Първите няколкостотин метра от отсечката са по занемарен черен път. От началната точка първо се изкачваме малко по близкия хълм и после пътят тръгва надолу (държим леко дясно). В т.02 пътят свършва при една поляна и там трябва да намерите пътека първо направо и после вляво между храстите. Пътеката е технична, суха и камениста, но не е прекалено трудна. В края обаче трябва много да се внимава, тъй като има висок отвес над пътя, през който минава и някаква козя пътека. Основната се спуска наляво към реката с трудни серпентини.
Не се сещам тази пътека да се е сдобила с име (аз я наричам „Средната“, защото е между първата („Кокала“) и третата („Дългата“) по западния склон над града), може би защото е една от най-трудните над Кресна – не само за каране, но и за намиране, така че вероятно остава и по-рядко ползвана. Все пак ако обичате много трудни и технични терени, остри каменисти серпентини, улеи и скални прагове, трябва задължително да я пробвате. До началото ѝ се стига по отсечката „Кресна-запад 1“ – там, където от една равна трънлива поляна започва същинското спускане, вляво през поляната се отделя настоящата пътека. В началото е трудно да я следвате, защото не е ясна, а на всичкото отгоре има и по няколко ръкава на места. В общи линии държите посока изток и ако виждате нещо като пътека, ще е още по-добре. След поляните пътеката стига до по-скалист терен и там вече е ясно изразена и започват трудните и технични участъци – до долу ги има от всякакъв вид.
Тази пътека получи името си заради един кокал, който висеше доста време на един храст точно при „входа“ към нея. Пътеката е абсолютна класика за всички, които карат редовно над Кресна, и включва провиране в близост до бодливи храсти в началото, труден и техничен терен в по-голямата си част и същински БОЧ в края, където става много трудна. До началото ѝ се стига по черен път (вижда се на картата) и по подсичащата пътека, част от „Кресна-запад 1“.
Това е една от най-популярните пътеки над Кресна, защото бе и една от първите, открити за каране там. Освен това е и една от най-лесните, макар че това трябва да се приема с доста условности, защото съвсем не липсват технични и трудни участъци, особено в долната ѝ част. Като цяло обаче, на фона на някои от другите, тази е с повече скорост, по-лесни серпентини и по-малък наклон. Затова е и една от най-дългите, като настоящата отсечка всъщност включва и „довеждащата“ пътека – подсичаща пътека върху основата на някогашен черен път, която служи като подход и към две други отсечки.
Това е един от най-хубавите маршрути в тази северозападна част на Родопите. Представлява типична “осморка” с две основни изкачвания, две страхотни спускания и малко каране по билата с невероятни панорами във всички посоки. Началото е в с. Лютово. Започва се с изкачване по асфалт през с. Бабяк към с. Орцево до т.03, където се продължава по стръмен черен път към билото и след това се кара по него в посока вр. Бабяшка чука. Отклонението към върха е при т.05 и отново е черен път с променлив наклон. Когато се наситите на гледката от Бабяшка чука, трябва да се върнете около километър назад по пътя до т.07, за да се спуснете по основната пътека към с. Бабяк, която със сигурност ще ви зареди със силни емоции. След това продължавате да описвате осморката с изкачване по черен път към отсрещния рид (т.08, където са гробищата) и каране по билния път в посока с. Кузьово. Излиза се на асфалта към селото (т.09), после се продължава по черни пътища (т.10 и т.11), докато стигнете т.12, където започва втората пътека. След нея през една овощна градина излизате на асфалта към Лютово (т.13).
Страхотен маршрут в северозадпадната част на Родопите, сходен с вариант 1, само че по-трудно изкачване, защото се минава по черни пътища, преди да се включим в асфалта към с. Орцево. Има и билно каране, и спускане по технична и разнообразна пътека. Може да го започнете както от с. Бабяк, така и от с. Орцево – във втория случай ще започнете и ще завършите с изкачване, а спускането ще е по средата. Тук за по-лесно е описан с начало в Бабяк.
От с. Бабяк поемаме по черен път в южна посока, който се изкачва към рида над селото и към гробищата. След около 1 км в т.02 излизаме на билния черен път и продължаваме по него наляво с изкачване, като на места има доста стръмни участъци и може да се наложи дори да бутате. В т.05 (3.9 км) достигаме асфалтовия път към с. Орцево и завиваме по него надясно и го следваме до селото. Може да се отбиете в кръчмо-магазина на Муса Гулит, след което (т.06, 6.5 км) поемаме по стръмен, но кратък черен път, изкачвайки се до гробищата. При тях завиваме рязко вляво (т.07) по черен път, който ни извежда на билото. Следваме само основния път с променлив наклон по билото. В т.08 отляво идва друг черен път, продължаваме напред по билото до т.09 (12.3 км), където наляво се отклонява черният път към вр. Бабяшка чука. Поемаме по него и в т.10 (13.8 км) търсим вляво през поляната пътеката към с. Бабяк. Ако желаете преди това да се изкачите до върха, може да продължите по черния път и да се върнете обратно.
Страхотен маршрут в северозадпадната част на Родопите, съчетаващ леко изкачване, билно каране и спускане по технична и разнообразна пътека. Може да го започнете както от с. Бабяк, така и от с. Орцево – във втория случай ще започнете и ще завършите с изкачване, а спускането ще е по средата. Тук за по-лесно е описан с начало в Бабяк.
От с. Бабяк се изкачваме плавно по асфалтовия път до с. Орцево. Може да се отбиете в кръчмо-магазина на Муса Гулит, след което (т.02) поемаме по стръмен, но кратък черен път, изкачвайки се до гробищата. При тях завиваме рязко вляво (т.03) по черен път, който ни извежда на билото. Следваме само основния път с променлив наклон по билото. В т.04 отляво идва друг черен път, продължаваме напред по билото до т.05 (12.0 км), където наляво се отклонява черният път към вр. Бабяшка чука. Поемаме по него и в т.06 (13.5 км) търсим вляво през поляната пътеката към с. Бабяк. Ако желаете преди това да се изкачите до върха, може да продължите по черния път и да се върнете обратно.
Този маршрут е разновидност на първия вариант, като разликата е, че тук изкачването е изцяло по пресечен терен (черни пътища), което го прави малко по-стръмно и трудно, но пък за някои ще е по-добро. Иначе основният акцент в маршрута е пътеката под вр. Бабяшка чука, която е много, много добра!
От с. Бабяк поемаме по черен път в южна посока, който се изкачва към рида над селото и към гробищата. След около 1 км в т.02 излизаме на билния черен път и продължаваме по него наляво с изкачване, като на места има доста стръмни участъци и може да се наложи дори да бутате. В т.05 (3.9 км) достигаме асфалтовия път към с. Орцево и завиваме по него наляво, но само за 150 м, след което продължаваме по черен път вдясно, за да се изкачим към билото. Достигаме го в т.08 и продължаваме наляво по билния черен път до т.09 (7.8 км), където наляво се отклонява черният път към вр. Бабяшка чука. Поемаме по него и в т.10 (9.3 км) търсим вляво през поляната пътеката към с. Бабяк. Ако желаете преди това да се изкачите до върха, може да продължите по черния път и да се върнете обратно.
Ако сте любители на техничните и разнообразни пътеки, това е един от най-добрите (кратки) маршрути в тази западна част на Родопите. Причината е пътеката под вр. Бабяшка чука, която е много, много добра! Могат, разбира се, да се измислят и доста по-дълги варианти на маршрута, но този е възможно най-прост откъм навигация и сравнително лесен като изкачване – първо 3.5 км по асфалта от с. Бабяк към с. Орцево до т.02, където започва стръмно изкачване по черен път към билото. Достигаме го в т.04 и продължаваме наляво по билния черен път до т.05 (7.2 км), където наляво се отклонява черният път към вр. Бабяшка чука. Поемаме по него и в т.06 (8.7 км) търсим вляво през поляната пътеката към с. Бабяк. Ако желаете преди това да се изкачите до върха, може да продължите по черния път и да се върнете обратно.
Още една стръмна и технична витошка пътека, която е по-рядко използвана от туристите, така че е добре дошла за любителите на по-трудните пътеки. Впрочем такава е предимно в горната част, докато в долната става по-широка и бърза.
Началото е от заслон „Кикиш“ и всащнъст най-трудно е да стигнете до него. Единият вариант е по пътеката откъм Бай Кръстьо, но това означава доста бутане и носене, включително през 2-3 каменни реки. Другият вариант, според мен по-добър, е откъм Златните мостове през хижа „Камен дел“ – или по алеята от Момина скала, или по пътеката от почивна станция „Средец“. И в двата случая се стига до хижа „Камен дел“ и се продължава на изток към заслон „Кикиш“, но и при този вариант се пригответе за трудни каменисти участъци, включително и нагоре.
От заслона пътеката тръгва само надолу и в началото ще ви поизпоти с камъни, серпентини и стръмен наклон. В т.02 сме наляво (старата пътека е продължавала надясно, но е занемарена). В т.03 пресичаме пътя за Алеко и продължаваме от другата му страна. Скоро се включваме наляво (т.04) в ски-пътя откъм Бай Кръстьо и по него достигаме паркинга над Драгалевския манастир.
Управление на съгласието
Използваме технологии като "бисквитки", за да подобряваме вашето сърфиране, да показваме персонализирани реклами или съдържание и да анализираме трафика си. Чрез бутона „Настройки“ можете да изберете кои видове „бисквитки“ да приемете и кои не. С натискането на бутона "Приемане" Вие се съгласявате с използването от наша страна на „бисквитки“ съобразно посочения от Вас избор. Неприемането на един или друг вид „бисквитки“ може да засегне по различни начини определени функционалности на сайта и начина Ви на взаимодействие с него.
Функционални
Always active
Техническото съхранение или достъпът са строго необходими за законната цел да се даде възможност за използване на конкретна услуга, изрично поискана от абоната или потребителя, или единствено с цел да се осъществи предаване на съобщение по електронна съобщителна мрежа.
Преференциални
Техническото съхранение или достъпът са необходими за законната цел да се съхраняват предпочитания на потребителя, които може да не са поискани изрично от него.
Статистически
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.Техническото съхранение или достъпът се използват изключително за анонимни статистически цели. Без съдебна призовка, доброволно изпълнение от страна на Вашия доставчик на интернет услуги или допълнителни записи от трета страна, информацията, съхранявана или извличана само за тази цел, обикновено не може да се използва за идентифицирането Ви.
Маркетингови
Техническото съхранение или достъпът са необходими за създаване на потребителски профили за изпращане на реклами или за проследяване на потребителя на даден уебсайт или на няколко уебсайта за различни маркетингови цели.