GPS следата е от Щуров, но описанието е от Драгомир Стефанов (BlueRock MTB): Страхотна пътека – много разнообразна и сериозно предизвикателна. Комбинира стръмни наклони с технични, скалисти участъци. Адреналинът се стича по челото от старта до финала. Изключително лесно достъпна с лифта, а също и с кола.
Сливен | Хайдушката пътека
Това е една от най-известните туристически пътеки над Сливен, започваща от местността Карандила, достъпна чрез лифта или по шосето. Сред колоездачите обаче настроенията към нея са променливи – тези, които обичат предизвикателствата на спънатите и много технични пътеки, я смятат за една от най-добрите в това отношение; други, които предпочитат повече скорост и игривост по пътеките, може би не я долюбват съвсем. При всички положения в Справочника има няколко видеоклипа, от които може сами да добиете представа какво да очаквате от нея.
Голяма Чаталка
Важно! Оказва се, че малка част от тази пътека (в началото) преминава през границите на резерват „Кутелка“, където карането на велосипеди е забранено. Повече вижте тук: https://mtb-bg.com/2024/03/22/sliven-kutelka-reserve.
Драгомир Стефанов от местния клуб BlueRock MTB: „Хардкор, технична и без секунда за почивка! Карането ѝ на скорост е сериозно предизвикателство, изисква доста опит и умения… и води до неизбежен екстаз! 🙂“
Пътеката покрай вр. Голяма Чаталка е една от класиките за каране над Сливен и една от най-лесно достъпните, защото е доста близо до горна станция на лифта. Настоящата отсечка включва и придвижването от лифта до началото на пътеката. Други варианти за достигане са с кола и на ход.
Кутелка (класически вариант)
Ще цитирам отново Драгомир Стефанов, един от създателите на местния клуб BlueRock MTB, който познава пътеките в района по-добре от всеки друг и според когото това е една от най-добрите естествени пътеки в България. От неговия видеоклип са извадени и част от снимките, а останалите са дело на Орлин Койчев от Bike Ventures. Потвърдено е от десетки хора, които са карали там. Пътеката е изключително разнообразна и макар че има доста технични участъци, в цялост не е от най-трудните. Започва от източния път от Сливен за връх Българка. До началото на пътеката може да се стигне с МПС по пътя, с лифта и малко каране или пък на самоход с технично изкачване по пътека.
Ако се качвате с МПС, в GPS следата ще намерите точка, отбелязана като „паркинг“ – става дума за отбивка от пътя, която е достатъчно широка, за да събере 3-4 коли, без да пречат на никого. За началото на отсечката трябва да се върнете малко надолу по асфалта до т.01, където започва черен път – тръгва се по него, в т.02 се отклоняваме по затревен черен път вдясно и след малко той преминава в пътека. Тя е достатъчно ясна и широка, следва се лесно. В т.03 излизаме на открита ниска седловина – тук се продължава направо, като следва кратко изкачване в гората. В т.04 свиваме по пътеката вляво, в т.05 пак сме наляво, за да слезем към паркинга долу.
Кутелка през Бялата вода
Пътеката покрай вр. Кутелка е една от най-популярните в района над Сливен и има защо! Впрочем по целия този склон, който разговорно носи името на върха, има доста варианти и комбинации за спускане. В тази отсечка е представен вариант с начало от асфалтовия път над пътеките със спускане първо към м. Бялата вода и оттам наляво по пътека към Сливен, която се слива с другата пътека от Кутелка. Причината да отделим тази отсечка са не само различията в пътеките, но и това, че до Бялата вода човек може да се изкачи на самоход по пътека (а може и да се спусне по нея, ако държи). Иначе по-голямата част от настоящата отсечка можете да видите в този видеоклип от местия клуб BlueRock MTB: https://info.mtb-bg.com/video/368. От него са извадени и снимките.
Алеко – Бистришко бранище (от северната страна на Бистришка река)
Тази GPS следа и снимките са изпратени от Юрий Васенда. Преди актуалните данни за пътеката обаче, ще започна с малко история. Преди 15-20 години пътеките през Бистришко бранище (те са две, по една от всяка страна на Бистришка река) ни се струваха едни от най-трудните и технични във Витоша. Тогавашните МТБ любители карахме доста по тях, защото бяха лесно достъпни с лифт и автобус до Алеко. Впоследствие 2-3 опустошителни бури „затриха“ пътеките под дебел пласт от паднали дървета и много хора оттогава насам не са карали по тях. Сега, изглежда, пътеките отново са проходими, макар и не в префектно състояние, а са си и все така трудни. Ето какви са впечатленията на Юрий от нея (добити с твърдак, да уточня за всеки случай).
Пътека, която е сложна от начало до край, отдавна не съм се потил толкова на спускане. 🙂 Камъни, стръмно, корени, тясно и на места обрасло – всичко това постоянно се редува и повтаря. Да се внимава много по пътеката:
1. За изгнили мосчета през Бистришко бранище (от тях стърчат и пирони);
2. На места много тясно обрязяни клони, за пешаци е добре, но с по-широко кормило трябва да се внимава;
3. Ниско над пътеката в последната 1/3 има много дебели клони, по-добре карайте без камера върху каската, иначе има голям шанс да я ползвате за последно;
4. От време на време се посрещат и паднали дървета, но не е болка за умиране – хем докато пренасяте колелото, ще отпочинете малко.
На пътеката трябва да сте концентрирани и внимателни до самия финал (при Обиколната алея), защото е много уморителна.
От Алеко първоначално се кара по зелена туристическа маркировка към Бистрица. Чак в Бистришко бранище, покрай Бистришка река, пътеката се разделя на две части. Тук е описана немаркираната пътека, която остава от северната страна на реката. Туристическата маркировка преминава по мост от южната страна и не е по-лесна.
Бояна – Момина скала – Копитото – Бояна (кратък маршрут на Велорали DRAG Черни връх)
В последните години организаторите на Велорали DRAG Черни връх добавиха този съкратен вариант на маршрута, за да привлекат повече участници към преживяването, без да ги изпрвят директно пред голямото натоварване на класическия маршрут. Разбира се, и без състезанието, тази обиколка от Бояна до Момина скала и обратно е абсолютна класика за много от планинските колоездачи в София – някои го карат полудневно в почивните дни, други го ползват като бърза „врътка“ преди или след работа. Макар че в състезанието това се води хоби маршрут и въпреки малката му дължина, не го подценявайте – изкачването е сериозно, спускането също не е лесно.
Стартът е в Бояна при Боянското ханче. След стръмно начално изкачване се придвижваме по приятна алея към Бялата вода, откъдето наклонът отново става сериозен (макар и по сравнително гладка алея) и така е чак до Златните мостове. При тях поемаме към хижа “Момина скала“ – отново по алея,но вече с по-приятен наклон. От Момина скала започва спускането – първо е по алея до „Плюещата чешма“ (в м. Букара), после по пътека към Копитото, откъдето се спускаме по пътеката под хотела към Бояна – това е една от най-популярните МТБ пътеки на Витоша, маркирана е като МТБ маршрут, може да я срещнете и под името „Правата“, маар че то няма нищо общо с реалността, тъй като и по нея има доста серпентини.
Велорали DRAG Черни връх – класически маршрут
С оглед дългогодишната история на това състезание, неговият маршрут се е превърнал в истинска класика за всеки, който иска да пробва възмоностите с в непосредствена близост до София. Той включва както трудно и дълго, на места стръмно, а на други места много технично изкачване, така и много разнообразно и технично спускане, което не случайно е любимо на хора с АМ/ендуро велосипеди. За тези, които познават Витоша добре, всякакво описание е излишно, но винаги ще има и нови, навлизащи в планинското колоездене хора – добре е да знаят, че ако търсят хубаво, тежко, натоварващо и разнообразно каране край София, това е едно от най-добрите.
За протокола ще кажа, че през годините маршрутът търпеше промени – някои от тях временно, други за постоянно, но като цяло GPS следата тук отразява актуалния му вид в последните години с начало в Бояна, изкачване през Бялата вода, Златните мостове, Момина скала, Голи връх до Черни връх и спускане през Конярника и хижа „Кумата“, хижа „Планинарска песен“, Момина скала, Копитото и пътеката под хотела към Бояна.
Рилски езера – Отовица – Кабул – Овчарци – Сапарева баня
Още една GPS следа от Христо Христов с начало Рилски езера, минаване покрай вр. Отовица и едноименната хижа и край в Сапарева баня. Различното спрямо „класическия вариант“ е спускането през вр. Кабул и вр. Крива соспа – пътека, която е немаркирана и по-рядко ползвана, но също така технична и предизвикателна.
Логистично е най-лесно да оставите една кола в Сапарева баня, да се качите с другите до лифта и после да ги приберете. Качването до Рилски езера може да стане с лифта от Паничище или на ход. Имайте предвид, че в този район парковата охрана може да ви направи забележка или дори да ви санкционира, макар че ако обясните, че няма да карате през езерата, а просто ще поносите и побутате към друга част на планината, вероятно няма да има проблеми. Качването към вр. Отовица е стандартно по пътеката през ез. Окото. След това обаче не се продължава по маркировката към хижа „Отовица“, а се хваща пътеката към вр. Кабул. Надолу след вр. Крива соспа пътеката става супер технична, даже има две некараеми места (високи прагове) в гората. Минава се и покрай краварник с големи, агресивни кучета – бъдете подготвени и за това. От хижа „Отовица“ се продължава по стандартната пътека към Овчарци.
Рилски езера – Отовица – хижа „Отовица“ – Овчарци – Сапарева баня
Един от много възможни високопланински маршрути в тази част на Рила, превърнал се в класика за някои от любителите на тази планина и на супер-техничините терени, каквито изобилстват по тези пътеки. Описан е по GPS следа от Христо Христов (вижте и свързаното с маршрута видео).
Началото е от горната станция на лифт „Рилски езера“, който улеснява преодоляването на част от денивелацията. Имайте предвид, че в този район парковата охрана може да ви направи забележка или дори да ви санкционира, макар че ако обясните, че няма да карате през езерата, а просто ще поносите и побутате към друга част на планината, вероятно няма да има проблеми.
До вр. Отовица изкачването е предимно бутане и носене, после започва техничното каране към едноименната хижа. На места GPS следата напуска маркираните пътеки, но предполагам, че на терен има някакви алтернативни линии, които не са отбелязани на картата. От хижа „Отовица“ се поема към с. Овчарци и Сапарева баня – първо по черен път, после по технична пътека.
Маршрутът има такъв вид, защото логистично е най-лесно да оставите една кола в Сапарева баня, да се качите с другите до лифта и после да ги приберете.