Маршрутът започва с доста километри асфалт (таман половината!), което за жалост се оказа неизбежно. Първите пет от тях са по международния път, което пък е съвсем неприятно, но за жалост опитът ни да минем по пътеката през резерват Тисата показа, че по нея човек може единствено да изхаби два часа и много усилия на вятъра, но за нормално каране не може и дума да става. Друга алтернатива за достигане (без много катерене) от Кресна до отбивката за Ощава не зная, така че остава само асфалтът. На някои места по тази отсечка има дублиращи пътища и пътеки, но все още не съм ги проверявал лично (не пречи вие да се пробвате), а и използването им би усложнило твърде много описанието.

Основното изкачване е от р. Струма до Стара Кресна. След това пейзажът става предимно вълнообразен, каквито са и пътищата, а и пътеката над Ощава, та чак до вр. Почип. От него надолу започва основното спускане, като първо сме по черни пътища, а от един момент нататък по дълга и доста забавна пътека с не много голям наклон, но с достатъчно технични елементи и заплашителен склон от едната страна.

Длъжен съм все пак да предупредя, че новооткритата пътека над Ощава не е особено равна, нито пък „фасулски лесна“ – тя се провира през няколко дерета и включва както някои технични участъци надолу, така и бутане тук-там нагоре. На едно две места е и пообрасла, а на други се разклонява, така че за това каране GPS навигацията е задължителна.

Както става ясно, маршрутът обикновено е проходим и през зимата – зависи от нивото, до което се е задържал снегът. В района няма да срещнете глинеста кал, но през същинските зимни месеци песъчливите пътища стават доста меки, така че няма как да се отървете съвсем чисти. По пътеките обаче се кара почти винаги на сухо, защото те се оттичат най-бързо. Най-добрите сезони за това каране са пролетта и есента.

Ако сте чели маршрута “Горна Брезница 4”, вече знаете, че намирането на подсичащата пътека, описана в него, не стана от първи път, а бе съпроводено с някои фрийрайд импровизации с елементи на храсталясване, които обаче ни отведоха до още една много ясна и хубава пътека над селото. Така се роди и настоящият маршрут – публикувам го с уговорката, че по-нататък със сигурност ще търсим и друг вариант за достигане до същата пътека, тъй като описаното тук каране е подходящо само за хора, които имат афинитет към спускането по стръмни склонове без пътека, следвайки само общата посока. Но такива със сигурност има сред читателите ни и докато намерим друг подход към основната пътека, описана по-долу, реших, че този “дивашки” маршрут е по-добре от нищо. 🙂

Поредният номер отразява поредната пътека над Горна Брезница, която намерихме. За мен лично това е една от най-хубавите пътеки в района – не за друго, а защото подсича склона с малък наклон надолу, завирайки се от дере в дере, което я прави по-дълга в сравнение с някои от другите пътеки, които се спускат по-направо и по-стръмно и завършват твърде бързо. Малкият наклон я прави привидно лесна, но стръмният склон от едната страна гарантира силни усещания и изисква здрави нерви и увереност в карането, така че в никакъв случай не я препоръчвам на хора, които все още не са развили тези качества. И все пак, нека не ви плаша твърде много – в техническо отношение това е една от по-лесните пътеки над Горна Брезница, поне ако я гледаме в цялост.

Иначе качването си е стандартно, втората част от спускането също е по вече позната пътека.

Пореден маршрут около тези две населени места, поредна нова доза пътеки и пътища, подходящи за каране дори и през зимата! Всъщност сновната пътека в този маршрут се оказа една от основните над Горна Брезница, така че впоследствие започна да се ползва доста често. Представлява разклонение от пътеката към стадиона и е великолепна – технична, с хлъзгави чакълести серпентини, но в същото време не прекалено трудна (аз лично я спуснах с ХС твърдак) и не много опасна.

За да не слизаме обратно до Кресна по асфалта, поразпитахме две-три услужливи баби в селото и научихме, че има вариант за черни пътища покрай реката. Затова изследователската мисия продължи в тази посока и наистина намерихме приятно спускане между ливади и градини. Когато дойде време да излезем на шосето обаче, решихме да добавим още едно изкачване към металния кръст, който се издига над Кресна при входа към дефилето, защото от него надолу Краси Великов започна да превръща една обрасла и занемарена пътека в кратко трасе със скокове и други забавни елементи, така че и тази екстра е включена в настоящия маршрут.

Вторият маршрут над с. Сливница е съвсем кратък, но той така или иначе не е замислен като самостоятелен, а по-скоро като допълващо кръгче след някое от многото други карания, които предлага районът около Кресна. Най-логично е да го комбинирате с маршрута “Сливница 1”, тъй като началната точка е една и съща, както и черният път нагоре. 

Изкачването е по приятния черен път към с. Будилци, но скоро след като Сливница остане зад гърба ни, се прехвърляме през едно дере към съседния рид и се спускаме по кратка, но доста добра пътечка до асфалта между с. Горна Крушица и с. Сливница, по-близо до второто.

Пътеката като техническа трудност може да бъде разделена на две части – горна, която е ниво Т3 и долна (след вливането в една друга пътека), която е Т4, защото е доста изровена и с много нестабилни камъни. Но в цялост това е едно от по-лесните спускания по тези склонове. 

За да не стават недоразумения, заглавието показва, че става дума за село Сливница, намиращо се до Кресна, а не за далеч по-известния град до границата ни със Сърбия, където може би също има някоя интересна пътека, но засега не я знаем. Та над въпросното село в Югозапада карахме през месец декември и ако сте чели тази статия, вече ви е ясно какво можете да очаквате. То не е по-различно от другите пътеки в района – стръмни наклони, нестабилен терен, сухи почви и доста тръни. Но пък през по-голямата част от зимата снегът е непознато явление, така че може да се кара спокойно.

Настоящият маршрут описва първата пътека от тогавашното ни каране, която започва под с. Будилци. Изкачването до началото ѝ е по хубав черен път с умерен наклон, по който нито има как да се объркате, нито да се уморите твърде много. Пътеката се ползва сравнително редовно от местните овчари, така че на повечето места е достатъчно ясна. Има обаче и някои по-обрасли участъци, както и множество раздвоявания и разтроявания, така че ако не искате да карате със залепен към GPS-а нос и с постоянни спирания, може просто да импровизирате – най-много да попаднете на някоя друга пътека. В описанието все пак ще намерите достатъчно бележки за тази, която уцелихме ние. Като цяло пътеката е от по-трудните, особено за хора с твърдаци. Почвата е песъчлива и ронлива, на много места има и всякакъв подвижен камънак, така че дори в хладните месеци човек може да се поизпоти на нея.В по-голямата си част карането е технично, а не бързо.

Тъй като не се очаква да биете път до Кресна за 8 км каране, най-логично е да комбинирате тази “врътка” с някоя от многото други пътеки над Кресна и Горна Брезница, т.е. да навържете няколко кратки изкачвания и спускания.

С наближаването на зимата много планински колоездачи “мигрират” към Югозапада, където не само се крият едни от най-хубавите пътеки, но е възможно и целогодишното каране по тях, освен в редките случаи, когато някой обилен снеговалеж покрие за кратко дори южните склонове. Това обаче се случва епизодично, затова сега, благодарение на Камен Котев, ви предлагам поредния маршрут с начална точка Кресна, който е идеален за каране в периода септември – април, с уговорката все пак, че през януари и февруари трябва да съобразите възможността за сняг по високите части на маршрута. 

А този определено има такива, защото се изкачва до около 1400 м н.в. по склоновете на Пирин откъм гр. Кресна и с. Влахи. Друга отличителна черта на маршрута е дължината – става дума за целодневно каране и ако имате навик да поддържате съвсем бавно темпо, най-добре е да подберете по-дълъг ден, т.е. в по-ранна есен или чак напролет. При стегнато каране или група със силни крака обаче, около 6-8 часа с почивките би трябвало да са напълно достатъчни, а колоездачи в добра ХС форма вероятно могат да го “опраскат” и за по-малко от 4 часа.

И този маршрут е удължен вариант на по-рано публикувана следа над Горна Брезница, но с начало и край в Кресна. Той обаче заслужава самостоятелно описание поради няколко причини, но най-важната е, че за мен лично включва двете най-добри пътеки в района между/около тези две населени места – една над Брезница, която е с безброй серпентини от всякакъв вид, но все пак е достатъчно караема, за да се вмести изцяло в категорията Т4, и една над Кресна, която на места е дори бърза, и ако не бяха хлъзгавата песъчливо-камениста настилка и техничните улеи и серпентини в края, щеше да бъде направо лесна. Благодарение на тях обаче тя е идеална и разнообразна, макар и кратка. Изводът от това е, че сред всички маршрути, включващи Кресна и/или Горна Брезница, този е подходящ за най-широк кръг от хора – дори по-неуверените карачи няма да бедстват постоянно и мъчително по него, а по-скоро ще им хареса, макар че на места ще трябва да бутат. Като цяло маршрутът е много разнообразен, тъй като включва и плавно изкачване по черен път, и спускане по друг такъв, и двете наситени с различни елементи пътеки. Изобщо, едно от най-добрите карания в района! 

Този маршрут може да се разглежда като удължен вариант на маршрута “Горна Брезница 2”. Разликата е, както се вижда и от името, че тук карането започва направо от Кресна и завършва пак там, което означава изкачване по асфалтовия път до Горна Брезница, завъртане на цитирания маршрут там, допълнително кратко, но стръмно изкачване за излизане на пътеките западно от Кресна и спускане по една от тях. С подобна структура маршрутът много наподобява и този в статията “Кресна и Горна Брезница за напреднали”, но тук пътеките са с една идея по-леки, макар че отново има участъци, които са на границата на преодолимостта. Като цяло обаче те остават в рамките на категорията Т4, с изключение на отделни участъци, които я надвишават.