Кратък, но доволно натоварващ маршрут, който включва и една стръмна моторджийска пътека, която е сериозно предизвикателство за всеки любител на АМ/ендуро карането и е подходяща за каране дори и след дъжд, защото почвата е доста песъчлива и камениста. Спускането минава и през една стара кариера, където карането включва и леки фрийрайд елементи. Както споменах, изкачването е стръмно, но не е речено, че трябва да се напъвате да го карате на педали – при нужда може и да побутате. Тъкмо ще можете по-лесно да хвърляте поглед към красотите на Искърското дефиле. Изобщо, интересно и забавно каране, само на 40 минути с кола от центъра на София. Достъпно е и с влак.

Началото (т.01) е при входа към кариерата, който се намира в края на Владо Тричков, пътувайки в посока Своге (респективно в началото, ако пътувате в посока София). За да избегнем карането по главния път, който е натоварен, минаваме под моста над р. Свидница и поемаме покрай р. Искър в източна посока. В т.02 поемаме по стръмен черен път нагоре и след остър завой наляво той преминава в павирана улица, после в асфалт и в т.03 достигаме главното шосе в същинската част на Владо Тричков. Караме малко надясно и достигаме едно площадче (т.04), където поемаме по най-лявата улица. В края ѝ завиваме надясно (т.05), после на разклона вляво (т.06) и пак вляво (т.07) покрай една нова къща. Така излизаме на обзорен черен път, по който продължаваме да се изкачваме – къде стръмно, къде не чак толкова. Движим се все над селото. В т.08 пътят се разделя в много посоки (и тук е имало кариера) – включваме се (направо) в един хубав и широк черен път, идващ откъм селото, и продължаваме по него нагоре. Точно тук на места става доста стръмно – следваме само главния път и излизаме на билото. Там продължаваме по основния черен път (в т.10 сме наляво, в т.11 пак вляво), като отново се редуват стръмни изкачвания с по-равни участъци. В т.12 достигаме една виличка (вдясно) и пътят се разделя – поемаме наляво по равния подсичащ път и достигаме хубава поляна (т.13) с ловджийски навес вляво и ловна вила/хижа вдясно към дерето. Според картата това е махала Шатор. Тук се екипираме за спускане и продължаваме по единствения ясно очертан път в южна посока, следвайки билото на рида и минавайки покрай вр. Дебелата могила. Когато пътят започне да се спуска по-стръмно, карайте бавно и внимателно, за да не пропуснете пътеката. Тя се отклонява в т.14, точно при един десен завой на пътя. Пътеката е моторджийска и то от трудните – сцеплението не достига, наклонът е сериозен. В края пътеката излиза на горната площадка на кариерата (т.15), откъдето можем по преки и много стръмни моторджийски трасета да се спуснем напряко през пътя (т.16 вдясно, т.17 вляво). В т.18 излизаме на пътя покрай р. Свидница и по него се прибираме до началната точка.

Един от многото възможни маршрути в Малешевска планина, комбиниращ няколко от популярните пътеки над гр. Кресна и с. Горна Брезница. Може с голяма доза условност да се каже, че включените в него пътеки са малко по-лесни спрямо повечето други в района, но това не променя факта, че всяка от тях си е с висока степен на трудност – просто техничните и трудни участъци са по-малко на брой, не са чак така концентрирани.

Началото е в гр. Кресна, при отбивката за с. Горна Брезница. До него се изкачваме плавно по асфалт, като в центъра на селото продължаваме надясно по главната улица. В т.03 достигаме последните къщи (вдясно има и кът за отдих) и улицата преминава в хубав черен път, по който продължаваме с леко изкачване. В т.04 следваме десния път, който започва да се изкачва малко по-стръмно, но като цяло плавно и без прекомерен зор. В т.05 пътят прави серпентина наляво и след 700 м каране в западна посока, достигаме т.06, където вляво се отклонява първата пътека. Поемаме по нея и с доста забавни серпентини се спускаме обратно до черния път, където в т.07 пътеката продължава наляво. От един момент нататък целият склон става прорязан от пътеки и улеи – дръжте най-дясно и би трябвало да достигнете т.08, където пътеката отново става по-ясна и върви вдясно по хребета. В т.09 пътеката прави остър завой надясно, стеснява се и става по-трудна, спускайки се към близкото дере, по което езлизаме при стадиона в горния край на с. Горна Брезница и отново се озоваваме в т.03 при беседката и чешмата.
Оттук продължаваме по улица (черен път) в югозападна посока и в т.10 сме надясно по пътя към манастира над селото. Някога е имало асфалт, сега е черен път и то доста стръмен. Достигаме манастира при т.12, където започва и следващата пътека – движим се по поляната пред манастира и под оградата му, в югоизточна посока. Пътеката е тесничка, леко обрасла, но ясна. В началото е сравнително лесна и равна, но постепенно набира наклон надолу, а след т.13, където се раздвоява (следваме дясната!) започват някои съвсем технични участъци с по-стръмен наклон и остри серпентини.
Приключваме в центъра на селото, където продължаваме с кратко спускане по асфалт в посока Кресна, докато стигнем т.14, където поемаме отново нагоре по черен път. В началото е доста стръмен, после наклонът става по-умерен. В т.15 сме наляво по стар черен път, който на места вече се е превърнал в пътека. Караме с леки изкачвания и спускания до една слънчева поляна, където пътеката вече е само надолу. В началото се спускаме с лек наклон и забавни завои между драките. В т.16, на една трънлива поляна, пътеката почти се губи – търсете я леко вдясно, прави 1-2 серпентини и започва да подсича склона. След 1-2 скокчета в края на една равна полянка сме наляво. Пътеката подсича склона на дола, тясна е и доста забавна. После започва да се спуска по билото на рида, на места с остри завои и серпентини. Колкото по-надолу слизаме, толкова по-технична става пътеката. В т.17 излизаме на черен път при една селскостопанска постройка. Завиваме първо наляво, после веднага надясно и се спускаме покрай дворовете към града. В т.18 излизаме на асфалторина улица и караме по нея наляво – при последните къщи улицата преминава в черен път покрай реката и по него излизаме при моста към Горна Брезница, т.е. съвсем близо до началната точка на маршрута.

Кратък, но много популярен МТБ маршрут над Горна Брезница, много подходящ за зимата. Носи името на пътеката, по която се спускаме, а пък тя се казва така, защото завършва при един двор с кивита. Обикновено се прави като част от по-дълго каране, включващо още някой от маршрутите над селото или над Кресна. Изкачаването е по хубав черен път с плавен и постоянен наклон, като цяло поносим. Спускането е по технична пътека.

Маршрутът започва в центъра на с. Горна Брезница. Изкачваме се по главната улица на север към стадиона, където асфалтът преминава в широк и хубав черен път. В т.02 се отбиваме надясно, в т.03 също и нагоре следваме само основния път. Няма съществени разклонения чак до т.04, където надясно започва пътеката. В т.05 тя се разделя и държим ляво – по склона няма ясна пътека, има 2-3 улея в пясъчника, по които си намираме пътя. В т.06 трябва да завием рязко вляво и след това надясно, за да излезем към съседния рид. При седловината (т.07) държим пътеката надясно – тя подсича леко рида и започва да се спуска право надолу с много серпентини. В края ѝ (т.08) излизаме при малък поток (и при кивитата), където трябва да се спуснем към коритото, пресичаме го по мост и наляво по черен път излизаме към асфалтовите улици и по тях към центъра на селото.

Кратък, но класически маршрут над Горна Брезница, много подходящ за зимата. Обикновено се прави като част от по-дълго каране, включващо още някой от маршрутите над селото или над Кресна. Изкачаването е по хубав черен път с плавен и постоянен наклон, като цяло поносим. Спускането е по технична пътека от две части, разделени от пресичането на пътя.

Маршрутът започва в горния край на с. Горна Брезница, малко преди стадиона. Има кът за отдих с чешма и навес, откъдето продължаваме по хубав черен път покрай стадиона. В т.02 се отбиваме надясно, в т.03 също и нагоре следваме само основния път. Няма съществени разклонения чак до т.04, където пътят завива остро наляво и се раздвоява – следваме левия. В т.05 търсим наляво трудно различима пътека, която след това става по-ясна. В т.06 излизаме на черния път, караме 30-40 м надясно по него и в т.07 пътеката продължава остро вляво. В т.08 се раздвоява, следваме дясната. Същото е и в т.09. Спускаме се право по рида и в т.10 пътеката завива остро надясно и през близкия дол слиза към стадиона.