Това е още един маршрут над с. Горна Брезница в Малешевска планина, който описах през зимата. Подходящ е за каране през цялата година, но с уговорката, че през лятото трябва да изберете или сутрешните часове, или по-късните следобедни (ако сте сигурни в темпото си на каране), защото иначе горещините ще са страшни. Както вече знаете обаче, районът на Кресна е идеален за каране именно през късна есен, зимата и ранна пролет, когато можете да разчитате да намерите там малко по-високи температури, по-сухи почви и типичните технични пътеки. Такава е и пътеката в настоящата GPS следа, но ще кажа и нещо повече за нея – от няколкото пътеки, които съм карал около това село, тази ми е от любимите. Макар че е с десетки серпентини, тя не е спъната. Как така? Просто всички серпентини са преодолими, поне за по-напреднали колоездачи, а някои от завоите дори се взимат със скорост, особено тези в горната част. За да не бъде съвсем кратък маршрутът (до началото на пътеката може да се стигне бързо по един доста стръмен черен път), избрах по-обходен и доста приятен вариант с изкачване до 1300 м н.в. по черни пътища с постоянен и не много стръмен наклон, след това скоростно спускане по хубав, бърз черен път и накрая споменатата пътека. И отново ще се върна на нея – макар че е трудна (Т4), бих се обзаложил, че ще се хареса дори и на не толкова опитни колоездачи, стига да не се плашат от малко бутане и спиране тук-там. Или поне такава ми се стори през зимата, когато почвата е по-влажна – като изсъхне, може би ще бъде по-хлъзгава и трудна. 

Този маршрут включва две пътеки, които са типични за района – технични, ронливи, хлъзгави и нестабилни, на места и трънливи. Включва също така две изкачвания, но не много нависоко. Първото е по хубав черен път с плавен наклон и страхотни панорами към Пирин и към Малешевска планина. Второто е по стръмен черен път, който ще ви поизпоти, но затова пък е по-кратко. Като цяло карането е полудневно и ако сте в района за повече от един ден, можете да го ползвате като вариант за деня на пристигане, за да не ставате прекалено рано. 

Важно! Втората пътека вече е изчезнала, така че вместо нея може да използвате за спускане пътеката от манастира.

Както става ясно от името, това е разновидност на основния маршрут „Кресна – Влахи“, само че вместо по техничната пътека, спускането е изцяло по черен път. Внимавайте, защото през него поне някои места може да са опънати електропастири! Имайте предвид също така, че точно след Влахи се минава покрай една ферма, в която има доста овчарски кучета и някои от тях са агресивни.

Село Влахи се оказа изключително приятно, бих казал обаятелно място, защитено от прекомерен интерес чрез няколко километра тесен път навътре към планината. Разположено на слънчев склон, селото е леко разпръснато и доста пъстро – повечето къщи са стари, при това във всички форми на старостта – напълно грохнали кирпичени и каменни руини, едва крепящи се техни връстници, малко по-нови и все още запазени домове, напълно възстановени сгради (включително училището в центъра) и дори съвсем нови постройки, предимно вили. Мегданът на селото не знае що е плочка и си личи, че е стъпил на една поляна, а над него се простира като чадър короната на един огромен и древен чинар, чиято възраст надхвърля 500 години. Над селото имаше и малък зоопарк за мечки, покрай който минава маршрутът, но мечките вече ги няма.

Изобщо, препоръчвам това каране на всеки и не случайно съм го описал и в по-лесен вариант (със спускане изцяло по черен път), защото пътеката в последната си част е технична, а и преди това не е за всеки, а смятам, че дори човек да не е смел в спускането, струва си да се разходи по този маршрут. Като физическо натоварване карането също е съвсем приятно. Съветвам ви да използвате за него именно хладните месеци на есента, пролетта и дори зимата, защото през лятото температурите около Кресна достигат едни по-скоро неприятни стойности.

Та като споменах пътеката, това е една от неомръзващите пътеки в района около Кресна, а също и една от най-лесните и ритмичните, което привлича към нея доста хора с всякакъв профил – от ХС до ендуро любители.

Важно! В покрайнините на с. Влахи се минава покрай ферма, в която се гледат доста животни и има няколко големи и неприятелски настроени овчарски кучета. Препоръчително е да не карате по маршрута сами, особено ако ви е страх от подобни пазачи.

Кратък разказ, предимно картинен, можете да прочетете тук: https://mtb-bg.com/routes/travel078-season-closing-2013-kresna-krupnik.

В сравнение с този маршрут над Кресна, някои от другите пътеки в същия район изглеждат като лека загрявка, макар че по принцип също не са от лесните. Ако решите да го пробвате, уверете се, че имате хубави гуми и силни спирачки и се пригответе да се уморите повече при спусканията, отколкото при изкачванията!

Един GPS маршрут за любителите на: черните пътища, стръмните баири, топлото (или дори горещо) време, сухите почви, отдалечените планински села, минералните бани и забавните пътеки. И то какво излезе? Че е за всеки любител на планинското колоездене, особено ако има афинитет към югозапада!

Един от най-хубавите веломаршрути на запад от Кресна, включващ две от най-дългите пътеки над града, при това и малко по-лесни от повечето други в района, макар че в никакъв случай не им липсват технични елементи.

Село Горна Брезница се намира над гр. Кресна, откъм границата с Република Македония. Когато идвате откъм София, още в началото на Кресна има отбивка надясно към Горна Брезница.

Важно е още тук да спомена, че склоновете над Горна Брезница са граничен район. Маршрутът, описан тук, минава на около 200-300 м под държавната граница. Това означава, че по принцип трябва предварително да съобщите за намерението си да карате по тези места – в противен случай можете да си навлечете неприятности.

Районът дотолкова изобилства от черни пътища и пътеки, че настоявам да приемете настоящото описание само като първи опит, който със сигурност ще бъде доразвит и с други маршрути, може би по-кратки. Не че този маршрут е много дълъг – уж само 27 км, но в никакъв случай не е лек. Изкачването е сериозно, тъй като впоследствие се оказа, че сме улучили един от по-преките и стръмни черни пътища, а и денивелацията като цяло не е малка. Спускането е разнообразно, в горната част е по хубави, бързи черни пътища, а в долната по технична пътека, която на повечето места представлява дълбок улей и на всичкото отгоре дъното му е изключително грапаво от копитата на конете, които явно биват изкарвани на паша по тази пътека. Карането по нея е бавно и трудно, спирачките се държат натиснати през повечето време, балансът е изключително важен. Заради това маршрутът определено не е подходящ за начинаещи колоездачи от гл.т. на технически умения, макар че е добавен и алтурнативен вариант по черен път, който да го направи подходящ за по-широк кръг от хора.