Това е един от най-добрите маршрути над с. Слатина, защото включва най-дългата и разнообразна пътека, с най-много денивелация, и определено си струва да започнете с него, ако за пръв път карате там и обичате пътеки, които комбинират скорост и техничност. Пътеката е разположена на северен склон, но почвите са песъчливи и ерозирали, попиват добре влагата, така че дори след дъжд условията за каране са добри. В този смисъл маршрутът е достъпен почти през цялата година, с изключение на месеците, в които има снежна покривка. Както вече казах, пътеката е много добра – не знам дали е създадена от местни скотовъди, от дървари или и от двете групи, но определено може да вдигне адреналина ви – ако я карате на скорост, на много места има изненадващи промени в терена, които изискват бърза и точна реакция. Пътеката ту подсича склона, ту приема формата на улей, в който често има и препятствия – камъни, прагове, коловози и т.н.

Изкачването е по хубави черни пътища с плавен наклон. Преди да започнете спускането, ако искате може да направите едно допълнително кръгче (общо 1.7 км) до местността Пресечен камък, където има пътека, минаваща през пролука между две скали. Не е някаква внушителна забележителност, но е приятно и интересно място, подходящо и за почивка. В GPS следата е добавено като допълнителен трак.

За любителите на високата планина и трудните пътеки, Централен Балкан и особено склоновете над Карлово предлагат богати възможности за каране, БОЧ и храсталясване. Тодор Зъбов подготви този интересен маршрут от вр. Амбарица към хижа „Хубавец“, включващ голяма част от тези древни планинско-колоездачни практики.

Естетически маршрутът е страхотен – гледките от билото са невероятни, есенните цветове са убийствени. Буковата гора, през която минава немалка част от маршрута, също е много красива. Технически по-голямата част от маршрута е караем за напредващи и напреднали, но има и доста участъци, които са доста трудни, някои дори опасни.

Физически маршрутът не е особено тежък, но като типично високопланинско каране не е и много лек. Има си стръмно бутане нагоре, а и спускането е уморително в по-техничните участъци. Пътеките в горната част са бая диви и неясни, GPS-ът е много полезен. За хората, обичащи флоу, почистено и т.н. маршрутът е съвършено неподходящ. В долната част има няколко места, където падането би свършило много зле, така че не се надценявайте и бъдете разумни!

Кратък и лесен в техническо отношение маршрут, следващ само асфалт и черни пътища, който е подходящ за бърза разходка в близост до Калофер, особено за хора, които търсят по-леки терени. Имайте предвид обаче, че макар да не е тежък като общо физическо натоварване, част от изкачването е стръмно и може да се наложи да бутате на 2-3 места. Затова като цяло не бих го препоръчал за деца.

Маршрутът в общи линии прави обиколка около едно никому неизвестно връхче, което на някои карти е посочено като Ралчовец. Ако желаете, може да ползвате първата част от този маршрут като алтернативен вариант за достигане в близост до манастира „Покров Богородичен“, т.е. да го комбинирате с маршрута Калофер | Разходка до „Малкото манастирче“.

Това е още един кратък, бърз и забавен маршрут по хълмистите ридове на север от Калофер. Изкачването е по черни пътища, които на места са по-стръмни, но като цяло е напълно поносимо. След финален напън, който ни извежда в околностите на вр. Гола могила, идва най-интересното – спускане по комбинация от пътеки, като началото е трудно откриваемо, но надолу стават все по-ясни и все по-бързи. Ползват се както от местните животновъди, така и от мотори и ATV-та (последната пътека). Балансът в техническата трудност е много добър – в цялост пътеките са забавни и интересни, ако се карат бързо, но не са много трудни и при бавно каране са подходящи и за по-неуверени колоездачи. Все пак имайте предвид, че не са за съвсем начинаещи – нужен е известен опит по пресечен терен. Освен това на места пътеките са леко обрасли и трудно забележими, така че е силно препоръчително да имате GPS подръка.

При изкачването се минава покрай м. Пулиските камъни – поляна с интересни скали на нея. Тя, както и целият район, в който е разгърнат маршрутът, много прилича на Средна гора, макар че географски тук сме в подстъпите на Централна Стара планина.

Маршрутът е кратък, но ако искате по-дълго каране, винаги можете да го комбинирате с някой от другите маршрути край Калофер.

Един от най-хубавите маршрути край Калофер. В него няма някакви умопомрачителни пътеки, но има такива панорами, а освен това е много добре балансиран по отношение на техническата трудност – кара се предимно по черни пътища, но има и няколко кратки пътечки за разкош; освен това ако човек кара по-бавно, няма да има проблем с почти никое препятствие, а ако увеличи скоростта, няма да скучае в нито един момент! В този смисъл, макар и със средна техническа трудност, карането би се харесало и на по-неуверени в спусканията колоездачи, стига все пак да имат вече някакъв опит по пресечен терен и да карат по-бавно. Като физическо натоварване маршрутът е лек, но ако искате да карате повече, можете лесно да го комбинирате с някой от другите наоколо.

Действието се развива по хълмовете на север от града. Макар че географски те би трябвало да са част от Стара планина, усещането е изцяло като за Средна гора – песъчливи почви, смесени гори, леки или умерени наклони и слънчеви поляни с големи обли камъни. Разбира се, вр. Ботев и билото на Централен Балкан през цялото време играят ролята на внушителен фон, пронизващи небесата или забулени в облаци.

Навсякъде около Калофер животновъдството е добре развито, така че има изобилие от черни пътища и кратки пътеки, които се раздвояват, разтрояват и после отново се събират или пък не се… В този смисъл нуждата от навигация е малко по-начесто, ако човек държи да следва стриктно маршрута; ако не, може да го карате „едно към гьотере“, пък по един или друг начин ще стигнете до Калофер. 🙂 Като цяло е препоръчително да ползвате GPS.

Този маршрут свързва някои от основните забележителности в околностите на Калофер и, за разлика от повечето други карания около града, включва две кратки, но доста технични и трудни пътеки, т.е. подходящ е за хора с повече опит и по-добри умения при спускането. От друга страна, тъй като пътеките са наистина съвсем кратки, маршрутът може да бъде ползван и от хора, които не са толкова смели надолу, стига да са готови да бутат два пъти по няколкостотин метра – всичко останало е леко като терен.

Като физическо натоварване карането е доста приятно и лежерно, без да липсват и отделни предизвикателства. Двете основни изкачвания по маршрута са плавни и приятни, има и едно междинно, което е по-стръмно, но пък кратко. През повечето време можете да се наслаждавате на уникални гледки към Централен Балкан с вр. Ботев, Райското пръскало и Джендема. Маршрутът минава през м. Паниците, „Малкото манастирче“ (манастир „Покров Богородичен“) и Калоферския манастир „Рождество Богородично“, както и по долината на Бяла река.

Най-добрите сезони за каране са пролетта и есента. През лятото може да стане малко горещо в откритите части, най-вече при последното изкачване от Бяла река към Калофер. По принцип почвите в тази част на планината са такива, че не е проблем да се кара и след дъжд – даже двете технични пътеки имат повече сцепление, когато са влажни.

Тъй като на някои места пътеките/пътищата са слабо забележими, за това каране е силно препоръчително да имате GPS навигация.

През Възраждането Калофер е бил значимо духовно средище, затова и до ден днешен много от забележителностите край града са свързани с християнската религия – манастири, черкви, параклиси и други свети места. Някои от тях са скрити в доста диви и красиви кътчета сред девствена природа – такъв е и манастирът „Покров Богородичен“, известен и като „Малкото манастирче“, кацнал на скалите над Бяла река и над Калоферския манастир „Рождество Богородично“, под чието подчинение се намира от гледна точка на духовната власт.

„Малкото манастирче“ е доста популярен туристически обект за разходки, защото е лесно достъпно и от м. Паниците, и от гр. Калофер. А с планински велосипед разходката е още по-приятна и бърза, при това без да е скучна, макар че е предимно по лесни терени. Сградата и дворът ѝ са малки, но приветливи, а най-хубаво е на ръба на скалите до него, откъдето се разкрива страхотна гледка и към долината на Бяла река, и към високите части на Централен Балкан.

Голяма част от маршрута представлява отиване и връщане по един и същи черен път, заобикалящ вр. Ралчовец от северозапад. Би могло да се подходи и по асфалтовия път към Паниците и след това със стръмно изкачване на запад, но в представения тук вид маршрутът е по-приятен, защото изкачването по черния път не е трудно, на доста места е сенчесто и е по-разнообразно и интересно от асфалта.

По маршрута няма сериозни трудности, но има 2-3 участъка от по 50 метра, които са по-стръмни и могат да напрегнат по-неуверените карачи. Всичко друго обаче се кара без проблем дори от хора с начални умения.

Лек маршрут, напълно подходящ за начинаещи и за семейни карания с деца, а също така и много красив, каквито са и останалите карания в района.

Както показва името му, той представлява разходка тип отиване и връщане от Калофер до Калоферския манастир „Рождество Богородично“, сгушен в долината на Бяла река. До манастира се кара по стар асфалтов път, който е разбит и на много места вече се е превърнал в черен. В техническо отношение не е труден. В посока към манастира преобладава спускането, по пътя обратно наклонът е предимно нагоре. От тази гледна точка най-подходящо е да карате по маршрута следобед, за да може да се спускате в по-топъл час и да се изкачвате в по-хладен. При хубаво време, докато карате или почивате, ще можете да съзерцавате стръмните и величествени склонове под и около вр. Ботев. В долината на Бяла река ще срещнете и много приятни комплекси от вили за настаняване, които също създават уютно усещане.  

Маршрутът е сравнително кратък, настилката е стабилна и устойчива, така че е подходящ за каране почти целогодишно, включително и след дъжд. В хладни дни имайте предвид, че в долината обикновено е по-студено, отколкото горе в Калофер.