Заслон „Кикиш“ – Драгалевски манастир

Written by

Още една стръмна и технична витошка пътека, която е по-рядко използвана от туристите, така че е добре дошла за любителите на по-трудните пътеки. Впрочем такава е предимно в горната част, докато в долната става по-широка и бърза.

Началото е от заслон „Кикиш“ и всащнъст най-трудно е да стигнете до него. Единият вариант е по пътеката откъм Бай Кръстьо, но това означава доста бутане и носене, включително през 2-3 каменни реки. Другият вариант, според мен по-добър, е откъм Златните мостове през хижа „Камен дел“ – или по алеята от Момина скала, или по пътеката от почивна станция „Средец“. И в двата случая се стига до хижа „Камен дел“ и се продължава на изток към заслон „Кикиш“, но и при този вариант се пригответе за трудни каменисти участъци, включително и нагоре.

От заслона пътеката тръгва само надолу и в началото ще ви поизпоти с камъни, серпентини и стръмен наклон. В т.02 сме наляво (старата пътека е продължавала надясно, но е занемарена). В т.03 пресичаме пътя за Алеко и продължаваме от другата му страна. Скоро се включваме наляво (т.04) в ски-пътя откъм Бай Кръстьо и по него достигаме паркинга над Драгалевския манастир.

Пътеката от Сухи връх към Бояна

Written by

Макар че тази пътека е част от маркиран туристически маршрут (зелен цвят), свързващ хижа „Момина скала“ с Бояна, на практика повечето планински колоездачи в района около Сухи връх (едно малко възвишение вляво от пътеката) изоставят зелената маркировка и продължават право надолу към Боянското езеро, откъдето има поне два варианта за спускане към Бояна.

Продължението на зелената маркировка обаче, представено тук, също има какво да предложи – като цяло пътеката не е много трудна, няма изровени или твърде стръмни участъци, но пък има доста серпентини – някои са труднички, други не толкова. Като цяло е със средна трудност, но бъдете готови да срещнете и сложни участъци, които не всеки ще може да премине.

Началото на отсечката е в т.01, където пътеката се разделя на две – вдясно е към Боянсокто езеро, а наляво продължава зелената маркировка директно към Бояна. В началото има един тесен, обрасъл с храсти участък, но провирането е буквално 10-20 м – след това пътеката става широка и ясна. Първоначално е сравнително права и със среден наклон, после се появяват серпентините, които са с различна трудност. В т.02 отдясно идва друга пътека и следваме зелената маркировка наляво. Същото е и в т.03, а в т.04 отляво идва пътеката от Боянския водопад и продължаваме надолу. След сливането и с пътеките от Боянското езеро завършваме на улица в горния край на Бояна (т.05).

От хижа „Камен дел“ към Бояна – западна пътека

Written by

Технична и камениста пътека, която се спуска от хижа „Камен дел“ към Боянското езеро, западно от хижата. Отсечката завършва преди Боянското езеро, защото в т.03 се излиза на популярната пътека от хижа „Момина скала“ покрай Боянския водопад към Боянското езеро. Така че един от вариантите е да продължим по тази пътека надолу, но не е единствен – можем също така да следваме зелената туристическа маркировка, която се отклонява вляво под Сухи връх и слиза директно в Бояна, без да минава през Боянското езеро.

От хижа „Камен дел“ към Бояна – „Скритата пътека“ (източната)

Written by

Пътека, която започва от хижа „Камен дел“ и завърша при Боянското езеро, т.е. може да се използва за спускане в посока Бояна (а дори и към Драгалевци), като върви по склона източно от хижата. Пътеката е стръмна и в горната част по-технична, а в долната по-бърза. Ползва се рядко от туристите, което я прави доста подходяща за планинско колоездене, но все пак имайте едно наум – не е трасе за спускане. Точно заради по-рядкото ѝ ползване навремето тя се сдоби с името „Скритата пътека“.

От хижа „Камен дел“ се хваща алеята към заслон „Кикиш“ и Бай Кръстьо. В началото има леко изкачване. След 350 м, в т.02 започва пътеката наляво, т.е. спускането. В началото е по-тясна и технична, после се разширява и става по-бърза, но и доста стръмна. В т.03 достигате популярната пътека, свързваща Драгалевския манастир и Боянското езеро. По нея наляво ще стигнете до Боянското езеро (т.04), откъдето има поне два варианта за спускане. Ако в т.03 тръгнете надясно, ще стигнете до Драгалевския манастир, като карането е предимно надолу, но все пак има и изкачвания, както и преминаване през 2-3 каменни реки.

Боянско езеро – Бояна (пешеходен вариант)

Written by

Разбира се, щом пътеката присъства тук, очевидно е, че става и за планинско колоездене. За разлика от колоездачния вариант обаче, тази пътека е малко по-лесна (но все пак има и няколко доста технични участъка), но и много по-използвана от туристите, така че в почивни дни не е препоръчително да карате по нея или поне го правете с повишено внимание. В средата си двете пътеки се сливат и оттам надолу съвпадат.

Желявската пътека с BTR и Мамут

Written by

Видеоклип от месец декември 2019 г., показващ актуалното състояние на една от най-популярните пътеки край София (и се вижда ясно защо е такава!). Заснет е от Станислав Божанов в компанията на „машините“ от Мамут и BTR.

Локорско – “Средната” | Спускане по етап 1 & 2 от ендуро състезанието

Written by

Видеото е от Никифор Георгиев и затова ползваме неговото описание, обясняващо и заглавието:
Всички знаят “късата” и “дългата” на Локорско. Покрай ендуро състезанията, организирани от Drag Zone, се родиха още две пътеки през 2018 година, които могат да се навържат заедно (с малко катерене между тях). Някои също ги знаят като 1-ви и 2-ри етап от Локорско ендуро (3-ти е “късата”; 4-ти е “дългата”). Тези два етапа заедно не са толкова дълги, колкото „дългата“, нито са толкова къси, колкото „късата“. Затова ги наричам “средната”. 🙂

Купа Мургаш – маршрут ПИКНИК

Written by

Този маршрут бе добавен в състезанието през 2019 г. с идеята да привлече към тръпката на надпреварата дори по-слабо подготвени хора, които смятат, че предизвикателството на класическия маршрут (да не говорим пък за това на варианта ЕПИК!) ще им дойде твърде много. На практика това 20-километрово кръгче над Бухово и Желява отдавна е популярен маршрут за много софийски карачи, защото комбинира серозно, но сравнително бързо изкачване над Бухово, последвано от спускане по Желявската пътека и прибиране обратно към Бухово.

Купа Мургаш – маршрут КЛАСИК

Written by

Оригиналният маршрут на „Купа Мургаш“ е много добре балансиран във всички отношения. Карането е дълго, изкачването е трудно, спускането е разнообразно, но в никое отношение маршрутът не е прекалено труден. Дори средно подготвени планински колоездачи могат да го минат без проблеми, макар и с по-бавно темпо. Голяма част от спускането е по черен път, но той в никакъв случай не е скучен, а ако решите да карате бързо, става дори опасен на места. Има и пътеки, даже няколко – не са много трудни, но не са и скучни; не са и много дълги. Без значение дали състезанието ви влече, или не, този маршрут е наистина една от класиките край София и си струва човек да го мине поне веднъж!

Купа Мургаш – маршрут ЕПИК

Written by

ЕПИК е най-тежкия вариант в популярното ХСМ състезание „Купа Мургаш“. Макар че в надпреварата участниците са с ХС байкове, на много места теренът е подходящ по-скоро за ендуро състезание. Това ще рече, че трудните и стръмни пътеки не са спестени, а са търсени, като до тях се достига чрез дълги и изнурителни изкачвания. Както и да го погледне човек, това е едно от най-сериозните и мазохистични карания, които човек може да направи край София!