Това е един кратък маршрут между Локорско и съседното с.Войнеговци, който е много, ама наистина много подходящ за начинаещи колоездачи, семейни разходки, а и за бързи врътки след работа в делнични дни, особено ако човек търси нещо, което да е по-леко от пътеките над Локорско и като терен, и като изкачване. Веднага обаче правя и уточнението, че по пътеката, чиято оригинална линия е съвсем лесна, са изградени и множество малки скокове с дупка като алтернативни линии. Ако не умеете да скачате, избягвайте всякакви ръбове, прагове и бабуни!

По принцип пътеката е разположена над с. Войнеговци и минава през една от вилните му зони, която според картите се нарича Манчов валог. Аз обаче предпочетох да забода началната точка в Локорско, поради няколко причини: 
1. Площадът в Локорско е много по-удобен за паркиране. Във Войнеговци е малко тесничко в това отношение. 
2. Започвайки от Локорско, човек може да се изкачи съвсем плавно, загрявайки постепенно. 
3. Доколкото става дума за кратко каране, винаги можете да го добавите към някоя от познатите пътеки над Локорско, ако имате известно време за уплътняване.

Името на тази пътека е дадено от откривателите ѝ – Бойко Танчев и компания, a.k.a. велоклуб „Мамут“. Както се досещате, то не е случайно. 🙂 Ако не знаете точно къде да хванете началото ѝ, можете лесно да го пропуснете, защото тя се отклонява от една друга, по-широка пътека. Ако застанете в края ѝ, може би изобщо няма да предположите, че по тази скала има пътека. А между тези две точки се крие истинско бижу – сравнително дълга и разнообразна пътека, която на моменти е сериозно предизвикателство, ако сте с ХС велосипед, и страшно забавна, ако сте с АМ/ендуро байк. А на всичкото отгоре чудесно се комбинира и с други пътеки в района, най-вече с Желява. 

Няколко са характерните за този маршрут неща. На първо място, той предлага чудесна комбинация от кратки силови напъни по някои стръмни отсечки и лежерно возене по други. Първата половина от основното изкачване дори се случва по пътека – и то пътека, която е доста хубава за спускане. Тази пътека, ако имате мерак и сила в краката, е караема почти изцяло нагоре (макар че след зимата или след обилни дъждове може на места да е доста кална и тогава не е възможно), но ако ви домързи, има няколко стръмни секции, които ще трябва да избутате. След нея продължаваме само по черни пътища – първата цел е достигане на билото, където се намира махала Ливаге и дори има малка, спретната черква – добро място за почивка и отдих. Карането по  билото в посока Владо Тричков е изключително приятно и живописно, със страхотни панорами във всички посоки и с бързи, хвърковати спускания по гладки черни пътища, редуващи се и с няколко изкачвания, разбира се. Приближавайки се към Искърския пролом, поемаме на юг и подсичаме билото над махала Свидница, за да продължим с последно (но пък запомнящо се!) изкачване към вр. Здравчи камък (по-точно към подножието му, тъй като черният път го заобикаля). Тук вече настъпва моментът да сложим допълнителната защитна екипировка (ако носим такава) и да се спуснем към Кътина по една от най-хубавите пътеки в Софийско, позната на някои и от маршрута “Кътина”.

Макар нито изкачванията да са от най-лесните, нито основното спускане, маршрутът е подходящ за доста широк кръг от хора. С изкачването до билото всеки криво-ляво ще се справи – къде с каране, къде с бутане, а наградата си заслужава. Спускането пък в по-голямата си част изобщо не е трудно, само последните няколкостотин метра от пътеката са по-технични, като те дори могат да се заобиколят по черен път. Не казвам, че маршрутът е подходящ за съвсем начинаещи, но за всеки, който вече има някакъв опит с каране в планината, дори да няма още увереност за по-трудни пътеки, карането по тези места ще е много приятно. 

Този маршрут не само е подходящ за пролет и есен, тъй като се намира от западната страна на Витоша, но е и един от най-хубавите маршрути край София изобщо. Причините да е толкова хубав са няколко. Може би да започнем с това, че общата дължина на пътеките в този маршрут е повече, отколкото на асфалта и черните пътища, взети заедно. По-хубаво от това може ли? Западните склонове на Витоша са подходящи за каране почти през цялата година – почвите изсъхват бързо, а слънцето покачва температурите дори в студените месеци. Друго си е, дори когато става дума само за 10-15 км по-нататък от София. По тези места туристическият поток е минимален, така че дори през почивните дни се кара съвсем спокойно, а през делничните направо е чудо, ако срещнете някого. Пътеките и маршрутът като цяло са много разнообразни – има от всичко и при изкачванията, и при спусканията, та дори и малко носене (50-100 м) за разнообразие. В същото време спусканията хем са технични, хем не са прекалено трудни, така че ще се харесат на много широк кръг от хора. Начинаещите със сигурност ще срещнат трудности на отделни места, но ако не са твърде плашливи и мрънкащи, карането ще им хареса много. Маршрутът не е съвсем кратък, така че лесно може да запълни (с почивки и размотаване) 5-6 часа, ако се кара с бавно темпо. Същевременно опитни и тренирани карачи могат да го завъртят и за два часа, така че пак казвам – всеки софийски МТБ любител, а също и гостите на столицата, си струва да опита това каране.

Една от най-добрите пътеки край София, при това може да се кара почти целогодишно, защото не се влияе особено от дъжд. Маршрутът е кратък, подходящ за сутрешно или следобедно каране, особено за живеещите в кварталите в северната част на София; може да се комбинира и с други карания в района, за да се получи по-дълъг излет; въпреки малката му дължина, баирът е сериозен и натоварващ – дори да ви дойде прекалено стръмен обаче, струва си да го избутате; спускането е изключително забавно, предимно скоростно за напредналите колоездачи, но и напълно достъпно за не толкова уверените. Най-трудна е последната част на пътеката, но дори тя позволява по-бавно каране без поемане на големи рискове. 

Маршрутът, както го карахме и описахме, има много достойнства и само един недостатък – разклоните при спускането са много начесто и това накъсва карането и донякъде нарушава удоволствието от него, когато го карате за пръв път. Веднъж като научите къде са пътеките обаче, при повторно спускане на един дъх ви гарантирам, че удоволствието ще е огромно и ще можете да се възползвате от всички плюсове на този маршрут, а те са: 
– Непосредствена близост до София, което го прави лесно достъпен по всякакви начини – с автомобил, с градски транспорт, на самоход. 
– Малка дължина, което го прави добър вариант за полудневни карания – преди обед или следобед. 
– Възможност за комбиниране с други пътеки и маршрути във Витоша и дори в Плана – например с цитирания по-горе маршрут от Черни връх през Ярловски купен към Железница или с идване на самоход от София по Обиколната алея.
Имайте предвид все пак, че макар и кратък, изкачването на този маршрут е малко душманско – и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-стръмно става, като в последните няколкостотин метра преди заслона почти всеки “нормален” човек ще трябва да бута.

Както обясних още в първата част на статията за МТБ съкровищата над Кладница, тази втора част може да се разглежда като алтернативен вариант на основната пътека с жълта маркировка от местността Танчовица към селото. На практика ние записахме пътеките в рамките на едно каране с две еднакви изкачвания, което е и най-логичният вариант за тези, за които самостоятелен маршрут с дължина 8-9 км е безсмислено кратък. Отново наблягам и на възможността за включване на тези пътеки в по-дълги карания, започващи от Владая или дори от Бояна. 

Кратък маршрут над Кладница, включващ основната пътека от м. Танчовица до селото (жълта маркировка) , който е подходящ и за самостоятелно каране под формата на лека/бърза разходка, и за комбиниране с други маршрути и пътеки. Качването от Кладница до връхната точка обикновено отнема най-много 1 час, спускането е още по-бързо. Самата пътека е технична, но не прекалено трудна. Означението Т4 ѝ е присъдено заради 2-3 по-специални участъка в първата половина и заради последните 300 метра, които са стръмни и труднички, но в цялост карането може да се хареса на доста широк кръг планински колоездачи. Имайте все пак предвид, че нивото не е за начинаещи – те биха изпитали затруднения на доста места.