Вторият вариат за маршрут между Локорско и Войнеговци използва за спускане класическата (дългата) пътека над Локорско, но достигането до нея с изкачване към билото над Войнеговци.

В последните години с.Локорско е едно от най-популярните места за каране край София, тъй като теренът не се влияе твърде много от дъждовете и позволява каране от ранна пролет до късна есен, а дори и през зимата понякога. Освен двете основни пътеки, спускащи се към селото, наоколо има и други възможности за каране. Съседното с.Войнеговци добавя такива варианти. В настоящия маршрут се изкачваме по черен път над него, за да се спуснем обратно към Локорско по комбинация от черни пътища и кратка, дива и забавна пътека.

Тази GPS следа може да се разглежда като малко по-различен вариант на маршрута “Сеславци 3”. Тук началната и крайна точка е Кремиковския манастир, карането е по-дълго и включва една билна моторджийска пътека в повече, която добавя малко трудност нагоре и малко допълнителна радост надолу.

Това е един маршрут, който е алтернатива на два други, които вече са публикувани в сайта. Всъщност може да бъде разглеждан като вариация на това каране, само че е по-къс и с по-стръмно изкачване, особено някои участъци. По този начин отново излизате на билото, но много по-близо до Локорско. След това спускането е по същата пътека, само че в горната част са добавени някои по-интересни отсечки, които заобикалят основния черен път и го правят по-технично. Заради тези особености маршрутът би допаднал най-вече на хората, които обичат малко по-трудно каране и в двете посоки. Не че е много тежък от гл.т. на физическо натоварване, нито пък е прекалено труден надолу, но в сравнение с удължения вариант има няколко по-предизвикателни (за мнозина по-правилната дума би била “забавни”) момента. Пък и ако сте карали другите маршрути, този може просто да ви достави малко разнообразие в същия район.

Един от многобройните варианти за каране в Софийска планина. Този маршрут е сравнително лек като терен – основно черни пътища, при това редовно използвани. На отделни места има по-стръмни участъци (и нагоре, и надолу), но като цяло повечето хора биха се справили с терена.

По принцип този  маршрут е много приятен –  кара се по черни пътища, като цяло е лесен, макар да не липсват и няколко по-изровени участъка при спускането. Изкачванията са с нормален наклон, само на места има по-стръмни секции.  Проблемът е, че с минава директно през единия от урановите рудници над Сеславци, поради което не мога да гарантирам, че това е безопасно. Но пък за някои хора тъкмо тази част ще е интересна…

Внимание! Този знак не е поставен на шега. Части от маршрута преминават в непосредствена близост до стари уранови рудници, чиято експлоатация е прекратена в началото на 90-те години на 20в., но въпреки това според различни източници има съмнения доколко консервацията и рекултивацията са били извършени добре и поради това е възможно в района да има повишен радиационен фон. За повече подробности вижте тази тема и сами преценете дали е безопасно за вас да карате по този маршрут.