Подгумер 2 | „Кутела“ (или пътеката покрай Света река)

Written by

Втората популярна пътека над Подгумер е не по-лоша от първата! Тя също започва в близост до вр. Спинишор, само че достигането до нея обикновено е по един стръмен черен път през стара вилна зона в м. Чукавица. Може обаче да достигнете началото на пътеката и по другия черен път към вр. Спинишор, или пък да дойдете откъм билото на Софийска планина.

Пътеката започва от един завой на черния път (т.01), до който е изграден и кът за отдих с чудесна панорама към Софийското поле. В началото има гладка и скоростна секция по открития склон надолу, после има скалисти участъци, тесни места през млади иглолистни горички, стръмни участъци и други такива интересни неща за каране. В т.02 достигаме поток, наречен Света река, и тук трябва да продължите по пътека в дерето, плътно вляво до рекичката – след малко се преминава по мост от другата страна и пътеката започва да подсича склона, като има и участъци нагоре. По този начин се достига една вилна зона над Подгумер, където се включваме в друга пътека и продължаваме със спускане през горичката. В т.04 достигаме кръстопът на черни пътища покрай вилите – продължаваме направо и надолу, пътят отново преминава в пътека в гората, а в т.05 завиваме надясно и по равна пътека под вилната зона излизаме отново покрай къщите и по черен път (в т.06 наляво) се включваме в т.07 в широкия път (смесица от макадам и асфалт) между вилната зона и Подгумер. По него се спускаме до обръщалото за автобусите в горния край на селото (т.08).

Подгумер 1 | „Дългата“ (от вр. Спинишор през Средни рът)

Written by

Преди време, когато Борис Първанов ми изпрати първия маршрут с двете хубави пътеки над с. Подгумер, не сметнах за нужно да ги отделям като отсечки, но сега, когато пътеките вече са доста популярни и вариантите за достигане до началото им доста по-разнообразни (например в рамките на по-дълги карания с изкачване до билото на Софийска планина и спускане към Подгумер), определено има смисъл да ги обособя. Конкретен повод за това ми даде и Андрей Цолев, който ми изпрати GPS данни за нова секция по дългата пътека, с което тя става… още по-дълга. 🙂 Тя беше и първа поред в оригиналния маршрут, така че получава и номер едно като отсечка. В актуалния си вид пътеката започва от вр. Спинишор, а до него, ако тръгвате от Подгумер, може да стигнете и по двата черни пътя, използвани в оригиналния маршрут, като просто трябва да продължите по-нагоре. Пътищата се съединяват точно при вр. Спинишор.

От върха (т.01) поемате в южна посока по черен път и веднага след подминаването на маса с пейки вляво, търсете началото на пътеката (т.02) пак вляво. Първата част е сравнително тясна, предимно със страничен наклон, и редува някои стръмни и трудни участъци с по-равни подсичащи секции, но като цяло тук са нужни добри умения. В т.03 се излиза за кратко на дърварски черен път, а в т.04 пресичаме основния път и пътеката продължава от другата страна – това е средната ѝ част по Средни рът. Тук наклонът е малък, а пътеката е много лека и приятна за каране. В т.05 отново се пресича пътя и продължаваме надолу над дерето на един поток, наречен Голема река. В тази долна част има изградени различни елементи като скокове (малки и по-големи) , виражи и др., но могат лесно да се заобиколят, ако не искате да ги пробвате.

Малко преди края на пътеката, в т.06 се излиза на стар черен път, превърнал се вече в пътека, при дерето на потока. Тук, ако завиете вляво, вместо да продължите направо по десния бряг, може да се изкачите обратно към вилната зона над кариерата. Ако пък продължите по пътеката, в т.07 тя излиза на един черен път, по който можете или да започенете стръмно изкачване вдясно към другата пътека (Подгумер 2 – покрай Света река), или да продължите направо покрай реката, където обаче се налага на 2-3 пъти да преминете през нея, което при пълноводие може да е малко по-трудно. Минава се под кариерата и в крайна сметка се излиза към селото.

Както би трябвало да е станало ясно дотук, пътеката е разнообразна, в горната част е по-трудна, в средната е бърза горска пътека, в долната има изкуствено направени елементи, както и малко повече камъни и скални секции, но без да е прекалено трудна. Теренът е типичният за южните склонове на Софийска планина – предимно песъчливи почви, изсъхващи бързо след дъжд. Това я прави достъпна дори и през зимните месеци, стига снегът да е по-нависоко и да е имало 2-3 сухи дни, за да може почвата да „дръпне“ влагата. Тази и другите пътеки в района се поддържат от Александър Ананиев.

Войнеговци | Манчо

Written by

Пътеката „Манчо“ над Войнеговци е една от най-популярните край София, особено за хора, които търсят по-леки терени. Не случайно именно по нея Велоучилище МТБ-БГ провежда обичайните си курсове за начинаещи. Това обаче не означава, че пътеката е скучна за напреднали – тъкмо обратното! С увеличаване на скоростта идват нови предизвикателсва и забавления, а най-хубавото е, че изкачването до нея е кратко и сравнително леко, така че човек без проблеми може да направи 2-3 обиколки в рамките на 2 часа и „да се накара“ добре.

Все пак имайте предвид, че макар оригиналната линия да е гладка и лесна за начинаещи, по пътеката има изградени и много допълнителни (странични) елементи, най-вече скокове с дупка, които изискват поне средно ниво на умения и увереност, за да ги преодолявате безопасно. Така че при първо каране по нея ги разгледайте и преценете, не ги скачайте „на сляпо“, освен ако нямате достатъчен опит с такива препятствия! В тази връзка, посочената ниска степен на техническа трудност се отнася само за оригиналната линия на пътеката – ако добавим скоковете, тогава трудността е средна, а за някои хора ще бъде дори висока.

Огромни предимства на тази пътека, които я правят караема дори и през зимата, са песъчливата почва и разположението на южен склон и на малка надморска височина. Все пак в студените и влажни месеци по нея има кал на някои места и няма да се приберете съвсем чисти.

Досега пътеката фигурираше в МТБ Справочника като част от кръгов маршрут с начало и край в Локорско. Повечето хора обаче вече я карат направо от Войнеговци, изкачвайки се по стръмния път към Кръста над селото и оттам през в.з. Бранчовица – лесно можете да го видите на картата. Други пък идват откъм билото – например карайки по маршрут като този през м. Бабин катун. С други думи, има доста варианти да стигнете до пътеката и достатъчно причини да е обособена като отсечка.

Началото на пътеката е от вилна зона „Манчов валог“ – оттам идва и името ѝ. Ако сте с кола, може да я оставите както в центъра на Войнеговци (при черквата има няколко паркоместа), така и в няколко други точки близо до края ѝ, които са отбелязани в GPS следата. Много хора паркират и в горичката при самия финал на пътеката.

От Кокаляснкия манастир до Дяволския мост с IMoto07

Written by

Видео на IMoto07 от пътеката между Кокалянския манастир и Дяволския мост в Плана. Това е една от най-хубавите пътеки за каране край София, макар че горната ѝ част (над манастира) в момента е трудно проходима. Затова е по-добре да стигнете до манастира по черния път, а оттам надолу вече ви чака това, което ще видите във видеото.

Иначе за достигане до Кокалянския манастир за момента са възможни два подхода:
1. Откъм с. Железница или с. Плана, но дотам трябва да стигнете или с автобус, или с автомобил, който някой друг да върне към София, или на самоход в рамките на някое по-дълго каране.
2. Откъм кв. Кокаляне, където изкачването е доста стръмно, но пък карането е по-лесно от логистична гледна точка, защото маршрутът е кръгов.

Кокаляне – Кокалянски манастир

Written by

Не много дълъг, но достатъчно натоварващ веломаршрут за планинско колоездене, включващ една от най-хубавите пътеки в околностите на София (от Кокалянския манастир до Дяволския мост) и гарниран с чудесни гледки към Витоша.

Пътеката от Кокалянския манастир до Дяволския мост е истинска класика! Завои, камъни, бързи участъци, тесни секции с дере от едната страна, всичко има в тази пътека! И макар формално техническата трудност на маршрута да е висока, на практика по-голямата част от пътеката е със средна трудност и само на няколко места я надвишава. Да, има ги тези трудни и технични секции, но със сигурност спускането е по-лесно от повечето популярни витошки пътеки – „Хотелската“, „Кривата“, пътеките над Бояна.

Пътеката от Кокалянския манастир до Дяволския мост не е единствената включена в маршрута. Има още една кратка пътека между Кокаляне и моста, която в тази посока е с наклон предимно надолу и е чудесна загрявка за това, което ви очаква по-късно. Изкачването покрай р. Ведена в първата си част също е по пътека. Изобщо, пътеки не липсват!

Макар че дължината на маршрута не е голяма, изкачванията на места са доста стръмни и ако не сте с е-байк, със сигурност ще се наложи тук-там да побутате. С е-байк може да се каже, че маршрутът е 99% караем, стига да имате и добра техника на каране. Във всеки случай сумарното изкачване е достатъчно, за да ви натовари прилично, без да ви преумори.

На две места се преминава през р. Ведена. Има изградени бродове, но през пролетта водата обикновено е достатъчно дълбока, за да си намокрите краката. Ако това ви притеснява, може да свалите обувките си и да преджапате боси (за мен лично това е доста досадно „упражнение“) или да изчакате лятото/есента.

Като стана дума за сезони, идеалните за каране по маршрута са пролетта и есента – тогава хем е най-красиво, хем е прохладно. През лятото също става, но е желателно да тръгнете по-рано сутринта и да приключите преди жегите. През повечето време по маршрута има сянка, но на билото е открито.

Кокалянският манастир е една от популярните туристически забележителности край София, така че в почивни дни по пътеката може да срещнете и повечко туристи – карайте с повишено внимание!

Началната точка е големият паркинг в южния край на яз. Панчарево. Наоколо има и други паркинги, ако на него случайно няма свободни места.

Нови Искър (кв. Курило) – Реброво – Огоя и обратно

Written by

Целодневен красив XC маршрут по поречието на р. Искър и нейния приток в дефилето – Батулийска река. Акцентите са пътеката със страхотна гледка към с. Огоя, сингълтрака към с . Луково и ендуро пътечката на финала към кв. Курило, Нови Искър. Карането е сериозно и като дължина, и като дунивелация, подходящо е за добре подготвени колоездачи. Маршрутът е описан и изпратен от Борис Първанов, а видео от карането, което дава доста добра представа за терените и гледките, може да видите тук: https://www.youtube.com/watch?v=Bv5-q86Q9LA.

МТБ разходка за деца и начинаещи около р. Планщица в Плана

Written by

Планината Плана, намираща се доста близо до София, отдавна се е доказала като чудесно място за каране, включително и за планински колоездачи с малък или никакъв опит, за които там могат да се намерят достатъчно лесни маршрути и терени. Този маршрут, описан и изпратен от Георги Панталеев, е чудесен пример точно за такова каране. Той е може би един от най-леките като съотношение между дължина (18 км) и сумарна сумарна денивелация (едва надхвърля 300 м), които ще намерите в МТБ Справочника. Това го прави изключително подходящ и за деца, дори ако са с велосипеди без скорости (личният опит на автора е с 5-годишно дете с 16-цолов велосипед без скорости). „Тайната“ на тази лекота се крие във факта, че маршрутът е с форма, наподобяваща подкова, при която началната и крайната точки са различни.

Черните пътища, по които се кара, при сухо време са стабилни, липсват коловози и технически трудни участъци. Единствено под ловната хижа има участък, който е с леко камениста настилка, но не е страшно. Дълъг е около 800 м. Малки деца, които нямат опит, може спокойно да го изминат, бутайки колелата си – наклонът е надолу.

Маршрутът започва от една отбивка по асфалтовото шосе за телекомуникационната станция, между Тодорова махала на с. Плана и Геодезическата обсерватория. В началото и края си маршрутът редува каране през гори и поляни, докато в средата си е изцяло на открито и се разкриват чудесни гледки към Рила и Витоша.

След по-сериозен дъжд има места с повече кал и 3-4 гьола в началото на маршрута – по вододела между водосборите на най-големите реки в очертанията на Плана планина – Егуля (по надолу – Ведена) и Планщица (до вр. Речьов камък).

Само на едно място има чешма, работеща целогодишно, но тя е в края на маршрута – непосредствено преди преминаването по моста над р. Планщица. Има още една чешма – при ловната хижа, но е с непостоянен дебит и не винаги може да се разчита на нея (през месец октомври 2023 беше пресъхнала).

Финалната точка на маршрута е при телекомуникационната станция. Има няколко опции за достигане до началната точка (където евентуално е оставена колата):
1. Всички продължават да карат с колелата нагоре по асфалтовото шосе и правят пълен кръг на велопохода. Това ще добави още 120 м изкачване и около 2 км дължина, превръщайки маршрута в кръгов.
2. Един (шофьора) от групата продължава с колелото нагоре по асфалтовото шосе и взима колата от стартовата точка.
3. Шофьорът от групата на автостоп от телекомуникационната станция се качва нагоре (изпитано от автора няколко пъти и работи успешно в почивни дни при хубаво време).

Кокаляне – Герман – Германски манастир – Панчи ВЕЦ

Written by

Това е поредният хубав веломаршрут за планинско колоездене над яз. Панчарево. Той включва пътеката „Панчи ВЕЦ“, която е сравнително нова. Заради стръмния наклон в последната ѝ част, тази пътека е може би най-трудната за момента в района, което се пренася и към самия маршрут. За сметка на това обаче, тъй като достъпът до началото ѝ е по комбинация от асфалт, бетонен и хубав черен път, а спускането е по южен склон, карането по маршрута е възможно както след дъждове, така и през зимата (в по-топли и слънчеви дни, когато снежната покривка се е вдигнала над 1000 м н.в.). Даже бих казал, че е препоръчително да карате тази пътека след дъжд, защото при суша в края ѝ сцеплението наистина е минимално!

Иначе началото на пътеката с нищо не загатва какво ви очаква в края ѝ. В първите си метри тя е направо равна, после наклонът става среден, появяват се и предизвикателства под формата на странични наклони, включително и в много от завоите. Така се стига и до финалния участък, който не само е с доста стръмен наклон, но и с чакълеста настилка и улеи, образувани от гумите на мотори и от водата. Тук поддържането на скоростта и сцеплението са сериозно предизвикателство, особено в по-сухите периоди от годината. На всичкото отгоре тази част не е и никак къса, така че е добре още в началото ѝ да прецените добре уменията си и ако не сте сигурни, че ще запазите контрол, по-добре не рискувайте.

Началната точка е от големия паркинг в Кокаляне, в горния (южен) край на яз. Панчарево. Пътеката „Панчи ВЕЦ“ свършва в близост до него, а и тук обикновено се намират места дори в почивните дни. Оттам заобикаляме язовира от източната му страна, като за загрявка изкачваме пътеката „Зиг-заг“ и се спускаме по „Пътеката с гледката“, за да излезем в с. Герман. Преминаваме през него по главната улица и в края му (откъм Околовръстното шосе) се отбиваме по асфалтовия път към Германския манастир. След манастира изкачването продължава по бетонен път, а третата му част е по хубав черен път. За спускането по „Панчи ВЕЦ“ вече казах достатъчно. Както виждате от това съкратено описание и от картата, при желание може да започнете карането и от Герман – от центъра на селото или от стената на яз. Панчарево.

Ако решите да карате по маршрута през уикенда или по празници, най-добре е да пропуснете пътеките между Кокаляне и Герман (т.е. да минете по асфалтовата алея по брега на езерото), защото по тях има много пешеходци, или поне да преминете по тях бавно и с много внимание. По „Панчи ВЕЦ“ по-вероятно е да срещнете мотори, отколкото пешеходци.

IMoto07 | МТБ пътека „Панчи Трейл“

Written by

Видео на IMoto07 от пътеката „Панчи Трейл“ над яз. Панчарево, заснето в топлите дни на зимата през 2024 г. В последната част от видеото спускането е по „Късата“, която за мнозина се явява продължение на „Панчи Трейл“, макар че в района има още няколко добри варианта.