Разбира се, щом пътеката присъства тук, очевидно е, че става и за планинско колоездене. За разлика от колоездачния вариант обаче, тази пътека е малко по-лесна (но все пак има и няколко доста технични участъка), но и много по-използвана от туристите, така че в почивни дни не е препоръчително да карате по нея или поне го правете с повишено внимание. В средата си двете пътеки се сливат и оттам надолу съвпадат.
Желявската пътека с BTR и Мамут
Видеоклип от месец декември 2019 г., показващ актуалното състояние на една от най-популярните пътеки край София (и се вижда ясно защо е такава!). Заснет е от Станислав Божанов в компанията на „машините“ от Мамут и BTR.
Локорско – “Средната” | Спускане по етап 1 & 2 от ендуро състезанието
Видеото е от Никифор Георгиев и затова ползваме неговото описание, обясняващо и заглавието:
Всички знаят “късата” и “дългата” на Локорско. Покрай ендуро състезанията, организирани от Drag Zone, се родиха още две пътеки през 2018 година, които могат да се навържат заедно (с малко катерене между тях). Някои също ги знаят като 1-ви и 2-ри етап от Локорско ендуро (3-ти е “късата”; 4-ти е “дългата”). Тези два етапа заедно не са толкова дълги, колкото „дългата“, нито са толкова къси, колкото „късата“. Затова ги наричам “средната”. 🙂
Купа Мургаш – маршрут ПИКНИК
Този маршрут бе добавен в състезанието през 2019 г. с идеята да привлече към тръпката на надпреварата дори по-слабо подготвени хора, които смятат, че предизвикателството на класическия маршрут (да не говорим пък за това на варианта ЕПИК!) ще им дойде твърде много. На практика това 20-километрово кръгче над Бухово и Желява отдавна е популярен маршрут за много софийски карачи, защото комбинира серозно, но сравнително бързо изкачване над Бухово, последвано от спускане по Желявската пътека и прибиране обратно към Бухово.
Купа Мургаш – маршрут КЛАСИК
Оригиналният маршрут на „Купа Мургаш“ е много добре балансиран във всички отношения. Карането е дълго, изкачването е трудно, спускането е разнообразно, но в никое отношение маршрутът не е прекалено труден. Дори средно подготвени планински колоездачи могат да го минат без проблеми, макар и с по-бавно темпо. Голяма част от спускането е по черен път, но той в никакъв случай не е скучен, а ако решите да карате бързо, става дори опасен на места. Има и пътеки, даже няколко – не са много трудни, но не са и скучни; не са и много дълги. Без значение дали състезанието ви влече, или не, този маршрут е наистина една от класиките край София и си струва човек да го мине поне веднъж!
Купа Мургаш – маршрут ЕПИК
ЕПИК е най-тежкия вариант в популярното ХСМ състезание „Купа Мургаш“. Макар че в надпреварата участниците са с ХС байкове, на много места теренът е подходящ по-скоро за ендуро състезание. Това ще рече, че трудните и стръмни пътеки не са спестени, а са търсени, като до тях се достига чрез дълги и изнурителни изкачвания. Както и да го погледне човек, това е едно от най-сериозните и мазохистични карания, които човек може да направи край София!
Ники Станоев | Пътеката от х-л „Копитото“ до Бояна
Видеоклипът е от пролетта на 2019 г. и показва една от най-популярните пътеки във Витоша, която е обозначена и с колоездачна маркировка като по-лесно трасе за спускане (син цвят, макар че пътеката в никакъв случая не е лесна). Пътеката започва при хотел „Копитото“ и се спуска към Бояна, част е от маршрута на Велорали „Черни връх“, била е и етап във витошките ендуро състезания.
Локорско DH | Спускане по късата пътека на Локорско с Димитър Маратилов
Актуалното състояние на пътеката в края на месец октомври 2019 г., заснето от Димитър Маратилов, на когото скоковете доста са му харесали, а също и възможността за извозване с МПС почти до началото на трасето.
Дългата, Локорско / The Long Trail, Lokorsko – 27.10.2019
Пореден видеоклип от дългата пътека над Локорско. Този път мотивите са есенни, а камерата е на Николай Русанов.
Готен спускане – Goten Downhill – октомври 2019 г.
Никифор Георгиев по една от пътеките от вр. Готен към Бухово, която е и част и от маршрута EPIC на Купа Мургаш. Ето какво е описанието на автора:
Това ми е второ спускане на тази пътека. Първото ми беше три дни преди това на състезанието Мургаш Епик, където се падаше последното спускане. Тогава бях прекалено изтощен и буквално виждах размазано. Мургаш Епик е XC състезание дълго 76 км и с положителна денивелация 3300 метра! Не отричам, че това спускане също е пълно с грешки. Имам още да уча, а и определено не съм възстановил напълно след епика. Въпреки всичко реших да споделя хубавите гледки и яката пътека. 🙂