По южните склонове на Стара планина над Карлово има няколко дълги туристически пътеки и никоя от тях не е лека като терен, но в последните години пътеката през вр. Сакарица печели най-голяма популярност, защото е най-лесно достъпна с помощта на лифт „Сопот“. Това прави този маршрут предпочитан от любителите на технични и трудни терени, на дълги и разнообразни спускания, в които има от всичко. Карането през Сакарица е точно такова!

Длъжен да предупредя, че карането не е за хора, които обичат и търсят „лъснати“, скоростни и предвидими като терен пътеки, тази не е такава! Напротив, има доста спънати участъци, теренът е силно променлив и на места много труден, наклонът също варира от лек до много голям. В първите години от своето „колоездачно житие“ пътеката все още бе съвсем дива и обрасла. Впоследствие някои от редовно каращите по нея извършиха добро дело, като я почистиха от някои трънливи храсти, нападали дървета и други подобни препятствия, така че в момента тя е напълно проходима, макар на отделни места все още да има доста див облик.

Географски пътеката се намира над Карлово и завършва в горния край на града. Маршрутът обаче, както е описан, започва от междинната станция на лифт „Сопот“, защото най-логичният начин да преодолеете голяма част от денивелацията е да ползвате това техническо съоръжение. Дали ще оставите колите при долната станция на лифта и след спускането ще се върнете до там, или пък ще започнете карането от Карлово, за да приключите деня със спускане, зависи изцяло от вас. Като допълнителна отсечка в GPS следата ще намерите пътя от центъра на Карлово до лифт „Сопот“, като се постарах той да включва колкото може повече пресечен терен, но това означава, че има и изкачвания, и спускания. Ако искате да спестите време и сили обаче, може да се придвижите и по равния главен път (Подбалканския) между двата града, които са съвсем близки (около 5 км).

Маршрутът изглежда измамно лек като показатели – без огромна денивелация, не много дълъг. На практика обаче става дума предимно за труден планински терен и средната скорост е по-ниска от нормалната. Достатъчно е да кажа, че се започва с един час бутане от междинната станция към хижа „Добрила“, и то какво бутане! На теория, ако карате в малка група (2-3 човека) и сте с добра физическа подготовка и добри умения в спускането, ако не правите дълги почивки и чести спирания, е напълно възможно да преминете маршрута за 3-4 часа. На практика обаче, ако сте повече хора с различно темпо и ниво на каране и обичате да правите почивки и т.н., пригответе се за цял ден в Балкана и предвидете адекватно количество вода, храна и екипировка. Заради надморската височина по билото, периодът, в който маршрутът е проходим, започва около средата на юни и продължава до края на есента, само че през октомври-ноември трябва да имате предвид намаляващия ден и да не се размотавате излишно.

Маршрут в Пирин планина, включващ изкачване до най-добрия (според автора му Илия Камбуров) заслон в България – Спано поле – и спускане обратно до Попина лъка.

Маршрутът започва от м. Попина лъка над Сандански (дотам се стига лесно с автомобил по асфалтов път) с плавно изкачване, което след 4-5 км преминава на места в стръмно бутане. Започва се на 1340 метра и се завършва на 2040 метра. Необходимо време – около 3 часа.

Спускането надолу може да стане в два варианта. По-лесният е по същият черен път, който надолу се оказа доста игрив. Вторият вариант, който е и в GPS следата, е по пряката пешеходна пътека, която е доста игрива и разнообразна и ще се хареса на хората с АМ/ендуро велосипеди.

Това е един от най-добрите маршрути в близост до Рибарица, подходящ за планински колоездачи, които търсят повечко адреналин. В същото време пътеката, по която се развива спускането, в никакъв случай не е много трудна.  На повечето места всъщност е доста приятна и би била по силите на всеки, който вече има някакъв опит с каране по пътеки, но и изключително забавна за по-напреднали колоездачи, които умеят да се заиграват с терена и да извличат максимума от „палавите“ завои, с каквито изобилства спускането.

Всъщност спускането може да бъде разделено условно на няколко части. От върха първо има една супер скоростна права, последвана от тясна и привидно лесна конска пътека, която обаче е малко коварна със страничния си наклон и с формата на тесен улей на някои места. След това се продължава по маркирана с жълт цвят туристическа пътека, използвана и от дърварите за придвижване с коне. Първата третина от тази пътека е предимно скоростна – започва с прави участъци, но се появяват и забавни завои. След пресичането на асфалтовия път Шипково- Рибарица пътеката продължава с още по-готини завои и малко по-голям наклон, но продължава да е с трудност Т3. Пресичаме асфалта за втори път и третата част на пътеката става по-технична и трудна – наклонът се увеличава, а завоите стават по-остри и спънати, на места даже са си серпентини, но не от най-трудните. В тази последна третина пътеката е с висока степен на трудност.

В зависимост от предпочитанията си, можете да структурирате маршрута по два начина. Тук е представен вариантът с тръгване от м. Богое – това е превалът между с. Рибарица и с. Шипково. Имайте предвид, че като име често може да срещнете и Богоя – явно има някакво разминаване между местния и „официалния“ топоним. Там има поляни и уширение на пътя, където можете да оставите автомобилите си. При този вариант започваме с изкачване до вр. Васильов по черен път, после се спускаме и след пътеката завършваме отново с няколко километра изкачване по асфалт обратно до колите.

Ако предпочитате първо да направите цялото изкачване, а след това спускането, можете да оставите колите на някое уширение край пътя в близост до края на пътеката и да започнете карането оттам.

На теория е възможен и вариант да започнете карането от Рибарица, но това би означавало да изкачите над 10 км по асфалт, след което и да ги спуснете обратно – едва ли хората, които обичат пътеки като тази в маршрута, биха го удължили точно по този начин…

Освен всичко друго, това кратко каране е и много красиво, в което най-лесно ще се убедите, ако го пробвате!

Този маршрут в Тетевенския Балкан е приятен и лежерен във всяко отношение, освен в спускането. То е по една изключително трудна, а на места и опасна пътека, която би допаднала само на хора с много опит и афинитет към технични, спънати, почти невъзможни за каране терени, като дори и тази рядка порода колоездачи трябва да имат предвид, че по пътеката има много участъци, които обективно налагат велосипедът да се носи или бута, което накъсва карането и намалява кефа. Хубаво е обаче всички тези особености да са описани някъде, защото ако я гледа само по карта, човек няма как да предположи, че пътеката е толкова тежка за каране.

Ако все пак някой реши да я пробва, може да се наслади на приятно и дълго изкачване от Рибарица до хижа “Бенковски“. Докато набирате височина, пред вас ще се разкриват все по-обширни панорами към главното старопланинско било и към близката част на Предбалкана. Самата хижа е много приятна и човек може да похапне нещо вкусно, преди да започне трудната част. За пътеката вече казах най-важното – остава да добавя, че началото ѝ всъщност е измамно хубаво и постепенно трудността се увеличава, докато достигне границите на възможното, че и отвъд нея. След пътеката се кара известно време по хубави, разпускащи черни пътища покрай река Костина – ще имате нужда от тях!

За повече информация вижте подробното описание на маршрута от линка долу – в този случай то е по-важно от обикновено.

Това е един класически маршрут в Тетевенския Балкан за любителите на високопланински терени и пейзажи и технични пътеки. Той с лекота ще запълни целия ви ден, включвайки дълго изкачване, здравословна доза бутане и носене, епични панорами от централното било на Стара планина, уютни хижи и технични пътеки. Най-добрият период за каране по него е през лятото, но при хубаво време е достъпен и през есента, стига да разпределите добре времето и силите си.

Никоя част от него не е за подценяване, така че преди да тръгнете, преценете добре опита и подготовката си. Лесната част е от Рибарица до хижа „Вежен“ – пътят първо е асфалтов, после е черен със здрава трошено-каменна настилка, и преодолява с плавен и постоянен наклон първите 1000 м височина. Важно е в т.02 да карате по левия път, но навсякъде има табели и маркировка, така че трудно ще се объркате. Хижа „Вежен“ е разположена на страхотно място и предлага достатъчно удобства за почивка и презареждане, преди да поемете по пътеката към върха – тя е стръмна и трудна, за каране и дума не може да става – трябва да бутате, а на места дори и да носите.

Целта ни не е самия връх, а една подсичаща пътека със синя маркировка, така че два пъти се отклоняваме наляво – първо в т.04, след това и в т.05. След втория разклон пътеката започва да подсича склона, преминавайки през няколко стръмни урви. На места се кара, на други се бута. Като цяло наклонът е нагоре и в т.06 излизаме на основното старопланинско било източно от вр. Вежен и продължаваме наляво (изток) по пътеката с червена туристическа маркировка към хижа „Ехо“.

Това е най-вълнуващата част от маршрута. Погледът се рее ту на юг, ту на север, а пътеката се спуска с технични и стръмни участъци, редуващи се с по-леки подсичащи отсечки и дори с кратки изкачвания тук-там. Теренът е типичен за високата планина – каменист, поизровен, криволичещ между хвойни и боровинкови храсти. На всички разклони има табели и червена туристическа маркировка към хижа „Ехо“, до която достигаме след подсичането на вр. Юмрука.

Хижа „Ехо“ е следващото логично, дори задължително място за почивка, защото след нея ни очаква още спускане. Първоначално продължаваме по основната билна пътека на север, но в т.10 трябва да се отклоним по друга пътека със зелена маркировка на северозапад към с. Рибарица. Пътеката е стръмна и технична, с много серпентини, но напълно караема за хора с опит по такива терени. За съжаление е и доста кратка, тъй като слез 1.5 км в т.11 (м. Остриките) преминава в черен път и нататък караме само по него, следвайки течението на Черната река. Все по основния път покрай реката достигаме до шосето между Рибарица и Шипково (т.12), където поемаме наляво по асфалта и се спускаме до началната точка.

Благодарности към Емил Иванов (Emzo) за предоставената GPS следа.