Ако никога не сте карали над Кресна, това видео на Атанас Андреев (aplced), показващо три от най-популярните пътеки там, ще ви даде добра представа за терена и карането в района.
Кресна – Влахи – Полена – Пътеката от газопровода
Кресна е класическа дестинация за зимни карания, а маршрутът от града до с. Влахи със спускане по пътеката от газопровода е един от най-популярните в района. Борис Първанов е ползвал именно него като основа за това каране, но го е удължил с изкачване до махала Полена, за да пасне по-добре на неговата физическа подготовка. Освен това е добавил отбивка и до Влахинския водопад, който е красив и си струва да се разходи човек до него, макар че се минава по един изоставен път, който в момента е пътека, при това леко обрасла и с нападали канари от склона. В крайна сметка представеният тук маршрут добавя още един вариант за каране над Кресна и Влахи, който е добре дошъл за хора, търсещи малко по-дълга дистанция и по-голямо изкачване.
Видео от карането може да гледате тук: https://youtu.be/tnYypuJuTzQ.
Описание
Тръгва се от гр. Кресна в посока с. Влахи. Катери се по почти безлюден асфалтов път в продължение на 11 км до селото. При достигане на центъра му се минава от другата страна на дерето и може да се разходите по остатъците от стария път (в момента камениста пътечка) около 300-400 метра до Влахинския водопад (височина 20-25 метра) за някоя друга снимка. След като се върнете, баирът продължава по коларски път в посока махала Полена, където ще видите малко язовирче и местната църква. Малко след нея до „Академията за овчари“ има чешма. След два завоя пътят се разделя: тракът води нагоре за още 100-120 денивелация, което ще ви отведе до горско спускане по широк, но непопулярен път. Ако поемете наляво, може да пропуснете този участък, защото по-нататък двата пътя се събират. Следват кратки баирчета с леки спускания в посока язовирчето край с. Влахи. Оттам след още малко спускане по пътя се излиза при газопровода, откъдето започва едноименната ендуро пътека. Пътеката е много разнообразна и предлага различни предизвикателства. След нея се хваща черен път, който ви връща в гр. Кресна.
Екоселище „Дебели даб“
Ако сте решили да покарате по някой от многото маршрути в района на Кресна и Кресненското дефиле (включително тези над Крупник и Полена), а и като цяло в Югозапада, едно от най-хубавите и интересни места за настаняване и хапване в тази топла и красива част на България е екоселище „Дебели даб“. Освен 12 стаи със собствен санитарен възел, „Дебели даб“ предлага и възможности за къмпингуване, а ресторантът съчетава традиционен и същевременно неповторим интериор с добре приготвени вкусни домашни специалитети и с прекрасна гледка към Пирин планина и нейните величествени върхове.
Ето какво споделят за мястото неговите създатели и стопани: „Еко селище „Дебели даб“ е семейно начинание, в което участват много приятели ентусиасти. Идеята ни е да дадем възможност да опознаете този красив и полузабравен край на Западен Пирин и да превърнем Кресненското дефиле в задължителна дестинация за българския турист. Заобикалящите Влахина планина, Малашевска планина, Национален парк „Пирин“ и р.Струма са създали невероятни условия за развитието на водни спортове в бързотечащи води – рафтинг, каякинг и каньонинг, а също и на велотуризъм и пешеходен туризъм.“
Изграден на слънчево и изключително панорамно място, комплексът посреща гости целогодишно и домакините могат да ви съдействат за всякакви интересни преживявания в района, които са описани и в техния сайт. За планинските колоездачи, наред с всички възможности за каране в района, е от значение и това, че „Кантонерската пътека“ започва именно от екоселището, а стопаните му участваха в разчистването и превръщането ѝ в годна за каране; освен това те могат да съдействат логистично при каране по нея, за да не се налага придвижване по международния път Е-79.
Разбира се, екоселище „Дебели даб“ осигурява всички необходими удобства за модерния активен турист – паркинг, интернет, възможност за отдалечена работа. През лятото, когато в района е доста горещо, може да се разхладите в басейна на комплекса. През зимата пък може да се сгреете в японската баня (трябва обаче да направите заявка поне 1 ден предварително!). Вечерите, освен с добра храна в приятна обстановка, можете да запълвате и с настолни игри. Ако пък искате да постреляте с лък, това също се предлага като занимание в комплекса. Хората с домашни любимци са добре приети, стига да спазват специалните условията за настаняване, приложими в този случай.
В сайта на комплекса може да видите основните варианти за настаняване, а понякога има и промоционални пакети, така че не се колебайте да се свържете с домакините за повече информация.
Стара Кресна | Кантонерската пътека
Има една пътека, която започва в Стара Кресна и може да ви осигури изобилие от силни преживявания и приключения в рамките на половин-един час – например преминаване през влаков тунел в Кресненското дефиле и по въжен мост над р. Струма. Нейното име е „Кантонерската“, защото завършва при някогашната гара „Стара Кресна“, а след това се минава и покрай един действащ кантон, в който е задължително да се осведомите за разписанието на влаковете, преди да преминете през тунела. Във всички случаи обаче е добре да прочетете подробното описание в сайта и ако подобно каране ви се струва твърде рисковано и напрягащо, по-добре не го започвайте.
Самата пътека не е трудна, като наклон даже е лека. Понеже е напълно естествена обаче, а в района изобилства от всевъзможен камънак, не може да се нарече и лесна – на няколко места има технични и спънати участъци, провиране между дръвчета и скали и т.н. Някога пътеката явно е била коларски път, свързващ селото с прилежащата му гара. После пътят се е превърнал в пътека, а в последните години пътеката бе „погребана“ под паднали дървета. През февруари 2023 г. една сериозна група ентусиасти старателно я почистиха от нападали дървета и ѝ върнаха проходимостта, така че в момента тя се явява една от най-дългите пътеки в района.
Имайте предвид и още нещо важно! Видно е, че пътеката започва от Стара кресна и завършва на международния път Е79. Въпросът е как се стига от края ѝ до началото? Вариантът на самоход е много опасен в отсечката от въжения мост до отбивката към Стара Кресна и Ощава. Колчетата, които бяха монтирани между двете пътни ленти, вършат чудесна работа за намаляване на ПТП-та и жертвите от тях, но на практика ограничават широчината на платното и на мен лично в момента придвижване с велосипед през Кресненското дефиле ми изглежда твърде екстремно като преживяване. Общо взето имате два варианта – по-трудният е да си направите сами схема с няколко автомобила, така че преди или след карането по пътеката да не се придвижвате по натовареното шосе. По-лесният вариант е да се обадите на Веско от еко селище „Дебели даб“ (където започва пътеката) на тел. 0888 505 991 и да се уговорите с него срещу заплащане да ви съдейства с транспорт.
Кресна | Черепа
„Черепа“ е може би най-техничната пътека в Кресненското дефиле. Намира се над Кресненското ханче в Малешевска планина и, за разлика от „Кокала“, не е кръстена на истинска кост, а на една скала, в която природата или някой незнаен творец е оформил две очни и една носна вдлъбнатини.
Пътеката нито е най-стръмната, нито е най-опасната в района. Но карането по нея е изключително трудно, защото от двете ѝ страни има големи и неразборно нахвърляни камънаци,каквито има и по повърхността на самата пътека, така че провирането през и покрай всичко това изисква отлични контрол, баланс, сръчност и на някои места смелост. Това е един от най-ярките примери за „спъната“ пътека и за пътека, която многократно ще застраши дерайлора, куреблите и други части от велосипеда ви. Малцина са хората, които харесват такива пътеки, но ако сте от тях, задължително трябва да я пробвате.
Супер-техничната част, която дава облика на пътеката, започва от една кошара в средата на настоящата отсечка. Ако искате да карате само тази част, по-лесно е да избутате отдолу нагоре – около час. Тъкмо ще можете да разгледате в детайли препятствията, които после ще ви мъчат. А началото на отсечката е по-нагоре, от мястото, където един стръмен черен път от Смолни връх се съединява с т.нар. „Обиколна“ пътека към Крупник. Както се досещате, това означава, че до началото на „Черепа“ може да стигнете и с доста дълго каране, изкачвайки се откъм Крупник. В това има смисъл, само ако има как да си организирате логистика, с която да избегнете каране по международния път, защото то не просто е неприятно, ами е направо опасно. Така че в повечето случаи бутането все пак е по-добрият вариант конкретно за тази пътека.
Горна Брезница | Заобиколната (юг 4)
Това е още една пътека по склоновете на юг от с. Горна Брезница в Малешевска планина. Тя е малко по-встрани от другите – първо се спуска към долината на Стара река, после започва да подсича склона, пресича „Змията“ и се съединява с една от „средните“ пътеки. Данните за нея са изпратени от Иван Пенчев.
До началото на пътеката се стига по същия черен път, който води и до останалите, но тази започва малко по-високо от тях.
Горна Брезница | Змията (юг 3)
Това е една от най-добрите пътеки по склоновете на юг от с. Горна Брезница в Малешевска планина, макар че в момента е малко обрасла и има нужда от почистване. Началото ѝ съвпада с това на „Бобслея“ и двете пътеки в доста отношения си приличат – на много места са вкопани като улей, имат доста завои и са технични и трудни. Името на тази е свързано именно с многото серпентини, които описва при спускането си по стръмния склон. Освен това на места пътеката е малко коварна и не бива да подценявате терена, особено ако не виждате какво има под шумата.
До началната точка се стига по черен път, който започва под с. Горна Брезница. Самата пътека започва от една поляна (т.01) и е трудно забележима – шмугва се надолу между едни храсти и след няколко завоя достигаме друга поляна (т.02), където караме направо и влизаме в гората. След 50 м има разклон (т.03) и тук продължаваме по лявата пътека. Надолу има още един разклон (т.04), където пак сме наляво, а в т.05 пресичаме една подсичаща склона пътека („Заобиколната“) и продължаваме с още серпентини и стръмни участъци чак до края в покрайнините на селото (т.06), откъдето по лявата улица (асфалтираната) се спускаме към центъра на Горна Брезница.
Горна Брезница | Бобслея (юг 2)
Една от „средните“ пътеки по склона на юг от с. Горна Брезница в Малешевска планина. Кръстихме я така, защото в по-голямата си част представлява улей, при това пълен с шума и камъни, което го прави и леко хлъзгав. До началото ѝ се стига по черен път, започващ малко под селото.
Пътеката започва от една поляна (т.01) и е трудно забележима – шмугва се надолу между едни храсти и след няколко завоя достигаме друга поляна (т.02), където караме направо и влизаме в гората. След 50 м има разклон (т.03) и тук продължаваме по дясната пътека, която е обрасла и едва забележима. След малко нещата се подобряват – пътеката се превръща в ясен улей с променлива дълбочина и множество завои – както по-бързи, така и по-спънати. В т.04 пътеката привидно се разделя – следвайте лявата, по-хубава е. В т.05 отдясно идва друга пътека и продължаваме наляво, като тук наклонът се увеличава значително, улеят става по-дълбок и пътеката по-технична и трудна. В края пътеката преминава в черен път покрай градини в горната част на селото, а при първите къщи (т.06) е най-добре да завиете по черен път вляво, после в т.07 вдясно и да се спуснете към центъра на селото (т.08).
Изкачване до пътеките на юг от Горна Брезница
Черен път, по който може да се изкачите до пътеките по склона на юг от с. Горна Брезница в Малешевска планина. В началото се спускате по асфалт от центъра на селото (т.01) до началото на черния път (т.02). В първата си част (до т.03) той съвпада с изкачването към пътеките на запад от Кресна, но после се продължава в западна посока, набирайки още височина. Пътят е с добра настилка и като цяло е утъпкан, но на места наклонът е солиден и може да ви принуди да бутате. Пътеките се отклоняват надясно от пътя в т.04 („Първата“), т.05 („Бобслея“ и „Змията“) и т.06 („Заобиколната“).
Горна Брезница | Първата (юг 1)
Реших да кръстя тази пътека така, защото за мен лично е първата по този склон на юг от с. Горна Брезница, която открих и карах преди доста години. Освен това е и първата поред пътека, когато се изкачвате по пътя нагоре.
Пътеката е технична, на много места е във формата на улей, но на практика най-стръмна и трудна е в последната си част. Преди това наклонът е по-скоро умерен.
Започва от една поляна (т.01) и в първите няколкостотин метра се движи през дъбова горичка и е с песъчлива почва. Така достигаме една по-широка поляна, където пътеката е трудно забележима, но е право надолу през нея – в средата ѝ (т.02) пътеката завива рязко наляво и отново влиза в гората. Тук вече на много места се кара в улей, в който има и шума, и камъни. В т.03 има друга пътека вдясно – тя е обрасла и не си струва да я пробвате. В т.04 пътеката се съединява с друга, идваща отляво, и надолу става доста стръмна и технична – влиза се в дълбок улей, пълен с шума и камъни. В края пътеката преминава в черен път покрай градини в горната част на селото, а при първите къщи (т.05) е най-добре да завиете по черен път вляво, после в т.06 вдясно и да се спуснете към центъра на селото (т.07).