Продължението на видеото от Конярника към Бояна. Първата част е тук: https://info.mtb-bg.com/video/5067.
Ники Станоев | Спускане от Черни връх – част 1
Видеото е от лятото и показва дългото спускане от Черни връх към Бояна в пълнота, като са изрязани само някои по-маловажни части, за да не става прекалено дълго. По същата причина е разделено и на две части – тук е от върха до Конярника.
Dani Bikes
Даниел Венков (или просто Дани, както е познат сред клиентите и приятелите си) се занимава с ремонти на велосипеди още от далечната 1993 г. След повече от десетилетие стаж в бранша, през 2005 г. той създава своя собствен магазин и сервиз Dani Bikes в кв. Сухата река и за няколко години печели име като добър и надежден веломеханик, което кара много хора да посещават обекта му, макар някои от тях да живеят в отдалечени от него квартали. Дани е преминал курсове за сервизиране на Fox Racing Shox, но опитът му далеч не се изчерпва само с тази марка – бил е на десетки семинари и обучения за продукти на Shimano, Manitou, Sram, Rock Shox и др. В момента Dani Bikes е гаранционен сервиз за велосипедите на Reactor, Sprint и Shockblaze, а пък ако ви потрябва, добре е да знаете, че сервизните услуги обхващат дори бебешки колички и рикши. Между другото, при Дани винаги е имало и доста богат избор от детски велосипеди с различни размери и марки.
През годините Dani Bikes стана и вносител за България на няколко марки за компоненти и аксесоари: BRAKCO (накладки за всякакви видове спирачки и дискове); LEADTEC (кормила, лапи); PRGcycle (кормила, pvc педали, дискове), JING YI (фарове, стопове, мигалки); M-wave (кошнички за вода, отразители жилетки, чантички, фикс курбели, дисаги, катинари); и др.
Още на младини Даниел Венков е и активен спортист в дисциплините колоездене на писта и шосе. Макар и да не му остава много време, той продължава да се занимава с това и в момента, включително и заради дъщеря си, която също вече се състезава активно, като двамата са част от отбора SCAC Cycling Team. Така че освен сервизно обслужване, от него винаги можете да получите и спортен съвет или напътствие.
Алеко – Бистришко бранище (от северната страна на Бистришка река)
Тази GPS следа и снимките са изпратени от Юрий Васенда. Преди актуалните данни за пътеката обаче, ще започна с малко история. Преди 15-20 години пътеките през Бистришко бранище (те са две, по една от всяка страна на Бистришка река) ни се струваха едни от най-трудните и технични във Витоша. Тогавашните МТБ любители карахме доста по тях, защото бяха лесно достъпни с лифт и автобус до Алеко. Впоследствие 2-3 опустошителни бури „затриха“ пътеките под дебел пласт от паднали дървета и много хора оттогава насам не са карали по тях. Сега, изглежда, пътеките отново са проходими, макар и не в префектно състояние, а са си и все така трудни. Ето какви са впечатленията на Юрий от нея (добити с твърдак, да уточня за всеки случай).
Пътека, която е сложна от начало до край, отдавна не съм се потил толкова на спускане. 🙂 Камъни, стръмно, корени, тясно и на места обрасло – всичко това постоянно се редува и повтаря. Да се внимава много по пътеката:
1. За изгнили мосчета през Бистришко бранище (от тях стърчат и пирони);
2. На места много тясно обрязяни клони, за пешаци е добре, но с по-широко кормило трябва да се внимава;
3. Ниско над пътеката в последната 1/3 има много дебели клони, по-добре карайте без камера върху каската, иначе има голям шанс да я ползвате за последно;
4. От време на време се посрещат и паднали дървета, но не е болка за умиране – хем докато пренасяте колелото, ще отпочинете малко.
На пътеката трябва да сте концентрирани и внимателни до самия финал (при Обиколната алея), защото е много уморителна.
От Алеко първоначално се кара по зелена туристическа маркировка към Бистрица. Чак в Бистришко бранище, покрай Бистришка река, пътеката се разделя на две части. Тук е описана немаркираната пътека, която остава от северната страна на реката. Туристическата маркировка преминава по мост от южната страна и не е по-лесна.
Ники Станоев | Пътеката над Бялата вода
Пътеката започва в близост до Тихия кът, минава над Бялата вода и излиза на шосето от Бояна към Златните мостове. Ако ви е интересен целия маршрут, при който е заснето видеото, можете да го видите тук: https://www.strava.com/activities/2303809522 .
Пътеката над Бялата вода
Тази кратка пътека е доста популярна сред планинските колоездачи в София, защото се ползва като част от най-различни маршрути – и по-къси, и по-дълги. GPS следата за нея е записана от Ники Станоев, а началото е един раклон, намиращ се малко над м. Старчески поляни. До началната точка може да стигнете по различни начини – от Бояна и Княжево през Бялата вода и през Тихия кът; откъм Златните мостове/Момина скала по една подсичаща пътека, която се отклонява от „Кривата“ – в тази конфигурация пътеката дълго време бе част и от маршрута на Велорали „Черни връх“, преди организаторите да го променят в посока Копитото и пътеката под хотела. Изобщо, ако разгледате картата, сами ще видите различните варианти за маршрути. Краят на пътеката е на шосето за Златните мостове, малко под Бялата вода. От тази точка може да продължите както към Княжево, така и към Бояна.
Самата пътека е доста разнообразна и макар че в цялост е по-скоро със средна трудност, има няколко участъка, които са доста технични и изискват добри умения и увереност. Затова техническата трудност е Т3, но ако скалистите и трудни участъци ви плашат, карайте с повишено внимание и бъдете готови да слезете на няколко места.
Бояна – Момина скала – Копитото – Бояна (кратък маршрут на Велорали DRAG Черни връх)
В последните години организаторите на Велорали DRAG Черни връх добавиха този съкратен вариант на маршрута, за да привлекат повече участници към преживяването, без да ги изпрвят директно пред голямото натоварване на класическия маршрут. Разбира се, и без състезанието, тази обиколка от Бояна до Момина скала и обратно е абсолютна класика за много от планинските колоездачи в София – някои го карат полудневно в почивните дни, други го ползват като бърза „врътка“ преди или след работа. Макар че в състезанието това се води хоби маршрут и въпреки малката му дължина, не го подценявайте – изкачването е сериозно, спускането също не е лесно.
Стартът е в Бояна при Боянското ханче. След стръмно начално изкачване се придвижваме по приятна алея към Бялата вода, откъдето наклонът отново става сериозен (макар и по сравнително гладка алея) и така е чак до Златните мостове. При тях поемаме към хижа “Момина скала“ – отново по алея,но вече с по-приятен наклон. От Момина скала започва спускането – първо е по алея до „Плюещата чешма“ (в м. Букара), после по пътека към Копитото, откъдето се спускаме по пътеката под хотела към Бояна – това е една от най-популярните МТБ пътеки на Витоша, маркирана е като МТБ маршрут, може да я срещнете и под името „Правата“, маар че то няма нищо общо с реалността, тъй като и по нея има доста серпентини.
Велорали DRAG Черни връх – класически маршрут
С оглед дългогодишната история на това състезание, неговият маршрут се е превърнал в истинска класика за всеки, който иска да пробва възмоностите с в непосредствена близост до София. Той включва както трудно и дълго, на места стръмно, а на други места много технично изкачване, така и много разнообразно и технично спускане, което не случайно е любимо на хора с АМ/ендуро велосипеди. За тези, които познават Витоша добре, всякакво описание е излишно, но винаги ще има и нови, навлизащи в планинското колоездене хора – добре е да знаят, че ако търсят хубаво, тежко, натоварващо и разнообразно каране край София, това е едно от най-добрите.
За протокола ще кажа, че през годините маршрутът търпеше промени – някои от тях временно, други за постоянно, но като цяло GPS следата тук отразява актуалния му вид в последните години с начало в Бояна, изкачване през Бялата вода, Златните мостове, Момина скала, Голи връх до Черни връх и спускане през Конярника и хижа „Кумата“, хижа „Планинарска песен“, Момина скала, Копитото и пътеката под хотела към Бояна.
Алеко – хижа „Погледец“ – Бистрица
Това е една от по-слабо посещаваните пътеки на Витоша, което автоматично я прави подходяща и за планински колоездачи, тъй като шансът да пречите и да плашите туристите по нея е по-малък. Преди доста години тази пътека беше черен път, но времето явно е подобрило нещата. 🙂 GPS следата за тази отсечка бе изпратена от Юрий Васенда, така че актуалната информация е от него.
Като цяло отсечката може да се раздели на няколко части. Началото е в т. 01 при хиа „Алеко“ и горната станция на Симеоновския лифт. Оттам се кара по асфалтова алея до м. Меча поляна (пресичането на писта „Витошко лале“). Малко след това достигате разклон (т. 02) и карате наляво към Бистрица. Тази част е доста трудна и технична, може да се наложи на няколко места да пренасяте велосипеда. Така е до едно дървено мостче през каменна река. След него пътеката става по-лесна, типично горска. В т. 03 отново има разклон – туристическата маркировка продължава надясно към Бисришко бранище, а наляво има две пътеки, от които хващаме тази към х. „Погледец“ (средната). В т. 04 минаваме покрай хижата и продължаваме надолу, като в т. 05 изоставяме туристическата маркировка (която води наляво към „Витошко лале“) и продължаваме по немаркирана пътека към Бистрица. Като цяло тя е средно стръмна, почти без камъни, бърза, средно трудна. Прилича на пътеката от „Червената шапчица“, само че с много по-малко завои. Няколкостотин метра преди Обиколна алея пътеката става по-ерозирала, по-хлъзгава, с търкалящи камъни на места. Финалът е в т. 06 на Обиколната алея, където може да продължите или надолу към Бистрица, или наляво към Симеоново, или дори надясно към Желзница.
Като цяло отсечката е със средна трудност, минава се и с твърдак, но имайте предвид, че пътеката между Меча поляна и хижа „Погледец“ е с по-висока трудност и няколко доста технични места. В нея, някъде по средата, преди хижа „Погледец“, има нещо, приличащо на дроп, но не е много комфортно скачане, тъй като дървените трупи вече са поизгнили, а пръст върху тях почти няма, поради което може да изхвърли лошо колелото. Може да се заобиколи.
Кристиян Петров | “Червената Шапчица” – Витоша / “Little Red Riding Hood” – Vitosha mountain
Каране по една от малкото така наречени “флоу” пътеки на Витоша, а именно небезизвестната “Червена шапчица”, превърнала се в любима моя пътека със сравнително лесен и удобен достъп.