Вторият вариант за маршрут по северозападните склонове на Витоша между вилна зона Килиите и Владая може да се разглежда като обърната версия на първия, но без да се припокриват изцяло.

При него използваме за изкачване чудесната пътека в посока Тихия кът, след което се спускаме по някои скрити пътечки и по черни пътища покрай последните къщи на Владая, за да излезем на пътеката от Владая към Килиите, с която по брилянтен начин да завършим карането.

Маршрутът е подходящ за много широк кръг от хора, защото теренът по принцип не е труден, но не е и скучен, особено последната пътека. Като цяло замисълът беше да е каране за начинаещи, но пътеката от Владая към Килиите всъщност може да затрудни по-неуверените с това, че на повечето места е тясна и със стръмен скат от едната страна. Така че обобщено мога да кажа, че първата част от спускането (по алеята от Тихия кът и покрай Владая) е повече като за начинаещи, но последните 2-3 км са за по-напреднали колоездачи.

Изкачването, бидейки по пътека, е много приятно, но и доволно натоварващо, без да е някакъв „гърч“. Пътеката е с постоянен и плавен наклон, идеален за каране в ритъм. Всъщност най-стръмната част е по улиците във в.з. Килиите, където за кратко време набираме голяма част от височината.

Началото .т.01) е от един светофар на главния път от Княжево към Перник, малко преди Черния кос. Избрах тази точка като лесна за намиране, а ако трябва да паркирате някъде, във вилните зони от двете страни на пътя може да се намерят места; ако не, около Черния кос също има. От светофара поемаме по стръмната улица Люти дол и се изкачваме все по нея до т.03 (0.8 км), където на Т-образното кръстовище сме вдясно, а малко след това вляво (т.04). При последните къщи (т.05) започва пътеката – нагоре следваме само нея. Пропускаме някои други пътечки, отклоняваще се вляво или вдясно. При т.10 вече сме близо до алеята за Тихия кът – изкачваме се малко по-стръмно наляво и я достигаме в т.11 (3.7 км). По алеята караме надясно в посока Владая, но внимавайте да не пропуснете отклонението в т.13 (5.0 км), защото това е една не много ясна пътечка вдясно през гората. Промушваме се през едни храсти и достигаме кръстовище в т.14 , където трябва да завием по пътеката надясно. Спускаме се през едни поляни и излизаме на една още по-голяма, в десния ѝ край има беседка (т.15, 5.4 км). При беседката завиваме рязко вляво и продължаваме по пътека, която някога е била черен път. По нея все наляво достигаме крайните къщи на Владая (т.18, 6.0 км) и завиваме вдясно по черен път покрай тях. Правим остър ляв завой, после остър десен и продължаваме все надолу и направо до т.22 (6.5 км), където сме надясно покрай последните вили. В т.23 излизаме на една поляна, където пътят завива наляво към къщите, а ние трябва да продължим леко вдясно по пътека през поляната, за да се включим надясно в пътеката от Владая към Килиите в т.24 (6.9 км). Оттук следваме само тази подсичаща пътека, която е тясна, но ясна. Единственото по-трудно място за ориентация е в т.26 (7.6 км), където първо трябва да се спуснем стръмно към дерето, после леко наляво, после пък вдясно и нагоре към един мост над потока, след което пътеката продължава отново ясна и добре очертана. В края излизаме на черен път, после дори на стар асфалт и завършваме отново при светофара на главния път.