Това е удължен вариант на ХС маршрута „Кремиковци – Ябланица“, само че тук краят е поставен в гр. Бухово. Разбира се, това е само един от много варианти, които могат да се измислят в тази част от Стара планина. Ключова разлика спрямо основния маршрут е, че тук се кара само по черни пътища, поради което техническата трудност е ниска и карането е подходящо за почти всеки, който има достатъчно сила в краката.
Кремиковци – Ябланица
Типичен и много приятен ХС маршрут, с четири изкачвания и спускания, който поради лекия наклон при три от баирите нагоре е достъпен дори и за не много тренирани хора, стига да имат достатъчно дълъг ден за преминаването му. Надолу се кара по пътеки, някои от които са по-трудни, но има и втори вариант на маршрута, който следва само черни пътища.
Кремиковци – Сеславци
Тази GPS следа може да се разглежда като малко по-различен вариант на маршрута “Сеславци 3”. Тук началната и крайна точка е Кремиковския манастир, карането е по-дълго и включва една билна моторджийска пътека в повече, която добавя малко трудност нагоре и малко допълнителна радост надолу.
Локорско – Кремиковци 2
Това е един маршрут, който е алтернатива на два други, които вече са публикувани в сайта. Всъщност може да бъде разглеждан като вариация на това каране, само че е по-къс и с по-стръмно изкачване, особено някои участъци. По този начин отново излизате на билото, но много по-близо до Локорско. След това спускането е по същата пътека, само че в горната част са добавени някои по-интересни отсечки, които заобикалят основния черен път и го правят по-технично. Заради тези особености маршрутът би допаднал най-вече на хората, които обичат малко по-трудно каране и в двете посоки. Не че е много тежък от гл.т. на физическо натоварване, нито пък е прекалено труден надолу, но в сравнение с удължения вариант има няколко по-предизвикателни (за мнозина по-правилната дума би била “забавни”) момента. Пък и ако сте карали другите маршрути, този може просто да ви достави малко разнообразие в същия район.
Софийска планина (Кремиковци – Войнеговци)
Един от многобройните варианти за каране в Софийска планина. Този маршрут е сравнително лек като терен – основно черни пътища, при това редовно използвани. На отделни места има по-стръмни участъци (и нагоре, и надолу), но като цяло повечето хора биха се справили с терена.
Урановият рудник над Сеславци
По принцип този маршрут е много приятен – кара се по черни пътища, като цяло е лесен, макар да не липсват и няколко по-изровени участъка при спускането. Изкачванията са с нормален наклон, само на места има по-стръмни секции. Проблемът е, че с минава директно през единия от урановите рудници над Сеславци, поради което не мога да гарантирам, че това е безопасно. Но пък за някои хора тъкмо тази част ще е интересна…
Внимание! Този знак не е поставен на шега. Части от маршрута преминават в непосредствена близост до стари уранови рудници, чиято експлоатация е прекратена в началото на 90-те години на 20в., но въпреки това според различни източници има съмнения доколко консервацията и рекултивацията са били извършени добре и поради това е възможно в района да има повишен радиационен фон. За повече подробности вижте тази тема и сами преценете дали е безопасно за вас да карате по този маршрут.
Локорско – в.з. Манчов валог
Това е един кратък маршрут между Локорско и съседното с.Войнеговци, който е много, ама наистина много подходящ за начинаещи колоездачи, семейни разходки, а и за бързи врътки след работа в делнични дни, особено ако човек търси нещо, което да е по-леко от пътеките над Локорско и като терен, и като изкачване. Веднага обаче правя и уточнението, че по пътеката, чиято оригинална линия е съвсем лесна, са изградени и множество малки скокове с дупка като алтернативни линии. Ако не умеете да скачате, избягвайте всякакви ръбове, прагове и бабуни!
По принцип пътеката е разположена над с. Войнеговци и минава през една от вилните му зони, която според картите се нарича Манчов валог. Аз обаче предпочетох да забода началната точка в Локорско, поради няколко причини:
1. Площадът в Локорско е много по-удобен за паркиране. Във Войнеговци е малко тесничко в това отношение.
2. Започвайки от Локорско, човек може да се изкачи съвсем плавно, загрявайки постепенно.
3. Доколкото става дума за кратко каране, винаги можете да го добавите към някоя от познатите пътеки над Локорско, ако имате известно време за уплътняване.
„Скритата пътека“ над Елешница
Името на тази пътека е дадено от откривателите ѝ – Бойко Танчев и компания, a.k.a. велоклуб „Мамут“. Както се досещате, то не е случайно. 🙂 Ако не знаете точно къде да хванете началото ѝ, можете лесно да го пропуснете, защото тя се отклонява от една друга, по-широка пътека. Ако застанете в края ѝ, може би изобщо няма да предположите, че по тази скала има пътека. А между тези две точки се крие истинско бижу – сравнително дълга и разнообразна пътека, която на моменти е сериозно предизвикателство, ако сте с ХС велосипед, и страшно забавна, ако сте с АМ/ендуро байк. А на всичкото отгоре чудесно се комбинира и с други пътеки в района, най-вече с Желява.
Ники Станоев | Новата (стара) пътека от вр. Готен
Най-новото видео на Ники Станоев е от една пътека, с която ме свързват много спомени. Тя се спуска от вр. Готен към Бухово, доста е стръмна на места и навремето бе първото байк откритие в този район, като може би ще ви е интересно да видите и описанието ѝ отпреди 12 години: https://www.mtb-bg.com/index.php/trails/routes/127-route039. Тогава кулата и пътят до нея още ги нямаше, така че около върха описанието не отговаря на днешното положение.
Кристиян Петров | „Кривата“ напролет
По „Кривата“, която е една от най-популярните витошки пътеки, няма много корени, но пък има доста камъни и чакъл, така че напролет тя може би предлага повече сцепление, отколкото през останалите сезони. Кристиян Петров ни я показва във видео от края на месец май в цялата ѝ дължина и с всичките ѝ серпентини. 🙂