Алтернативен вариант на една от популярните пътеки за каране над Сливен, позната като Моллова гора или Моллова кория. GPS следата е изпратена от Тодор Зъбов. Както може да се очаква, тази пътека също е доста технична и разнообразна.
Сливен | DH трасето на Пресиян Нанев
Една от най-трудните пътеки за каране в Сливенския Балкан. Не е официално трасе за спускане, но бе популяризирана преди година именно като такова от местния спускач Пресиян Нанев, който е един от малцината, които карат „нормално“ по нея. Теренът е стръмен, хлъзгав и нестабилен, на места карането прилича повече на фрийрайд. GPS следата е предоставена от Тодор Зъбов.
Горна Брезница 7 | Кивитата (маршрут)
Кратък, но много популярен МТБ маршрут над Горна Брезница, много подходящ за зимата. Носи името на пътеката, по която се спускаме, а пък тя се казва така, защото завършва при един двор с кивита. Обикновено се прави като част от по-дълго каране, включващо още някой от маршрутите над селото или над Кресна. Изкачаването е по хубав черен път с плавен и постоянен наклон, като цяло поносим. Спускането е по технична пътека.
Маршрутът започва в центъра на с. Горна Брезница. Изкачваме се по главната улица на север към стадиона, където асфалтът преминава в широк и хубав черен път. В т.02 се отбиваме надясно, в т.03 също и нагоре следваме само основния път. Няма съществени разклонения чак до т.04, където надясно започва пътеката. В т.05 тя се разделя и държим ляво – по склона няма ясна пътека, има 2-3 улея в пясъчника, по които си намираме пътя. В т.06 трябва да завием рязко вляво и след това надясно, за да излезем към съседния рид. При седловината (т.07) държим пътеката надясно – тя подсича леко рида и започва да се спуска право надолу с много серпентини. В края ѝ (т.08) излизаме при малък поток (и при кивитата), където трябва да се спуснем към коритото, пресичаме го по мост и наляво по черен път излизаме към асфалтовите улици и по тях към центъра на селото.
Горна Брезница 6 | Стадиона (маршрут)
Кратък, но класически маршрут над Горна Брезница, много подходящ за зимата. Обикновено се прави като част от по-дълго каране, включващо още някой от маршрутите над селото или над Кресна. Изкачаването е по хубав черен път с плавен и постоянен наклон, като цяло поносим. Спускането е по технична пътека от две части, разделени от пресичането на пътя.
Маршрутът започва в горния край на с. Горна Брезница, малко преди стадиона. Има кът за отдих с чешма и навес, откъдето продължаваме по хубав черен път покрай стадиона. В т.02 се отбиваме надясно, в т.03 също и нагоре следваме само основния път. Няма съществени разклонения чак до т.04, където пътят завива остро наляво и се раздвоява – следваме левия. В т.05 търсим наляво трудно различима пътека, която след това става по-ясна. В т.06 излизаме на черния път, караме 30-40 м надясно по него и в т.07 пътеката продължава остро вляво. В т.08 се раздвоява, следваме дясната. Същото е и в т.09. Спускаме се право по рида и в т.10 пътеката завива остро надясно и през близкия дол слиза към стадиона.
Горна Брезница | Север 4 (Подсичащата пътека)
Още една популярна пътека, разположена по склона на североизток от с. Горна Брезница. Тя обаче обикновено разделя по-големите групи на две. Хората, които обичат подсичащи пътеки, менящи наклона си и винаги със стръмен склон от едната страна, я харесват. Другите обикновено я пропускат.
Пътеката започва от един остър ляв завой на североизточния черен път. От това място се открива такава панорама към Пирин, че на човек обикновено не му се тръгва, дори и за спускане. Първоначално се кара по един стръмен черен път право надолу по рида, но внимавайте със скоростта и следете GPS-а, за да не пропуснете същинското начало на пътеката, което изобщо не се вижда в тревата. То се намира на около 500 м след началото на спускането. Трябва да завиете рязко вдясно, на повече от 90 градуса, и да търсите слабо забележимата диря на пътеката. По-нататък тя става по-ясна, но си остава предимно тясна. Има и доста разклонения, успоредни ръкави. На 2-3 места се минава по опасни, свлечени склонове – някога тези участъци бяха в по-добро състояние, но сега са доста трудни и опасни. В крайна сметка пътеката се включва в „Кивитата“ – една от другите пътеки над Горна Брезница и оттам вече сме само надолу до селото.
Горна Брезница | Север 3 (Високата пътека)
Името не е „официално“ – използвам го, защото тази кратка пътека се намира малко над останалите по същия склон на североизток от с. Горна Брезница. Най-логично е да се включи в маршрути заедно с „Пътеката към стадиона“ или „Кивитата“, тъй като те започват там, където тя завършва. А пък тя започва малко по-нагоре от същия черен път, по който се изкачваме и към другите пътеки в тази посока. Пътеката не е от най-трудните, но все пак включва няколко серпентини и ронлив, нестабилен терен, така че изисква определени умения и увереност.
Горна Брезница | Кивитата (север 2)
Една от най-популярните пътеки над с. Горна Брезница, подходяща за каране и през зимата, защото настилката е само от пясък и камъни, кал няма. Името ѝ е такова, защото завършва при един двор, в който са засадени кивита. Спуска се по склон с южно изложение и дори да е навалял сняг, по нея изчезва най-бързо. Технична е, в долната част доста стръмна и с много серпентини. В началото съвпада с пътеката към стадиона, но в т.02 се разделят – „Кивитата“ е наляво. На места спускането прилича на фрийрайд, защото има множество линии без ясна пътека. После в т. 03 пак трябва да завиете рязко наляво и след това вдясно, за да излезете към правилния рид.
Горна Брезница | Пътеката към стадиона (север 1)
Една от първите пътеки, по които започнаха да карат планински колоездачи над Горна Брезница. Спуска се по склон с югозападно изложение, където на практика не може да намерите кал – настилката е предимно от пясък и камъни. Поради това е изключително подходяща за каране през зимата. В началото съвпада с друга популярна пътека („Кивитата“), но в т.02 се разделят, като за стадиона се кара надясно. Както и при други пътеки в района, на места бодливите храсти са доста близо и може да оставят следи по кожата или дрехите ви.
Кресна | Пътеката от газопровода
Една от най-популярните пътеки за каране над Кресна, включена и в по-кратки, и в по-дълги маршрути. Дълга и подсичаща, но въпреки наличието на немалко трудни и технични участъци, в действителност е една от по-лесните пътеки над Кресна. Все пак имайте предвид, че на доста места има тесни и свлечени секции със стръмен склон от едната страна, други са по-стръмни и изровени. Пътеката започва от трасето на газопровод, преминаващ в подножието на Пирин, затова и името е такова.
Освен същинската пътека (с дължина 3.5 км), отсечката включва и прибиране до Кресна (по черни пътища) – възможни са няколко варианта за такова, но този е по-обиколен и спокоен, без да имате досег с автомобилния трафик по пътя София-Кулата. В т.02, където пътеката свършва при една кошара, пътят от GPS следата е преграден от електропастир и порта, може да се мине по пътека вдясно покрай електропастира и през една ферма да се излезе на черния път. Караме по него до т.03, където се спускаме наляво към реката, пресичаме я по мост и се изкачваме от другата страна до една седловина между два хълма (т.04) – от другата ѝ страна са първите къщи на Кресна. По улиците достигаме края на отсечката (т.05) на една улица, успореднана жп линията. Ако искате да отидете към жп гарата в края на Кресна (откъм София), поемете надясно по улицата. Ако пък искате да стигнете центъра на града, свийте вляво и търсете първия подлез надясно.
Кресна – газопровода (маршрут)
Малко странно име за маршрут, но не и за тези, които карат редовно над Кресна. Кръстен е така, защото изкачването ни отвежда буквално до трасето на един газопровод, минаващ в подножието на Пирин, и точно оттам започва една от най-популярните пътеки над града – познахте, наричаме я „Пътеката под/от газопровода“!
Странна е и тази пътека, трудна за класифициране. Тя е дълга и подсичаща, но въпреки впечатляващата заглавна снимка на маршрута, в действителност е една от по-лесните пътеки над Кресна. От друга страна обаче, съвсем не ѝ липсват трудни и технични участъци – някои са просто тесни и свлечени със стръмен склон от едната страна, други са по-стръмни и изровени.
Тази страхотна отсечка е част и от други, по-дълги маршрути в района, но ако искате да стигнете възможно най-бързо до нея, да я спуснете и след това да направите някой от другите кратки маршрути наоколо, тогава най-прекият начин е описаният тук. Затова странен по свой начин е и целият маршрут. Той е кратък и не би трябвало да затрудни особено никого, но в същото време изкачването е доста стръмно и на склон с южно изложение, така че никак, ама никак не е за подценяване. Възможно е да има бутане, гарантирано ще има потене, може би и малко псуване тук-там. Но както казах, спускането ще оправи всичко.
Началото, както и при повечето други маршрути в Кресна, е при отбивката за с. Горна Брезница (т.е. в края на града откъм Благоевград и София). Поемаме именно в тази посока и караме по главния път около 400 м до първия ляв завой (т.02), където трябва ВНИМАТЕЛНО (!) да пресечем жп линията надясно и да се включим в широк и добре утъпкан черен път, идващ откъм реката. Поемаме по пътя нагоре и след 200 м достигаме разклон (т.03), при който сме наляво и нагоре. Оттук вече следваме само основния път, пропускаме всякакви отклонения. Набираме височина стръмно и без много възможности за поемане на дъх, освен ако не спирате да се любувате на гледките, което си е препоръчително. По едно време пътят, следвайки билото на рида, започва да се спуска – внимавайте и карайте бавно, за да не пропуснете т.04 (6.1 км от началото), където трябва да се отклоним надясно по стръмен и изровен черен път. След стотина метра се включваме в друг път, следващ трасето на газопровода и тук внимавайте, за да намерите началото на пътеката (т.05, 6.3 км), която тръгва надясно от просеката, подсичайки склона. Оттук до долу следваме само пътеката – тя е ясна и почти навсякъде подсича склона, описвайки остри завои в деретата. На 1-2 места има разклонения – най-добре да следвате винаги дясното. В края пътеката излиза при една кошара (т.06, 9.9 км). До Кресна може да се върнете по няколко начина – тук е описан най-лесния за навигация, а именно – направо и все от дясната (северната) страна на Влахинска река, чак докато стигнем отново жп линията при т.02, където наляво по шосето да се приберем в Кресна.