Маркирани ХС маршрути в ПП Витоша – Обиколка на Витоша

Първият и най-главен сред маркираните ХС маршрути във Витоша е Обиколката. Това е изключително популярен маршрут от години, не само заради състезанието Витоша 100, не само заради това, че е много дълъг, но и съвсем поносим като натоварване, но най-вече заради предизвикателството да обиколиш цялата планина за един ден. А има и какво да се види, ако човек никога не го е правил.

Обиколката на Витоша е маршрут, който всеки софиянец планински колоездач рано или късно ще направи. За някои тя се превръща в основен маршрут, в база за сравнение и преценка на формата, в тренировъчно трасе. За други си остава предизвикателство. За трети може дори да е малко скучна, но няма как да разберете, без да опитате. 🙂

Най-важното уточнение, което искам да направя е, че маркираният за ПП Витоша маршрут не съвпада 100% с маршрута на състезанието. Разликите са малки, но съществени.

Алеко – Черни връх – Ярлово – Ярема – Железница

Формално погледнато, маршрутът има и изкачване, и спускане, т.е. прилича на крос-кънтри, но най-вероятно ще се хареса предимно на хората, обичащи дългите спускания, каранията в диви и отдалечени местности, както и високопланинските терени. И макар профилът да показва явен превес на спусканията, в действителност маршрутът е доста натоварващ във физическо отношение, защото тук реално е описана само половината от него. Защо ли? Защото имате избор да го продължите според желанията и възможностите си. Крайната точка е пред ханче “Брезите” над Железница, откъдето имате поне три варианта за прибиране към София. 

Изчезващите пътища (Железница – Ярема)

Името на този маршрут не е случайно и в него няма нищо тайнствено. Чисто и просто някои части от карането минават по толкова занемарени черни пътища, че човек трябва да си ги представи. И все пак ги има, или поне някога ги е имало. Това е основната особеност на маршрута – трудното ориентиране. Казаното се отнася най-вече за няколко участъка, които минават през поляни. Там тревата расте буйно и нависоко и заличава пътя почти напълно. Ето защо маршрутът е подходящ за пролетта или есента, когато тревата още не е избуяла твърде много или е вече окосена. Ако отидете по тези места през юли или август, може и да не намерите въпросните пътища.