Владая – вр. Дупевица – хижа „Бонсови поляни“ – в.з. Килиите – Владая

Витоша и Люлин са две съседни планини, които могат да се свържат по различни маршрути, по-кратки или по-дълги, по-леки или по-трудни. Още през 2005 г. Стефан Стефанов ми изпрати първия маршрут с такова име, който и до днес се ползва с удоволствие от много хора. През последните години двете близкостоящи части на планините станаха доста популярни и сред пешеходните туристи, и сред планинските колоездачи. Безспорна заслуга за това има и туристическо дружество „Боерица“, което не само поддържа някои от туристическите пътеки в този район, но дори започна да изгражда велотрасета, при това доста качествени.

Така че в наши дни могат да се направят все по-приятни и интересни „кръгчета“ с преминаване от едната планина в другата и обратно и сега ви представям именно една такава обиколка. Този веломаршрут е със средна степен на техническа трудност и физическо натоварване и включва някои от най-приятните за каране пътеки в двете съседни части на планините Витоша и Люлин, но без да е особено труден  и техничен като терен.  В никакъв случай обаче не е и скучен – тъкмо обратното! На територията на Люлин планина маршрутът включва дълго и игриво спускане от вр. Дупевица до хижа „Бонсови поляни“ по велотрасета, които бяха специално изградени за планинско колоездене в периода 2022-2023 г., включително пътеката „Пумба“, която стана една от най-популярните за каране край София. От страната на Витоша изкачването от в.з. Килиите към алеята Тихия кът-Владая също е по много приятна пътека, а над Владая маршрутът нарочно прави едно допълнително „ухо“ с доста стръмно и натоварващо изкачване, само за да „хване“ последната част от спускането по пътеката от хижа „Червената шапчица“ („Композиторите“).

Като стана дума за изкачвания, пригответе се те да са доста стръмни на места! Това не е нарочно търсен ефект – просто и двете планини са си такива. Трудно е да карате в тях, без да се изправите пред някой и друг стръмен баир нагоре. Хубавото в случая е, че две от трите най-стръмни изкачвания са по асфалт (при първото, към вр. Дупевица, пътят е доста разбит, но все пак има остатъци от трайната настилка), което прави нещата малко по-приемливи, но във всички случаи е нужна сила в краката и въздух в дробовете.

Маршрутът е подходящ за каране от пролетта до есента, включително и през лятото, защото през голяма част от времето се движим в гора и може да разчитаме на сянка. Имайте предвид обаче, че от страната на Люлин планина след дъжд може да се натъкнете на лепкава кал тук-там – подобни участъци не са много, но все пак ги има.

За съжаление по маршрута няма чешми, така че е важно да си вземете достатъчно вода. Иначе единственият вариант остава да си купите от хижа „Бонсови поляни“ (за момента там няма питейна вода в чешмата). Пак там може да намерите и нещо за хапване, но е добре да не разчитате само на това.

Началото на маршрута е в центъра на кв. Владая, при читалището и кметството. Не е проблем обаче да го започнете и от друго място – например от големия паркинг в м. Бонсови поляни.

Вторият вариант за маршрут по северозападните склонове на Витоша между вилна зона Килиите и Владая може да се разглежда като обърната версия на първия, но без да се припокриват изцяло.

При него използваме за изкачване чудесната пътека в посока Тихия кът, след което се спускаме по някои скрити пътечки и по черни пътища покрай последните къщи на Владая, за да излезем на пътеката от Владая към Килиите, с която по брилянтен начин да завършим карането.

Маршрутът е подходящ за много широк кръг от хора, защото теренът по принцип не е труден, но не е и скучен, особено последната пътека. Като цяло замисълът беше да е каране за начинаещи, но пътеката от Владая към Килиите всъщност може да затрудни по-неуверените с това, че на повечето места е тясна и със стръмен скат от едната страна. Така че обобщено мога да кажа, че първата част от спускането (по алеята от Тихия кът и покрай Владая) е повече като за начинаещи, но последните 2-3 км са за по-напреднали колоездачи.

Изкачването, бидейки по пътека, е много приятно, но и доволно натоварващо, без да е някакъв „гърч“. Пътеката е с постоянен и плавен наклон, идеален за каране в ритъм. Всъщност най-стръмната част е по улиците във в.з. Килиите, където за кратко време набираме голяма част от височината.

Началото .т.01) е от един светофар на главния път от Княжево към Перник, малко преди Черния кос. Избрах тази точка като лесна за намиране, а ако трябва да паркирате някъде, във вилните зони от двете страни на пътя може да се намерят места; ако не, около Черния кос също има. От светофара поемаме по стръмната улица Люти дол и се изкачваме все по нея до т.03 (0.8 км), където на Т-образното кръстовище сме вдясно, а малко след това вляво (т.04). При последните къщи (т.05) започва пътеката – нагоре следваме само нея. Пропускаме някои други пътечки, отклоняваще се вляво или вдясно. При т.10 вече сме близо до алеята за Тихия кът – изкачваме се малко по-стръмно наляво и я достигаме в т.11 (3.7 км). По алеята караме надясно в посока Владая, но внимавайте да не пропуснете отклонението в т.13 (5.0 км), защото това е една не много ясна пътечка вдясно през гората. Промушваме се през едни храсти и достигаме кръстовище в т.14 , където трябва да завием по пътеката надясно. Спускаме се през едни поляни и излизаме на една още по-голяма, в десния ѝ край има беседка (т.15, 5.4 км). При беседката завиваме рязко вляво и продължаваме по пътека, която някога е била черен път. По нея все наляво достигаме крайните къщи на Владая (т.18, 6.0 км) и завиваме вдясно по черен път покрай тях. Правим остър ляв завой, после остър десен и продължаваме все надолу и направо до т.22 (6.5 км), където сме надясно покрай последните вили. В т.23 излизаме на една поляна, където пътят завива наляво към къщите, а ние трябва да продължим леко вдясно по пътека през поляната, за да се включим надясно в пътеката от Владая към Килиите в т.24 (6.9 км). Оттук следваме само тази подсичаща пътека, която е тясна, но ясна. Единственото по-трудно място за ориентация е в т.26 (7.6 км), където първо трябва да се спуснем стръмно към дерето, после леко наляво, после пък вдясно и нагоре към един мост над потока, след което пътеката продължава отново ясна и добре очертана. В края излизаме на черен път, после дори на стар асфалт и завършваме отново при светофара на главния път.

Един кратък маршрут по северозападните склонове на Витоша, който може би ще изненада мнозина приятно. Дължината му е само 10 км, което го прави идеален за каане преди или след работа, особено ако живеете/работите в Бояна, Княжево, Овча Купел или близо до тези квартали. Включва две страхотни и доста лесни, но и интересни пътеки, малко алеи и малко стръмни улици във Владая, по които всъщност се набира голяма част от височината. Въпреки, че пътеките са със сравнително малък наклон и предимно гладки, посочената за маршрута трудност е средна, защото първата пътека на доста места е тясна и със стръмен склон от едната страна, т.е. такива участъци биха били трудни за по-неуверените. На практика обаче основното спускане е подходящо дори и за начинаещи. Физическото натоварване също е точно на границата между ниско и средно.

Началото е от главния път за Перник, в края на Княжево, малко преди Черния кос. Избрах тази точка, защото в близост имаше къде да се паркира, а също така има и светофар (за включване в ул. „Цар Борис 3“ или „10-и километър“ според други карти), който служи като отправна точка. Пресичаме главния път, караме 30-40 м направо и завиваме по много тясна уличка вдясно в посока Владая. В т.3 сме наляво, а в т.04 улицата свършва и вляво започва пътеката към Владая. Тя през цялото време се движи над Владайска река, и макар че на много места наклонът е лек, има и такива, където ще се поозорите със стръмни изкачвания. Пътеката е доста разнообразна – ту по-широка, ту по-тясна. В т.06 отляво идва друга пътека, ние караме направо. В т.07 пресичаме един поток по мост и пътеката за момент сякаш се губи – първо трябва да тръгнете леко надолу, после рязко за свиете наляво и нагоре и там някъде ще я намерите да подсича отново склона, продължавайки към Владая, където стигаме в т.10, излизайки в края на една глуха улица.

Навигацията във Владая би отнела твърде много писане – ако можете, карайте по GPS следата, предимно по главните улици нагоре. Ако не, импровизирайте. Целта е да достигнем алеята към Тихия кът (т.18), която е част и от маршрута на Витоша 100. По тази алея продължаваме изкачването, докато подминем един заслон вляво. След него, в т.19 търсете вляно една тясна, но ясна пътека, и се пригответе за приятно спускане! Пътеката ще ви отведе във вилна зона Килиите, като през цялото време е с лек наклон и добра настилка, така че дори начинаещи могат да карат почти без затруднения, но в същото време напредналите могат да развият достатъчно скорост и да се забавляват добре. В началото е по-тясна, към края (откъм Килиите) става доста бърза и широка.

Когато достигнете първите къщи (т.22), продължете малко по улицата и в т.23 свийте рязко вляво по една пътека в дерето. След малко тя се разширява, превръща се в черен път и ви „изсипва“ на ул. „Люти дол“, по която наляво и надолу се връщаме до началната точка.

Следвайки маркираните маршрути в ПП Витоша в обичайната посока за Обиколката, стигаме до кв. Владая, където също има едно страхотно кръгче. То включва плавно изкачване и общо три пътеки, който са достатъчно лесни, за да се карат и от прохождащи колоездачи, но и достатъчно забавни за по-напредналите. Всъщност допреди маркирането това бе един много скрит маршрут, непознат за повечето хора, а всъщност за мен лично е един от най-хубавите, тъй като хем предлага каране по пътеки, хем това става в спокойната и непосещавана част на планината, където рядко ще срещнете туристи, кучета и т.н.

Маршрутът е кратък, не е тежък като натоварване, но все пак е добре да си предвидите половин ден за него, особено ако искате да поспрете тук-там за почивка, снимки и т.н. Достъпен е от столицата и по трите начина – с автомобил, с градски транспорт (автобус №59 от Княжево) или на самоход, следвайки Обиколката на Витоша – в последния случай може да се получи доста прилично целодневно каране с дължина около 40 км и достатъчна денивелация. В техническо отношение пътеките не са трудни, но не са и за съвсем начинаещи – ако вече имате някакъв опит в карането по пресечен терен, би трябвало да ви харесат.

Първият и най-главен сред маркираните ХС маршрути във Витоша е Обиколката. Това е изключително популярен маршрут от години, не само заради състезанието Витоша 100, не само заради това, че е много дълъг, но и съвсем поносим като натоварване, но най-вече заради предизвикателството да обиколиш цялата планина за един ден. А има и какво да се види, ако човек никога не го е правил.

Обиколката на Витоша е маршрут, който всеки софиянец планински колоездач рано или късно ще направи. За някои тя се превръща в основен маршрут, в база за сравнение и преценка на формата, в тренировъчно трасе. За други си остава предизвикателство. За трети може дори да е малко скучна, но няма как да разберете, без да опитате. 🙂

Най-важното уточнение, което искам да направя е, че маркираният за ПП Витоша маршрут не съвпада 100% с маршрута на състезанието. Разликите са малки, но съществени.