дълго каране, което можете да направите изцяло на самоход или да си помогнете с транспорт до с. Орцево и по този начин да намалите значително изкачването, като пак ще остане достатъчно, за да не броите деня за „мързелив“. 

Това каране в този му вид ми е в главата още от времето, когато публикувах сборната GPS следа на целия район около Краище, Бабяк, Орцево и Елешница. Даже още в нея този маршрут е посочен като вариант, но тогава не се случи да го направим „в целия му блясък“, а намирахме и карахме поотделно различни части от пъзела. През пролетта на 2018 г. обаче, покрай едно обучително каране с Biking Tours събрахме всички пътеки в един ден и се получи наистина образцова селекция!

Пролетта и есента са идеалните сезони за каране по тези пътеки. Първо, защото тогава не е горещо, а пък склоновете обикновено са напечени приятно от слънцето. Второ, и по-важно, защото почвите в района са много сухи и ако уцелите ден след дъжд, ще имате възможно най-доброто сцепление. Ако не, пригответе се за песъчливи и хлъзгави терени и нестабилни камъни, но все пак в количества, които запазват карането приятно и добре балансирано.

Ако искате да се качите на самоход до Орцево, този ден ще е дълъг! От Краище до най-високото (живо) село в България ви делят 20 км разстояние и около 800 м изкачване. Кара се изцяло по асфалтов път, като се минава през селата Лютово и Бабяк. Не че не могат да се измислят комбинации и с черни пътища, но те няма да направят нещата по-леки. 😉 Както стана ясно, другият вариант е да се качите до Орцево с автомобил, както направихме ние. В такъв случай обаче е добре предварително да си уговорите някакъв превоз за шофьорите след карането или да оставите автомобил в Краище, който после да ги качи до Орцево. 

Бунцево – Якоруда

Written by

През пролетта на 2018 г. няколко пъти карах по тази чудесна пътека, за която научих от Нено Делирадев (Biking Tours). Затова е крайно време да я споделя и с по-широка аудитория, тъй като тя е подходяща за почти всеки сезон и за широк кръг хора. Нелепо е, че нямам снимки от нея, но при всичките ми карания там или ни гонеше лошо време, или имах други задачи и ангажименти, така че не остана време за подготвяне на визуален материал – ще трябва да ми се доверите, че пътеката си заслужава във всяко отношение! 

Село Бунцево се намира на няколко километра над гр. Якоруда. До него се стига по асфалтов път през с. Конарско с дължина 12 км и изкачване 450 м. Това е единият вариант да достигнет началото на отсечката, включително и чрез МПС, ако има кой да го върне надолу. Мислими са и други варианти за достигане до Бунцево и по-точно за включване на пътеката в по-дълги маршрути, които биха изисквали и допълнителна логистика. Например може да тръгнете от популярното с. Орцево и през Бунцево да се спуснете до Якоруда, но тогава ще ви трябва съпровождащ транспорт. Възможно е също така да тръгнете от гара Аврамово през с. Аврамово и от билото да се спуснете към Бунцево и надолу към Якоруда. При такъв преход можете да ползвате теснолинейката за придвижване обратно от Якоруда към гара Аврамово. 

Отсечката включва асфалт, пътеки и черни пътища, но най-голям дял имат пътеките.

Якоруда – Бунцево

Written by

Маршрут, който включва една от най-добрите пътеки в този регион – тази от с. Бунцево. Изкачването дотам е тривиално – хващате асфалта и въртите. Принципно са възможни и други варианти, ама този е най-лесен, макар и леко досаден.

Така или иначе фокусът е върху спускането, а то е великолепно! Не е само по пътека – има и участъци по черен път, но повечето са пътеки. Техническата трудност на места е висока, на други е по-скоро ниска. Но и в двата случая карането е доста забавно.

Велинград – Самара – Велинград

Written by

Както вече сте разбрали, пътеката от местността Локвата е една от най-добрите, на които са стъпвали гумите ми. Маршрутът през Юндола обаче е прилично дълъг и може би не всеки би имал време и желание да върти толкова. Затова в следващите редове ви предлагам още един вариант за достигане до същата пътека, само че в по-ниска точка – местността Самара, която може би на около 1/3 след началото на пътеката. 

Изкачването до Самара като цяло е по приятни черни пътища с умерен наклон, макар че на места не липсват и по-стръмни участъци. Знаете как е в планината, тук-там може да се наложи човек и да побута, макар че принципно маршрутът е 100% караем.

За спускането няма нужда да повтарям суперлативите си – пътеката е изключително приятна и разнообразна, на места бърза, на други технична. Минава се и покрай Славееви скали – място, което си заслужава да посетите. За разлика от дългия маршрут, в долната част този следва по-лесни пътеки.