Първото (по реда на създаване) МТБ трасе над Сандански. Използва като основа стара пътека, която местните карачи са разчистили и подобрили с няколко елемента, които изглеждат почти естествени. Пътеката започва доста стръмно и всъщност в долната част е по-лесна. Доста е разнообразна – има и скорост, има и по-стръмни и технични участъци.
Повече за пътеката и създаването ѝ можете да прочетете тук: https://mtb-bg.com/index.php/trails/travel/7237-travel-2019-sandanski-trails.
Ако все още не е станало ясно, това е удължен вариант на маршрута „Скритата пътека над Елешница“, като началото е в с. Желява (защото има по-удобно място за паркиране), и освен пътеката над Елешница, включва и второ изкачване до паметника и спускане на повече от половината от пътеката към Желява. По-конкретно, карането е с дължина около 19 км, две изкачвания (не много трудни, но не са и полегати!) и две спускания по хубави пътеки.
Няма да правя дълго описание, защото такива има и за двете пътеки в съответните статии. Този маршрут го публикувам само за удобство на хората, които са свикнали да заредят данните в GPS-а или телефона си и да тръгнат по цветната линия, без да четат за всеки разклон, а също и за тези, които познават района или част от него, но предпочитат да имат подръка и GPS следа.
Това е един от най-добрите и разнообразни маршрути в тази най-западна част на Родопите. Съчетава четири от най-добрите пътеки в района (три спускане и една изкачване) в едно дълго каране, което можете да направите изцяло на самоход или да си помогнете с транспорт до с. Орцево и по този начин да намалите значително изкачването, като пак ще остане достатъчно, за да не броите деня за „мързелив“.
Това каране в този му вид ми е в главата още от времето, когато публикувах сборната GPS следа на целия район около Краище, Бабяк, Орцево и Елешница. Даже още в нея този маршрут е посочен като вариант, но тогава не се случи да го направим „в целия му блясък“, а намирахме и карахме поотделно различни части от пъзела. През пролетта на 2018 г. обаче, покрай едно обучително каране с Biking Tours събрахме всички пътеки в един ден и се получи наистина образцова селекция!
Пролетта и есента са идеалните сезони за каране по тези пътеки. Първо, защото тогава не е горещо, а пък склоновете обикновено са напечени приятно от слънцето. Второ, и по-важно, защото почвите в района са много сухи и ако уцелите ден след дъжд, ще имате възможно най-доброто сцепление. Ако не, пригответе се за песъчливи и хлъзгави терени и нестабилни камъни, но все пак в количества, които запазват карането приятно и добре балансирано.
Ако искате да се качите на самоход до Орцево, този ден ще е дълъг! От Краище до най-високото (живо) село в България ви делят 20 км разстояние и около 800 м изкачване. Кара се изцяло по асфалтов път, като се минава през селата Лютово и Бабяк. Не че не могат да се измислят комбинации и с черни пътища, но те няма да направят нещата по-леки. 😉 Както стана ясно, другият вариант е да се качите до Орцево с автомобил, както направихме ние. В такъв случай обаче е добре предварително да си уговорите някакъв превоз за шофьорите след карането или да оставите автомобил в Краище, който после да ги качи до Орцево.
През пролетта на 2018 г. няколко пъти карах по тази чудесна пътека, за която научих от Нено Делирадев (Biking Tours). Затова е крайно време да я споделя и с по-широка аудитория, тъй като тя е подходяща за почти всеки сезон и за широк кръг хора. Нелепо е, че нямам снимки от нея, но при всичките ми карания там или ни гонеше лошо време, или имах други задачи и ангажименти, така че не остана време за подготвяне на визуален материал – ще трябва да ми се доверите, че пътеката си заслужава във всяко отношение!
Село Бунцево се намира на няколко километра над гр. Якоруда. До него се стига по асфалтов път през с. Конарско с дължина 12 км и изкачване 450 м. Това е единият вариант да достигнет началото на отсечката, включително и чрез МПС, ако има кой да го върне надолу. Мислими са и други варианти за достигане до Бунцево и по-точно за включване на пътеката в по-дълги маршрути, които биха изисквали и допълнителна логистика. Например може да тръгнете от популярното с. Орцево и през Бунцево да се спуснете до Якоруда, но тогава ще ви трябва съпровождащ транспорт. Възможно е също така да тръгнете от гара Аврамово през с. Аврамово и от билото да се спуснете към Бунцево и надолу към Якоруда. При такъв преход можете да ползвате теснолинейката за придвижване обратно от Якоруда към гара Аврамово.
Отсечката включва асфалт, пътеки и черни пътища, но най-голям дял имат пътеките.
Маршрут, който включва една от най-добрите пътеки в този регион – тази от с. Бунцево. Изкачването дотам е тривиално – хващате асфалта и въртите. Принципно са възможни и други варианти, ама този е най-лесен, макар и леко досаден.
Така или иначе фокусът е върху спускането, а то е великолепно! Не е само по пътека – има и участъци по черен път, но повечето са пътеки. Техническата трудност на места е висока, на други е по-скоро ниска. Но и в двата случая карането е доста забавно.
Както вече сте разбрали, пътеката от местността Локвата е една от най-добрите, на които са стъпвали гумите ми. Маршрутът през Юндола обаче е прилично дълъг и може би не всеки би имал време и желание да върти толкова. Затова в следващите редове ви предлагам още един вариант за достигане до същата пътека, само че в по-ниска точка – местността Самара, която може би на около 1/3 след началото на пътеката.
Изкачването до Самара като цяло е по приятни черни пътища с умерен наклон, макар че на места не липсват и по-стръмни участъци. Знаете как е в планината, тук-там може да се наложи човек и да побута, макар че принципно маршрутът е 100% караем.
За спускането няма нужда да повтарям суперлативите си – пътеката е изключително приятна и разнообразна, на места бърза, на други технична. Минава се и покрай Славееви скали – място, което си заслужава да посетите. За разлика от дългия маршрут, в долната част този следва по-лесни пътеки.
Преди едно каране с Байкария през пролетта на 2018 г. си мислех, че зная повечето хубави пътеки над Велинград. Оказа се обаче, че колекцията там е доста по-богата и ще трябват дори още няколко набега, за да я попълня поне отчасти.
В този маршрут ще ви представя една пътека, която бе изцяло нова за мен, но определено се нареди сред задължителните специалитети в менюто. Технична и разнообразна, тя предлага буквално от всичко – има тесни и технични участъци, има по-бързи и широки прави, има улеи, има прагове, има камъни… с други думи, има много забавления! В долната част малко изпуснахме маркировката, което се вижда ясно и на картата – ако успеете, придържайте се към нея, макар че и нашият вариант не беше лош.
Маркирана е със зелена маркировка и по принцип започва от хижа „Кладова“ (в началото по черен път, а самата пътека от Печенешка скала), но ние я хванахме малко по-ниско, защото от Велинград се изкачихме през хижа „Самоводица“ и още по-нагоре, докато достигнем пресичането на пътеката с черния път. Качването в по-голямата си част е приятно, поне до хижата, след което постепенно става по-стръмно и бутането зачестява, но не е нещо драматично, поне за хора със средна физическа подготовка.
Със сигурност между тези две точки има и други варианти, но тази отсечка следва основната, маркирана (син цвят) туристическа пътека, която е изключително популярна и сред планинските колоездачи, обичащи технични и по-трудни терени. Не че тя е през цялото време такава, но все пак е сред по-предизвикателните пътеки над града. Също така е и доста дълга и разнообразна.
Хижа „Кладова“ за жалост е изоставена. До нея може да се стигне по различни начини – откъм Пеева поляна (можете да го видите в подробното описание), откъм Юндола и дори директно от Велинград по черни пътища (но тогава изкачването би било доста стръмно и тежко).
Пътеката от м. Локвата към Велинград винаги е била в личния ми топ 10. Каквото и да кажа за нея, докато не я пробвате и не усетите разнообразието на терена под гумите си, няма как да споделите възторга ми. Все пак имайте предвид, че става дума за технична пътека и са необходими поне средни умения, за да ѝ се насладите пълноценно.
Мажду другото, в средната и долната си част пътеката се разделя на няколко варианта, а още повече са вариантите за достигането ѝ, като можете да изберете както по-преки и стръмни пътища, така и по-обходни. В случая този маршрут, записан от Кирил Радев, показва може би най-плавния и лек вариант за преодоляването на денивелацията до Юндола и може би най-популярния вариант на пътеката в посока надолу.
Най-краткия и един от най-бързите етапи. В началото пътеката чертае почти права линия по стръмния склон надолу, но е гладка и позволява човек да развие плашеща скорост. После завива вдясно, стеснява се, пресича едно дере и надолу има няколко по-технични участъка, като след последните достигаме финала в горния край на Кюстендил.