Кратък, но доволно натоварващ маршрут, който включва и една стръмна моторджийска пътека, която е сериозно предизвикателство за всеки любител на АМ/ендуро карането и е подходяща за каране дори и след дъжд, защото почвата е доста песъчлива и камениста. Спускането минава и през една стара кариера, където карането включва и леки фрийрайд елементи. Както споменах, изкачването е стръмно, но не е речено, че трябва да се напъвате да го карате на педали – при нужда може и да побутате. Тъкмо ще можете по-лесно да хвърляте поглед към красотите на Искърското дефиле. Изобщо, интересно и забавно каране, само на 40 минути с кола от центъра на София. Достъпно е и с влак.

Началото (т.01) е при входа към кариерата, който се намира в края на Владо Тричков, пътувайки в посока Своге (респективно в началото, ако пътувате в посока София). За да избегнем карането по главния път, който е натоварен, минаваме под моста над р. Свидница и поемаме покрай р. Искър в източна посока. В т.02 поемаме по стръмен черен път нагоре и след остър завой наляво той преминава в павирана улица, после в асфалт и в т.03 достигаме главното шосе в същинската част на Владо Тричков. Караме малко надясно и достигаме едно площадче (т.04), където поемаме по най-лявата улица. В края ѝ завиваме надясно (т.05), после на разклона вляво (т.06) и пак вляво (т.07) покрай една нова къща. Така излизаме на обзорен черен път, по който продължаваме да се изкачваме – къде стръмно, къде не чак толкова. Движим се все над селото. В т.08 пътят се разделя в много посоки (и тук е имало кариера) – включваме се (направо) в един хубав и широк черен път, идващ откъм селото, и продължаваме по него нагоре. Точно тук на места става доста стръмно – следваме само главния път и излизаме на билото. Там продължаваме по основния черен път (в т.10 сме наляво, в т.11 пак вляво), като отново се редуват стръмни изкачвания с по-равни участъци. В т.12 достигаме една виличка (вдясно) и пътят се разделя – поемаме наляво по равния подсичащ път и достигаме хубава поляна (т.13) с ловджийски навес вляво и ловна вила/хижа вдясно към дерето. Според картата това е махала Шатор. Тук се екипираме за спускане и продължаваме по единствения ясно очертан път в южна посока, следвайки билото на рида и минавайки покрай вр. Дебелата могила. Когато пътят започне да се спуска по-стръмно, карайте бавно и внимателно, за да не пропуснете пътеката. Тя се отклонява в т.14, точно при един десен завой на пътя. Пътеката е моторджийска и то от трудните – сцеплението не достига, наклонът е сериозен. В края пътеката излиза на горната площадка на кариерата (т.15), откъдето можем по преки и много стръмни моторджийски трасета да се спуснем напряко през пътя (т.16 вдясно, т.17 вляво). В т.18 излизаме на пътя покрай р. Свидница и по него се прибираме до началната точка.

Един от многото възможни маршрути в Малешевска планина, комбиниращ няколко от популярните пътеки над гр. Кресна и с. Горна Брезница. Може с голяма доза условност да се каже, че включените в него пътеки са малко по-лесни спрямо повечето други в района, но това не променя факта, че всяка от тях си е с висока степен на трудност – просто техничните и трудни участъци са по-малко на брой, не са чак така концентрирани.

Началото е в гр. Кресна, при отбивката за с. Горна Брезница. До него се изкачваме плавно по асфалт, като в центъра на селото продължаваме надясно по главната улица. В т.03 достигаме последните къщи (вдясно има и кът за отдих) и улицата преминава в хубав черен път, по който продължаваме с леко изкачване. В т.04 следваме десния път, който започва да се изкачва малко по-стръмно, но като цяло плавно и без прекомерен зор. В т.05 пътят прави серпентина наляво и след 700 м каране в западна посока, достигаме т.06, където вляво се отклонява първата пътека. Поемаме по нея и с доста забавни серпентини се спускаме обратно до черния път, където в т.07 пътеката продължава наляво. От един момент нататък целият склон става прорязан от пътеки и улеи – дръжте най-дясно и би трябвало да достигнете т.08, където пътеката отново става по-ясна и върви вдясно по хребета. В т.09 пътеката прави остър завой надясно, стеснява се и става по-трудна, спускайки се към близкото дере, по което езлизаме при стадиона в горния край на с. Горна Брезница и отново се озоваваме в т.03 при беседката и чешмата.
Оттук продължаваме по улица (черен път) в югозападна посока и в т.10 сме надясно по пътя към манастира над селото. Някога е имало асфалт, сега е черен път и то доста стръмен. Достигаме манастира при т.12, където започва и следващата пътека – движим се по поляната пред манастира и под оградата му, в югоизточна посока. Пътеката е тесничка, леко обрасла, но ясна. В началото е сравнително лесна и равна, но постепенно набира наклон надолу, а след т.13, където се раздвоява (следваме дясната!) започват някои съвсем технични участъци с по-стръмен наклон и остри серпентини.
Приключваме в центъра на селото, където продължаваме с кратко спускане по асфалт в посока Кресна, докато стигнем т.14, където поемаме отново нагоре по черен път. В началото е доста стръмен, после наклонът става по-умерен. В т.15 сме наляво по стар черен път, който на места вече се е превърнал в пътека. Караме с леки изкачвания и спускания до една слънчева поляна, където пътеката вече е само надолу. В началото се спускаме с лек наклон и забавни завои между драките. В т.16, на една трънлива поляна, пътеката почти се губи – търсете я леко вдясно, прави 1-2 серпентини и започва да подсича склона. След 1-2 скокчета в края на една равна полянка сме наляво. Пътеката подсича склона на дола, тясна е и доста забавна. После започва да се спуска по билото на рида, на места с остри завои и серпентини. Колкото по-надолу слизаме, толкова по-технична става пътеката. В т.17 излизаме на черен път при една селскостопанска постройка. Завиваме първо наляво, после веднага надясно и се спускаме покрай дворовете към града. В т.18 излизаме на асфалторина улица и караме по нея наляво – при последните къщи улицата преминава в черен път покрай реката и по него излизаме при моста към Горна Брезница, т.е. съвсем близо до началната точка на маршрута.