Класическия маршрут над с. Желява е един от най-популярните за каране в периода от есента до пролетта, включителнои през зимата. Това е така, защото пътеката, по която е спускането, е покрита предимно със ситни камъчета тип люспи и водата от дъждовете и снеговата буквално попива през горния слой. Освен това изложението е южно и склонът изсъхва доста бързо. Е, при изкачването има места, където калта се задържа, но все пак голяма част от него е по асфалт. Маршрутът може да се кара и през лятото, разбира се, но тогава е добре да изберете по-хладните сутрешни часове или пък тези преди залез слънце.

Изкачването е сравнително стръмно, макар че има и по-равни участъци, че даже и кратки спускания. Половината от него, до м. Мерова поляна, е по асфалт. Нагоре се кара по черен път. Много е важно да не пропуснете началото на пътеката в т.11, защото тя се отклонява от един черен път на открит склон, по който се кара бързо.

Ако не искате да се изкачвате чак до билото или пък през зимата снежната покривка е по-ниско, може да „хванете“ пътеката и от средата – при паметника на ботевия четник Ангел Тодоров в края на асфалта (т.04 в GPS следата) има пътека наляво, която с кратко и много стръмно изкачване ви извежда към основната пътека за спускане (в т.12).

Това е един много забавен маршрут, който крие и някои допълнителни възможности – включително и тази да го започнете от избрана от вас изходна точка – центъра на с. Локорско или паркинга пред Кремиковския манастир. В първия случай започвате с изкачване и завършвате със спускане, за което имате две опции. Във втория и в началото, и в края ще имате изкачване, но точно по този начин бе направен първоначално маршрута, така че за някого може това да се окаже по-удобният вариант.  Тук е представен първият вариант, като спускането е по кратката пътека над Локорско, край която са изградени и множество скокове.

Поредният веломаршрут в района на Сеславци като физическа трудност попада точно между “Сеславци” и “Сеславци 2”. Ако сте ги карали, ще знаете и какво горе-долу да очаквате като терен, тъй като това каране се припокрива с другите две в много участъци. Даже може да го определим като съкратен вариант на “Сеславци 2” и подобрен от гл.т. на спускането, тъй като напоследък се появи една нова моторджийска пътечка, която е включена в третото “издание”.

Внимание! Този знак не е поставен на шега. Части от маршрута преминават в непосредствена близост до стари уранови рудници, чиято експлоатация е прекратена в началото на 90-те години на 20в., но въпреки това според различни източници има съмнения доколко консервацията и рекултивацията са били извършени добре и поради това е възможно в района да има повишен радиационен фон. За повече подробности вижте тази тема и сами преценете дали е безопасно за вас да карате по този маршрут.

Това е един маршрут, който ще ви запознае с някои от основните пътеки в северозападната част на Витоша, които, между другото, са и много приятни за каране.

Един кратък маршрут над с. Кътина, описан от Явор Стоянов. Кара се предимно по черни пътища, но не от най-лесните и в никакъв случай не са скучни. Минава се и покрай Кътинските пирамиди.

Не го бъркайте с маршрута на състезанието в Белоградчик – името е сходно, но каранията са съвсем различни.

Зад това нежно и романтично заглавие се крият поредица от ХС маршрутчета извън дъгата на Околовръстното шосе на север от София. Това са маршрути както в полето между селата Локорско, Войнеговци, Подгумер, и кв. Гниляне на гр. Нови Искър, така и из Софийска планина в карето между Гниляне, Реброво, Бакьово, Локорско. В района има както много леки ХС маршрути за начинаещи, така и почти FR изпълнения. Могат да се заформят кратки карания от по 15 км, които с лекота да прераснат в над 100 км преходчета. Селата в подножието на планината са на надморска височина от 510м за Гниляне до 590м за с. Войняговци. Най–високите върхове от запад на изток са Гола Глава (1102м), Дебели Дял (1130м) и Драгоната (1111м). При прекосяване на планината от юг на север може да се слезе на пътя свързващ с.Реброво със с.Бакьово и от там да се приберете през Искърското дефиле. Най-голямото предимство на района е липсата на кал. Почти веднага след стопяване на снеговете или след валежи по тези места може да се кара. Недостатък е липсата на питейна вода.

Един от най-популярните маршрути за каране край София, включващ по-дългата пътека над Локорско. В събота и неделя този район прилича на байкпарк заради многото колоездачи.

Пътеката от х. „Пейова бука“ до с. Пасарел е една от най-приятните и игриви пътеки в близост до София и мога само да съжалявам, че не е по-дълга! Мога да се ядосвам и затова, че превърнаха един от най-хубавите й участъци в черен път за извозване на дървен материал, но за щастие по-голямата част си остава запазена, макар че мотористите също понякога я надушват и я поизравят.

Автор на маршрута е Калин Василев. Ето няколко думи от него:
Не видях в маршрутите да е разработвано това трасе, затова ще го представя с няколко снимки. На практика маршрутът представлява обиколка на хълма зад манастира “Св. Теодор Стратилат” над селата Балша и Доброславци, които са съвсем близо до северозападния край на София (изключително удобно за хората от тези райони – кварталите Обеля, Връбница, Надежда и т.н.). Не е голям като разстояние – същинската му част е около 5-6 километра. Това е част от Стара планина, известна като Мала планина.