Връх Малуша – спускането към кв. „Радецки“

Още една популярна пътека над Габрово, изпратена за публикуване от Николай Кънчев. Сред габровските планински колоездчи тя е известна като „Експерта“.

Започва в подножието на вр. Малуша до беседката. Дотам може да стигнете както откъм прохода Шипка, така и откъм Узана. И в двата случая е удабно да ползвате подпомагащ транспорт, за да си спестите голямото и продължително изкачване. Разбира се, може да я включите и в различни маршрути с изкачване на самоход към някоя от споменатите две точки.

Теренът включва стръмни горски участъци, каменни секции и няколко “равни и с изкачване” трансфера между спусканията. Почвата задържа повече влага и по време на валеж или след обилен дъжд има голяма вероятност да е кално. На няколко пъти пътеката излиза на черен път и трябва да се внимава за отклоненията от него, за да не се изтърват интересни участъци. Отсечката завършва с 2 км черен път до квартал „Радецки“ при рибарник и ресторант “Пъстървата”.

Връх Малуша – спускането на юг

Една от популярните пътеки за спускане от района между м. Узана и прохода Шипка на юг. Завършва в подножието на Балкана, близо до гр. Шипка. Може да се кара както самостоятелно (с помощта на транспорт от гр. Шипка до прохода), така и като част от различни маршрути, започващи от Габрово, Узана, прохода Шипка или от южните изходни точки – гр. Шипка, с. Шейново, с. Ясеново и др.

Теренът по южния склон е разнообразен – подвижни камъни, горски улеи и някой друг едър камък за десерт. Поради каменистата почва е подходяща за каране през цялата година. Завършва в коритото на поточе, по което се кара стотина метра. Важно! Пътеката попада в ловен район и през ловния сезон е възможно да е недостъпна в долната част.

GPS следата и описанието са изпратени от Николай Кънчев.

Севера срещу Юга

Макар заглавието да звучи като от Гражданската война в САЩ, става дума за един съвсем български маршрут в сърцето на Балкана, изпратен от Николай Кънчев и сравняващ северните и южните склонове на Стара планина между вр. Столетов и местността Узана и две технични пътеки, спускащи се по тях.

Началната точка е паркингът на билото при прохода Шипка. Оттам се поема в западна посока към местността Узана. След кратко изкачване се достига вр. Малуша и малко след него е началото на южната пътека.

Ах, южната пътека, за южната пътека могат да се напишат легенди… Теренът по южния склон е разнообразен – подвижни камъни, горски улеи и някой друг едър камък за десерт. Поради каменистата почва е подходяща за каране през цялата година. Завършва в коритото на поточе, по което се кара стотина метра. Важно! Пътеката попада в ловен район и през ловния сезон е възможно да е недостъпна в долната част.

След първата доза спущане идва момент да се извоюва загубената височина обратно. За целта се използва черен път, изкачващ се покрай коритото на Голяма Варовита река. Важен момент е да не се пропусне десен завой с бариера (около 700 м след първата чешма) – трябва да се продължи през бариерата, другият път не води в правилната посока. След достигане на билото по черният път, маршрутът се отклонява вдясно по червената маркировка и следва последният етап – стръмно изкачване по горска пътека към Малушка поляна и каране по билото до началото на северното спускане.

Северната пътека, ах северната пътека, за северната пътека могат да се изпишат легенди… Известна е в Габровско като “Експерта”, започва в подножието на вр. Малуша до беседката. Теренът на север включва стръмни горски участъци, каменни секции и няколко “равни и с изкачване” трансфера между спусканията. Тук почвата задържа повече влага и по време на валеж или след обилен дъжд има голяма вероятност да е кално. На няколко пъти пътеката излиза на черен път и трябва да се внимава за отклоненията от него, за да не се изтърват интересни участъци. Пътеката заършва в квартал „Радецки“ до рибарник и ресторант “Пъстървата”.

Както е видно, маршрутът е с различни начална и крайна точки, т.е. най-добре е да си организирате някакъв транспорт от Габрово до прохода Шипка. Ако решите да го качвате на самоход, има варианти (не само по шосето), но това би добавило още доста изкачване към сметката за деня. До пътеките може да се стигне и откъм Узана.

Хижа „Амбарица“ – м. Смесите

Пътеката от хижа „Амбарица“ до м. Смесите над с. Черни Осъм е абсолютна класика в Централен Балкан, задължителна за всеки любител на дългите и технични спускания, и е естествено продължение на пътеката от върха към хижата. Тъй като всяка от тях обаче може да бъде включена и поотделно в различни маршрути, тук са разделени на две отсечки.

Настоящата, долна част на пътеката, е по-трудна и технична. Кара се в гора, теренът е много разнообразен – има както приятни, „меки“ участъци, така и остри серпентини, стръмни и каменисти секции и други високоадреналинови елементи.

Пътеката започва от хижата и е обозначена със зелена туристическа маркировка. В общи линии единственото място, където бихте могли да я объркате, е при 3.1 км след хижата, където трябва да продължим наляво по пътеката, а направо и леко вдясно продължава друга пътека, преминаваща в черен път към х. „Яворова лъка“. Така че стъпите ли на черен път, погледнете внимателно GPS-а.

Амбарица – от върха до хижата

Пътеката от вр. Амбарица до едноименната хижа е абсолютна класика в Централен Балкан, задължителна за всеки любител на дългите и технични спускания. В този ред на мисли, тя обикновено се кара заедно с продължението от хижата надолу към м. Смесите над с. Черни Осъм, но доколкото са възможни варианти за спускане/качване само на едната или другата пътека, тук ги публикувам като отделни отсечки.

Достигането до вр. Амбарица е възможно по няколко начина, като при никой от тях няма да се разминете с бутане и носене, но най-използваните са от юг през хижа „Добрила“ и от север по самата пътека.

В началото започваме спускането с подсичане на вр. Малка Амбарица, след което достигаме разклона за вр. Купена и хижа „Амбарица“ – там поемаме наляво и започва същинското спускане. Пътеката е сравнително права и на много места бърза, но на други теренът рязко се променя към труден и техничен, така че ако я спускате за първи път, винаги имайте едно наум. Пейзажът е високопланински, типичен за тази част на Стара планина.

Дупевица – Манастирски поляни 2

Стръмна и изровена камениста пътека, използвана основно от мотори и ATV-та. Започва от изоставеното военно поделение при вр. Дупевица и завършва при манастира в близост до м. Манастирски поляни над Горна баня. Пътеката е сравнително права и не бих казал, че е особено интересна, но за някого може да е начин да разнообрази карането си в района, ако вече се е наситил на другите пътеки. По-стръмните и трудни участъци са в горната половина; в долната наклонът става по-малък и пътеката е по-приятна, но пак трябва да внимавате за улеи на някои места.

Отсечката започва от центъра (плаца) на поделението – т.01. Ако застанете с гръб към пътя, водещ до него (т.е. с лице на север), поемете по черния път вдясно, водещ към близката мачта с антени. Преди мачтата (т.02) караме по пътя наляво и надолу. Пътят води до изоставена постройка, но преди нея в т.03 наляво започва същинската пътека. Оттук караме само нправо и надолу по основната и най-широка пътека. В т.04 сме надясно, а в т.05 излизаме на черен път, по който надясно достигаме манастира.

Владо Тричков – Дебелата могила

Кратък, но доволно натоварващ маршрут, който включва и една стръмна моторджийска пътека, която е сериозно предизвикателство за всеки любител на АМ/ендуро карането и е подходяща за каране дори и след дъжд, защото почвата е доста песъчлива и камениста. Спускането минава и през една стара кариера, където карането включва и леки фрийрайд елементи. Както споменах, изкачването е стръмно, но не е речено, че трябва да се напъвате да го карате на педали – при нужда може и да побутате. Тъкмо ще можете по-лесно да хвърляте поглед към красотите на Искърското дефиле. Изобщо, интересно и забавно каране, само на 40 минути с кола от центъра на София. Достъпно е и с влак.

Началото (т.01) е при входа към кариерата, който се намира в края на Владо Тричков, пътувайки в посока Своге (респективно в началото, ако пътувате в посока София). За да избегнем карането по главния път, който е натоварен, минаваме под моста над р. Свидница и поемаме покрай р. Искър в източна посока. В т.02 поемаме по стръмен черен път нагоре и след остър завой наляво той преминава в павирана улица, после в асфалт и в т.03 достигаме главното шосе в същинската част на Владо Тричков. Караме малко надясно и достигаме едно площадче (т.04), където поемаме по най-лявата улица. В края ѝ завиваме надясно (т.05), после на разклона вляво (т.06) и пак вляво (т.07) покрай една нова къща. Така излизаме на обзорен черен път, по който продължаваме да се изкачваме – къде стръмно, къде не чак толкова. Движим се все над селото. В т.08 пътят се разделя в много посоки (и тук е имало кариера) – включваме се (направо) в един хубав и широк черен път, идващ откъм селото, и продължаваме по него нагоре. Точно тук на места става доста стръмно – следваме само главния път и излизаме на билото. Там продължаваме по основния черен път (в т.10 сме наляво, в т.11 пак вляво), като отново се редуват стръмни изкачвания с по-равни участъци. В т.12 достигаме една виличка (вдясно) и пътят се разделя – поемаме наляво по равния подсичащ път и достигаме хубава поляна (т.13) с ловджийски навес вляво и ловна вила/хижа вдясно към дерето. Според картата това е махала Шатор. Тук се екипираме за спускане и продължаваме по единствения ясно очертан път в южна посока, следвайки билото на рида и минавайки покрай вр. Дебелата могила. Когато пътят започне да се спуска по-стръмно, карайте бавно и внимателно, за да не пропуснете пътеката. Тя се отклонява в т.14, точно при един десен завой на пътя. Пътеката е моторджийска и то от трудните – сцеплението не достига, наклонът е сериозен. В края пътеката излиза на горната площадка на кариерата (т.15), откъдето можем по преки и много стръмни моторджийски трасета да се спуснем напряко през пътя (т.16 вдясно, т.17 вляво). В т.18 излизаме на пътя покрай р. Свидница и по него се прибираме до началната точка.

Горна Брезница | Пътеката от манастира (Запад 1)

Кратка пътека над с. Горна Брезница, която започва от манастира „Св. Илия“ и свършва в центъра на селото. Започва от поляната пред манастира – пресичаме я и се движим под оградата му, в югоизточна посока. Пътеката е тесничка, леко обрасла, но ясна. В началото е сравнително равна, но постепенно наклонът се увеличава, а в края става доста стръмна и технична, с остри серпентини и нестабилна настилка. В т.02 пътеката се раздвоява – дясната е по-често ползвана, макар че и наляво не е лоша.

Горна Брезница 8 (Манастира)

Това е един съвсем кратък маршрут над с. Горна Брезница. Разбира се, за самостоятелно каране е твърде къс, но може да го комбинирате с някое от многото други подобни кръгчета над селото или над Кресна. Представлява изкачване от центъра на Горна Брезница до манастир „Св. Илия“ и спускане обратно по една кратка и приятна, но доста технична в края си пътека.

Изкачването до манастира не изисква кой знае каква навигация – от центъра на селото поемате по главната улица на север. Има няколко места, на които може да хванете вляво, има и табели към мнастира. Аз избрах последното възможно (т.02), защото там има приятнен кът за отдих с беседка и чешма. В т.03 сме надясно, а в т.04 пак наляво. Някога е имало асфалт, сега е черен път и то доста стръмен. Достигаме манастира при т.05, където започва и пътеката – движим се по поляната пред манастира и под оградата му, в югоизточна посока. Пътеката е тесничка, леко обрасла, но ясна. В началото е сравнително лесна и равна, но постепенно набира наклон надолу. В т.06 се раздвоява – следваме дясната. Наклонът става още по-стръмен, има и остри серпентини. Приключваме в центъра на селото.

Кресна – Горна Брезница 4

Един от многото възможни маршрути в Малешевска планина, комбиниращ няколко от популярните пътеки над гр. Кресна и с. Горна Брезница. Може с голяма доза условност да се каже, че включените в него пътеки са малко по-лесни спрямо повечето други в района, но това не променя факта, че всяка от тях си е с висока степен на трудност – просто техничните и трудни участъци са по-малко на брой, не са чак така концентрирани.

Началото е в гр. Кресна, при отбивката за с. Горна Брезница. До него се изкачваме плавно по асфалт, като в центъра на селото продължаваме надясно по главната улица. В т.03 достигаме последните къщи (вдясно има и кът за отдих) и улицата преминава в хубав черен път, по който продължаваме с леко изкачване. В т.04 следваме десния път, който започва да се изкачва малко по-стръмно, но като цяло плавно и без прекомерен зор. В т.05 пътят прави серпентина наляво и след 700 м каране в западна посока, достигаме т.06, където вляво се отклонява първата пътека. Поемаме по нея и с доста забавни серпентини се спускаме обратно до черния път, където в т.07 пътеката продължава наляво. От един момент нататък целият склон става прорязан от пътеки и улеи – дръжте най-дясно и би трябвало да достигнете т.08, където пътеката отново става по-ясна и върви вдясно по хребета. В т.09 пътеката прави остър завой надясно, стеснява се и става по-трудна, спускайки се към близкото дере, по което езлизаме при стадиона в горния край на с. Горна Брезница и отново се озоваваме в т.03 при беседката и чешмата.
Оттук продължаваме по улица (черен път) в югозападна посока и в т.10 сме надясно по пътя към манастира над селото. Някога е имало асфалт, сега е черен път и то доста стръмен. Достигаме манастира при т.12, където започва и следващата пътека – движим се по поляната пред манастира и под оградата му, в югоизточна посока. Пътеката е тесничка, леко обрасла, но ясна. В началото е сравнително лесна и равна, но постепенно набира наклон надолу, а след т.13, където се раздвоява (следваме дясната!) започват някои съвсем технични участъци с по-стръмен наклон и остри серпентини.
Приключваме в центъра на селото, където продължаваме с кратко спускане по асфалт в посока Кресна, докато стигнем т.14, където поемаме отново нагоре по черен път. В началото е доста стръмен, после наклонът става по-умерен. В т.15 сме наляво по стар черен път, който на места вече се е превърнал в пътека. Караме с леки изкачвания и спускания до една слънчева поляна, където пътеката вече е само надолу. В началото се спускаме с лек наклон и забавни завои между драките. В т.16, на една трънлива поляна, пътеката почти се губи – търсете я леко вдясно, прави 1-2 серпентини и започва да подсича склона. След 1-2 скокчета в края на една равна полянка сме наляво. Пътеката подсича склона на дола, тясна е и доста забавна. После започва да се спуска по билото на рида, на места с остри завои и серпентини. Колкото по-надолу слизаме, толкова по-технична става пътеката. В т.17 излизаме на черен път при една селскостопанска постройка. Завиваме първо наляво, после веднага надясно и се спускаме покрай дворовете към града. В т.18 излизаме на асфалторина улица и караме по нея наляво – при последните къщи улицата преминава в черен път покрай реката и по него излизаме при моста към Горна Брезница, т.е. съвсем близо до началната точка на маршрута.