Юрий Васенда изпрати този маршрут, който навремето бе доста популярен сред каращите над кв. Бухово и вероятно отново ще стане такъв. Казано най-просто, това е удължен вариант на маршрутите през вр. Готен, само че преди да се изкачим до върха, правим едно предварително спускане по моторджийска пътека към водослива на р. Правешка и р. Челаница (двете образуват р. Елешница), после се изкачваме по приятен черен път обратно до седловината при вр. Мома и оттам вече атакуваме Готен и някоя от пътеките към Бухово, в случая първата (по-старата).

От площада в Бухово поемаме нагоре по пътя към вр. Мургаш и се изкачваме до подножието на вр. Готен (т.03), където пътят се изравнява. Продължаваме още 1.2 км в посока Мургаш и достигаме кръстовище (т.04) в околностите на вр. Мома – тук трябва да продължим по моторджийска пътека наляво, която подсичайки склона се спуска към Правешка река и водослива ѝ с р. Челаница (т.05). Тук караме малко надясно покрай и през р. Челаница и след 300 м правим обратен завой (т.06) и продължаваме по хубав черен път, който следва долината на Правешка река, а в един момент обръща посоката и започва да се изкачва през сенчеста гора към вр. Мома и пътя Бухово-Мургаш. Като излезем на него, караме обратно в посока София до т.03 и се изкачваме по черния път към вр. Готен (т.08), след което се спускаме по някоя от пътеките към Бухово. При този маршрут е избрана първата, т.е. от върха се връщаме малко назад до т.09 и там търсим пътеката вляво (югозапад) – началото може да е леко трънливо и обрасло, но надолу е ясна и доста стръмна.

Този маршрут е изпратен от Тодор Зъбов и по принцип не включва някоя нова или непозната отсечка, но е доста добра комбинация от няколко популярни пътеки, като включва и леки изкачвания. Маршрутът осигурява доста голямо разнообразие от терени и по-дълго каране, отколкото ако се спуснете директно към София.

Началната точка е при отбивката на черния път за към Черни връх, под станция „Голи връх“ на Драгалевски лифт, преди Алеко. Започва се с леко изкачване до заслон „Ушите“, тъкмо като за загрявка. Оттам следва класическото спускане по техничната и доста камениста пътека до хижа „Тинтява“ и „Средец“, където обаче вместо да продължим към хижа „Момина скала“, свиваме вдясно към заслон „Кикиш“. От заслона спускането продължава по пътеката към Драгалевския манастир, а пък оттам поемаме по приятната пътека към Боянското езеро, където се редуват изкачвания и спускания. Финалното спускане е от Боянското езеро към Бояна, а краят на маршрута е при чешмата на Велораптор, където има и веломивка, за да измиете велосипеда си.

Както виждате, маршрутът не е кръгов и в него преобладава спускането, т.е. като цяло идеята е да се качите до началната точка с велотакси, велобус или личен автомобил, който някой да върне обратно. Разбира се, ако имате желание и сила, винаги може да се изкачите и на самоход, което би направило дължината поне двойна.