Това е една от популярните пътеки в района над с. Герман и яз. Панчарево. На повечето места представлява широка алея със среден наклон и е подходяща както за спускане, ако сте по-неуверени и търсите сравнително широки пътеки и леки терени, така и за изкачване, ако сте готови да се понапънете сериозно в посока нагоре. GPS следата е ориентирана надолу, т.е. започва от пътя към поделенията над Герман и завършва при стената на яз. Панчарево, където има и паркинг (обикновено доста препълнен).

Ако се спускате по алеята, е много важно да имате предвид, че по нея ходят много хора, дори и в делнични дни, а през почивните е най-добре изобщо да я избягвате в посока надолу. Важно е да знаете и това, че алеята не навсякъде е гладка и хубава – има участъци, които са изровени и/или със стърчащи камъни, корени и бордюри. Ако сте карачи с достатъчно опит, най-добре е да се насочите към някоя от другите (по-рядко посещавани от пешеходни туристи) пътеки в района (например „Панчи Трейл“ или „Панчи ВЕЦ“, а ако не сте и изберете алеята, поддържайте скоростта ниска и в пълен контрол. В долната си част алеята може да се комбинира с няколко кратки пътеки като „Зиг-заг“, „Пътеката с гледката“, „Късата“ и др.

Тази отсечка е предназначена за изкачване и е съществена част от някои страхотни и удобни за столичани маршрути над с. Герман и яз. Панчарево в Лозенската планина. Става дума за път, който може да ви отведе до билото на планината, а преди това и до няколко от популярните пътеки в района, като изкачването по него е сравнително плавно и постоянно, макар че на места има и някои стръмни „душевадни“ участъци. Все пак това е един от най-лесните и обиколни варианти за достъп до пътеките над Панчаревското езеро.

Началото (т.01) е в покрайнините на Герман, съвсем близо до Околовръстния път. Тръгваме по асфалтирана улица на изток, която след 150 м се разделя и продължаваме по левия път към Германския манастир, преминавайки покрай съществуващи или строящи се логистични бази, офиси и жилищни квартали. В т.02 достигаме Германския манастир и пътят продължава с бетонена настилка и малко по-сериозен наклон на места. В т.03 излизаме на широка поляна и пътят се разделя. Вдясно е отбивката към първото военно поделение. Направо пътят продължава към планината и преминава в черен. В т.04 надясно се отклонява пътеката „Панчи Трейл“. Малко след това в т.05 се отбива и алеята към стената на яз. Панчарево. По-нагоре, в т.06 пак вдясно има още една велопътека – „Панчи ВЕЦ“. А в т.07 пътят достига изоставените сгради на второто (горното) военно поделение, където е и краят на отсечката. Оттук може да продължите или надясно по черен път към Ловната хижа (от нея също има хубава пътека надолу), или направо и нагоре към Бачул чешма и билото на Лозенска планина.

Това е една от многото кратки, но забавни пътеки над яз. Панчарево. Достъпна е както откъм с. Герман (ползвайки изкачването от маршрута „Зиг-заг“ или директно по алеята от стената на язовира), така и откъм ВЕЦ „Кокаляне“ (по пътеката „Зиг-заг“).

Името на пътеката се дължи на това, че е дълга едва 690 м. Но пък е забавна за всеки, който обича тесни пътечки със серпентини. Завоите не са прекалено остри и стръмни, но не са и съвсем лесни.

Началото (т.01) е от една поляна с някакви останки от изоставени сгради. Там пътеката тръгва на югозапад по склона към язовира – първо се провира между дърветата, после леко се разширява и започва да се вие със серпентини надолу. В т.02 за момент се включваме в „Пътеката с гледката“, но след 300 м в т.03 я напускаме с остра серпентина наляво и продължаваме по склона надолу. В т.04, точно след една лява серпентина, пътеката се разделя. По лявата ще излезете при един заслон на асфалтовата алея покрай язовира. По дясната, следвайки GPS следата, също ще излезете на алеята, но с един много стръмен и труден финален участък – не го минавайте на сляпо, първо го огледайте и преценете уменията си!

„Щурата“ е едно от пътеките на Витоша, която през 2022 г. доби голяма популярност. Тя не е нова, но в предишни години бе трудно проходима и ползвана най-вече от някои авантюристично настроени туристи. В някакъв момент обаче пътеката бе почистена (не зная от кого) и стана доста популярна сред планинските колоездачи в столицата.

Тя се спуска по северозападния склон на планината – започва от хижа „Острица“ и завършва на пътя от Владая към кариерите. В много отношения прилича на „Червената шапчица“, което не е учудващо, при положение че са „съседни“. Теренът е разнообразен, горски, с шума през есента и камъни във всякакви размери.

Пътеката може да се ползва в различни маршрути – и по-къси, започващи откъм Владая, Мърчаево или Кладница, и по-дълги (откъм Бояна или Княжево). GPS следата тук, както и снимките, са дело на Борис Първанов и са извадени от един по-дълъг и труден маршрут, представен от него в този видеоклип: https://www.youtube.com/watch?v=Cf3ps4JcCNs.

През есента на 2022 г. до пистата „Витошко лале“ бе изградено и официално открито ново трасе за спускане, носещо същото име или, за по-кратко, просто „Лалето“. Пътеката се обслужва от едноименния лифт, респективно започва от горната му станция и завършва при долната. Техническата трудност, както може да се очаква от трасе за спускане, е висока – макар че няма големи скокове, има доста стръмни участъци, едри камъни, корени – и вероятно с времето няма да става по-лесно, защото под почвата има още много корени и камъни, които тепърва ще се покажат. Пътеката минава през иглолистни гори в горната част и смесени в долната. Почвата е типичната за по-високите планински склонове – ако е много суха, образува дебел слой прах, ако пък вали, се превръща в хлъзгава кал.

Най-удобният вариант за достигане до трасето е с автомобил. При долната лифтова станция има паркинг. Другият вариант е да се качите с автобус 66 до Алеко и оттам да тръгнете по туристическата алея на югоизток – след пресичането на ски-пистата ще стигнете и до пресичането на велотрасето (т.03 в GPS следата).

„Пумба“ е велотрасе в Люлин планина, над хижа „Бонсови поляни“, изградено от ТД „Боерица“ с помощта на Добромир Добрев от Bike Ventures и много доброволци през 2022-2024 г. Първоначално бе изградена долната част на трасето, която бе съвсем кратка, но въпреки това спечели одобрението на стотици колоездачи от София, които караха редовно по него. През лятото и есента на 2023 г. бе изградена и горната част на пътеката, с което тя стана доста по-дълга, с начало от изоставеното военно поделение до вр. Дупевица. Освен това тази горна част включва и много повече и по-забавни елементи за каране – виражи, бабуни, малки ръбове за скачане и др. През пролетта на 2024 г. бе добавена и една „стартова отсечка“ от вр. Дупевица, с къето дължината и забавлението бяха увеличени още малко, а се добави и възможността за кратка почивка с хубава гледка към Витоша и София от вр. Дупевица. В долната част пък бе изградена алтернативна линия с 2-3 високи виража и два по-големи скока тип трапец, която не е отразена в настоящата GPS следа, но лесно ще я познаете и видиет на място.

В цялост пътеката е със средна техническа трудност, но е проектирана и направена така, че да е достъпна за каране и от хора с по-малък опит. Макар че на отделни места наклонът е достатъчно стръмен, за да затрудни начинаещите, трасето все пак е подходящо за всеки, който вече смее да кара по пътеки и търси някоя сравнително лека такава.

Освен да го карате самостоятелно, може да включите „Пумба“ и в по-дълги карания – например от Владая до вр. Дупевица и после през Княжево обратно към Владая, или пък в комбинация с „Люлинската засуканица“. Това са само две от многото възможности.

Предполагам, че за повечето от вас ще е интересно да разберат защо трасето е кръстено на анимационния герой Пумба от филма „Цар Лъв“. Името дойде от само себе си след приключване на първия етап от работата по пътеката. Отивайки да я пробват и да преценят какво още има да се прави по нея, членове на ТД „Боерица“ установяват, че два от виражите са разровени и разрушени от… диви прасета. И докато ги възстановяват, решават да кръстят пътеката така.

Началото на пътеката е от вр. Дупевица, точно до едната маса с пейки (т.01). Дотам може да стигнете по кръговия маршрут от хижа „Бонсови поляни“. Пътеката започва в южна посока и в началото е сравнително равна, с няколко забавни бабуни за изпомпване или отскачане. След малко в т.02 се включваме в пътя към вр. Дупевица, но в обратна посока и в т.03 излизаме на плаца на изоставеното военно поделение. Тук продължаваме по черен път леко вляво и после леко вдясно (т.04) към един ретранслатор (т.05), където започва същинската част на велотрасето към хижа „Бонсови поляни“. На много места трасето се движи успоредно на асфалтовия път, по който е изкачването. В т.06 (1.8 км) пресичаме друга пътека и продължаваме по долната част на „Пумба“. С малък наклон и множество завои пътеката ни извежда до хижа „Бонсови поляни“ (т.07), където е краят ѝ.