Публикувам тазгодишния вариант на една от най-трудните пътеки в Ендуро Гарванец като нова отсечка, защото финалната част на пътеката бе изцяло променена и минава по един съседен рид, като достига до него с дълъг, подсичащ трансфер. Бих могъл, разбира се, да добавя само новата част, но очевидно замисълът на местните карачи и организатори на събитието е това трасе да бъде в този обновен вид, така че хубаво е да го има и тук като GPS следа в цялата му дължина. Иначе пътеката, която е един от най-ярките примери за това що е БОЧ, през 2019 г. бе облагородена, но това не я направи по-лесна, а само по-безопасна. Затова, ако искате да пробвате нещо наистина трудно, това е мястото.
Дългата над Асеновград
В района между Асеновград (и Асеновата крепост) и с. Лясково има толкова много пътеки, че това със сигурност няма да е единствената отсечка от там. Както се досещате, „Дългата“ не е някакво официално име на тази пътека, а е по-скоро разговорното нарицателно сред местните колоездачи, защото по-надолу от същия път между Асеновата крепост и с. Лясково тръгват още поне две популярни пътеки за каране, които са по-кратки.
Смело мога да кажа, че макар да не е много дълга, за мен това е една от най-добрите пътеки в близост до Пловдив. Подходяща е за хора, които обичат технични и трудни терени, но съчетани с достатъчно скорост и избор на линии. Първата част от пътеката е предимно гладка и със страхотни завои, в които човек се чувства като в увеселителен парк. След първото пресичане на пътя се появяват и по-технични участъци, включително разни скалички. До долу има още много подобни елементи, но също и по-гладки и бързи секции.
Пътеката не е официално маркирана, но по голяма част от протежението ѝ има табелки от маратона „Персенк ултра“, така че можете да ги ползвате като ориентир, наред с GPS следата. Всъщност дори да се объркате, няма да е фатално, защото не рискувате нищо повече от това да попаднете на някоя друга пътека, която едва ли ще е лоша.
Началната точка е при отбиването на един черен път от асфалта към с. Лясковец. Ще трябва да го намерите чрез GPS-а. Веднага след като тръгнете по черния път, вдясно в едни храсталаци започва пътеката (т.02). В т.03 и т.04 пресичаме шосето. В т.05 пресичаме друга пътека, вляво има и навес/беседка. Продължаваме направо към близкия параклис „Св. Димитър“, но преди него (т.06) се отклоняваме надясно по пътека, която се спуска през скалист склон. В т.07 пресичаме друга пътека – продължаваме направо и след 50 м при стената на някаква постройка завиваме рязко вдясно покрай нея и се спускаме към една поляна, където свиваме вдясно (т.09) и финишираме в началото на пътя към Асеновата крепост.
Краят на пътеката е и удобно място да оставите автомобила си, ако смятате да се качвате на ход по асфалтовия път. Другият вариант е да се качите с коли, като оставите една долу или пък се върнете с такси да си ги приберете.
Тополовската пътека
Пътеката от района на вр. Белинташ до с. Тополово е една от най-популярните сред АМ/ендуро карачите в Пловдив, Асеновград и региона. А след като ѝ се насладихме при една от перпендикулярните вселени, мисля че е позната на още много хора от цялата страна.
Публикувам я засега само като отсечка, защото ние се качихме до началото ѝ с автомобили. Това е най-удобният и бърз вариант, защото иначе ви очаква солидно изкачване, независимо дали ще решите да го правите по асфалт или по черни пътища.
Пътеката е технична и доста разнообразна. В сравнение с преди няколко години, когато я карах за първи път, в момента е малко поизровена от мотори, така че внимавайте за нестабилни камъни. В горната ѝ част такива има и като естествена част от пътеката, тъй като там тя подсича няколко сипея.
Началото е в близост до вр. Белинташ, като на това място през уикендите спират доста коли. Според картите пътеката би трябвало да е с червена туристическа маркировка, но честно казано, не видях такава никъде. Самата пътека обаче е ясна на повечето места и няма къде да я объркате, но за всеки случай ползвайте GPS следата за справка. В т.02 ние се отделихме от основната пътека по едно разклонение вдясно, но и двете завършват при последните къщи на с. Тополово в т.03, където наляво по черен път влизаме в селото.
Лъки – Брайковица 1
Това е първият, но със сигуронст няма да е последният маршрут между гр. Лъки и махала Брайковица, защото докато се изкачвахме към нея по приятния асфалтов път, видяхме от него да се отклоняват още няколко пътеки и нагоре, и надолу, така че тепърва ще пробвам някои от тях. При настоящото каране като цяло се целехме в една маркирана туристическа пътека, идваща откъм хижа „Пашалийца“. Оказа се обаче, поне в частта между Брайковица и Лъки, че от червената маркировка няма и помен, а пътеката е с множество разклонения, преки линии и на места леко побрасла. Също така е доста камениста, ронлива и с няколко остри и технични серпентини, което я прави и доста трудна. Но за някои точно това ще е интересното.
Маршрутът е съвсем кратък и не се нуждае от подробно описание. Стига да имате GPS следата, пък дори и без нея, лесно ще се ориентирате. Началото е в центъра на града – поемаме по главната улица на запад и след 800 м (при цеха на Брод Лъки) завиваме рязко вдясно по стръмна уличка. След още 200 м пропускаме друга улица вдясно и се изкачваме нагоре по дерето, където пътят завива надясно и напускаме града, подсичайки склона на планината и съзерцавайки скалистите върхове, надничащи над короните на дърветата. Точно при един ляв завой преди махала Брайковица (т.05, 2.9 км) вдясно се отклонява пътека, по която започва спускането. В началото е сравнително права и ясна но постепенно се стеснява, става доста по-технична, на места и леко обрасла. Като цяло се движим под един електропровод, но не по пряката пътека право надолу, а по друга, която е по-широка и полегата, но все пак доволно технична, особено където има серпентини. В т.06 и т.07 следваме десните пътеки. Илизаме в покрайнините на Лъки и по улицата надясно се прибираме към центъра.
Мурдарица DH
Благодарение на Ивайло Андреев добавям GPS следа за новото DH трасе над Говедарци, започващо от хижа „Мечит“. Както може да се види и на картата, то върви доста близо до пътеките с туристическа маркировка, а на някои места дори съвпадат, така че дори и без GPS би трялбвало сравнително лесно да го следвате. Пак благодарение на Иво в Справочника има и видеоклип от трасето.
Витоша | „Кривата“
„Кривата“ е една от най-популярните пътеки за каране във Витоша. Не съм сигурен откъде ѝ дойде това име – най-логично е то да се дължи на множеството серпентини, с които пътеката слиза по склона, но може да е и заради някои доста технични участъци, които се срещат по нея и правят карането доста трудно на места. Във всички случаи, ако вече имате увереност при каране на по-технични и трудни терени, тази пътека ще ви хареса, и то много!
Намира се над Бояна и Княжево, т.е. и двата квартала са възможни изходни точки за каране по нея. До началото ѝ може да се достигне отдолу както изцяло по асфалтови пътища, така и по различни комбинации от туристически алеи и асфалт. Можете да дойдете и отгоре (откъм Златните мостове и хижа „Момина скала“ по няколко различни пътеки (директно към нея или минавайки през Копитото). Изобщо, това е наистина една от класиките на Витоша и мож да бъде включена във всякакви маршрути – от къси и бързи карания за час-два до дълги, целодневни кръстосвания в най-близката за софиянци планина.
Благодаря на Димитър Колев, който записа и обработи GPS следата при едно съвместно каране по този маршрут!
Витоша | „Кривата“ с начало и край в Бояна
„Кривата“ е една от най-популярните пътеки за каране във Витоша. Не съм сигурен откъде ѝ дойде това име – най-логично е то да се дължи на множеството серпентини, с които пътеката слиза по склона, но може да е и заради някои доста технични участъци, които се срещат по нея и правят карането доста трудно на места. Във всички случаи, ако вече имате увереност при каране на по-технични и трудни терени, тази пътека ще ви хареса, и то много!
Намира се над Бояна и Княжево, т.е. и двата квартала са възможни изходни точки за каране по нея, но за мен лично представеният тук маршрут е най-приятния и разнообразен вариант за каране по нея. Началото е в Бояна, при Боянското ханче. След кратко и стръмно изкачване до Обиколната алея, следва плавно и много приятно набиране на височина в западна посока, докато достигнем края на „Кривата“ при пътя от Бояна към Златните мостове. За кратко караме по него и свиваме наляво по алеята към Бялата (Белята) вода. При тази известна витошка чешма продължаваме по алеята към Тихия кът, а оттам по една къса алея се включваме в основната алея към Златните мостове. По нея пресичаме пътя и следва най-стръмната част от изкачването, като минаваме покрай дендрариума. Достигайки тесен асфалтов път/алея, завиваме по него наляво и излизаме при входа на дендрариума на шосето към Златните мостове, точно при отбивката към Копитото. Оттук продължаваме именно по асфалтовия път към Копитото, но преди да достигнем кулата, около 200 м след отбивката за хижа „Планинец“, вляво се отклонява „Кривата“ пътека. По нея се спускаме надолу – опитвайте с да следвате серпентините, а не преките линии. Излизаме при шосето за Златните мостове и поемаме обратно по Обиколната алея към Бояна, като над квартала се спускаме по една кратак, но технична и интересна пътека.
Благодаря на Димитър Колев, който записа и обработи GPS следата при едно съвместно каране по този маршрут!
Тетевен – Бабинци и пътеките около вр. Кон
Настоящият маршрут представлява може би най-добрата (за мен) комбинация от пътеки по тези южни склонове над Тетевен, поне сред известните ми до момента. Той включва цели три пътеки, като никоя от тях не е лесна и във всяка има по нещо интересно. Бързам да предупредя читателите, че става дума за диви, натурални пътеки, ползвани от местни хора и животновъди, покрити с шума и клонки, необработени и непочистени. Първата, особено, е доста трудна и технична пътека със скални прагове, нестабилни камъни и трудни серпентини и доста шума в гората. Най-подходящите сезони за каране по този маршрут са пролетта и есента. Ако е лято, трябва да започнете рано сутринта, иначе ще се изпечете живи по тези открити, южни склонове.
Изкачването по асфалтовия път до с. Бабинци всъщност е сравнително леко и приятно. Оттам започва по-трудната част – бутане по стръмна овчарска пътека, за да се изкачим по открития, каменист рид, разположен на изток от селото. По него се спуска и първата пътека, която, както казах, изисква и добри умения, и защитна екипировка. След нея се изсипваме на седловината между този рид и вр. Червен, където можем да отдъхнем на чудесната слънчева поляна или да поседнем в изградените тук беседки с пейки и маси. Маршрутът продължава по маркирана със син цвят пътека наляво и надолу в дерето, чието начало е много обрасло и скрито. Посоката е вила „Червен“, макар че не стигаме чак до нея. И тази пътека в началото е по-трудна, защото е стръмна и предлага твърде илюзорно сцепление, когато почвата е суха и изпръхнала. После наклонът намалява, но пък пътеката на места отново е неясна и леко обрасла, така че в целия този участък ще трябва да гледате внимателно и GPS-а, и терена пред вас. Пътеката влиза в Конски дол, разделящ вр. Червен от вр. Кон и в един момент излиза на черен път – тук завиваме рязко вляво, спускаме се към дерето и издрапваме стръмно и продължително от другата му страна. Пътят постепенно се изравнява, а в един момент обръща посоката и надолу, като накрая преминава в пътека и се спуска към поредното дере на една рекичка, чието име засега не съм узнал. Покрай тая рекичка върви една пътека, маркирана със син цвят. Най-трудно е да я уцелите пътеката в началото. Затова, преди да стигнете рекичката, спрете и огледайте хубаво местността (и GPS следата), защото пътеката е надясно, по западния склон на дерето, и е тясна, покрита с шума и точно в тази част с избледняла и недостатъчна маркировка. След първите 100 м има и едно паднало дърво, което трябва да прегазите. От тази точка надолу пътеката вече е ясна и доста интересна за каране. Има както бързи и гладки участъци, така и всякакви безразборно разположени камъни, улеи, кратки изкачвания и, разбира се, доста шума, която скрива част от подробностите по линиите пред нас. Пътеката е технична, но не бих казал, че е страшна, защото наклонът е малък – трудността идва по-скоро от каменистия терен и необходимостта човек да избира добре линията си и да запазва достатъчно скорост, за да не се запъва в по-острите ръбове. След предишните две пътеки обаче, тази може да ви се стори направо бърза и ритмична! 🙂 В края на спускането ви очакват около 2 км черен път, а след това и 3-4 км асфалт по главната улица/път обратно до центъра на Тетевен.
Говедарци – вр. Зекирица – м. Лажо – с. Сапарево
Още един маршрут от Говедарци до Сапарево, който не е кръгов! Поради това изисква допълнителна логистика, т.е. подходящ е за хора, които могат да си осигурят някакъв поддържащ транспорт (приятел, член на семейството и т.н.). Затова пък изкачването е по-малко от спускането, а при това достигайки Зекирица – най-високия връх на Лакатишка Рила. В началото обаче изкачването е много плавно – на практика първите няколко км покрай р. Лакатица са почти равни и човек може да загрее и да влезе в добро темпо. След това има по-стръмно (но все пак изцяло в рамките на нормалното) и дълго изкачване до вр. Зекирица, където има навес с пейки и маси и може да отморите. Следва много приятно каране по билото в серевна посока до м. Лажо (преобладават спусканията), а оттам вече стремглаво губим височина в посока с. Сапарево – първо по черен път, после и по хубава, технична пътека.
Кратко описание: Тръгваме от Говедарци (манастира „Св. Троица“, т.01 в GPS следата). Първите няколко километра караме по занемарен асфалтов път (вече черен на места) покрай р. Лакатица. Наклонът е минимален, почти равно е. В т.02 (10.3 км) завиваме надясно по черен път покрай р. Темна. След малко се отделяме от нея и изкачването става по-стръмно, но като цяло наклонът е постоянен и поносим. Малко преди Зекирица има един разклон, при който по-широкият път продължава вдясно, а ние хващаме левия, по-рядко ползван, който ни извежда близо до върха. От Зекирица сме на север по билния път до м. Лажо и оттам към Сапарево.
Говедарци – м. Лажо – с. Сапарево
Рядко се случва маршрут да е с такава точна дължина. И за останалите му характеристики може да се каже, че „всичко е точно!“. Има си дълго и много плавно изкачване – на практика първите 8 км покрай р. Лакатица са почти равни и човек може да загрее и да влезе в добро темпо. След това има по-стръмно (но все пак изцяло в рамките на нормалното) изкачване до билото на Лакатишка Рила и по-специално до седловината Лажо, откъдето първо по черен път, а после и по технична пътека се спускаме към с. Сапарево.
Още от заглавието е ясна и основната особеност на маршрута – той не е кръгов! Поради това изисква допълнителна логистика, т.е. подходящ е за хора, които могат да си осигурят някакъв поддържащ транспорт (приятел, член на семейството и т.н.). Затова пък изкачването е по-малко от спускането, а кой не обича такива маршрути?
Кратко описание: Тръгваме от Говедарци (манастира „Св. Троица“, т.01 в GPS следата). Първите няколко километра караме по занемарен асфалтов път (вече черен на места) покрай р. Лакатица. Наклонът е минимален, почти равно е. В т.02 (8.6 км) се отделяме надясно по черен път, който предимно с плавен наклон се изкачва към билото и м. Лажо (т.03). Единствената трудност по този път са локвите, които понякога са доста големи и дълбоки, дори и през лятото. Затова той не е подходящ след дъждовни периоди. От седловината продължаваме надясно по черен път, докато достигнем т.04 (16.7 км), където вляво търсим началото на пътеката. По нея се спускаме до с. Сапарево.