Пътеката покрай вр. Кутелка е една от най-популярните в района над Сливен и има защо! Впрочем по целия този склон, който разговорно носи името на върха, има доста варианти и комбинации за спускане. В тази отсечка е представен вариант с начало от асфалтовия път над пътеките със спускане първо към м. Бялата вода и оттам наляво по пътека към Сливен, която се слива с другата пътека от Кутелка. Причината да отделим тази отсечка са не само различията в пътеките, но и това, че до Бялата вода човек може да се изкачи на самоход по пътека (а може и да се спусне по нея, ако държи). Иначе по-голямата част от настоящата отсечка можете да видите в този видеоклип от местия клуб BlueRock MTB: https://info.mtb-bg.com/video/368. От него са извадени и снимките.
Алеко – Бистришко бранище (от северната страна на Бистришка река)
Тази GPS следа и снимките са изпратени от Юрий Васенда. Преди актуалните данни за пътеката обаче, ще започна с малко история. Преди 15-20 години пътеките през Бистришко бранище (те са две, по една от всяка страна на Бистришка река) ни се струваха едни от най-трудните и технични във Витоша. Тогавашните МТБ любители карахме доста по тях, защото бяха лесно достъпни с лифт и автобус до Алеко. Впоследствие 2-3 опустошителни бури „затриха“ пътеките под дебел пласт от паднали дървета и много хора оттогава насам не са карали по тях. Сега, изглежда, пътеките отново са проходими, макар и не в префектно състояние, а са си и все така трудни. Ето какви са впечатленията на Юрий от нея (добити с твърдак, да уточня за всеки случай).
Пътека, която е сложна от начало до край, отдавна не съм се потил толкова на спускане. 🙂 Камъни, стръмно, корени, тясно и на места обрасло – всичко това постоянно се редува и повтаря. Да се внимава много по пътеката:
1. За изгнили мосчета през Бистришко бранище (от тях стърчат и пирони);
2. На места много тясно обрязяни клони, за пешаци е добре, но с по-широко кормило трябва да се внимава;
3. Ниско над пътеката в последната 1/3 има много дебели клони, по-добре карайте без камера върху каската, иначе има голям шанс да я ползвате за последно;
4. От време на време се посрещат и паднали дървета, но не е болка за умиране – хем докато пренасяте колелото, ще отпочинете малко.
На пътеката трябва да сте концентрирани и внимателни до самия финал (при Обиколната алея), защото е много уморителна.
От Алеко първоначално се кара по зелена туристическа маркировка към Бистрица. Чак в Бистришко бранище, покрай Бистришка река, пътеката се разделя на две части. Тук е описана немаркираната пътека, която остава от северната страна на реката. Туристическата маркировка преминава по мост от южната страна и не е по-лесна.
Бояна – Момина скала – Копитото – Бояна (кратък маршрут на Велорали DRAG Черни връх)
В последните години организаторите на Велорали DRAG Черни връх добавиха този съкратен вариант на маршрута, за да привлекат повече участници към преживяването, без да ги изпрвят директно пред голямото натоварване на класическия маршрут. Разбира се, и без състезанието, тази обиколка от Бояна до Момина скала и обратно е абсолютна класика за много от планинските колоездачи в София – някои го карат полудневно в почивните дни, други го ползват като бърза „врътка“ преди или след работа. Макар че в състезанието това се води хоби маршрут и въпреки малката му дължина, не го подценявайте – изкачването е сериозно, спускането също не е лесно.
Стартът е в Бояна при Боянското ханче. След стръмно начално изкачване се придвижваме по приятна алея към Бялата вода, откъдето наклонът отново става сериозен (макар и по сравнително гладка алея) и така е чак до Златните мостове. При тях поемаме към хижа “Момина скала“ – отново по алея,но вече с по-приятен наклон. От Момина скала започва спускането – първо е по алея до „Плюещата чешма“ (в м. Букара), после по пътека към Копитото, откъдето се спускаме по пътеката под хотела към Бояна – това е една от най-популярните МТБ пътеки на Витоша, маркирана е като МТБ маршрут, може да я срещнете и под името „Правата“, маар че то няма нищо общо с реалността, тъй като и по нея има доста серпентини.
Велорали DRAG Черни връх – класически маршрут
С оглед дългогодишната история на това състезание, неговият маршрут се е превърнал в истинска класика за всеки, който иска да пробва възмоностите с в непосредствена близост до София. Той включва както трудно и дълго, на места стръмно, а на други места много технично изкачване, така и много разнообразно и технично спускане, което не случайно е любимо на хора с АМ/ендуро велосипеди. За тези, които познават Витоша добре, всякакво описание е излишно, но винаги ще има и нови, навлизащи в планинското колоездене хора – добре е да знаят, че ако търсят хубаво, тежко, натоварващо и разнообразно каране край София, това е едно от най-добрите.
За протокола ще кажа, че през годините маршрутът търпеше промени – някои от тях временно, други за постоянно, но като цяло GPS следата тук отразява актуалния му вид в последните години с начало в Бояна, изкачване през Бялата вода, Златните мостове, Момина скала, Голи връх до Черни връх и спускане през Конярника и хижа „Кумата“, хижа „Планинарска песен“, Момина скала, Копитото и пътеката под хотела към Бояна.
Рилски езера – Отовица – Кабул – Овчарци – Сапарева баня
Още една GPS следа от Христо Христов с начало Рилски езера, минаване покрай вр. Отовица и едноименната хижа и край в Сапарева баня. Различното спрямо „класическия вариант“ е спускането през вр. Кабул и вр. Крива соспа – пътека, която е немаркирана и по-рядко ползвана, но също така технична и предизвикателна.
Логистично е най-лесно да оставите една кола в Сапарева баня, да се качите с другите до лифта и после да ги приберете. Качването до Рилски езера може да стане с лифта от Паничище или на ход. Имайте предвид, че в този район парковата охрана може да ви направи забележка или дори да ви санкционира, макар че ако обясните, че няма да карате през езерата, а просто ще поносите и побутате към друга част на планината, вероятно няма да има проблеми. Качването към вр. Отовица е стандартно по пътеката през ез. Окото. След това обаче не се продължава по маркировката към хижа „Отовица“, а се хваща пътеката към вр. Кабул. Надолу след вр. Крива соспа пътеката става супер технична, даже има две некараеми места (високи прагове) в гората. Минава се и покрай краварник с големи, агресивни кучета – бъдете подготвени и за това. От хижа „Отовица“ се продължава по стандартната пътека към Овчарци.
Рилски езера – Отовица – хижа „Отовица“ – Овчарци – Сапарева баня
Един от много възможни високопланински маршрути в тази част на Рила, превърнал се в класика за някои от любителите на тази планина и на супер-техничините терени, каквито изобилстват по тези пътеки. Описан е по GPS следа от Христо Христов (вижте и свързаното с маршрута видео).
Началото е от горната станция на лифт „Рилски езера“, който улеснява преодоляването на част от денивелацията. Имайте предвид, че в този район парковата охрана може да ви направи забележка или дори да ви санкционира, макар че ако обясните, че няма да карате през езерата, а просто ще поносите и побутате към друга част на планината, вероятно няма да има проблеми.
До вр. Отовица изкачването е предимно бутане и носене, после започва техничното каране към едноименната хижа. На места GPS следата напуска маркираните пътеки, но предполагам, че на терен има някакви алтернативни линии, които не са отбелязани на картата. От хижа „Отовица“ се поема към с. Овчарци и Сапарева баня – първо по черен път, после по технична пътека.
Маршрутът има такъв вид, защото логистично е най-лесно да оставите една кола в Сапарева баня, да се качите с другите до лифта и после да ги приберете.
От Калин покрай Голям Полич до Дупница
Един високопланински маршрут в Рила, който по думите на Тодор Зъбов, който ми изпрати GPS следата, има всички предпоставки да се конкурира дори с класики като Ташмандра! Имайте предвид, че на места Тодор и спътниците му са се отклонявали от туристическите пътеки, карали са директно по склона и изобщо… било е наистина диво и красиво! В този ред на мисли, не е задължително да повтаряте точно тяхната следа – ако предпочитате, следвайте пътеките. Просто на някои места те са решили, че е по-лесно и смислено да се придвижват извън тях, на за вас може и да не е.
Началната точка на GPS следата е от Винтчето над яз. Калин. Маркерът нарочно е „забоден“ точно там, защото това осигурява различни варианти за достигане до началото на маршрута. Никой от тях не е лек! Ако се изкачите по бетонения път от Пастра, трябва да преодолеете 16 км и 1800 м; ако подходите откъм Рилски езера през хижа „Иван Вазов“, изкачването е над 800 м, но по труден терен. Така че карането във всички случаи е изтощително, целодневно и изисква добра физическа и техническа подготовка. Ако се чувствате готови за подобно приключение, подберете хубав ден и успех!
Боровец | Need For Speed
Без съмнение най-популярното трасе в байкпарк Боровец и това не е случайно. Ритмично трасе с множество виражи, някои по-стръмни участъци и няколко големи скока (внимавайте за тях и не ги скачайте, ако не сте сигурни в уменията си!). По принцип е подходящо за всеки с поне средни умения – колкото по-смели и напреднали сте в карането, толкова повече ще се изкефите! Отсечката включва и прибирането до долна лифтова станция (черен път и малко асфалт).
Банско | Мъртвото куче (труден вариант)
„Мъртвото куче“ (Dead Dog) по принцип е името на един кръгов маршрут над Банско, но се използва и като име на пътеката, по която е неговото спускане. И пак по принцип този маршрут не е труден в техническо отношение. Тук обаче е описана една странична пътека, алтернативен вариант на основната. Тази по-нова и по-стръмна пътека е значително по-трудна от оригиналната, а вследствие на моторите и дъждовете някои участъци от нея са станали толкова груби и изровени, че достигат максималната трудност и са опасни/трудни дори и за напреднали колоездачи.
Пътеката се отделя от черния път, който служи за изкачване и към някои от другите пътеки, в т. 01. До т. 02 е широка и следва синята маркировка (кръгли знаци с боя) на официалния маршрут. В т.02 се отделяме от синята маркировка по друга пътека вляво, а в т. 03 тя също се разделя и отново сме наляво. Тук започва трудната част, като в един момент става много трудна, така че очаквайте изненади и не прекалявайте със скоростта. След най-стръмния и изровен участък има кратко изкачване и пътеката става по-нормална, даже приятна. Така излизаме в т. 04 под параклиса „Св. Никола“, където отново се включваме в маркирания маршрут по черния път наляво. След малко в т. 05 отново се отделяме по пътека вдясно от пътя – тя е с лек наклон и като цяло не е трудна, но има паднали дървета на 1-2 места. По нея излизаме на кръстовище на черни пътища в полето между Добринище и Банско, където е и краят на отсечката (т. 06). Оттук можете да карате както към Банско (наляво), така и към Добринище (надясно).
Сандански – трасе №2 („Шарлопов“)
Второто поред трасе над Сандански всъщност започва по-ниско от първото и също използва като основа стара и много занемарена пътека, която в момента не само е добре почистена, но и изпълнена с множество елементи като скокове, виражи, бабуни и каменни секции. Повече за пътеката и създаването ѝ можете да прочетете тук: https://mtb-bg.com/index.php/trails/travel/7237-travel-2019-sandanski-trails.
Макар че наклонът е по-малък, отколкото при другата пътека, но пък елементите са повече и някои от тях по-сложни.
Отбивката към по-новата пътека представлява черен път, като цяло равен. В един момент пътят завива наляво покрай оградата на „Св. Врач“ и точно на това място започва пътеката – първоначално тя се движи успоредно на пътя, буквално на 2-3 м от него. Така стигаме до секция с камъни, последвана от два скока, ляв вираж и голямата дървена рампа (тип пад или дроп над един канал за вода). Това най-голямо препятствие може да се заобиколи с широк обход надясно, за който съм добавил отделен трак. След него пътеката продължава с труден десен завой, още една стръмна част с малки падове, скокове и завои, а след това има дори и кратко изкачване. През цялото това време се движим близо до оградата на „Св. Врач“. Надолу пътеката става с по-малък наклон, но не по-малко забавна – изградени са още скокове, има и страхотни естествени завои, както и бърз улей с корени и дупки, а към края достигаме спъната и много технична секция с големи камъни. След нея пътеката свършва в на пътя от Сандански към Попина лъка.