„Мъртвото куче“ (Dead Dog) по принцип е името на един кръгов маршрут над Банско, но се използва и като име на пътеката, по която е неговото спускане. И пак по принцип този маршрут не е труден в техническо отношение. Тук обаче е описана една странична пътека, алтернативен вариант на основната. Тази по-нова и по-стръмна пътека е значително по-трудна от оригиналната, а вследствие на моторите и дъждовете някои участъци от нея са станали толкова груби и изровени, че достигат максималната трудност и са опасни/трудни дори и за напреднали колоездачи.

Пътеката се отделя от черния път, който служи за изкачване и към някои от другите пътеки, в т. 01. До т. 02 е широка и следва синята маркировка (кръгли знаци с боя) на официалния маршрут. В т.02 се отделяме от синята маркировка по друга пътека вляво, а в т. 03 тя също се разделя и отново сме наляво. Тук започва трудната част, като в един момент става много трудна, така че очаквайте изненади и не прекалявайте със скоростта. След най-стръмния и изровен участък има кратко изкачване и пътеката става по-нормална, даже приятна. Така излизаме в т. 04 под параклиса „Св. Никола“, където отново се включваме в маркирания маршрут по черния път наляво. След малко в т. 05 отново се отделяме по пътека вдясно от пътя – тя е с лек наклон и като цяло не е трудна, но има паднали дървета на 1-2 места. По нея излизаме на кръстовище на черни пътища в полето между Добринище и Банско, където е и краят на отсечката (т. 06). Оттук можете да карате както към Банско (наляво), така и към Добринище (надясно).

Това е засега най-техничната пътека сред тези, които се ползват в ендуро състезанието над Банско. Не че е много стръмна или с някакви много сложни препяствия, а по-скоро е спъната и не толкова ритмична като другите. Иска се добър избор на линии и умения човек да ги задържи. Това е в горната част, а от средата нататък става по-бърза и лека като терен. В кални и мокри условия е много трудна за каране, защото има доста корени и камъни.

Пътеката започва от междинната станция на кабинковия лифт, така че той е единият вариант за достигане до нея. Другият е на самоход или с МПС по асфалтовия път, като и в двата случая трябва да се качите над нивото на междинната танция и да се спуснете към нея по един черен път (вижда се на картата).

Втората от пътеките над Банско (от запад на изток и по реда, в който се появяват при изкачването към тях). Много добре направена, така че макар да има и трудни участъци, цялостно е преодолима з аширок кръг от хора. Почвата е песъчлива, така че може да се кара спокойно и след дъжд.

Първата от пътеките над Банско (от запад на изток и по реда, в който се появяват при изкачването към тях). Изкачвайки се по пътя, първо ще я пресечете и след това трябва да избутате по една стръмна пътека до началото ѝ. Първият участък е стръмен, но след пресичането на пътя пътеката далеч не е от трудните. Почвата е песъчлива, така че може да се кара спокойно и след дъжд.

Тази отсечка започва от една беседка край пътя за Шилигарника и Бъндерица. Малко след напускане на града, беседката се пада вляво. Покрай нея започват бетонни алеи – по тях, а после и по широки пътеки се изкачваме отново до асфалтовия път, където поемаме по една отбивка вляво и след подминаването на 1-2 рушащи се хотела и стара почивна сграда на Мин. съвет пътят преминава в черен и продължава да се изкачва с плавен наклон. От него наляво се отклоняват няколко пътеки, данните за които са в отделни отсечки.