Хижа „Пионерска“ – вр. Зекирица – м. Лажо – Сапарево

Много приятен и сравнително лек като натоварване маршрут, който обаче изисква допълнителна логистика, тъй като се тръгва от една точка (високо в планината) и се завършва в съвсем различна долу в подножението. По този начин карането се кара повече надолу, като все пак има две по-осезаеми изкачвания – първото е до вр. Зекирица, който е най-висок в Лакатишка Рила. Основното спускане към с. Сапарево е по комбинация от черен път и кратка, но технична и съдържателна пътека.

Кратко описание:
Тръгваме от хижа „Пионерска“ и караме по широкия и хубав черен път в посока хижите „Ловна“ и „Вада“. Подминаваме отклоненията за първата и при разклона за „Вада“ поемаме нагоре по стръмен, но сравнително кратък черен път, който ни отвежда към вр. Зекирица. Оттам преминаваме по билото в северна посока до м. Лажо и се спускаме в Сапарево.

Хижа „Пионерска“ – м. Лажо – Сапарево

Много приятен и доста лек като натоварване маршрут, който обаче изисква допълнителна логистика, тъй като се тръгва от една точка (високо в планината) и се завършва в съвсем различна долу в подножението. По този начин карането е преобладаващо надолу, като все пак има едно по-дълго изкачване до билото на Лакатишка Рила и няколко по-кратки след това. Основното спускане към с. Сапарево е по комбинация от черен път и кратка, но технична и съдържателна пътека.

Кратко описание:
Тръгваме от хижа „Пионерска“. По черен път слизаме към дерето на р. Джерман и се изкачваме от другата му страна към билото. Хващаме билния път в северна посока и караме предимно надолу (има само едно по-сериозно изкачване) до м. Лажо, където продължаваме към Сапарево – първо по черен път и после по пътеката.

Сапарево

Това е един съвсем кратък маршрут, който включва една технична пътечка, започваща под м. Лажо и завършваща в с. Сапарево. По принцип описаният маршрут е най-краткия и бърз начин да стигнете до нея, но в интерес на истината не е най-хубавия, защото изкачването по черния път е стръмно, като цяло и открито, така че не е от най-приятните. В МТБ Справочника можете да намерите други, по-дълги и панорамни маршрути, които включват въпросната пътека, но също така и каране по част от билото на Лакатишка Рила, разкриващо страхотни гледки към Мальовишкия дял на Рила. През зимата и ранна пролет обаче тези маршрути не са проходими, докато този тук би трябвало да е готов за каране още с отдръпването на снега, а и при всеки друг случай, в който нямате достатъчно време за някое от по-дългите карания.

Сапарева баня – хижа „Пионерска“ – вр. Зекирица – Сапарево

Кръгов маршрут с изкачване по асфалт до хижа „Пионерска“, покоряване на вр. Зекирица (най-високия в Лакатишка Рила), каране по билото на тази красива планина и спускане към с. Сапарево по комбинация от черен път и кратка, но технична и съдържателна пътека.

Сапарева баня – хижа „Пионерска“ – м. Лажо – Сапарево

Кръгов маршрут с изкачване по асфалт до хижа „Пионерска“, каране по част от билото на Лакатишка Рила и спускане към с. Сапарево по комбинация от черен път и кратка, но технична и съдържателна пътека.

От Сапарева баня с изкачваме през Паничище до хижа „Пионерска“, където по черен път слизаме към дерето на р. Джерман и се изкачваме от другата му страна към билото. Хващаме билния път в северна посока и караме предимно надолу (има само едно по-сериозно изкачване) до м. Лажо, където продължаваме към Сапарево – първо по черен път и после по пътеката.

Пътеката под м. Лажо над Сапарево

Типична „местна“, немаркирана пътека, използвана от сапаревци за извеждане на животни към планината, но за жалост в последните години явно все по-рядко, защото на места е леко обрасла. Движи се предимно в млада иглолистна гора, почвата е песъчлива и позволява каране почти през всеки сезон. Теренът определено не е за начинаещи – има и улеи, и ронливи, подвижни камъни, и забавни прагове, тук-там някоя серпентина… вече разбрахте, че за напреднали карачи тя е разнообразна и си струва човек да я пробва! А да не говорим за това, че след каране по нея можете да завършите деня с минерален басейн в Сапарева баня, с което програмата да стане още по-пълна.

Пътеката започва буквално „в нищото“, но има мнго варианти за маршрути, по които да стигнете до нея и по този начин тя е много ценна за тези, които предпочитат спусканията им да са по пътеки, а не по черни пътища, защото в Лакатишка рила почти няма други пътеки.

Боянско езеро – Бояна (колоездачен вариант)

От Боянското езеро надолу има (поне) две основни пътеки, което в един момент се сливат. По едната има повече пешеходни туристи, защото е по-полегата и лесна. Другата е представена в тази отсечка и я наричам „колоездачен вариант“ (условно казано, разбира се), защото е и част от маркирания МТБ маршрут „Бояна“ в ПП „Витоша“. Пътеката е много разнообразна и любима на много хора. Сравнително трудна е в първата си половина, но не прекалено, и по-лесна във втората половина, където съвпада с „пешеходната“ пътека. Както вече сте разбрали, в този район ходят много туристи, така че карайте с повишено внимание и ги пазете!

Един от вариантите да стигнете до нея е в рамките на цитирания маршрут през Драгалевския манастир. Има обаче и доста варианти да се спуснете откъм Златните мостове – покрай Боянския водопад, през хижа „Камен дел“ или дори откъм заслон „Кикиш“.

Костенски бани – хижа „Венетица“ – Долна баня

За този маршрлут със сигурност ще ви трябва GPS, тъй като все още няма подробно описание. Разполагаме само с GPS следа, предоставена от Тодор Зъбов, както и кратки бележки от него:

Качването от Костенец е малко досадно, по чакълесто-каменист път. Важно е преди кантон „Айран дере“ да се отклоните надясно по жълтата туристическа маркиловка. По различни черни пътища (маркирани и немаркирани) се стига до хижа „Венетица“. Пътеката оттам надолу е страхотна! Сравнително бърза, с купища теснотии, прагчета, виражи и т.н. Като трудност е може би Т4. Подозирам, че след по-сериозни валежи ще е неприятно хлъзгава-кална. Миналата година, когато я карах, останах с впечатлението, че някой я е “оформял”, но не мога да се подпиша. Но във всички случаи си струва да се пробва. Прибирането от с. Долна баня към Костенските минерални бани е по черен път, който събира бая кал и локви, направо гьолове, ли поне така беше, когато аз я карах (в началото на август 2018 г.).

Пътеката от Ястребец към Бели Искър

Тъкмо за приключването на сезона в байкпарк Боровец Христо Симчев (Ристе) заедно с Shturkur Bike Team щурмуваха една пътека, за която съм сигурен, че до момента е била непозната за широката МТБ общественост у нас, но също така съм сигурен, че ще се превърне в задължителна част от менюто на АМ/ендуро карачите. Като най-близка до нея (и географски, и като характеристики) Ристе посочва пътеката под вр. Дено, а за много от читателите ни това ще активира веднага една лампичка, алармираща за високи дози кеф и адреналин. 

Пътеката започва от вр. Ястребец, горната станция на кабинковия лифт и завършва на шосето между с. Бели Искър и Боровец. Оттам можете да продължите по няколко начина. Ако сте тръгнали от Боровец и искате да се върнете там, в общи линии единственият вариант е да повъртите около 2 км до хотел „Ястребец“, откъдето да се спуснете по трасето All Mountain. Другата възможност е да се спуснете към Самоков, като има два варианта за това. Ристе и компания са го направили по отсечката от м. Пашаница (Ридо) директно към града: https://info.mtb-bg.com/segment/4979. Тази комбинация от черни пътища и пътеки е малко по-дива и трудна в техническо отношение. Другият, по-обиколен и лек вариант, е да се спуснете по хубав черен път към с. Бели Искър и от него да продължите по лека и приятна пътека към Самоков.

Бъчвата (The Barrel)

Още една дълга и разнообразна пътека над Сливен, предлагаща хубави гледки, технични терени, фрийрайд елементи и много кеф. Започва от асфалтовия път към Карандила, в близост до горната станция на лифта, така че е достъпна лесно по всякакви начини.