Видео на Иван Колев, показващо дългата и разнообразна пътека през вр. Червената стена и летовището Гонда вода чак до околностите на Асеновград. Това е един от популярните маршрути за каране в пловдивския регион.
С Иван Колев по пътеката от Белинташ до Тополово
Тополовската пътека (както е най-популярното ѝ название) е една от най-дългите и разнообразни пътеки в „Пловдивския вилает“ и по-конкретно в близост до Асеновград. Както показва името ѝ, намира се над с. Тополово, а началото ѝ е в околностите на вр. Белинташ. В това видео, заснето от Иван Колев, може да видите всички екстри, които пътеката предлага за любителите на АМ/ендуро карането.
Ситово – Орехово – х. „Персенк“ – Лилково
Един дълъг маршрут в Родопите с начало в с. Ситово и връхна точка хижа „Персенк“, при който се кара предимно по черни пътища. Богат на панорами и красиви местности. Описан е от Иван Ралчев.
Описание:
От Ситово се тръгва на юг покрай Крива река, където на разклонението в т.01 продължавате направо. Минавайки покрай чешмата, си напълнете бутилките с вода. След това продължавате пак в същата посока по пътя – когато минавате покрай фургоните до реката, ще се наложи да побутате, за да не дразните кучетата, които ще започнат да ви лаят. Досега не са се спускали да нападат, по-скоро си обявяват територията, така че просто минете бавно покрай тях. Също така, продължавайки по пътя, внимавайте за стадото с овцете, там също ще има кучета, ако ги срещнете. На разклонението в т.02 поемате наляво – продължавайки напред, ще стигнете до по-стръмен баир, който ще трябва да избутате. Когато го изкачите, ще се озовете на широка поляна (т.03) – тук поемате наляво по пътя към Бяла Черква. След около километър в т.04 ще трябва да хванете отклонението надясно към Орехово. Пътят минава през красива гора и поляни и е много приятен. Малко след поляните на голям десен завой е отклонението за Орехово (в т.05 има табела) – оттам карате все по главния път. Има доста разклонения, но мисля че посочените пътища са удачни за каране. Внимавайте за оголени камъни, скали и коловози при спускането. В района се секат дърва, така че пътят не е от най-добрите. Стигайки до т.06, пътят се разделя наляво и надясно, а по средата остава едно възвишение, откъдето се открива красива панорамна гледка (виждат се близките села). После по който и от двата пътя да продължите, е все тая. Малко преди отклонението за Орехово има по-стръмно, каменисто спускане, след което, излизайки на асфалта (т.07), внимавайте за автомобили и камиони. Поемайки надясно към Орехово, ще покатерите малко по асфалт. В самото село кръчма няма, само магазин, но по думи на живущ, работи до 13:00 ч (това беше във вторник, не знам през другите дни как е), но ние така и не го търсихме, понеже беше към 14:00 ч. Ако сте се нагласили да обядвате, препоръчвам да се изкачите още малко по пътя към х.„Персенк“ (има табели, ние хванахме 12 километровия път, който предполага по-малък наклон) до параклиса „Св. Йоан Кръстител“ (в т.08), където има масички, пейки, чешма и приятна гледка. След почивката продължавате по пътя към хижата. Наклонът не е много голям и става за катерене в по-голямата си част; естествено, има и места, където пътят е по-скалист и не е особено приятен за каране, така че има и бутане, но като цяло е поддържан (въпреки постоянно движещите се по него камиони с трупи). Няма наличие на чешми по пътя, освен в т.09, където има водохващане и под него е изнесена тръба, по която върви вода. Няколко километра след т.09 ще стигнете до х.„Персенк“ (в т.10), където ще можете да хапнете и пийнете, ако работи (по думи на хижаря са там докъм септември месец постоянно). След хижата поемате към Лилково (посоченият маршрут съвпада донякъде с маршрута на състезанието „Персенк Ултра“). На разклонението в т.11 маршрутът продължава по пътя нагоре, докато този на „Персенк Ултра“ продължава надолу. По-нататък двата пътя се събират, но ние си продължихме по предварително зададения (другият може да е по-добър, не знам). След изкачването следва по-продължително спускане към Лилково, като има и по-каменисти участъци, където трябва да се внимава. Влизайки във вилната зона, има няколко чешми, за съжаление пресъхнали. Малко преди табелата на селото поемате надясно по пътя нагоре (т.12) откъдето ще стигнете до параклиса над Лилково (т.13). Оттам продължавате по указания път към Ситово. След карне по билото между селата, тръгвате по калдъръмен път надолу, минавайки малко по-късно през вилната зона на Ситово, малко след която ще завиете наляво по пътя, от който тръгнахте в началото, за да се върнете до самото село.
Обобщение:
Маршрутът е дългичък и е добре да се тръгне по-рано, но може да си го разделите и на два дни с преспиване в х.„Персенк“. Хапване е добре да си вземете за цял ден, а вода е добре да имате 2-3 литра (имаше доста пресъхнали чешми по пътя). Подвикването и звънкането са задължителни заради наличието на диви животни. Пътищата са съвсем проходими, като на места не са особено добри. Маршрутът по принцип би могъл да се мине и в обратна посока, но изкачването след Орехово към Ситово ще е основно бутане в продължение на 6-7 км. Много приятен преход с красиви гледки и местности.
Димитър Маратилов | Спускане от Червената стена
Дълъг видеоклип от Димитър Маратилов, в който той представя един популярен и разнообразен АМ/ендуро маршрут над Асеновград с начална точка с. Добростан и спускане по комбинация от пътеки от вр. Червената стена през вр. Безово, летовище Гонда вода, хижа „Момина сълза“ (изоставена), та чак до пътя Асеновград-Смолян.
Добростан – Червената стена – вр. Безово- Гонда вода – Асеновград
Това е един дълъг и разнообразен АМ/ендуро маршрут над Асеновград, представен от Димитър Маратилов. Представлява предимно спускане (мака че на места има и изкачвания) по комбинация от пътеки, започващи от вр. Червената стена през вр. Безово, м. Гонда вода и изоставената хижа „Момина сълза“, след която се спускате на югозапад до шосето Асеновгад-Смолян и по него се прибирате към града.
Началото на маршрута е от с. Добростан, до което можете да стигнете по различни начини – с помощта на МПС (стига да има кой да го върне) или на самоход по асфалтовия път или по различни комбинации от черни пътища, които може да „сглобите“ по карта.
Видео от каране по маршрута (само от спускането) може да гледате тук: https://www.youtube.com/watch?v=wKuD3-sJrwk
Пашалийца – Нареченски бани
Видеоклип от Христо Смилков, който показва цялото спускане по пътеката със синя маркировка от м. Игришките кутлови на пътя Павелско – хижа „Пашалийца“ до Нареченски бани.
Нареченски бани | Пътеката откъм Пашалийца
Това е едно дълго спускане, което е познато под това име, макар че (технически погледнато) започва от м. Игришките кутлови, която е някъде по средата на асфалтовия път от с. Павелско към хижа „Пашалийца“. Спускането включва една доста технична и интересна пътека, както и черни пътища (най-вече за достигане до нея), че даже и малко асфалт, по който завършва в центъра на Нареченски бани. Цялата отсечка е със синя туристическа маркировка.
Пътеката, която е основната ценност в тази отсечка, включва пълен набор родопски прелести – красиви горски участъци, остри серпентини, стръмни секции и тук там някой камък или скала за разкош, така че в нито един момент няма да ви остави да скучаете. Препоръчителна е за планински колоездачи с повече опит.
Осечката беше част от маршрута на десетата Перпендикулярна вселена.
Дългата над Асеновград
В района между Асеновград (и Асеновата крепост) и с. Лясково има толкова много пътеки, че това със сигурност няма да е единствената отсечка от там. Както се досещате, „Дългата“ не е някакво официално име на тази пътека, а е по-скоро разговорното нарицателно сред местните колоездачи, защото по-надолу от същия път между Асеновата крепост и с. Лясково тръгват още поне две популярни пътеки за каране, които са по-кратки.
Смело мога да кажа, че макар да не е много дълга, за мен това е една от най-добрите пътеки в близост до Пловдив. Подходяща е за хора, които обичат технични и трудни терени, но съчетани с достатъчно скорост и избор на линии. Първата част от пътеката е предимно гладка и със страхотни завои, в които човек се чувства като в увеселителен парк. След първото пресичане на пътя се появяват и по-технични участъци, включително разни скалички. До долу има още много подобни елементи, но също и по-гладки и бързи секции.
Пътеката не е официално маркирана, но по голяма част от протежението ѝ има табелки от маратона „Персенк ултра“, така че можете да ги ползвате като ориентир, наред с GPS следата. Всъщност дори да се объркате, няма да е фатално, защото не рискувате нищо повече от това да попаднете на някоя друга пътека, която едва ли ще е лоша.
Началната точка е при отбиването на един черен път от асфалта към с. Лясковец. Ще трябва да го намерите чрез GPS-а. Веднага след като тръгнете по черния път, вдясно в едни храсталаци започва пътеката (т.02). В т.03 и т.04 пресичаме шосето. В т.05 пресичаме друга пътека, вляво има и навес/беседка. Продължаваме направо към близкия параклис „Св. Димитър“, но преди него (т.06) се отклоняваме надясно по пътека, която се спуска през скалист склон. В т.07 пресичаме друга пътека – продължаваме направо и след 50 м при стената на някаква постройка завиваме рязко вдясно покрай нея и се спускаме към една поляна, където свиваме вдясно (т.09) и финишираме в началото на пътя към Асеновата крепост.
Краят на пътеката е и удобно място да оставите автомобила си, ако смятате да се качвате на ход по асфалтовия път. Другият вариант е да се качите с коли, като оставите една долу или пък се върнете с такси да си ги приберете.
Тополовската пътека
Пътеката от района на вр. Белинташ до с. Тополово е една от най-популярните сред АМ/ендуро карачите в Пловдив, Асеновград и региона. А след като ѝ се насладихме при една от перпендикулярните вселени, мисля че е позната на още много хора от цялата страна.
Публикувам я засега само като отсечка, защото ние се качихме до началото ѝ с автомобили. Това е най-удобният и бърз вариант, защото иначе ви очаква солидно изкачване, независимо дали ще решите да го правите по асфалт или по черни пътища.
Пътеката е технична и доста разнообразна. В сравнение с преди няколко години, когато я карах за първи път, в момента е малко поизровена от мотори, така че внимавайте за нестабилни камъни. В горната ѝ част такива има и като естествена част от пътеката, тъй като там тя подсича няколко сипея.
Началото е в близост до вр. Белинташ, като на това място през уикендите спират доста коли. Според картите пътеката би трябвало да е с червена туристическа маркировка, но честно казано, не видях такава никъде. Самата пътека обаче е ясна на повечето места и няма къде да я объркате, но за всеки случай ползвайте GPS следата за справка. В т.02 ние се отделихме от основната пътека по едно разклонение вдясно, но и двете завършват при последните къщи на с. Тополово в т.03, където наляво по черен път влизаме в селото.
Лъки – Брайковица 1
Това е първият, но със сигуронст няма да е последният маршрут между гр. Лъки и махала Брайковица, защото докато се изкачвахме към нея по приятния асфалтов път, видяхме от него да се отклоняват още няколко пътеки и нагоре, и надолу, така че тепърва ще пробвам някои от тях. При настоящото каране като цяло се целехме в една маркирана туристическа пътека, идваща откъм хижа „Пашалийца“. Оказа се обаче, поне в частта между Брайковица и Лъки, че от червената маркировка няма и помен, а пътеката е с множество разклонения, преки линии и на места леко побрасла. Също така е доста камениста, ронлива и с няколко остри и технични серпентини, което я прави и доста трудна. Но за някои точно това ще е интересното.
Маршрутът е съвсем кратък и не се нуждае от подробно описание. Стига да имате GPS следата, пък дори и без нея, лесно ще се ориентирате. Началото е в центъра на града – поемаме по главната улица на запад и след 800 м (при цеха на Брод Лъки) завиваме рязко вдясно по стръмна уличка. След още 200 м пропускаме друга улица вдясно и се изкачваме нагоре по дерето, където пътят завива надясно и напускаме града, подсичайки склона на планината и съзерцавайки скалистите върхове, надничащи над короните на дърветата. Точно при един ляв завой преди махала Брайковица (т.05, 2.9 км) вдясно се отклонява пътека, по която започва спускането. В началото е сравнително права и ясна но постепенно се стеснява, става доста по-технична, на места и леко обрасла. Като цяло се движим под един електропровод, но не по пряката пътека право надолу, а по друга, която е по-широка и полегата, но все пак доволно технична, особено където има серпентини. В т.06 и т.07 следваме десните пътеки. Илизаме в покрайнините на Лъки и по улицата надясно се прибираме към центъра.