Това е един кратък и лек маршрут, но в никакъв случай скучен. Изпратен е от Георги Панталеев и може да се разглежда като кръгов двупосочен вариант на отсечката „Бели Искър – Самоков (до пъмптрака)“, като в едната посока се движим от западната страна на р. Искър (до м. Чакърова поляна), после отиваме до с. Бели Искър и се връщаме по един и същи черен път, а накрая се прибираме към Самоков покрай източния бряг на реката.

Маршрутът е съвсем подходящ за летните жеги, но е годен за каране и през повечето месеци на пролетта и есента. Теренът не е труден, т.е. на повечето места може да се премине и от деца, хора с малък опит и т.н., но все пак трябва да сте подготвени и за 1-2 малко по-трудни участъка, където неуверените ще трябва да пребутат по няколко метра.

Карането ще ви срещен и с няколко интересни и приятни места – заслона с котарака Рилчо и параклиса „Св. Иван Рилски“ на брега на р. Искър, както и самата Чакърова поляна с приятния дървен мост над реката. Между другото от Самоков до Чакърова поляна има и туристическа маркировка с табели за екопътека „Чакъра“.

Началото на маршрута е в гр. Самоков, от един паркинг при моста над р. Искър в близост до спортното училище „Никола Велчев“, където е и самоковският пъмп трак.

Това е още един маршрут с начало и край в с. Говедарци, при който се изкачваме до вр. Зекирица и се спускаме от него по билото. В спускането има и немалко изкачвания, така че карането е класическия ХС жанр. Има ги и страхотните панорами към Мальовишкия дял на Рила, които са така характерни за съседната на нея по-малка планина Лакатишка Рила. Изпратен е от Юри Васенда.

Маршрутът може да се разглежда като съкратен вариант на класиката „Лакатишка Рила“, само че тук изкачването е различно и е по-сенчесто, защото стръмната му част е предимно в гора. Това го прави малко по-подходящ за горещи дни. Има разлика и в последните 1-2 км – при настоящия вариант вместо прибиране по асфалта, се кара по една пътека над реката, която на места е доста тясна и свлечена, така че може да се наложи дори да носите/бутате на 1-2 места. Но пък е по-приятно от автомобилния път, поне за хората с достатъчно опит.

Имайте предвид, че черните пътища в Лакатишка Рила са песъчливи, но заради масирания дърводобив често са изровени и кални, особено през пролетта и началото на лятото. Лятото и есента са най-подходящите сезони за това каране.

Началната точка е при моста над р. Черни Искър при водослива ѝ с р. Лакатица. Би трябвало да го намерите сравнително лесно с питане или с помощта на навигацията.

Още един маршрут от Говедарци до Сапарево, който не е кръгов! Поради това изисква допълнителна логистика, т.е. подходящ е за хора, които могат да си осигурят някакъв поддържащ транспорт (приятел, член на семейството и т.н.). Затова пък изкачването е по-малко от спускането, а при това достигайки Зекирица – най-високия връх на Лакатишка Рила. В началото обаче изкачването е много плавно – на практика първите няколко км покрай р. Лакатица са почти равни и човек може да загрее и да влезе в добро темпо. След това има по-стръмно (но все пак изцяло в рамките на нормалното) и дълго изкачване до вр. Зекирица, където има навес с пейки и маси и може да отморите. Следва много приятно каране по билото в серевна посока до м. Лажо (преобладават спусканията), а оттам вече стремглаво губим височина в посока с. Сапарево – първо по черен път, после и по хубава, технична пътека.

Кратко описание: Тръгваме от Говедарци (манастира „Св. Троица“, т.01 в GPS следата). Първите няколко километра караме по занемарен асфалтов път (вече черен на места) покрай р. Лакатица. Наклонът е минимален, почти равно е. В т.02 (10.3 км) завиваме надясно по черен път покрай р. Темна. След малко се отделяме от нея и изкачването става по-стръмно, но като цяло наклонът е постоянен и поносим. Малко преди Зекирица има един разклон, при който по-широкият път продължава вдясно, а ние хващаме левия, по-рядко ползван, който ни извежда близо до върха. От Зекирица сме на север по билния път до м. Лажо и оттам към Сапарево.

Рядко се случва маршрут да е с такава точна дължина. И за останалите му характеристики може да се каже, че „всичко е точно!“. Има си дълго и много плавно изкачване – на практика първите 8 км покрай р. Лакатица са почти равни и човек може да загрее и да влезе в добро темпо. След това има по-стръмно (но все пак изцяло в рамките на нормалното) изкачване до билото на Лакатишка Рила и по-специално до седловината Лажо, откъдето първо по черен път, а после и по технична пътека се спускаме към с. Сапарево.

Още от заглавието е ясна и основната особеност на маршрута – той не е кръгов! Поради това изисква допълнителна логистика, т.е. подходящ е за хора, които могат да си осигурят някакъв поддържащ транспорт (приятел, член на семейството и т.н.). Затова пък изкачването е по-малко от спускането, а кой не обича такива маршрути?

Кратко описание: Тръгваме от Говедарци (манастира „Св. Троица“, т.01 в GPS следата). Първите няколко километра караме по занемарен асфалтов път (вече черен на места) покрай р. Лакатица. Наклонът е минимален, почти равно е. В т.02 (8.6 км) се отделяме надясно по черен път, който предимно с плавен наклон се изкачва към билото и м. Лажо (т.03). Единствената трудност по този път са локвите, които понякога са доста големи и дълбоки, дори и през лятото. Затова той не е подходящ след дъждовни периоди. От седловината продължаваме надясно по черен път, докато достигнем т.04 (16.7 км), където вляво търсим началото на пътеката. По нея се спускаме до с. Сапарево.