Един кратък маршрут по северозападните склонове на Витоша, който може би ще изненада мнозина приятно. Дължината му е само 10 км, което го прави идеален за каане преди или след работа, особено ако живеете/работите в Бояна, Княжево, Овча Купел или близо до тези квартали. Включва две страхотни и доста лесни, но и интересни пътеки, малко алеи и малко стръмни улици във Владая, по които всъщност се набира голяма част от височината. Въпреки, че пътеките са със сравнително малък наклон и предимно гладки, посочената за маршрута трудност е средна, защото първата пътека на доста места е тясна и със стръмен склон от едната страна, т.е. такива участъци биха били трудни за по-неуверените. На практика обаче основното спускане е подходящо дори и за начинаещи. Физическото натоварване също е точно на границата между ниско и средно.

Началото е от главния път за Перник, в края на Княжево, малко преди Черния кос. Избрах тази точка, защото в близост имаше къде да се паркира, а също така има и светофар (за включване в ул. „Цар Борис 3“ или „10-и километър“ според други карти), който служи като отправна точка. Пресичаме главния път, караме 30-40 м направо и завиваме по много тясна уличка вдясно в посока Владая. В т.3 сме наляво, а в т.04 улицата свършва и вляво започва пътеката към Владая. Тя през цялото време се движи над Владайска река, и макар че на много места наклонът е лек, има и такива, където ще се поозорите със стръмни изкачвания. Пътеката е доста разнообразна – ту по-широка, ту по-тясна. В т.06 отляво идва друга пътека, ние караме направо. В т.07 пресичаме един поток по мост и пътеката за момент сякаш се губи – първо трябва да тръгнете леко надолу, после рязко за свиете наляво и нагоре и там някъде ще я намерите да подсича отново склона, продължавайки към Владая, където стигаме в т.10, излизайки в края на една глуха улица.

Навигацията във Владая би отнела твърде много писане – ако можете, карайте по GPS следата, предимно по главните улици нагоре. Ако не, импровизирайте. Целта е да достигнем алеята към Тихия кът (т.18), която е част и от маршрута на Витоша 100. По тази алея продължаваме изкачването, докато подминем един заслон вляво. След него, в т.19 търсете вляно една тясна, но ясна пътека, и се пригответе за приятно спускане! Пътеката ще ви отведе във вилна зона Килиите, като през цялото време е с лек наклон и добра настилка, така че дори начинаещи могат да карат почти без затруднения, но в същото време напредналите могат да развият достатъчно скорост и да се забавляват добре. В началото е по-тясна, към края (откъм Килиите) става доста бърза и широка.

Когато достигнете първите къщи (т.22), продължете малко по улицата и в т.23 свийте рязко вляво по една пътека в дерето. След малко тя се разширява, превръща се в черен път и ви „изсипва“ на ул. „Люти дол“, по която наляво и надолу се връщаме до началната точка.

Кратък маршрут над Горна баня, който ще се хареса както на напреднали колоездачи, така и на по-неуверените, защото пътеката за спускане в по-голямата си част не е трудна, макар че на отделни места има и по-предизвикателни участъци. Продължителността и денивелацията не са големи, така че обиколката е подходяща за бързо каране преди или след работа. Макар че в Люлин планина по принцип има гадна кал, точно по този маршрут едва ли ще срещнете много от нея.

Началото е от паркинга в м. Манастирски поляни (позната още като вилна зона „Люлин“ или Бонсови поляни). Първоначално поемаме в източна посока, т.е. по пътя към Горна баня и София. В т.02, където пътят завива наляво, ние поемаме вдясно по черен път покрай последните вили. Нагоре следваме само основния път, има и зелена маркировка. Някога беше асфалтов път, но вече почти не е останала такава настилка. В т.03 пропускаме отбивка вляво (маркирана с червен цвят в посока Владая), в т.04 достигаме кръстовище в подножието на вр. Дупевица, при което сме надясно към портала на изоставеното поделение, което бе окупирало върха допреди няколко години.

По принцип маршрутът не минава през самия връх, но ако желаете да го посетите и да погледнете София оттам, в т.05 (където е плацът на поделението) можете да се отклоните по първия път вляво, следвайки допълнителния трак, и да обиколите върха, отбивайки се до него (това ще добави още 1.3 км към маршрута, но предимно по равно).

Спускането започва от т.05 по втория път наляво – той е асфалтов и слиза към едни от по-големите изоставени сгради на поделението. Преди тях, в т.06 надясно започва пътеката. Началото ѝ е стръмно, после прави остър завой надясно и започва да подсича склона с минимален наклон. В т.07 пресичаме широка и изровена пътека и продължаваме по подсичащата склона пътека в източна посока. В т.08 достигаме кръстовище с друга, по-широка пътека – пресичаме я и продължаваме леко вляво и надолу. В т.09 пропускаме широка пътека надясно и продължаваме надолу, завършвайки точно при отбивката за хижа „Манастирски поляни“, т.е. съвсем близо до паркинга.