Калайджийски камък е едно връхче над гр. Рила, което едва ли ще направи на някого огромно впечатление, но това е точка, до която може сравнително лесно (без много бутане) да се стигне по черен път, макар и стръмничък. А от върха надолу има пътека със зелена туристическа маркировка, която в цялост е доста забавна. Тя може да се ползва и в други варианти за маршрути, затова е добре да я има като самостоятелна отсечка. Тя всъщност е част и от по-дълго спускане, което започва чак от вр. Малък полич, така че е възможно по-нататък да бъде доразвита в цялата ѝ дължина. За момента обаче началото е вр. Калайджийски камък.

В цялост пътеката е със средна трудност, но първата част, под върха, е по-сложна (там като цяло няма ясно изразена пътека и повече прилича на фрийрайд).

Имайте предви и това, че пътеката преминава покрай поне една кошара/очарник и е възможно да имате срещи с настървени овчарски кучета, така че бъдете подготвени за такива!

Описание:
От върха (т.01) тръгваме надолу по склона, следейки камъните с маркировъчни знаци. В тази първа част е трудно да се каже, че има пътека – теренът е див, има храсти, има нестабилни камъни, прагове и т.н. Карането е технично и с повишено внимание.
В т.02 излизаме за момент на черния път към върха и продължаваме по зелената маркировка наляво от него.
В т.03 излизаме при една серпентина на пътя и продължаваме направо.
В т.04 пресичаме черния път и продължаваме от другата му страна.
В т.05 излизаме на черния път и се включваме надясно по него.
В т.06 маркировката следва пътя, но вляво под него има успоредна овчарска пътека – не е нещо особено, но е по-забавна от пътя; в т.07 отново се включваме в него.
В т.08 спускаме се надясно по широка пряка пътека към една от беседките.
В т.09 при беседката пресичаме пътя и продължаваме по пътеката от другата страна.
В т.10 пътеката излиза близо до черния път, но не се включва в него, а продължава наляво и надолу по склона. Следва финалната част.
В т.11 пътеката завършва на черния път, по който наляво довършваме спускането към Рила.

Така и не разбрах защо тази пътека е кръстена „Ню Йорк“, но определено мога да кажа, че тя е най-лесната до момента над Згориград. Началото ѝ (т.01) съвпада с Асенската пътека и в тази част са повечето трудни участъци. В т.02 пътеките се разделят, като „Ню Йорк“ продължава надясно по трасето на някогашен черен път и в т.03 завива наляво. Оттук до долу пътеката като цяло е лека и предимно бърза, макар че на отделни места има и по-трудни участъци, така че очаквайте изненади тук-там. В т.05 пресичаме долната част на „Искрата“ – тук трябва за момент (5-10 м) да се изкачите надясно по нея и да намерите вляво към гората продължението на „Ню Йорк“. До края навигацията е трудна, защото в гората се пресичат множество пътеки и разклонения, но дори да не уцелите напълно следата, все ще стигнете в Згориград.

Не знам дали това име би било най-правилното за тази пътека, но ето каква е работата:
Ако следвате официалния трак и маркировка от организаторите за етап „Асенската пътека“, след участъка покрай мантинелата има трудно и опасно спускане по скалист склон, след което пътеката става по-равна и лека. Там се прави рязък завой наляво в гората, за да се продължи по една трудно забележима пътека. Ако човек не знае точното място, изобщо не би предположил, че там има друга пътека и би продължил направо. И точно това направих аз още при първото издание на Ендуро Гарванец през 2017 г. Правили са го и тогава, и в следващите години и други участници. Представената тук отсечка е именно този „алтернативен“ вариант, т.е. ако пропуснете отбивката вляво и продължите направо, където ви очаква доста приятна пътека с улеи, камъчета и скалички, но все пак с по-малък наклон и по-лек терен, отколкото официално маркирания вариант.

Тази дълга, разнообразна и красива пътека бе един от новите етапи в Ендуро Гарванец през 2019 г. Тя започва в близост до горната станция на неработещия седалков лифт (при отбивката за една голяма нова къща), като в първите 300 м се бута нагоре по склона в североизточна през ливади (без пътека) и иглолистна горичка (през нещо като просека), за да се стигне до едно връхче (т.02), откъдето местните карачи са направили страхотна пътечка, спускаща се надолу. В т.03 тя се съединява с пътеката за пещерата Леденика (както и с пътеката „Тезеро“) и продължаваме наляво по нея. В т.04 „Тезеро“ се отделя надясно, а ние продължаваме направо. В т.05 пътеката се раздвоява – поемаме по тази вдясно, която започва с един доста спънат и техничен участък. Нататък пътеката няма къде да се сбърка. Като цяло е от по-лесните пътеки във Врачанския Балкан, но не се подвеждайте – на много места си е доста технична и изисква добри умения. Със сигурност не е подходяща за начинаещи. Наближавайки кв. Бистрец, след една полянка с маса и пейки, в т.06 държим дясно и след малко навлизаме в населеното място и завърваме на главната улица.

Ако искате да изпитате повече удоволствие от пътеката, трябва да я уцелите в сухо състояние. Ако е валяло, почвата става много лепката и хлъзгава, а гладките мъхести камъни правят нещата още по-трудни, а на места почти невъзможни.

Тази отсечка е един от вариантите за достигане до пътеката към Згориград, позната като „Локвата“. Нейното начало (като отсечка в МТБ Справочника) е именно от Бучивата поляна, а до нея може да стигнете както по асфалт и черен път през рудниците, така и по билото през вр. Кръстанова могила (описан тук), което без съмнение е много по-красив вариант, но и малко по-труден във физическо и техническо отношение.

Началото на отсечката е от мандра „Пършевица“, при отклонението към едноименната хижа. Поемаме към нея, но почти веднага се отделяме по черен път вляво и се изкачваме право нагоре по ски-пистата – вероятно ще трябва и да побутате на места. След достигането на вр. Кръстанова могила (т.02) започваме спускане без пътека направо по склона наляво. Причината е, че в тази част пътеката минава много близо до скалните венци и не е подходяща за велосипед. След този кратък „фрийрайд“ се включваме отново в ясна пътека в т.03 и я следваме по билото. Достигаме седловината между вр. Бук и вр. Ушите, където продължаваме по черен път наляво (т.04) и по него излизаме на Бучивата поляна (т.05), където надясно започва отсечка „Локвата“.