След Обиколката на Витоша, “Кладница” е вторият по дължина сред маркираните ХС маршрути в ПП “Витоша”. Впрочем, в голяма част (от Кладница до Чуйпетльово) тези два маршрута съвпадат, така че ако не сте карали Обиколката и смятате, че ще ви дойде много, но искате да погледнете отблизо яз. Студена, да нагазите във вечната кал по черния път над него, да усетите тишината и спокойствието на югозападните витошки склонове и да погледнете отвисоко към Перник, Голо бърдо, Верила, Рила и самата Витоша, то този маршрут е точно за вас. 

Макар че се кара почти само по черни пътища, маршрутът не е съвсем лесен. На някои места пътят е изключително каменист, така че трябва да внимавате както за себе си, така и за велосипеда – да прещипете вътрешната гума на някой остър ръб не е никак трудно. В този смисъл спускането е доста натоварващо и макар че в цялост маршрутът е преодолим и за по-неопитни колоездачи, за тях той би бил една добра среща с по-сериозен терен. Към тези особености можем да добавим и многото кални/мокри участъци – освен пословичните коловози около Студена, почти постоянно течаща вода по пътя има и при спускането след Меча чешма, така че бъдете готови да се приберете с кални пръски по дрехите и велосипеда, а в пролетните месеци, та чак до юни, е силно препоръчително да сложите и калници на байка си. 

Следвайки маркираните маршрути в ПП Витоша в обичайната посока за Обиколката, стигаме до кв. Владая, където също има едно страхотно кръгче. То включва плавно изкачване и общо три пътеки, който са достатъчно лесни, за да се карат и от прохождащи колоездачи, но и достатъчно забавни за по-напредналите. Всъщност допреди маркирането това бе един много скрит маршрут, непознат за повечето хора, а всъщност за мен лично е един от най-хубавите, тъй като хем предлага каране по пътеки, хем това става в спокойната и непосещавана част на планината, където рядко ще срещнете туристи, кучета и т.н.

Маршрутът е кратък, не е тежък като натоварване, но все пак е добре да си предвидите половин ден за него, особено ако искате да поспрете тук-там за почивка, снимки и т.н. Достъпен е от столицата и по трите начина – с автомобил, с градски транспорт (автобус №59 от Княжево) или на самоход, следвайки Обиколката на Витоша – в последния случай може да се получи доста прилично целодневно каране с дължина около 40 км и достатъчна денивелация. В техническо отношение пътеките не са трудни, но не са и за съвсем начинаещи – ако вече имате някакъв опит в карането по пресечен терен, би трябвало да ви харесат.

Първият и най-главен сред маркираните ХС маршрути във Витоша е Обиколката. Това е изключително популярен маршрут от години, не само заради състезанието Витоша 100, не само заради това, че е много дълъг, но и съвсем поносим като натоварване, но най-вече заради предизвикателството да обиколиш цялата планина за един ден. А има и какво да се види, ако човек никога не го е правил.

Обиколката на Витоша е маршрут, който всеки софиянец планински колоездач рано или късно ще направи. За някои тя се превръща в основен маршрут, в база за сравнение и преценка на формата, в тренировъчно трасе. За други си остава предизвикателство. За трети може дори да е малко скучна, но няма как да разберете, без да опитате. 🙂

Най-важното уточнение, което искам да направя е, че маркираният за ПП Витоша маршрут не съвпада 100% с маршрута на състезанието. Разликите са малки, но съществени.

Този маршрут не само е подходящ за пролет и есен, тъй като се намира от западната страна на Витоша, но е и един от най-хубавите маршрути край София изобщо. Причините да е толкова хубав са няколко. Може би да започнем с това, че общата дължина на пътеките в този маршрут е повече, отколкото на асфалта и черните пътища, взети заедно. По-хубаво от това може ли? Западните склонове на Витоша са подходящи за каране почти през цялата година – почвите изсъхват бързо, а слънцето покачва температурите дори в студените месеци. Друго си е, дори когато става дума само за 10-15 км по-нататък от София. По тези места туристическият поток е минимален, така че дори през почивните дни се кара съвсем спокойно, а през делничните направо е чудо, ако срещнете някого. Пътеките и маршрутът като цяло са много разнообразни – има от всичко и при изкачванията, и при спусканията, та дори и малко носене (50-100 м) за разнообразие. В същото време спусканията хем са технични, хем не са прекалено трудни, така че ще се харесат на много широк кръг от хора. Начинаещите със сигурност ще срещнат трудности на отделни места, но ако не са твърде плашливи и мрънкащи, карането ще им хареса много. Маршрутът не е съвсем кратък, така че лесно може да запълни (с почивки и размотаване) 5-6 часа, ако се кара с бавно темпо. Същевременно опитни и тренирани карачи могат да го завъртят и за два часа, така че пак казвам – всеки софийски МТБ любител, а също и гостите на столицата, си струва да опита това каране.

Маршрутът, както го карахме и описахме, има много достойнства и само един недостатък – разклоните при спускането са много начесто и това накъсва карането и донякъде нарушава удоволствието от него, когато го карате за пръв път. Веднъж като научите къде са пътеките обаче, при повторно спускане на един дъх ви гарантирам, че удоволствието ще е огромно и ще можете да се възползвате от всички плюсове на този маршрут, а те са: 
– Непосредствена близост до София, което го прави лесно достъпен по всякакви начини – с автомобил, с градски транспорт, на самоход. 
– Малка дължина, което го прави добър вариант за полудневни карания – преди обед или следобед. 
– Възможност за комбиниране с други пътеки и маршрути във Витоша и дори в Плана – например с цитирания по-горе маршрут от Черни връх през Ярловски купен към Железница или с идване на самоход от София по Обиколната алея.
Имайте предвид все пак, че макар и кратък, изкачването на този маршрут е малко душманско – и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-стръмно става, като в последните няколкостотин метра преди заслона почти всеки “нормален” човек ще трябва да бута.

Както обясних още в първата част на статията за МТБ съкровищата над Кладница, тази втора част може да се разглежда като алтернативен вариант на основната пътека с жълта маркировка от местността Танчовица към селото. На практика ние записахме пътеките в рамките на едно каране с две еднакви изкачвания, което е и най-логичният вариант за тези, за които самостоятелен маршрут с дължина 8-9 км е безсмислено кратък. Отново наблягам и на възможността за включване на тези пътеки в по-дълги карания, започващи от Владая или дори от Бояна.