„Пумба“ е велотрасе в Люлин планина, над хижа „Бонсови поляни“, изградено от ТД „Боерица“ с помощта на Добромир Добрев от Bike Ventures и много доброволци през 2022-2023 г. Началото на пътеката към момента е от ретранслатора в рамките на военното поделение до вр. Дупевица, но този съкратен вариант за маршрут ви дава възможност да „хванете“ пътеката от средата, даже по-скоро в долната ѝ част, която бе изградена първа по време и до есента на 2023 г. се караше основно по нея.

Това съмсем кратко кръгче с начало и край при самата хижа дава възможност за бързи карания с по-малко изкачване. Цялото преминаване на маршрута отнема 15-20 минути, т.е. буквално в рамките на час може на направите 2-3 обиколки. Изкачването е стръмно почти толкова, колкото спускането, и на 1-2 места може да се наложи леко да прибутате, ако не искате да напрягате мускулите си докрай.

При хижа „Бонсови поляни“ има място за няколко леки автомобила, но през уикендите обикновено са заети. Тогава е по-добре да оставите автомобила си на големия паркинг под хижата. Затова в GPS файла е включен и обходен вариант за изкачване по пътя от в.з. Люлин към вр. Дупевица. Все пак изкачването през хижата, макар на едно място да е по-стръмно, за мен е по-приятно.

Това е един панорамен маршрут в Лозенска планина, който открива прекрасни гледки към съседните планини Плана, Витоша, Стара планина и Рила. Описанието, снимките и GPS следата са дело на Алекс Митев.

Маршрутът започва от стената на язовир Панчарево и след сравнително стръмно изкачване, достига билото на Лозенска планина и изкачва нейните най-високи върхове – по реда на минаване това са: Бачул (1150 м), Лалина могила (1188 м), Половрак (1180 м) (правилното изписване е това, въпреки че може да го срещнете и като Полувраг или дори Полов враг!) и първенецът Попов дял (1190 м).

По маршрута има няколко места с огромни локви с големината на малки езера, които обаче лесно се заобикалят след слизане от колелото. Най-много са те в предпоследния километър преди вр. Попов дял (пътят с пунктир на картата), където е и най-дивата и неподдържана част от пътя. Ако нямате желание да се борите с локвите в този участък, можете да вържете колелото в гората и да продължите до върха пеша или изобщо да се откажете от изкачването на върха, тъй като за разлика от панорамния Половрак, Попов дял не блести с нищо особено – една малка полянка в гората без гледка. Изкачването е изцяло за чест и за слава – да кажете, че сте качили първенеца на Лозенска планина. 🙂

Преди изкачването на всеки връх има участъци, които не могат да се качат с въртене и се налага да се бута, но те са с дължина няколкостотин метра. При слизането от някои от върховете също има кратки участъци, които трудно биха могли да се минат, без да се слезе от колелото.

Връщането от Попов дял до Панчарево е по подсичаща върховете комбинация от пътища и пътеки и е доста бързо, почти без изкачване. За десерт има много хубаво спускане през Ловната хижа (която е само заслон) и 3.5 километра асфалтова алея покрай яз. Панчарево – по нея е желателно да карате бавно и внимателно, защото винаги е пълно с разхождащи се пешеходци, кучета, малки деца и дори коли.

Ако имате сили, накрая може да си спестите асфалта и да минете по успоредната горска пътека над него, която се хваща малко след ВЕЦ Кокаляне (отсечката „Зиг-заг“, но в обратна посока) и да се спуснете по пътеката с гледката. Възможно е и връщането да стане през с. Долни Пасарел, откъдето на всеки час има автобус до София. Карането по асфалтовия път Долни Пасарел – Панчарево е силно непрепоръчително заради интензивния трафик.

По маршрута единствените сигурни чешми са Бачул чешма и тази при Ловната хижа, така че е добре да имате достатъчно вода.

Заради локвите, от една страна, и липсата на много вода, от друга, най-подходящите месеци за преминаване на маршрута са пролетно-есенните или по-хладните летни дни. Маршрутът не е подходящ, ако скоро е валяло. Пътищата и пътеките се почистват редовно и няма опасност да има паднали дървета, единственият проблем са локвите и дълбоките на места коловози.

След като представи наскоро няколко хубави пътеки над с. Подгумер край София, подходящи за каране и през зимата, сега Борис Първанов добавя още един веломаршрут, който ги включва. Той е малко по-дълъг, с изкачване през в.з. Манчов валог и оттам към билото, от което се захожда към селото.

Тръгва се от с. Подгумер и се преминава през с. Войнеговци. Катеренето е по известната пътека под в.з. Манчов валог. С набирането на височина пътека преминава в широк горски път, който следвате по билото в западна посока.  След 12-ия километър от трака завивате по път наляво. След кратко спускане (малко над 2 км), следете за първата пътека (Средни рат) вляво, веднага след иглолистната гора. В края ѝ ще се озовете на кръстовище малко над селото, в близост до водопад Подгумер. Продължавате по пътя надясно да катерите  до достигане на втората пътека (Кутела), която се намира вляво на втория голям десен завой на пътя.

Няколко много приятни пътечки над с. Подгумер, поддържани от местни ентусиасти и представени от Борис Първанов. Близка до София локация, южен склон, малка надморска височина на пътеките. Перфектно дори за мека зима!