Пътеката започва в близост до Тихия кът, минава над Бялата вода и излиза на шосето от Бояна към Златните мостове. Ако ви е интересен целия маршрут, при който е заснето видеото, можете да го видите тук: https://www.strava.com/activities/2303809522 .
Пътеката над Бялата вода
Тази кратка пътека е доста популярна сред планинските колоездачи в София, защото се ползва като част от най-различни маршрути – и по-къси, и по-дълги. GPS следата за нея е записана от Ники Станоев, а началото е един раклон, намиращ се малко над м. Старчески поляни. До началната точка може да стигнете по различни начини – от Бояна и Княжево през Бялата вода и през Тихия кът; откъм Златните мостове/Момина скала по една подсичаща пътека, която се отклонява от „Кривата“ – в тази конфигурация пътеката дълго време бе част и от маршрута на Велорали „Черни връх“, преди организаторите да го променят в посока Копитото и пътеката под хотела. Изобщо, ако разгледате картата, сами ще видите различните варианти за маршрути. Краят на пътеката е на шосето за Златните мостове, малко под Бялата вода. От тази точка може да продължите както към Княжево, така и към Бояна.
Самата пътека е доста разнообразна и макар че в цялост е по-скоро със средна трудност, има няколко участъка, които са доста технични и изискват добри умения и увереност. Затова техническата трудност е Т3, но ако скалистите и трудни участъци ви плашат, карайте с повишено внимание и бъдете готови да слезете на няколко места.
Бояна – Момина скала – Копитото – Бояна (кратък маршрут на Велорали DRAG Черни връх)
В последните години организаторите на Велорали DRAG Черни връх добавиха този съкратен вариант на маршрута, за да привлекат повече участници към преживяването, без да ги изпрвят директно пред голямото натоварване на класическия маршрут. Разбира се, и без състезанието, тази обиколка от Бояна до Момина скала и обратно е абсолютна класика за много от планинските колоездачи в София – някои го карат полудневно в почивните дни, други го ползват като бърза „врътка“ преди или след работа. Макар че в състезанието това се води хоби маршрут и въпреки малката му дължина, не го подценявайте – изкачването е сериозно, спускането също не е лесно.
Стартът е в Бояна при Боянското ханче. След стръмно начално изкачване се придвижваме по приятна алея към Бялата вода, откъдето наклонът отново става сериозен (макар и по сравнително гладка алея) и така е чак до Златните мостове. При тях поемаме към хижа “Момина скала“ – отново по алея,но вече с по-приятен наклон. От Момина скала започва спускането – първо е по алея до „Плюещата чешма“ (в м. Букара), после по пътека към Копитото, откъдето се спускаме по пътеката под хотела към Бояна – това е една от най-популярните МТБ пътеки на Витоша, маркирана е като МТБ маршрут, може да я срещнете и под името „Правата“, маар че то няма нищо общо с реалността, тъй като и по нея има доста серпентини.
Велорали DRAG Черни връх – класически маршрут
С оглед дългогодишната история на това състезание, неговият маршрут се е превърнал в истинска класика за всеки, който иска да пробва възмоностите с в непосредствена близост до София. Той включва както трудно и дълго, на места стръмно, а на други места много технично изкачване, така и много разнообразно и технично спускане, което не случайно е любимо на хора с АМ/ендуро велосипеди. За тези, които познават Витоша добре, всякакво описание е излишно, но винаги ще има и нови, навлизащи в планинското колоездене хора – добре е да знаят, че ако търсят хубаво, тежко, натоварващо и разнообразно каране край София, това е едно от най-добрите.
За протокола ще кажа, че през годините маршрутът търпеше промени – някои от тях временно, други за постоянно, но като цяло GPS следата тук отразява актуалния му вид в последните години с начало в Бояна, изкачване през Бялата вода, Златните мостове, Момина скала, Голи връх до Черни връх и спускане през Конярника и хижа „Кумата“, хижа „Планинарска песен“, Момина скала, Копитото и пътеката под хотела към Бояна.
Алеко – хижа „Погледец“ – Бистрица
Това е една от по-слабо посещаваните пътеки на Витоша, което автоматично я прави подходяща и за планински колоездачи, тъй като шансът да пречите и да плашите туристите по нея е по-малък. Преди доста години тази пътека беше черен път, но времето явно е подобрило нещата. 🙂 GPS следата за тази отсечка бе изпратена от Юрий Васенда, така че актуалната информация е от него.
Като цяло отсечката може да се раздели на няколко части. Началото е в т. 01 при хиа „Алеко“ и горната станция на Симеоновския лифт. Оттам се кара по асфалтова алея до м. Меча поляна (пресичането на писта „Витошко лале“). Малко след това достигате разклон (т. 02) и карате наляво към Бистрица. Тази част е доста трудна и технична, може да се наложи на няколко места да пренасяте велосипеда. Така е до едно дървено мостче през каменна река. След него пътеката става по-лесна, типично горска. В т. 03 отново има разклон – туристическата маркировка продължава надясно към Бисришко бранище, а наляво има две пътеки, от които хващаме тази към х. „Погледец“ (средната). В т. 04 минаваме покрай хижата и продължаваме надолу, като в т. 05 изоставяме туристическата маркировка (която води наляво към „Витошко лале“) и продължаваме по немаркирана пътека към Бистрица. Като цяло тя е средно стръмна, почти без камъни, бърза, средно трудна. Прилича на пътеката от „Червената шапчица“, само че с много по-малко завои. Няколкостотин метра преди Обиколна алея пътеката става по-ерозирала, по-хлъзгава, с търкалящи камъни на места. Финалът е в т. 06 на Обиколната алея, където може да продължите или надолу към Бистрица, или наляво към Симеоново, или дори надясно към Желзница.
Като цяло отсечката е със средна трудност, минава се и с твърдак, но имайте предвид, че пътеката между Меча поляна и хижа „Погледец“ е с по-висока трудност и няколко доста технични места. В нея, някъде по средата, преди хижа „Погледец“, има нещо, приличащо на дроп, но не е много комфортно скачане, тъй като дървените трупи вече са поизгнили, а пръст върху тях почти няма, поради което може да изхвърли лошо колелото. Може да се заобиколи.
Кристиян Петров | “Червената Шапчица” – Витоша / “Little Red Riding Hood” – Vitosha mountain
Каране по една от малкото така наречени “флоу” пътеки на Витоша, а именно небезизвестната “Червена шапчица”, превърнала се в любима моя пътека със сравнително лесен и удобен достъп.
Ники Станоев | От Бай Кръстьо до Симеоновските езера
Много приятна и бърза пътека, която започва на около 200 метра от пясъчика на Бай Кръстьо и стига до обиколната пътека в близост до Симеоновските езера. През летния период, когато денят е по-дълъг, става и за каране след работа.
Strava от цялото каране: https://www.strava.com/activities/2543134350
Бай Кръстьо – Симеоново
Това е една от по-лесните витошки пътеки, затова преди години бе маркирана и като маршрут за спускане със син цвят (средна степен на трудност). За напреднали планински колоездачи това означава, че на повечето места ще могат да карат с висока скорост, а за не толкова напредналите – че като цяло ще могат да карат, без особени проблеми и трудности. Във всички случаи трябва да внимавате в скоростните участъци, защото на няколко места има остри завои – виждат се и на GPS следата.
В долната част, над Симеоново, пътеката пресича (излиза на) Обиколната алея (високата, а не черния път долу над къщите). Около това място има много вариации, като настоящата GPS следа е с по-стръмно и интересно спускане към Симеоново, тъй като е взета от ендуро състезанието Home Mountain Enduro, където пътеката бе етап в една от годините. Другите варианти са от Обиколната алея да продължите надясно в посока Симеоновски езера. Или пък наляво по Обиколната, ако искате да отидете към Драгалевци.
Biking Weekend в Локорско
Видео от дългата пътека над Локорско, заснето през август 2019 г.
Желява и Елешница
Ако все още не е станало ясно, това е удължен вариант на маршрута „Скритата пътека над Елешница“, като началото е в с. Желява (защото има по-удобно място за паркиране), и освен пътеката над Елешница, включва и второ изкачване до паметника и спускане на повече от половината от пътеката към Желява. По-конкретно, карането е с дължина около 19 км, две изкачвания (не много трудни, но не са и полегати!) и две спускания по хубави пътеки.
Няма да правя дълго описание, защото такива има и за двете пътеки в съответните статии. Този маршрут го публикувам само за удобство на хората, които са свикнали да заредят данните в GPS-а или телефона си и да тръгнат по цветната линия, без да четат за всеки разклон, а също и за тези, които познават района или част от него, но предпочитат да имат подръка и GPS следа.