Пътеката от „Червената шапчица“

Откакто Петър Велков започна да стопанисва една малка хижа над Златните мостове и я кръсти „Червената шапчица“ (все още е в процес на ремонт и възстановяване), тя се превърна в притегателно място за много планински колоездачи, а пътеката от нея към Владая започна да става много популярна.

Балша – Кътина

Карането е доста разнообразно, защото включва и по някоя кратка пътека тук-там, наред с черните пътища, които са основен елемент. Освен това има и какво да се види покрай тях – една черква, два манастира, изоставен военен бункер, приятни панорами и изолирани махали – в общи линии има от всичко, което повечето планински колоездачи обичат.

Макар че през пролетта, когато записах GPS следата, кал не липсваше, тя е в поносими количества. Мисълта ми е, че не може да очаквате почти сух терен, както по някои южни склонове на Балкана, но и тук почвите са доста песъчливи и каменисти, така че да не се превръщат в блато след всеки дъжд. Все пак избягвайте маршрута след дни с обилни дъждове.

Моторджийската пътека е единствената по-трудна отсечка в маршрута, при това не цялата, а само втората ѝ половина. Заради това нивото на трудност е посочено като средно, макар че и начинаещи могат да минат по маршрута, като в долната част на пътеката може да изпитат трудности, но става дума за участък с дължина около 300 метра, т.е. напълно пренебрежим. Освен това пътеката може и да се пропусне, като се заобиколи по черен път, което е отбелязано и в описанието.

Войнеговци | Пътеката по Средния рид

Първата част от пътеката за спускане започва от пътя между билото и с.Войняговци, в края на „поляната с червените скалички”. Представлява тясна, почти незабележима на места горска пътека през смесена гора. Може да има известни трудности с избора на трасе, поради многото нападали клони под шумата. Когато след големия завой на пътеката почти стигнете дерето, карайте встрани от него и няма да имате проблем с ориентацията.

Втората част тръгва от пътя по Средния рид. На места доста напомня участъци от Локорската пътечка. След „Водопада” (Бента) тръгнете право нагоре. Лявата пътечка бързо се губи и ще трябва да избутате почти цялото разстояние до вилната зона. Ако тръгнете към с.Подгумер по каменистата пътека с маркировка към Манастира, тя ще ви изведе в двора на частно стопанство. Няма проблем да минете през него.

„Червената шапчица“ – Владая

По мнението на много хора това е една от най-добрите пътеки на Витоша, включително и защото не е много трудна, но не е и досадно лесна – всеки напреднал колоездач ще може да намери в нея достатъчно предизвикателства, а пък ако имате извесетен опит, но все още не сте достатъчно уверени, за да атакувате най-трудните и стръмни терени, по тази пътека можете да очаквате сравнително малко места, на които ще се наложи да слизате и да бутате. Освен всичко, пътеката е и доволно дълга, така че при всички положения си струва да я пробвате. Името ѝ идва от времето, по което хижа „Червената шапчица“ бе спопанисвана от Петър Велков, който поддържаше и самата пътека в добро състояние. Сега хижата е с други стопани и се казва отново „Композиторите“, но пътеката си остава една от най-популярните.

Желява

Класическия маршрут над с. Желява е един от най-популярните за каране в периода от есента до пролетта, включителнои през зимата. Това е така, защото пътеката, по която е спускането, е покрита предимно със ситни камъчета тип люспи и водата от дъждовете и снеговата буквално попива през горния слой. Освен това изложението е южно и склонът изсъхва доста бързо. Е, при изкачването има места, където калта се задържа, но все пак голяма част от него е по асфалт. Маршрутът може да се кара и през лятото, разбира се, но тогава е добре да изберете по-хладните сутрешни часове или пък тези преди залез слънце.

Изкачването е сравнително стръмно, макар че има и по-равни участъци, че даже и кратки спускания. Половината от него, до м. Мерова поляна, е по асфалт. Нагоре се кара по черен път. Много е важно да не пропуснете началото на пътеката в т.11, защото тя се отклонява от един черен път на открит склон, по който се кара бързо.

Ако не искате да се изкачвате чак до билото или пък през зимата снежната покривка е по-ниско, може да „хванете“ пътеката и от средата – при паметника на ботевия четник Ангел Тодоров в края на асфалта (т.04 в GPS следата) има пътека наляво, която с кратко и много стръмно изкачване ви извежда към основната пътека за спускане (в т.12).

Локорско – Кремиковци

Това е един много забавен маршрут, който крие и някои допълнителни възможности – включително и тази да го започнете от избрана от вас изходна точка – центъра на с. Локорско или паркинга пред Кремиковския манастир. В първия случай започвате с изкачване и завършвате със спускане, за което имате две опции. Във втория и в началото, и в края ще имате изкачване, но точно по този начин бе направен първоначално маршрута, така че за някого може това да се окаже по-удобният вариант.  Тук е представен първият вариант, като спускането е по кратката пътека над Локорско, край която са изградени и множество скокове.

Сеславци 3

Поредният веломаршрут в района на Сеславци като физическа трудност попада точно между “Сеславци” и “Сеславци 2”. Ако сте ги карали, ще знаете и какво горе-долу да очаквате като терен, тъй като това каране се припокрива с другите две в много участъци. Даже може да го определим като съкратен вариант на “Сеславци 2” и подобрен от гл.т. на спускането, тъй като напоследък се появи една нова моторджийска пътечка, която е включена в третото “издание”.

Внимание! Този знак не е поставен на шега. Части от маршрута преминават в непосредствена близост до стари уранови рудници, чиято експлоатация е прекратена в началото на 90-те години на 20в., но въпреки това според различни източници има съмнения доколко консервацията и рекултивацията са били извършени добре и поради това е възможно в района да има повишен радиационен фон. За повече подробности вижте тази тема и сами преценете дали е безопасно за вас да карате по този маршрут.

Кътина – вр. Здравчи камък – Кътина (Rock N Roll)

Един кратък маршрут над с. Кътина, описан от Явор Стоянов. Кара се предимно по черни пътища, но не от най-лесните и в никакъв случай не са скучни. Минава се и покрай Кътинските пирамиди.

Не го бъркайте с маршрута на състезанието в Белоградчик – името е сходно, но каранията са съвсем различни.

Под сенките на Голема планина

Голема планина е част от Стара Планина. На запад и север опира до река Искър от изток граничи с Ръжана, на югоизток достига масива на Мургаш, а от юг е Софийска планина. Най–високият й връх е Чукава (1588м н.в.). Има и две хижи – Тръстена и Лескова. Изходни пунктове за каране из нея са Елисейна, Лакатник, Бов, Своге, Реброво. До Голема Планина може да се достигне и като се прекоси на самоход билото на Софийска планина. Именно такава е идеята на този маршрут. Началната точка е Централна Гара в София. Селата, през които преминаваме, са Войняговци, Бакьово, Огоя, Буковец, Батулия, Реброво и град Нови Искър.