По южните склонове на Стара планина над Карлово има няколко дълги туристически пътеки и никоя от тях не е лека като терен, но в последните години пътеката през вр. Сакарица печели най-голяма популярност, защото е най-лесно достъпна с помощта на лифт „Сопот“. Това прави този маршрут предпочитан от любителите на технични и трудни терени, на дълги и разнообразни спускания, в които има от всичко. Карането през Сакарица е точно такова!

Длъжен да предупредя, че карането не е за хора, които обичат и търсят „лъснати“, скоростни и предвидими като терен пътеки, тази не е такава! Напротив, има доста спънати участъци, теренът е силно променлив и на места много труден, наклонът също варира от лек до много голям. В първите години от своето „колоездачно житие“ пътеката все още бе съвсем дива и обрасла. Впоследствие някои от редовно каращите по нея извършиха добро дело, като я почистиха от някои трънливи храсти, нападали дървета и други подобни препятствия, така че в момента тя е напълно проходима, макар на отделни места все още да има доста див облик.

Географски пътеката се намира над Карлово и завършва в горния край на града. Маршрутът обаче, както е описан, започва от междинната станция на лифт „Сопот“, защото най-логичният начин да преодолеете голяма част от денивелацията е да ползвате това техническо съоръжение. Дали ще оставите колите при долната станция на лифта и след спускането ще се върнете до там, или пък ще започнете карането от Карлово, за да приключите деня със спускане, зависи изцяло от вас. Като допълнителна отсечка в GPS следата ще намерите пътя от центъра на Карлово до лифт „Сопот“, като се постарах той да включва колкото може повече пресечен терен, но това означава, че има и изкачвания, и спускания. Ако искате да спестите време и сили обаче, може да се придвижите и по равния главен път (Подбалканския) между двата града, които са съвсем близки (около 5 км).

Маршрутът изглежда измамно лек като показатели – без огромна денивелация, не много дълъг. На практика обаче става дума предимно за труден планински терен и средната скорост е по-ниска от нормалната. Достатъчно е да кажа, че се започва с един час бутане от междинната станция към хижа „Добрила“, и то какво бутане! На теория, ако карате в малка група (2-3 човека) и сте с добра физическа подготовка и добри умения в спускането, ако не правите дълги почивки и чести спирания, е напълно възможно да преминете маршрута за 3-4 часа. На практика обаче, ако сте повече хора с различно темпо и ниво на каране и обичате да правите почивки и т.н., пригответе се за цял ден в Балкана и предвидете адекватно количество вода, храна и екипировка. Заради надморската височина по билото, периодът, в който маршрутът е проходим, започва около средата на юни и продължава до края на есента, само че през октомври-ноември трябва да имате предвид намаляващия ден и да не се размотавате излишно.

Още един GPS маршрут в Стара планина, изпратен ни от нашия читател Никола Колев. Отново дълго, целодневно каране, с качване от ниското чак до билото и каране по него. Качването е по главния път Кърнаре-Беклемето, оттам нататък се следват основно популярни и използвани туристически маршрути, следващи основно черни пътища, така че дори без GPS апарат би трябвало да се справите с навигацията, ако решите да направите това каране. Спускането от хижа Добрила към Сопот също е по черен път, но това не означава, че е съвсем лесно – пътят е стръмен и много каменист, така че се пригответе за хубаво раздрусване и карайте с повишено внимание – има доста коварни участъци.