Така и не разбрах защо тази пътека е кръстена „Ню Йорк“, но определено мога да кажа, че тя е най-лесната до момента над Згориград. Началото ѝ (т.01) съвпада с Асенската пътека и в тази част са повечето трудни участъци. В т.02 пътеките се разделят, като „Ню Йорк“ продължава надясно по трасето на някогашен черен път и в т.03 завива наляво. Оттук до долу пътеката като цяло е лека и предимно бърза, макар че на отделни места има и по-трудни участъци, така че очаквайте изненади тук-там. В т.05 пресичаме долната част на „Искрата“ – тук трябва за момент (5-10 м) да се изкачите надясно по нея и да намерите вляво към гората продължението на „Ню Йорк“. До края навигацията е трудна, защото в гората се пресичат множество пътеки и разклонения, но дори да не уцелите напълно следата, все ще стигнете в Згориград.

Не знам дали това име би било най-правилното за тази пътека, но ето каква е работата:
Ако следвате официалния трак и маркировка от организаторите за етап „Асенската пътека“, след участъка покрай мантинелата има трудно и опасно спускане по скалист склон, след което пътеката става по-равна и лека. Там се прави рязък завой наляво в гората, за да се продължи по една трудно забележима пътека. Ако човек не знае точното място, изобщо не би предположил, че там има друга пътека и би продължил направо. И точно това направих аз още при първото издание на Ендуро Гарванец през 2017 г. Правили са го и тогава, и в следващите години и други участници. Представената тук отсечка е именно този „алтернативен“ вариант, т.е. ако пропуснете отбивката вляво и продължите направо, където ви очаква доста приятна пътека с улеи, камъчета и скалички, но все пак с по-малък наклон и по-лек терен, отколкото официално маркирания вариант.

Тази дълга, разнообразна и красива пътека бе един от новите етапи в Ендуро Гарванец през 2019 г. Тя започва в близост до горната станция на неработещия седалков лифт (при отбивката за една голяма нова къща), като в първите 300 м се бута нагоре по склона в североизточна през ливади (без пътека) и иглолистна горичка (през нещо като просека), за да се стигне до едно връхче (т.02), откъдето местните карачи са направили страхотна пътечка, спускаща се надолу. В т.03 тя се съединява с пътеката за пещерата Леденика (както и с пътеката „Тезеро“) и продължаваме наляво по нея. В т.04 „Тезеро“ се отделя надясно, а ние продължаваме направо. В т.05 пътеката се раздвоява – поемаме по тази вдясно, която започва с един доста спънат и техничен участък. Нататък пътеката няма къде да се сбърка. Като цяло е от по-лесните пътеки във Врачанския Балкан, но не се подвеждайте – на много места си е доста технична и изисква добри умения. Със сигурност не е подходяща за начинаещи. Наближавайки кв. Бистрец, след една полянка с маса и пейки, в т.06 държим дясно и след малко навлизаме в населеното място и завърваме на главната улица.

Ако искате да изпитате повече удоволствие от пътеката, трябва да я уцелите в сухо състояние. Ако е валяло, почвата става много лепката и хлъзгава, а гладките мъхести камъни правят нещата още по-трудни, а на места почти невъзможни.

Тази отсечка е един от вариантите за достигане до пътеката към Згориград, позната като „Локвата“. Нейното начало (като отсечка в МТБ Справочника) е именно от Бучивата поляна, а до нея може да стигнете както по асфалт и черен път през рудниците, така и по билото през вр. Кръстанова могила (описан тук), което без съмнение е много по-красив вариант, но и малко по-труден във физическо и техническо отношение.

Началото на отсечката е от мандра „Пършевица“, при отклонението към едноименната хижа. Поемаме към нея, но почти веднага се отделяме по черен път вляво и се изкачваме право нагоре по ски-пистата – вероятно ще трябва и да побутате на места. След достигането на вр. Кръстанова могила (т.02) започваме спускане без пътека направо по склона наляво. Причината е, че в тази част пътеката минава много близо до скалните венци и не е подходяща за велосипед. След този кратък „фрийрайд“ се включваме отново в ясна пътека в т.03 и я следваме по билото. Достигаме седловината между вр. Бук и вр. Ушите, където продължаваме по черен път наляво (т.04) и по него излизаме на Бучивата поляна (т.05), където надясно започва отсечка „Локвата“.

Публикувам тазгодишния вариант на една от най-трудните пътеки в Ендуро Гарванец като нова отсечка, защото финалната част на пътеката бе изцяло променена и минава по един съседен рид, като достига до него с дълъг, подсичащ трансфер. Бих могъл, разбира се, да добавя само новата част, но очевидно замисълът на местните карачи и организатори на събитието е това трасе да бъде в този обновен вид, така че хубаво е да го има и тук като GPS следа в цялата му дължина. Иначе пътеката, която е един от най-ярките примери за това що е БОЧ, през 2019 г. бе облагородена, но това не я направи по-лесна, а само по-безопасна. Затова, ако искате да пробвате нещо наистина трудно, това е мястото.

В района между Асеновград (и Асеновата крепост) и с. Лясково има толкова много пътеки, че това със сигурност няма да е единствената отсечка от там. Както се досещате, „Дългата“ не е някакво официално име на тази пътека, а е по-скоро разговорното нарицателно сред местните колоездачи, защото по-надолу от същия път между Асеновата крепост и с. Лясково тръгват още поне две популярни пътеки за каране, които са по-кратки.

Смело мога да кажа, че макар да не е много дълга, за мен това е една от най-добрите пътеки в близост до Пловдив. Подходяща е за хора, които обичат технични и трудни терени, но съчетани с достатъчно скорост и избор на линии. Първата част от пътеката е предимно гладка и със страхотни завои, в които човек се чувства като в увеселителен парк. След първото пресичане на пътя се появяват и по-технични участъци, включително разни скалички. До долу има още много подобни елементи, но също и по-гладки и бързи секции.

Пътеката не е официално маркирана, но по голяма част от протежението ѝ има табелки от маратона „Персенк ултра“, така че можете да ги ползвате като ориентир, наред с GPS следата. Всъщност дори да се объркате, няма да е фатално, защото не рискувате нищо повече от това да попаднете на някоя друга пътека, която едва ли ще е лоша.

Началната точка е при отбиването на един черен път от асфалта към с. Лясковец. Ще трябва да го намерите чрез GPS-а. Веднага след като тръгнете по черния път, вдясно в едни храсталаци започва пътеката (т.02). В т.03 и т.04 пресичаме шосето. В т.05 пресичаме друга пътека, вляво има и навес/беседка. Продължаваме направо към близкия параклис „Св. Димитър“, но преди него (т.06) се отклоняваме надясно по пътека, която се спуска през скалист склон. В т.07 пресичаме друга пътека – продължаваме направо и след 50 м при стената на някаква постройка завиваме рязко вдясно покрай нея и се спускаме към една поляна, където свиваме вдясно (т.09) и финишираме в началото на пътя към Асеновата крепост.

Краят на пътеката е и удобно място да оставите автомобила си, ако смятате да се качвате на ход по асфалтовия път. Другият вариант е да се качите с коли, като оставите една долу или пък се върнете с такси да си ги приберете.

Пътеката от района на вр. Белинташ до с. Тополово е една от най-популярните сред АМ/ендуро карачите в Пловдив, Асеновград и региона. А след като ѝ се насладихме при една от перпендикулярните вселени, мисля че е позната на още много хора от цялата страна.

Публикувам я засега само като отсечка, защото ние се качихме до началото ѝ с автомобили. Това е най-удобният и бърз вариант, защото иначе ви очаква солидно изкачване, независимо дали ще решите да го правите по асфалт или по черни пътища.

Пътеката е технична и доста разнообразна. В сравнение с преди няколко години, когато я карах за първи път, в момента е малко поизровена от мотори, така че внимавайте за нестабилни камъни. В горната ѝ част такива има и като естествена част от пътеката, тъй като там тя подсича няколко сипея.

Началото е в близост до вр. Белинташ, като на това място през уикендите спират доста коли. Според картите пътеката би трябвало да е с червена туристическа маркировка, но честно казано, не видях такава никъде. Самата пътека обаче е ясна на повечето места и няма къде да я объркате, но за всеки случай ползвайте GPS следата за справка. В т.02 ние се отделихме от основната пътека по едно разклонение вдясно, но и двете завършват при последните къщи на с. Тополово в т.03, където наляво по черен път влизаме в селото.