Краище – Кузьово – Елешница

За този маршрут също мога да кажа, че е един от най-хубавите, които открихме в района. За всеки, който реши да посети Краище и желае да се натовари малко повече физически и да покара по доста разнообразни места и терени, този маршрут е задължителен! Освен това той минава в близост и до минерален басейн, където можете да разпуснете преди последната отсечка обратно към Краище.

Началото е по асфалтовия път през с. Лютово до отбивката към с. Кузьово, по която продължавате до билото. Нататък вече е каране само по него, предимно по черни пътища и с една дълга и предимно лесна пътека, по която обаче не липсват отделни стръмни и технични участъци. Прибирането обратно към Краище също е по черен път и не бива да го пренебрегвате, защото на места е доста стръмен и може да ви изпие силите в края на карането.

Лютово – Бабяшка чука – Кузьово

Това е един от най-хубавите маршрути в тази северозападна част на Родопите. Представлява типична “осморка” с две основни изкачвания, две страхотни спускания и малко каране по билата с невероятни панорами във всички посоки. Началото е в с. Лютово. Започва се с изкачване по асфалт през с. Бабяк към с. Орцево до т.03, където се продължава по стръмен черен път към билото и след това се кара по него в посока вр. Бабяшка чука. Отклонението към върха е при т.05 и отново е черен път с променлив наклон. Когато се наситите на гледката от Бабяшка чука, трябва да се върнете около километър назад по пътя до т.07, за да се спуснете по основната пътека към с. Бабяк, която със сигурност ще ви зареди със силни емоции. След това продължавате да описвате осморката с изкачване по черен път към отсрещния рид (т.08, където са гробищата) и каране по билния път в посока с. Кузьово. Излиза се на асфалта към селото (т.09), после се продължава по черни пътища (т.10 и т.11), докато стигнете т.12, където започва втората пътека. След нея през една овощна градина излизате на асфалта към Лютово (т.13).

Лютово – Бабяк – Кузьово

Между с. Лютово, с. Бабяк и махалите на с. Кузьово могат да се направят най-различни маршрути, но този със сигурност е един от най-добрите. Започвате от с. Лютово с леко изкачване по асфалта до с. Бабяк. Точно преди селото поемате надясно по стръмен асфалтов път към с. Кузьово – излизате на билото и там пътят се изравнява, а панорамата става изключителна във всички посоки. Продължавате до т.03, където поемате вдясно по хубав черен път, а в т.04 отново сте надясно по друг черен път, който започва стремглаво да се спуска надолу. Карайте по-бавно, за да не пропуснете пътеката, която започва в т.05 надясно, почти в обратна посока. Началото на пътеката е доста скрито, в тази част тя е обрасла и тясна, после за момент става и стръмна, след което се включва в друга пътека надясно. Пресичате малък поток в дъното на дола, където има и една-две къщи, и пътеката продължава от другата страна на дерето, вече доста по-широка и с лек наклон. В края пътеката завива рязко вдясно, слиза при едни ливади в долината на Бабяшка река и там трябва да намерите брод наляво и през една ябълкова градина да се изкачите до асфалтовия път, по който надясно се връщате в Лютово.

Кузьово – Бабяшка река (пътека)

Пряка пътека между пътя за с. Кузьово и шосето между Лютово и Бабяк. Започва с лек наклон, после става по-стръмна.

Пътеката над Ниневи колиби

Кратка билна пътека над махала Ниневи колиби. Записахме тази следа случайно, но може да се ползва от по-напреднали колоездачи като по-интересен и труден вариант за кратък маршрут от Кузьово до Ниневи колиби и обратно.

Кузьово – Елешница (смесено)

Дълга отсечка, съставена от черни пътища и пътеки, която се спуска от последните махали на с. Кузьово към гр. Елешница. Това бе първото спускане, което открихме в тази посока, преди да науча за дългата пътека, която минава по съседния рид. Началото на отсечката е близо до махала Ниневи колиби.

Отсечката включва две много приятни пътеки – сравнително бързи и не много трудни, но не и прекалено лесни. Първата е от т. 02 до т.03 и сече напряко черния път. Втората пътека е след една малка махала с три къщи – от т. 04 до т.05, където продължаваме по дърварски път към Елешница. В града има и малко каране по улиците, т.е. асфалт, докато стигнем центъра.

Кузьово – Ниневи колиби

Основен черен път по билото, който се отделя от асфалта за Кузьово малко преди селото и отвежда до махала Ниневи колиби, където свършва. Части от него могат да се включат в различни маршрути, а отсечката може да се ползва и като лесен маршрут тип отиване и връщане – към махалата е предимно спускане, наобратно ще е предимно изкачване.

Пътеката между Кузьово и Лютово

Посочените в името на отсечката села са най-близките точки, с които мога да я идентифицирам, макар че пътеката всъщност започва доста далеч от Кузьово – до началото ѝ се стига по черен път, водещ към махалите Резицка и Боткови колиби. По пътя се кара доста бързо, така че трябва доста да внимавате, за да откриете началото на пътеката, което е доста скрито. В първата си част пътеката е доста обрасла, едва забележима. После става стръмна и технична, а в т.02 се включваме в друга пътека, идваща отляво, и продължаваме надясно. В т.03 пресичаме поточе при една самотна къща и продължаваме от другата страна на дерето по много по-широка и ясна пътека, някога вероятно е била черен път (а и наскоро също беше разорана за дърводобив). По нея излизаме на поляна покрай Бабяшка река, където пътеката се губи в тревата, но трябва да намерите брода при т.04 и след преминаването на реката, да се изкачите по поляната от другата ѝ страна до асфалтовия път под с. Лютово.

Орцево – Кузьово (по черни пътища)

Тази отсечка свързва два асфалтови пътя в югозападната част на Родопите, следвайки рида, разположен на изток и юг от с. Бабяк. Може да се ползва за различни маршрути, както за спускане (предимно) в посоката, дадена тук, така и за изкачване (предимно стръмно) в обратната посока (което някои все пак биха предпочели пред по-дългия алтернативен вариант по асфалт). Черните пътища, по които се кара, като цяло са добри и само в най-стръмните участъци са по-изровени, така че като техническа трудност отсечката не е сложна.

От Орцево до Краище

Това е един от най-добрите и разнообразни маршрути в тази най-западна част на Родопите. Съчетава четири от най-добрите пътеки в района (три спускане и една изкачване) в едно дълго каране, което можете да направите изцяло на самоход или да си помогнете с транспорт до с. Орцево и по този начин да намалите значително изкачването, като пак ще остане достатъчно, за да не броите деня за „мързелив“. 

Това каране в този му вид ми е в главата още от времето, когато публикувах сборната GPS следа на целия район около Краище, Бабяк, Орцево и Елешница. Даже още в нея този маршрут е посочен като вариант, но тогава не се случи да го направим „в целия му блясък“, а намирахме и карахме поотделно различни части от пъзела. През пролетта на 2018 г. обаче, покрай едно обучително каране с Biking Tours събрахме всички пътеки в един ден и се получи наистина образцова селекция!

Пролетта и есента са идеалните сезони за каране по тези пътеки. Първо, защото тогава не е горещо, а пък склоновете обикновено са напечени приятно от слънцето. Второ, и по-важно, защото почвите в района са много сухи и ако уцелите ден след дъжд, ще имате възможно най-доброто сцепление. Ако не, пригответе се за песъчливи и хлъзгави терени и нестабилни камъни, но все пак в количества, които запазват карането приятно и добре балансирано.

Ако искате да се качите на самоход до Орцево, този ден ще е дълъг! От Краище до най-високото (живо) село в България ви делят 20 км разстояние и около 800 м изкачване. Кара се изцяло по асфалтов път, като се минава през селата Лютово и Бабяк. Не че не могат да се измислят комбинации и с черни пътища, но те няма да направят нещата по-леки. 😉 Както стана ясно, другият вариант е да се качите до Орцево с автомобил, както направихме ние. В такъв случай обаче е добре предварително да си уговорите някакъв превоз за шофьорите след карането или да оставите автомобил в Краище, който после да ги качи до Орцево.