Лека кръгова разходка от гр. Банкя през Радова махала, кв. Михайлово и селата Мало Бучино и Иваняне. Открит маршрут, обикалящ града. Подходящ за междинните сезони, когато се търси слънчева светлина. Врътката предлага красиви панорамни гледки в близост до София. Кара се доста по междуселски асфалтови и павирани шосета, както и по широки и добре утъпкани черни пътища, така че е много подходящ за начинаещи планински колоездачи. Маршрутът е описан от Борис Първанов.
Банкя – с. Мала Раковица (видео)
Видео-описание на маршрута „Банкя – с. Мала Раковица“, изпратен от Борис Първанов. Видеото е заснето и монтирано пак от него.
Банкя – с. Мала Раковица
Кръгова разходка от гр.Банкя до с. Мала Раковица. Хубав крос-кънтри маршрут по северозападните била на Люлин планина. Кара се почти изцяло на открито – подходящ за междинните сезони, когато се търси слънчева светлина. Врътката предлага красиви панорамни гледки в близост до София.
Маршрутът е подготвен и изпратен от Борис Първанов.
Банкя (кв. Вердикал) – Клисурски манастир („Св. Петка“)
Кръгова разходка от гр. Банкя до Клисурски манастир („Св. Петка“). Асфалтово изкачване, съчетано с приятно спускане по южни склонове с хубава гледка към Витоша и Люлин планина.
Маршрутът е подготвен и изпратен от Борис Първанов. Интересно описание от него под формата на видеоклип можете да гледате тук: https://www.youtube.com/watch?v=vE2qS-v4yic.
Бухово | Пътеката от вр. Мома към р. Елешница
Типична моторджийска пътека, спускаща се от пътя към вр. Мургаш (в околностите на вр. Мома, близо до подножието на Готен) към водослива на р. Правешка и р. Челаница, които образуват р. Елешница. Пътеката на повечето места представлява улей с доста „меко“ дъно, т.е. с шума, камъчета, рохкава почва и т.н. Подходяща е за включване в различни маршрути, като най-логично е да се ползва за удължаване на каранията от Бухово през вр. Готен. GPS следата е изпратена от Юрий Васенда.
Бухово – р. Елешница – вр. Готен
Юрий Васенда изпрати този маршрут, който навремето бе доста популярен сред каращите над кв. Бухово и вероятно отново ще стане такъв. Казано най-просто, това е удължен вариант на маршрутите през вр. Готен, само че преди да се изкачим до върха, правим едно предварително спускане по моторджийска пътека към водослива на р. Правешка и р. Челаница (двете образуват р. Елешница), после се изкачваме по приятен черен път обратно до седловината при вр. Мома и оттам вече атакуваме Готен и някоя от пътеките към Бухово, в случая първата (по-старата).
От площада в Бухово поемаме нагоре по пътя към вр. Мургаш и се изкачваме до подножието на вр. Готен (т.03), където пътят се изравнява. Продължаваме още 1.2 км в посока Мургаш и достигаме кръстовище (т.04) в околностите на вр. Мома – тук трябва да продължим по моторджийска пътека наляво, която подсичайки склона се спуска към Правешка река и водослива ѝ с р. Челаница (т.05). Тук караме малко надясно покрай и през р. Челаница и след 300 м правим обратен завой (т.06) и продължаваме по хубав черен път, който следва долината на Правешка река, а в един момент обръща посоката и започва да се изкачва през сенчеста гора към вр. Мома и пътя Бухово-Мургаш. Като излезем на него, караме обратно в посока София до т.03 и се изкачваме по черния път към вр. Готен (т.08), след което се спускаме по някоя от пътеките към Бухово. При този маршрут е избрана първата, т.е. от върха се връщаме малко назад до т.09 и там търсим пътеката вляво (югозапад) – началото може да е леко трънливо и обрасло, но надолу е ясна и доста стръмна.
Витоша | Голи връх – х.„Тинтява“ – з. Кикиш – Драгалевски манастир – Боянско езеро – Бояна
Този маршрут е изпратен от Тодор Зъбов и по принцип не включва някоя нова или непозната отсечка, но е доста добра комбинация от няколко популярни пътеки, като включва и леки изкачвания. Маршрутът осигурява доста голямо разнообразие от терени и по-дълго каране, отколкото ако се спуснете директно към София.
Началната точка е при отбивката на черния път за към Черни връх, под станция „Голи връх“ на Драгалевски лифт, преди Алеко. Започва се с леко изкачване до заслон „Ушите“, тъкмо като за загрявка. Оттам следва класическото спускане по техничната и доста камениста пътека до хижа „Тинтява“ и „Средец“, където обаче вместо да продължим към хижа „Момина скала“, свиваме вдясно към заслон „Кикиш“. От заслона спускането продължава по пътеката към Драгалевския манастир, а пък оттам поемаме по приятната пътека към Боянското езеро, където се редуват изкачвания и спускания. Финалното спускане е от Боянското езеро към Бояна, а краят на маршрута е при чешмата на Велораптор, където има и веломивка, за да измиете велосипеда си.
Както виждате, маршрутът не е кръгов и в него преобладава спускането, т.е. като цяло идеята е да се качите до началната точка с велотакси, велобус или личен автомобил, който някой да върне обратно. Разбира се, ако имате желание и сила, винаги може да се изкачите и на самоход, което би направило дължината поне двойна.
Люлинска засуканица
Не зная дали тази пътека в Люлин планина има някакво друго име, но тук е използвано това от обученията на Велоучилище МТБ-БГ, които са специализирани на тема серпентини. Точно те са основните и най-важни елементи в пътеката. Интересното е, че между тях пътеката е по-скоро лесна, но самите серпентини, общо десетина, са най-различни – има съвсем лесни, има по-трудни, има и 1-2 майсторски, макар че дори и те не са прекалено страшни или трудни. Затова тя е идеална както за хора с повече опит, които искат да покарат такъв тип терен, без да се напрягат особено, така и за хора, които вече имат известен опит по технични пътеки, но искат да упражняват конкретно завиването си по остри обратни завои.
Пътеката започва от пътя, свързващ Манастирски (Бонсови) поляни с вр. Дупевица. Изкачваме се по него около 1 км, докато при една комбинация от ляв и десен завой видим вляво (т.01) една широка пътека, ползвана от ATV-та. Поемаме по нея в източна посока (т.е. обратно към Манастирски поляни) и буквално след 30-40 м (т.02) търсим слабо забележима пътечка надясно през гората, по която има и зелена туристическа маркировка. Още тук започват по-лесните серпентини – не се изкушавайте да карате по следите на моторите и ATV-тата, те не са толкова интересни. След първите 3-4 завоя минаваме покрай малък заслон и се спускаме стръмно до една почти пресъхваща чешма (т.04). Тук трябва да спрете и да се огледате – най-широките пътеки продължават направо и надясно, а наляво има две други – горна и долна. Ние трябва да хванем долната, която е тясна и равна, със синя туристическа маркировка. Подсичайки склона, пресичаме един черен път (т.05) и продължаваме от другата му страна – първо през поляни, а след влизането в гората се пригответе за първата по-трудна (или по-скоро страшна) серпентина. В т.06 пътеката продължава надясно (със серпентина, разбира се), а в т.07 пресичаме едно поточе и пак сме надясно и надолу по временен черен път (направен заради електропровод), като в края му завиваме рязко вляво и продължаваме по тясната пътечка. Пресичаме още едно дере, където са последните две серпентини, след което излизаме при ж.п. линията София-Перник (т.08), където внимателно пресичаме и продължаваме по каменна алея надолу към Черния кос – излизането на пътя София-Владая е доста опасно, така че намалете значително скоростта!
До Манастирски (Бонсови) поляни може да стигнете на самоход както откъм Горна баня (по асфалт), така и откъм Княжево (по черни пътища).
Из Люлин планина на колело
Видеоклип от блога „Деца на планина“, заснет по един приятен маршрут в околностите на Банкя. Повече за карането можете да прочетете тук: https://decanaplanina.com/2020/09/lyulin-planina-mtb/.
Кътина | Алтернативно изкачване до пътеката край поделението
Ако сте карали по една от популярните пътеки над Кътина, тази в близост до военното поделение, знаете, че един от начините за достигане до началото ѝ е с бутане по самата нея, а другият е по разни доста заобиколни пътища. Наскоро Орлин Койчев пробва и трети вариант, който се е оказал доста удачен, така че ми го изпрати за публикуване.
При него изкачването започва по самата пътека, но в един момент се отклоняваме вляво по друга пътека и тя излиза на един черен път, следващ границите на поделението. Именно от един негов завой започва пътеката за спукане (която в началото всъщност тръгва нагоре).