Това е втори вариант на популярния маршрут през Трънското ждрело, като основната разлика е, че тук спускането към с. Банкя се случва по черен път (вече превръщащ се в пътека), след което се кара малко по пътеката покрай р. Ябланица. Това прави маршрута по-труден в техническо отношение, т.е. със средно ниво, но пък това е добре дошло за всеки, за когото спускането по асфалт към с. Банкя би било скучно. Маршрутът е записан и изпратен от Юрий Васенда.

Тъй като в по-голямата си част двата маршрута съвпадат, ето описание само на отсечката към с. Банкя. Началото на черния път е трудно откриваемо, защото е доста обрасло. Като тръгнете по пътя към с. Банкя и се изкачите леко нагоре, достигате до отбивката за сметището и трябва да се отклоните по нея. Веднага след това се оглеждайте за кол със забранителни табели (т.03 в GPS следата), на който са окачени и две табели за към Ябланишкото ждрело и с. Банкя. Влизането в пътя/пътеката е много обрасло с треви и храсти, но в гората нещата се подобряват. Спускането като цяло е проходимо, има само две паднали дървета, на места е по-стръмно, има и доста шума, което први терена хлъзгав и непредвидим.

Като излезете при р. Ябланица, надясно е пътеката към ждрелото (само за пешеходци), а наляво се стига до овехтял мост, по който се пресича реката и нататък се следва пътеката – тясна и обрасла, но все пак достатъчно видима. Има едно кратко стръмно изкачване, където трябва да се бута, но по-голямата част се кара.

Това е маршрут, който направихме с Ram Bikes през пролетта на 2014 г. и който за пръв път ме срещна с тишината и спокойствието на този близък до София, но толкова отдалечен от шумотевицата на модерния живот край. Район с доста контрасти и с доста интересни неща за разглеждане, който в голяма степен преобърна представите ми за каране по асфалт, тъй като се оказа, че то може да е доста приятно, когато е по такива странични и слабо натоварени пътища, каквито са повечето в това каране. Все пак, макар да е доста, асфалтът не е единствената съставка на този маршрут – навсякъде, където можеше, минавахме по черни пътища, а на едно място дори открихме кратка пътека. 

В този смисъл маршрутът е насочен главно към любителите на по-леки терени, но смятам, че ще се хареса и на по-напреднали колоездачи, които могат да го ползват или за тренировка, или като вариант да заведат по него приятели/половинки, които все още развиват уменията си за каране по пресечен терен. В интерес на истината, има две отсечки, които макар и кратки, не са от най-лесните, така че разнообразие не липсва и ако има съвсем начинаещи в групата, може да се наложи тук-там да побутат, но предполагам, че това няма да развали цялостното им преживяване.

Както се вижда от данните долу, маршрутът е дълъг, целодневен, като времето за преминаването му много зависи от начина на каране. Друга много важна подробност е, че маршрутът е с различни и доста отдалечени начална и крайна точки. Това ще рече, че е необходим подпомагащ транспорт – или някой приятел, или някой член от семейството, който да закара колата от Драгоман до Трън. Макар на пръв поглед това да изглежда като усложнение от гледна точка на логистиката, то всъщност може да е добър вариант за семеен уикенд, при което колоездачната половинка от семейството кара по маршрута, а неколоездачната минава с автомобил обходно и разглежда спокойно и дълго Трънското ждрело, евентуално водопада до с. Врапча, екопътеката към с. Банкя… забележителностите са доста и зависят от избрания маршрут за придвижване с автомобила.

Макар и дълъг, не бих нарекъл този маршрут тежък, с уговорката човек все пак да не е карал само в парка преди това. Има някои стръмни изкачвания, но като цяло наклоните са плавни, много често изкачванията са и по асфалт, така че денивелацията се натрупва, но не се усеща като голямо бреме. Не бива обаче и да подценяваме това каране – 50 км са си доста и изискват достатъчно количество храна и вода.

Най-подходящите сезони за каране по маршрута са пролет и есен, но дори и през лятото има достатъчно сянка по най-стръмните баири. Има обаче и доста открити места, така че аз лично бих пропуснал най-горещите летни дни.

По замисъл този маршрут трябваше да включва и изкачване на вр. Руй, но при хижата ни връхлетя лошо време и се наложи да променим плана. Така пък се получи маршрут, който е само по асфалт и черни пътища, т.е. като цяло е по-достъпен от гл. т. на терена, но няма да е скучен дори и за по-напреднали колоездачи. За всеки, който желае да покори върха, намирането на пътя дотам няма да е особен проблем, има указание и в описанието на маршрута. Имайте предвид обаче, че това би го направило и по-тежък, защото пътят към върха е доста стръмен и преодолява още 350 м височина. 

Това е удължен вариант на маршрута за начинаещи, включващ обиколка от Трън през с. Банкя и ждрелото на р. Ерма. За разлика от основния (по-къс и лесен) вариант, при настоящия спускането е по черен път, а не по асфалт. Това малко увеличава трудността, но карането все така е подходящо и за начинаещи или по-неуверени планински колоездачи.

Ако искате да покарате по кратък и лесен маршрут, който хем да не е съвсем близо до София, хем да не ви отнеме половин ден път, а на всичкото отгоре да има и някаква впечатляваща забележителност, тази разходка около Трън и ждрелото на р. Ерма отговаря напълно на тези изисквания.