Видео на Ники Станоев, показващо някои по-малко популярни сред колоездачите, но доста технични и разнообразни пътеки между хижа „Камен дел“ и Бояна. Тръгва се в блиост до х. „Камен дел“ и се спуска към Боянското езеро. На едно място се пресича с пътеката за Боянския водопад и хижа „Момина скала“. Там се отклоняваме вляво и не слизаме към езрото, а по стръмна пътека със зелена маркировка, слизаща директно в Бояна.
Червената шапчица след дъжд – май 2020 г.
Видео на Кристиян Петров по една от най-популярните пътеки за каране на Витоша – от хижа „Червената шапчица“ към Владая. Заснето е през месец май 2020 г.
Килиите – свръзката
Пътека в близост до вилна зона Килиите, която свързва две други пътеки – от Килиите към Тихия кът (горната) и от Владая към Килиите (долната). Свързващата пътечка е тясна и с няколко серпентини, но иначе не е особено трудна. За жалост обаче в последните години върху нея са паднали доста дървета – пеша е лесно проходима, но с велосипед ще се наложат доста досадни спирания.
Килиите – Владая 2
Вторият вариант за маршрут по северозападните склонове на Витоша между вилна зона Килиите и Владая може да се разглежда като обърната версия на първия, но без да се припокриват изцяло.
При него използваме за изкачване чудесната пътека в посока Тихия кът, след което се спускаме по някои скрити пътечки и по черни пътища покрай последните къщи на Владая, за да излезем на пътеката от Владая към Килиите, с която по брилянтен начин да завършим карането.
Маршрутът е подходящ за много широк кръг от хора, защото теренът по принцип не е труден, но не е и скучен, особено последната пътека. Като цяло замисълът беше да е каране за начинаещи, но пътеката от Владая към Килиите всъщност може да затрудни по-неуверените с това, че на повечето места е тясна и със стръмен скат от едната страна. Така че обобщено мога да кажа, че първата част от спускането (по алеята от Тихия кът и покрай Владая) е повече като за начинаещи, но последните 2-3 км са за по-напреднали колоездачи.
Изкачването, бидейки по пътека, е много приятно, но и доволно натоварващо, без да е някакъв „гърч“. Пътеката е с постоянен и плавен наклон, идеален за каране в ритъм. Всъщност най-стръмната част е по улиците във в.з. Килиите, където за кратко време набираме голяма част от височината.
Началото .т.01) е от един светофар на главния път от Княжево към Перник, малко преди Черния кос. Избрах тази точка като лесна за намиране, а ако трябва да паркирате някъде, във вилните зони от двете страни на пътя може да се намерят места; ако не, около Черния кос също има. От светофара поемаме по стръмната улица Люти дол и се изкачваме все по нея до т.03 (0.8 км), където на Т-образното кръстовище сме вдясно, а малко след това вляво (т.04). При последните къщи (т.05) започва пътеката – нагоре следваме само нея. Пропускаме някои други пътечки, отклоняваще се вляво или вдясно. При т.10 вече сме близо до алеята за Тихия кът – изкачваме се малко по-стръмно наляво и я достигаме в т.11 (3.7 км). По алеята караме надясно в посока Владая, но внимавайте да не пропуснете отклонението в т.13 (5.0 км), защото това е една не много ясна пътечка вдясно през гората. Промушваме се през едни храсти и достигаме кръстовище в т.14 , където трябва да завием по пътеката надясно. Спускаме се през едни поляни и излизаме на една още по-голяма, в десния ѝ край има беседка (т.15, 5.4 км). При беседката завиваме рязко вляво и продължаваме по пътека, която някога е била черен път. По нея все наляво достигаме крайните къщи на Владая (т.18, 6.0 км) и завиваме вдясно по черен път покрай тях. Правим остър ляв завой, после остър десен и продължаваме все надолу и направо до т.22 (6.5 км), където сме надясно покрай последните вили. В т.23 излизаме на една поляна, където пътят завива наляво към къщите, а ние трябва да продължим леко вдясно по пътека през поляната, за да се включим надясно в пътеката от Владая към Килиите в т.24 (6.9 км). Оттук следваме само тази подсичаща пътека, която е тясна, но ясна. Единственото по-трудно място за ориентация е в т.26 (7.6 км), където първо трябва да се спуснем стръмно към дерето, после леко наляво, после пък вдясно и нагоре към един мост над потока, след което пътеката продължава отново ясна и добре очертана. В края излизаме на черен път, после дори на стар асфалт и завършваме отново при светофара на главния път.
Пътеката от Тихия кът към в.з. Килиите (видео)
Видеоклип от една приятна и лека пътека между Тихия кът и вилна зона Килиите (Княжево). Описание на пътеката можете да прочетете в едноименната отсечка, а тук вижте как изглежда карането по нея: https://mtb-bg.com/index.php/trails/trails-video/8336-trails-video-2020-tihia-kat-kiliite-trail
Пътеката от Тихия кът към в.з. Килиите
Това е една слабо позната пътека на Витоша, която е подходяща както за спускане, така и за изкачване; както за начинаещи, така и за по-напреднали колоездачи, които искат да разнообразят карането си с нещо по-бързо и лежерно или да се изкачат по приятен и достатъчно натоварващ начин от Княжево към Тихия кът.
Горният край на пътеката не е точно при Тихия кът, но е близо до него. Тръгвате по алеята към Владая и след половин километър, точно между двете поточета, които пресичат алеята, вдясно зпочва пътеката. В началото е тясна, но достатъчно ясна. Постепенно се разширява, а наклонът става малко по-голям, но в никакъв случай не мога да го нарека сериозен. Долният край на пътеката е в края на вилна зона Килиите.
Както казах, пътеката може да се ползва в различни като дължина и тип маршрути. Единият вариант е да се качите от Княжево или Бояна по алеята през Бялата вода и Тихия кът, след което да се спуснете към Килиите и да се приберете по улиците между къщите към Княжево. Друг вариант е да карате по пътеката от Килиите към Владая, после да се изкачите към алеята към Тихия кът и оттам да се спуснете по пътеката. Има и вариант да се изкачите по нея до Тихия кът, след което да се спуснете към Княжево или Бояна.
Владая – в.з. Килиите
Това е една не много популярна, но изключително полезна, а и доста приятна пътека в подножието на Витоша, свързваща Владая с вилна зона Килиите и Княжево. Най-логично е да се ползва, когато човек е карал в посока Владая или другите западни села под Витоша, и иска да се прибере към София, избягвайки карането по натоварения автомобилен път. В тази посока наклонът е предимно надолу, но има и 1-2 изкачвания. Възможно е да се ползва и в посока Владая в рамките на различни маршрути – тогава ще се озорите малко повече, но не прекалено. Пътеката е с променлив наклон и шорочина – на някои места се стеснява доста, на други има изкачвания или спускания. Като цяло не е трудна, но тесните участъци със стръмен скат от едната страна може да напрегнат по-неуверените колоездачи, затова и трудността ѝ е посочена като средна (Т3).
Във Владая пътеката започва от една задънена улица, близо до изхода от квартала. По картата лесно можете да го намерите. Най-трудното за ориентация място е в т.03, където пътеката първо се спуска малко наляво, след което трябва рязко да се изкачите вдясно към мост, по който да минете над един поток. В т.04 и т.05 държим ляво, отдясно се включва една разклонена пътека. С приближаване към Килиите пътеката се разширява, преминава в черен път и после в улица. Финалът е на главния път за София, но не е задължително да се прибирате по него. Можете да изберете по-спокоен маршрут – или по ул. „Полк. Стойно Бачийски“ в Княжево, или с изкачване по улиците през в.з. Килиите (излиза се на Панорамния път).
Килиите – Владая
Един кратък маршрут по северозападните склонове на Витоша, който може би ще изненада мнозина приятно. Дължината му е само 10 км, което го прави идеален за каане преди или след работа, особено ако живеете/работите в Бояна, Княжево, Овча Купел или близо до тези квартали. Включва две страхотни и доста лесни, но и интересни пътеки, малко алеи и малко стръмни улици във Владая, по които всъщност се набира голяма част от височината. Въпреки, че пътеките са със сравнително малък наклон и предимно гладки, посочената за маршрута трудност е средна, защото първата пътека на доста места е тясна и със стръмен склон от едната страна, т.е. такива участъци биха били трудни за по-неуверените. На практика обаче основното спускане е подходящо дори и за начинаещи. Физическото натоварване също е точно на границата между ниско и средно.
Началото е от главния път за Перник, в края на Княжево, малко преди Черния кос. Избрах тази точка, защото в близост имаше къде да се паркира, а също така има и светофар (за включване в ул. „Цар Борис 3“ или „10-и километър“ според други карти), който служи като отправна точка. Пресичаме главния път, караме 30-40 м направо и завиваме по много тясна уличка вдясно в посока Владая. В т.3 сме наляво, а в т.04 улицата свършва и вляво започва пътеката към Владая. Тя през цялото време се движи над Владайска река, и макар че на много места наклонът е лек, има и такива, където ще се поозорите със стръмни изкачвания. Пътеката е доста разнообразна – ту по-широка, ту по-тясна. В т.06 отляво идва друга пътека, ние караме направо. В т.07 пресичаме един поток по мост и пътеката за момент сякаш се губи – първо трябва да тръгнете леко надолу, после рязко за свиете наляво и нагоре и там някъде ще я намерите да подсича отново склона, продължавайки към Владая, където стигаме в т.10, излизайки в края на една глуха улица.
Навигацията във Владая би отнела твърде много писане – ако можете, карайте по GPS следата, предимно по главните улици нагоре. Ако не, импровизирайте. Целта е да достигнем алеята към Тихия кът (т.18), която е част и от маршрута на Витоша 100. По тази алея продължаваме изкачването, докато подминем един заслон вляво. След него, в т.19 търсете вляно една тясна, но ясна пътека, и се пригответе за приятно спускане! Пътеката ще ви отведе във вилна зона Килиите, като през цялото време е с лек наклон и добра настилка, така че дори начинаещи могат да карат почти без затруднения, но в същото време напредналите могат да развият достатъчно скорост и да се забавляват добре. В началото е по-тясна, към края (откъм Килиите) става доста бърза и широка.
Когато достигнете първите къщи (т.22), продължете малко по улицата и в т.23 свийте рязко вляво по една пътека в дерето. След малко тя се разширява, превръща се в черен път и ви „изсипва“ на ул. „Люти дол“, по която наляво и надолу се връщаме до началната точка.
Княжево – Килиите – Тихия кът – Княжево
Много хора ползват Витоша за кратки карания преди или след работа, но мисля, че малка част от тях знаят за този маршрут. Той остава някак встрани от основните туристически пътеки в планината, макар че с нищо не е по-лош от други популярни „врътки“, даже ги превъзхожда в някои отношения. Дължината му е точно 10 км, а същинското каране в планината е почти изцяло по пътеки и алеи – и нагоре, и надолу.
Началото е класическо – от Панорамния път при пресичането му с главната алея от Княжево нагоре. Вместо по нея обаче, поемаме по уличките на вилна зона Килиите – ще трябва да следите GPS следата изкъсо, защото криволиците с доста. В крайна сметка достигаме края на вилната зона и там започва една страхотна пътека – с постоянен, но поносим наклон, по която се изкачваме до широката алея между Владая и Тихия кът (позната на повечето хора като част от Витоша 100). Поемме по нея наляво, за да излезем при Тихия кът, където по друга алея се изкачваме нагоре до м. Старчески поляни и от нея хващаме една от популярните за каране витошки пътеки, която минава над Бялата вода и излиза на асфалта под нея. Довършваме спускането към началната точка по пътища и пътеки в горага над Княжево.
Банкя | кв. Михайлово – хижа „Люлин“ – вр. Криви камък – в.з. Габер
Този маршрут е изпратен от Георги Зографов и включва предимно черни пътища, което го прави приятен и лесно достъпен за много хора. Близо е до София, а дължината и денивелацията са умерени, така че никой няма да се озори прекалено, ако го пробва.
Началото е в кв. Михайлово. Пътят до изоставената хижа „Люлин“ след дъжд може да е доста кален, така че е добре да изберете период с по-сухо време. След хижата се кара по билото, след което се спускате в долината на една рекичка и, следвайки я, преминавате през вилна зона Габер, откъдето по автомобилен път се прибирате обратно към Михайлово.