Якоруда – пътека „Водолаза“ (вариант 1)

Written by

„Водолаза“ е доста странно име за пътека, особено когато е на място, заобиколено само от високи планини – Рила, Пирин и Родопите. Затова ще започна с неговото обяснение. То включва и факта, че пътеката е създадена от велоклуб „Крива спица“ и беше част от маршрута на Перпендикулярна вселена 18 през лятото на 2024 г. Като казвам „създадена“, имам предвид буквално, защото оригиналната пътека по този склон представлява (и в момента) един прав занемарен дърварски улей, пълен с клони, листа и какво ли не и напълно неподходящ за каране. Та за името говорехме…то е измислено от основните създатели на пътеката и отразява няколко характерни „гмуркания“ по нея, при които стръмното става още по-стръмно, а денивелацията се губи рязко като при скок във вода.

Както вече се досещате, щом говорим за стръмно, пътеката не е от лесните. Всъщност по нея има множество възможни линии – гората е рядка и при направата ѝ теренът е използван максимално ефективно, като при много от трудните секции са добавени и по-лесни варианти. Но все пак трудността си е висока. Като се има предвид наклона на самия склон, „Водолаза“ е една учудващо разнообразна пътека, в която има и завои от различен тип, и стъпаловидни секции с прагове, и естествени скокчета, и още много други неща. Иначе казано, не е някакъв „бесен шус“ право надолу, а е доста по-разчупена. Почвата също е идеална – песъчлива, с доста иглички от дърветата, тя изсъхва бързо след дъжд, а в разгара на лятото беше прашна и суха, но все пак „държеше“ учудващо много.

А сега да кажа нещо и за изкачването… Има различни варианти, по които можете да достигнете до началото на „Водолаза“. Представеният тук е най-краткия и най-стръмен. Ама наистина стръмен! Толкова, че дори хора с е-байкове ще срещнат на места предизвикателство – не толкова заради недостиг на мощност от мотора, колкото заради необходимостта и от добра техника на каране при такъв наклон. На почти всеки с „био“ байк ще му се наложи да бута на някои места, освен ако не е много силен и много амбициран.

Както става ясно, тук минусът е стръмното изкачване. Плюсовете обаче са, че това е най-бързият и директен начин да стигнете до пътеката, при това пътят се ползва редовно и въпреки бруталния наклон като цяло е в добро състояние. Освен това след дъжд и изобщо в преходните сезони, тук може да очаквате най-бързо изсъхване и най-малко кал.

Заради споменатите характеристики на почвата, южното изложение и не толкова голямата надморска височина, маршрутът е подходящ за каране почти целогодишно. През лятото е добре да атакувате баира сутрин по хлад, след което може да навестите и градския минерален басейн – не случайно началната точка е поставена именно при него. В съседство е и общинската минерална баня. Така ще може да продължите „водолазната“ тенденция и след края на карането.

(Ако предпочитате, може да започнете карането и от центъра на Якоруда, като има поне два варианта да стигнете до банята и басейна – единият е по главното шосе и след края на града се отбивате вдясно; другият вариант е по главната улица „Цар Борис 3“ в югозападна посока и след напускане на града, при включването в главния път, търсете от другата му страна мост над р. Места, по който ще излезете при банята.)

Трещеник – Семково (под Сухото езеро)

Written by

Между курортите Трещеник и Семково със сигурност могат да се измислят и други маршрути за планинско колоездене, но този категорично е най-добрият във всяко отношение – предлага страхотни гледки, вълнуващо и предизвикателно спускане, поносими изкачвания и достатъчно сянка във втората част от карането, когато се очаква да е станало по-топло. Впрочем като се има предвид, че маршрутът е разположен изцяло над 1600 м н.в., по него винаги може да разчитате на прохлада и по-ниски температури, което го прави особено подходящ за каране през лятото. Затова пък през пролетта ще трябва да изчакате снегът да се разтопи поне до ниво 2000 м, т.е. най-добре е да го карате чак от юни нататък.

Като физическо натоварване карането не е особено трудно, поне за хора със средна или добра физическа подготовка. Натрупването на положителна денивелация е разделено в 2-3 изкачвания – едното е в началото на маршрута, другото е след средата, а третото е в края. Техническата трудност обаче е висока, защото пътеката, която започва под Сухото езеро и се спуска към Семково, определено изисква добри умения. Все пак може да се каже, че най-трудна е последната част от нея – става дума за няколкостотин метра, в които пътеката е стръмен улей с доста камъни в него; има и странична линия, по-лека като терен, но не винаги е лесно човек да задържи нея.

Важно е да уточня, че пътеката попада в рамките на Национален парк „Рила“ и, доколкото успях да разбера, ако искате да сте напълно изрядни по отношение на нормите за управление на тази защитена територия, преминаването по нея е възможно за групи до 5 човека след предварително съгласуване с Дирекцията на Националния парк.

Маршрутът започва от центъра на курорта Трещеник, където между двете хижи („старата“, която е по-скоро хотел, но през 2024 г. не работеше, и „новата“, която беше отворена) има паркинг. В първите 3-4 км се изкачваме по хубав асфалтов път до м. Нехтеница, където от една чешма с мощна струя се излива леденостудена рилска вода – може би най-вкусната, която може да намерите. Целият район (чак до яз. Белмекен) е част от голям водосборен басейн и ще го разберете щом поемете по черния път в посока Сухото езеро – той е „равен“ (т.е. следва почти една и съща надморска височина с леки изкачвания и спускания) и на много места по него има бентове, водохващания и други хидросъоръжения, заради които всъщност и изграден и е поддържан в добро състояние. Малко след Нехтеница има и една отбивка до м. Мочура край Баненска река – ще достигнете до красиво езерце с кът за почивка на брега, където да отдъхнете, съзерцавайки извисяващите се над вас върхове – Сухата вапа, Налбант и др. За пътеката вече говорих достатъчно, а хижа „Семково“, която е следващата важна точка по маршрута, също е на много приятно и красиво място (има дори езеро и патици в него!), така че желанието за почивка идва от само себе си. Връщането към Трещеник е почти изцяло по черни пътища, като в първите няколко километра предимно се спускаме, след това се изкачваме (на места стръмно), после караме малко „родопско равно“, макар че сме в Рила, и за финал се изкачваме още 1-2 км по асфалт.

Витоша | Rollercoaster

Written by

Една сравнително нова пътека за каране на Витоша, която се намира над кв. Симеоново и може да се разглежда като алтернатива на „Кимба“, която е една от класиките в тази част на Витоша.

Rollercoaster започва точно от пресичането на „Кимба“ и Обиколната алея, като в първите метри се кара по „Кимба“ и след това в т.02 се отделя вляво от нея. Малко по-късно отново пресичате „Кимба“ в т.03 и оттам двете пътеки напълно се разделят, като Rollercoaster продължава от източната страна на Симеоновския лифт, без да пресича трасето му, и завършва на Симеоновско шосе в т.04.

Можете да видите пътеката в това видео на Иван Гешев (Shane MTB): https://www.youtube.com/watch?v=C0gG7a1w0aQ.

От описанието към видеото се разбира и това, че заслуга за оформянето и почистването на пътеката има Боби Дачков.

Витоша | Хамака

Written by

Една сравнително нова пътека на Витоша, която напоследък е популярна поради няколко причини. Едната е, че най-общо казано се намира между лифт/писта „Витошко лале“ и кв. Симеоново, т.е. удобна е за завършващо каране, ако човек преди това е карал по трасетата покрай лифта. При качване с автобус 66 пътеката също е лесно достъпна.

Началото ѝ е от пътя за Алеко, малко след като подминете отбивката към писта „Витошко лале“, вляво. Като започнете спускането, пресичате последователно пътя за „Лалето“ (т.01) и още един път (т.02), за да се включите в т.03 в класическата пътека „Кимбата“, по която се правеха много от състезанията по спускане в зората на българското планинско колоездене. Следвайки „Кимба“, на разклона в т.04 сте надясно, а в т.05 трябва да се отклоните вляво (напускайки „Кимба“). В т.06 пътеката завършва на един черен път, водещ до някаква техническа постройка вляво, а надясно по него ще стигнете до кръстовището на „Кимба“ и Обиколната алея, където е и краят на отсечката.

Можете да видите пътеката в това видео на Иван Гешев (Shane MTB): https://www.youtube.com/watch?v=C0gG7a1w0aQ.

От описанието към видеото се разбира и това, че заслуга за оформянето и почистването на пътеката има Боби Дачков.

Витошко лале 2

Written by

Това е една високопланинска и много технична пътека на Витоша, която стана популярна, след като лифтът „Витошко лале 2“ заработи и през лятото, и особено след като бе включена като състезателен етап в Home Mountain Enduro 2024.

Както показва и името ѝ, пътеката преминава в близост до трасето на лифта и пистата „Витошко лале 2“, като започва и завършва при горна и долна станция на лифта. Големи и ръбати витошки камъни, прагове, остри серпентини, туфи и жилави високопланински треви – това ви очаква като терен по стръмния склон на височина над 2000 м.

GPS следата е „компилирана“ от данни в Strava, а най-добра представа за пътеката може да добиете от видеото на Николай Станоев: https://info.mtb-bg.com/video/ni-ki-vitoshko-lale-2/.

Подгумер 2 | „Кутела“ (или пътеката покрай Света река)

Written by

Втората популярна пътека над Подгумер е не по-лоша от първата! Тя също започва в близост до вр. Спинишор, само че достигането до нея обикновено е по един стръмен черен път през стара вилна зона в м. Чукавица. Може обаче да достигнете началото на пътеката и по другия черен път към вр. Спинишор, или пък да дойдете откъм билото на Софийска планина.

Пътеката започва от един завой на черния път (т.01), до който е изграден и кът за отдих с чудесна панорама към Софийското поле. В началото има гладка и скоростна секция по открития склон надолу, после има скалисти участъци, тесни места през млади иглолистни горички, стръмни участъци и други такива интересни неща за каране. В т.02 достигаме поток, наречен Света река, и тук трябва да продължите по пътека в дерето, плътно вляво до рекичката – след малко се преминава по мост от другата страна и пътеката започва да подсича склона, като има и участъци нагоре. По този начин се достига една вилна зона над Подгумер, където се включваме в друга пътека и продължаваме със спускане през горичката. В т.04 достигаме кръстопът на черни пътища покрай вилите – продължаваме направо и надолу, пътят отново преминава в пътека в гората, а в т.05 завиваме надясно и по равна пътека под вилната зона излизаме отново покрай къщите и по черен път (в т.06 наляво) се включваме в т.07 в широкия път (смесица от макадам и асфалт) между вилната зона и Подгумер. По него се спускаме до обръщалото за автобусите в горния край на селото (т.08).

Подгумер 1 | „Дългата“ (от вр. Спинишор през Средни рът)

Written by

Преди време, когато Борис Първанов ми изпрати първия маршрут с двете хубави пътеки над с. Подгумер, не сметнах за нужно да ги отделям като отсечки, но сега, когато пътеките вече са доста популярни и вариантите за достигане до началото им доста по-разнообразни (например в рамките на по-дълги карания с изкачване до билото на Софийска планина и спускане към Подгумер), определено има смисъл да ги обособя. Конкретен повод за това ми даде и Андрей Цолев, който ми изпрати GPS данни за нова секция по дългата пътека, с което тя става… още по-дълга. 🙂 Тя беше и първа поред в оригиналния маршрут, така че получава и номер едно като отсечка. В актуалния си вид пътеката започва от вр. Спинишор, а до него, ако тръгвате от Подгумер, може да стигнете и по двата черни пътя, използвани в оригиналния маршрут, като просто трябва да продължите по-нагоре. Пътищата се съединяват точно при вр. Спинишор.

От върха (т.01) поемате в южна посока по черен път и веднага след подминаването на маса с пейки вляво, търсете началото на пътеката (т.02) пак вляво. Първата част е сравнително тясна, предимно със страничен наклон, и редува някои стръмни и трудни участъци с по-равни подсичащи секции, но като цяло тук са нужни добри умения. В т.03 се излиза за кратко на дърварски черен път, а в т.04 пресичаме основния път и пътеката продължава от другата страна – това е средната ѝ част по Средни рът. Тук наклонът е малък, а пътеката е много лека и приятна за каране. В т.05 отново се пресича пътя и продължаваме надолу над дерето на един поток, наречен Голема река. В тази долна част има изградени различни елементи като скокове (малки и по-големи) , виражи и др., но могат лесно да се заобиколят, ако не искате да ги пробвате.

Малко преди края на пътеката, в т.06 се излиза на стар черен път, превърнал се вече в пътека, при дерето на потока. Тук, ако завиете вляво, вместо да продължите направо по десния бряг, може да се изкачите обратно към вилната зона над кариерата. Ако пък продължите по пътеката, в т.07 тя излиза на един черен път, по който можете или да започенете стръмно изкачване вдясно към другата пътека (Подгумер 2 – покрай Света река), или да продължите направо покрай реката, където обаче се налага на 2-3 пъти да преминете през нея, което при пълноводие може да е малко по-трудно. Минава се под кариерата и в крайна сметка се излиза към селото.

Както би трябвало да е станало ясно дотук, пътеката е разнообразна, в горната част е по-трудна, в средната е бърза горска пътека, в долната има изкуствено направени елементи, както и малко повече камъни и скални секции, но без да е прекалено трудна. Теренът е типичният за южните склонове на Софийска планина – предимно песъчливи почви, изсъхващи бързо след дъжд. Това я прави достъпна дори и през зимните месеци, стига снегът да е по-нависоко и да е имало 2-3 сухи дни, за да може почвата да „дръпне“ влагата. Тази и другите пътеки в района се поддържат от Александър Ананиев.

Кокаляне – Кокалянски манастир

Written by

Не много дълъг, но достатъчно натоварващ веломаршрут за планинско колоездене, включващ една от най-хубавите пътеки в околностите на София (от Кокалянския манастир до Дяволския мост) и гарниран с чудесни гледки към Витоша.

Пътеката от Кокалянския манастир до Дяволския мост е истинска класика! Завои, камъни, бързи участъци, тесни секции с дере от едната страна, всичко има в тази пътека! И макар формално техническата трудност на маршрута да е висока, на практика по-голямата част от пътеката е със средна трудност и само на няколко места я надвишава. Да, има ги тези трудни и технични секции, но със сигурност спускането е по-лесно от повечето популярни витошки пътеки – „Хотелската“, „Кривата“, пътеките над Бояна.

Пътеката от Кокалянския манастир до Дяволския мост не е единствената включена в маршрута. Има още една кратка пътека между Кокаляне и моста, която в тази посока е с наклон предимно надолу и е чудесна загрявка за това, което ви очаква по-късно. Изкачването покрай р. Ведена в първата си част също е по пътека. Изобщо, пътеки не липсват!

Макар че дължината на маршрута не е голяма, изкачванията на места са доста стръмни и ако не сте с е-байк, със сигурност ще се наложи тук-там да побутате. С е-байк може да се каже, че маршрутът е 99% караем, стига да имате и добра техника на каране. Във всеки случай сумарното изкачване е достатъчно, за да ви натовари прилично, без да ви преумори.

На две места се преминава през р. Ведена. Има изградени бродове, но през пролетта водата обикновено е достатъчно дълбока, за да си намокрите краката. Ако това ви притеснява, може да свалите обувките си и да преджапате боси (за мен лично това е доста досадно „упражнение“) или да изчакате лятото/есента.

Като стана дума за сезони, идеалните за каране по маршрута са пролетта и есента – тогава хем е най-красиво, хем е прохладно. През лятото също става, но е желателно да тръгнете по-рано сутринта и да приключите преди жегите. През повечето време по маршрута има сянка, но на билото е открито.

Кокалянският манастир е една от популярните туристически забележителности край София, така че в почивни дни по пътеката може да срещнете и повечко туристи – карайте с повишено внимание!

Началната точка е големият паркинг в южния край на яз. Панчарево. Наоколо има и други паркинги, ако на него случайно няма свободни места.

Глогово – Куката

Written by

Интересен и панорамен маршрут за планинско колоездене над с. Глогово в Тетевенския Балкан, подходящ за любителите на най-трудни и технични терени, наричани обикновено с врачанския жаргонен термин БОЧ. „Куката“ е името на една панорамната площадка, изградена в скалния венец над селото, която бързо се превърна в една от основните туристически атракции в Тетевенския Балкан.

ВАЖНО! Ако разгледате картата, ще видите, че на нея са нанесени поне две „преки“ пътеки с туристическа маркировка между Куката и пътеката, по която минава маршрутът. Едната от тях (с жълт цвят) е напълно неподходяща за преминаване с велосипед. Другата (със син цвят) в по-голямата си част може да се кара, но има няколко секции, които са изключително трудни и технични и не е сигурно дали някой ще може да мине по тях. Ние нарочно потърсихме и намерихме една по-обходна пътека, която пак е камениста и трудна, но осигурява по-приятно и дълго каране, подсичайки склона, преди да се слее със синята маркировка точно при най-трудната секция. Така че за някой заклет любител на БОЧ-а „синята пътека“ също може да е интересна, но публикуваният тук обходен вариант като цяло е по-добър и приятен.

Изкачването е по черен път, който дори в края на зимата се оказа проходим и не прекалено кален. Част от него обслужва някои махали на селото и е с каменна и чакълеста настилка. В по-високите части пътят е почвен и със сигурност след дъжд е лепкав и хлъзгав, така че след обилни валежи не е препоръчително да карате по маршрута, но ако е имало 1-2 сухи и слънчеви дни, това обикновено е достатъчно за почвите в района да изсъхнат. Въпреки малката дължина на маршрута, наклонът нагоре е солиден и няма да се чувствате като на разходка. А пък спускането ще ви натовари още повече, така че това каране за повечето хора ще е напълно достатъчно за деня. Идеалните сезони да пробвате маршрута са пролетта и есента – не само, че тогава районът е най-красив, но и температурите са поносими. През лятото очаквайте да е горещо, макар че нагоре се кара предимно в гора, а пък по билото на рида често е ветровито, и това прави нещата по-поносими.

Панорамната площадка с изградените към нея навес, пейки и маси е идеално място за почивка, така че носете си някаква храна, за да ѝ се насладите там. Никъде по маршрута не видях чешми, така че вземете си достатъчно вода.

Началото е от площада в с. Глогово, където обикновено се намират и места за паркиране.

Полена – Крупник – Сушица

Written by

Това е един чудесен веломаршрут за планинско колоездене по границата между планините Малешевска и Влахина, който ще се хареса на любителите на по-дивите и натурални пътеки и терени. Освен тях, карането включва и задължителните за района панорами към Пирин.

Маршрутът не е много дълъг и натоварващ, но е достатъчен да уплътни хубаво няколко часа от деня; пътеките в него са проходими, но също така са и доста диви – на места ще ви закачат клонки, на други ще трябва да карате по-бавно, за да видите продължението или за да не ви изненада нещо под шумата. Спусканията не са от най-трудните, но в никакъв случай не са и лесни – има доста участъци, които изискват сериозни умения и добър контрол. Редуването на три изкачвания и спускания е приятно, макар че изисква малко повече опаковане и разопаковане от гледна точка на защитна екипировка. А със сигурност едно от най-големите достойнства на карането в този район са цветните и контрастни панорами, особено през пролетта, когато Пирин се белее, а всичко друго наоколо зеленее и пъстрее.

Началото на маршрута е от площада при бившето старо училище в с. Полена – сградата вече е разрушена, но мястото е удобно за паркиране. Може да се каже, а се вижда и от картата, че през цялото време маршрутът се върти около тази точка, така че по всяко време можете и да го съкратите, ако се наложи.