Княжево – Тихия кът – Владая – Бонсови поляни – Княжево

Този маршрут е със средна трудност и отнема около 3 часа. По същество представлява почти затворен кръг, който започва и завършва в Княжево. Това го прави много подходящ за живеещите в южните и югозападните квартали на София. Първата част от маршрута (етапи 1 и 2) е много позната и лесна за ориентиране. По същество представлява изкачване до Тихия кът и спускане до Владая. Втората част на маршрута е малко позната и използвана от колоездачите и туристите и представлява много приятно XC. Много рядко ще срещнете някой друг в този участък.

Половината от този маршрут съвпада напълно с маршрута “Германския манастир”, което ще рече, че макар и продължително, изкачването не е никак тежко, защото 500-те метра са разпределени върху повече от 9 км, при това половината от тях са по асфалт и бетонов път. Спускането е дълго и сравнително лесно, изцяло по черни пътища. Все пак винаги ще трябва да очаквате изненади, тъй като въпросните пътища се използват рядко и предимно от ловци и др. такива, поради което на места са изровени и с дълбоки коловози, възможно е тук-там страничната растителност да се е разпростряла малко повече и т.н. Освен това често се срещат дълги, прави и бързи участъци, последвани от доста резки завои, понякога на 180 градуса, затова намалявайте ефективно. 

А иначе Ловната хижа си я има, но тогава не успяхме да я видим.

Това е един много приятен маршрут за крос-кънтри край София, в Лозенска планина, който прави своеобразна обиколка около Германския манастир, като два пъти се минава и през самия него. (Дворът на манастира е чудесно място за почивка с пейки, разположени под шарената сянка на хубава лозница и чешма със студена вода). Макар и продължително, изкачването е едно от най-леките с такава денивелация, които знам, защото 500-те метра са разпределени върху повече от 9км., при това половината от тях са по асфалт и бетонов път. Останалата част от карането е изцяло по черни пътища. След като приключите с изкачването, първо ви очаква забавен черен път през широколистна гора, покрит с шума и на места прорязан от коловози, които да проверят уменията ви за излизане от изненадващи ситуации. Следва изровена чакълеста отсечка, която е коварна и опасна, но за щастие не е много дълга. После пътят отново става бърз и весел и ви отвежда за втори път до манастира (първият път стигате дотам по асфалта). Отттам се изкачвате малко, за да си удължите спускането по черни пътища – тези, които следват са предимно бързи и гладки.

Името на този маршрут не е случайно и в него няма нищо тайнствено. Чисто и просто някои части от карането минават по толкова занемарени черни пътища, че човек трябва да си ги представи. И все пак ги има, или поне някога ги е имало. Това е основната особеност на маршрута – трудното ориентиране. Казаното се отнася най-вече за няколко участъка, които минават през поляни. Там тревата расте буйно и нависоко и заличава пътя почти напълно. Ето защо маршрутът е подходящ за пролетта или есента, когато тревата още не е избуяла твърде много или е вече окосена. Ако отидете по тези места през юли или август, може и да не намерите въпросните пътища.

Това е един много лек и приятен маршрут, с много повече спускания отколкото изкачвания, с малко неприятно (поне за мен) прибиране до София (но и това може да се поправи). При него липсва асфалтова част надолу (освен в самото Кокаляне) и има една уникална пътечка, широка около 20см (на местата където се вижда, защото на други се кара по интуиция), която хем е технична, хем е лесна, хем минава близо до ръба на една пропаст, но без опасност да паднете в нея (обаче гледката и чувството в този участък са страхотни). Останалата част е по черни пътища (някои от тях представляват улици във вилната зона над Кокаляне), които са доста разнообразни (чакълести, почвени и затревени) и предразполагат към бързи скорости.