„Панчи ВЕЦ“ е втората пътека над яз. Панчарево, открита и подобрена от сем. Пешеви и приятели специално за планинско колоездене. Тя започва малко по-високо от „Панчи Трейл“ и е по-дълга, като се спуска в близост до ВЕЦ „Кокаляне“. За момента още не съм я карал, но по данни от други хора мога да кажа, че в горната си част е сравнително лесна, но към края става стръмна и доста ронлива и „сипееста“, така че там трудността е висока. Можете да я видите и в това видео: https://www.youtube.com/watch?v=Oh9qp4OG-VQ.

Районът над яз. Панчарево и с. Герман отдавна привлича пешеходни туристи, планински бегачи и колоездачи с мрежата си от хубави пътеки, много от които са добри за каране от ранна пролет чак до късна есен. В последните години там започнаха да се появяват и нови пътеки, направени специално за планинско колоездене. Те са изградени изцяло на доброволни начала и използват като основа остатъци от стари пътища и просеки, а главната заслуга за създаването и поддържането им е на сем. Пешеви, които са добре познати сред любителите на ендуро карането. Една от тези пътеки е „Панчи трейл“.

Най-общо казано, тя е разположена около популярната туристическа алея, започваща малко над първото военно поделение и спускаща се към стената на язовира. „Панчи Трейл“ започва от същия път и я пресича на няколко места, редувайки равни подсичащи секции с по-стръмни и трудни участъци. В един момент пътеката влиза в един широк и дълбок улей и започва да играе по стените му, докато излезе в горния край на пътеката „Зиг-заг“. Оттам може да продължите или по нея към ВЕЦ „Кокаляне“, или по „Късата“ или „Пътеката с гледката“ към крайбрежната алея или стената на язовира.

„Панчи Трейл“ е разнообразна и игрива пътека, но включва и някои доста трудни секции, така че не е подходяща за хора без поне среден опит в спусканията. Също така, при първото каране подходете по-внимателно, защото на някои места пътеката рязко сменя характера си, има и някои слепи завои. Щом хванете ритъма и запомните критичните места, скоростта ще дойде от само себе си, защото наклон не липсва. 😉

Това е една от популярните пътеки в района над с. Герман и яз. Панчарево. На повечето места представлява широка алея със среден наклон и е подходяща както за спускане, ако сте по-неуверени и търсите сравнително широки пътеки и леки терени, така и за изкачване, ако сте готови да се понапънете сериозно в посока нагоре. GPS следата е ориентирана надолу, т.е. започва от пътя към поделенията над Герман и завършва при стената на яз. Панчарево, където има и паркинг (обикновено доста препълнен).

Ако се спускате по алеята, е много важно да имате предвид, че по нея ходят много хора, дори и в делнични дни, а през почивните е най-добре изобщо да я избягвате в посока надолу. Важно е да знаете и това, че алеята не навсякъде е гладка и хубава – има участъци, които са изровени и/или със стърчащи камъни, корени и бордюри. Ако сте карачи с достатъчно опит, най-добре е да се насочите към някоя от другите (по-рядко посещавани от пешеходни туристи) пътеки в района (например „Панчи Трейл“ или „Панчи ВЕЦ“, а ако не сте и изберете алеята, поддържайте скоростта ниска и в пълен контрол. В долната си част алеята може да се комбинира с няколко кратки пътеки като „Зиг-заг“, „Пътеката с гледката“, „Късата“ и др.

Тази отсечка е предназначена за изкачване и е съществена част от някои страхотни и удобни за столичани маршрути над с. Герман и яз. Панчарево в Лозенската планина. Става дума за път, който може да ви отведе до билото на планината, а преди това и до няколко от популярните пътеки в района, като изкачването по него е сравнително плавно и постоянно, макар че на места има и някои стръмни „душевадни“ участъци. Все пак това е един от най-лесните и обиколни варианти за достъп до пътеките над Панчаревското езеро.

Началото (т.01) е в покрайнините на Герман, съвсем близо до Околовръстния път. Тръгваме по асфалтирана улица на изток, която след 150 м се разделя и продължаваме по левия път към Германския манастир, преминавайки покрай съществуващи или строящи се логистични бази, офиси и жилищни квартали. В т.02 достигаме Германския манастир и пътят продължава с бетонена настилка и малко по-сериозен наклон на места. В т.03 излизаме на широка поляна и пътят се разделя. Вдясно е отбивката към първото военно поделение. Направо пътят продължава към планината и преминава в черен. В т.04 надясно се отклонява пътеката „Панчи Трейл“. Малко след това в т.05 се отбива и алеята към стената на яз. Панчарево. По-нагоре, в т.06 пак вдясно има още една велопътека – „Панчи ВЕЦ“. А в т.07 пътят достига изоставените сгради на второто (горното) военно поделение, където е и краят на отсечката. Оттук може да продължите или надясно по черен път към Ловната хижа (от нея също има хубава пътека надолу), или направо и нагоре към Бачул чешма и билото на Лозенска планина.

Това е една от многото кратки, но забавни пътеки над яз. Панчарево. Достъпна е както откъм с. Герман (ползвайки изкачването от маршрута „Зиг-заг“ или директно по алеята от стената на язовира), така и откъм ВЕЦ „Кокаляне“ (по пътеката „Зиг-заг“).

Името на пътеката се дължи на това, че е дълга едва 690 м. Но пък е забавна за всеки, който обича тесни пътечки със серпентини. Завоите не са прекалено остри и стръмни, но не са и съвсем лесни.

Началото (т.01) е от една поляна с някакви останки от изоставени сгради. Там пътеката тръгва на югозапад по склона към язовира – първо се провира между дърветата, после леко се разширява и започва да се вие със серпентини надолу. В т.02 за момент се включваме в „Пътеката с гледката“, но след 300 м в т.03 я напускаме с остра серпентина наляво и продължаваме по склона надолу. В т.04, точно след една лява серпентина, пътеката се разделя. По лявата ще излезете при един заслон на асфалтовата алея покрай язовира. По дясната, следвайки GPS следата, също ще излезете на алеята, но с един много стръмен и труден финален участък – не го минавайте на сляпо, първо го огледайте и преценете уменията си!

„Щурата“ е едно от пътеките на Витоша, която през 2022 г. доби голяма популярност. Тя не е нова, но в предишни години бе трудно проходима и ползвана най-вече от някои авантюристично настроени туристи. В някакъв момент обаче пътеката бе почистена (не зная от кого) и стана доста популярна сред планинските колоездачи в столицата.

Тя се спуска по северозападния склон на планината – започва от хижа „Острица“ и завършва на пътя от Владая към кариерите. В много отношения прилича на „Червената шапчица“, което не е учудващо, при положение че са „съседни“. Теренът е разнообразен, горски, с шума през есента и камъни във всякакви размери.

Пътеката може да се ползва в различни маршрути – и по-къси, започващи откъм Владая, Мърчаево или Кладница, и по-дълги (откъм Бояна или Княжево). GPS следата тук, както и снимките, са дело на Борис Първанов и са извадени от един по-дълъг и труден маршрут, представен от него в този видеоклип: https://www.youtube.com/watch?v=Cf3ps4JcCNs.