Това е един панорамен маршрут в Лозенска планина, който открива прекрасни гледки към съседните планини Плана, Витоша, Стара планина и Рила. Описанието, снимките и GPS следата са дело на Алекс Митев.

Маршрутът започва от стената на язовир Панчарево и след сравнително стръмно изкачване, достига билото на Лозенска планина и изкачва нейните най-високи върхове – по реда на минаване това са: Бачул (1150 м), Лалина могила (1188 м), Половрак (1180 м) (правилното изписване е това, въпреки че може да го срещнете и като Полувраг или дори Полов враг!) и първенецът Попов дял (1190 м).

По маршрута има няколко места с огромни локви с големината на малки езера, които обаче лесно се заобикалят след слизане от колелото. Най-много са те в предпоследния километър преди вр. Попов дял (пътят с пунктир на картата), където е и най-дивата и неподдържана част от пътя. Ако нямате желание да се борите с локвите в този участък, можете да вържете колелото в гората и да продължите до върха пеша или изобщо да се откажете от изкачването на върха, тъй като за разлика от панорамния Половрак, Попов дял не блести с нищо особено – една малка полянка в гората без гледка. Изкачването е изцяло за чест и за слава – да кажете, че сте качили първенеца на Лозенска планина. 🙂

Преди изкачването на всеки връх има участъци, които не могат да се качат с въртене и се налага да се бута, но те са с дължина няколкостотин метра. При слизането от някои от върховете също има кратки участъци, които трудно биха могли да се минат, без да се слезе от колелото.

Връщането от Попов дял до Панчарево е по подсичаща върховете комбинация от пътища и пътеки и е доста бързо, почти без изкачване. За десерт има много хубаво спускане през Ловната хижа (която е само заслон) и 3.5 километра асфалтова алея покрай яз. Панчарево – по нея е желателно да карате бавно и внимателно, защото винаги е пълно с разхождащи се пешеходци, кучета, малки деца и дори коли.

Ако имате сили, накрая може да си спестите асфалта и да минете по успоредната горска пътека над него, която се хваща малко след ВЕЦ Кокаляне (отсечката „Зиг-заг“, но в обратна посока) и да се спуснете по пътеката с гледката. Възможно е и връщането да стане през с. Долни Пасарел, откъдето на всеки час има автобус до София. Карането по асфалтовия път Долни Пасарел – Панчарево е силно непрепоръчително заради интензивния трафик.

По маршрута единствените сигурни чешми са Бачул чешма и тази при Ловната хижа, така че е добре да имате достатъчно вода.

Заради локвите, от една страна, и липсата на много вода, от друга, най-подходящите месеци за преминаване на маршрута са пролетно-есенните или по-хладните летни дни. Маршрутът не е подходящ, ако скоро е валяло. Пътищата и пътеките се почистват редовно и няма опасност да има паднали дървета, единственият проблем са локвите и дълбоките на места коловози.

След като представи наскоро няколко хубави пътеки над с. Подгумер край София, подходящи за каране и през зимата, сега Борис Първанов добавя още един веломаршрут, който ги включва. Той е малко по-дълъг, с изкачване през в.з. Манчов валог и оттам към билото, от което се захожда към селото.

Тръгва се от с. Подгумер и се преминава през с. Войнеговци. Катеренето е по известната пътека под в.з. Манчов валог. С набирането на височина пътека преминава в широк горски път, който следвате по билото в западна посока.  След 12-ия километър от трака завивате по път наляво. След кратко спускане (малко над 2 км), следете за първата пътека (Средни рат) вляво, веднага след иглолистната гора. В края ѝ ще се озовете на кръстовище малко над селото, в близост до водопад Подгумер. Продължавате по пътя надясно да катерите  до достигане на втората пътека (Кутела), която се намира вляво на втория голям десен завой на пътя.

Няколко много приятни пътечки над с. Подгумер, поддържани от местни ентусиасти и представени от Борис Първанов. Близка до София локация, южен склон, малка надморска височина на пътеките. Перфектно дори за мека зима!

Дълга XC разходка от гр. Банкя до планината Вискяр, описана и заснета от Борис Първанов. Преминава почти изцяло по открити поля и местности. Подходяща за по-сухо време през междините сезони. На върха на планината се открива хубава гледка към пернишките села Расник, Мещица и Радуй.

Подходяща начална точка е гарата в гр. Банкя, заради наличието на паркоместа. Поема се по асфалтовия път в посока кв. Михайлово. След третия километър се завива надясно по асфалтов път с табелка „Дивотински манастир“. Преминава се през в.з. Габер и по полски път се катери към възвишението „Форта“. Следва спускане в западна посока, което ще ви отведе на асфалтовия път за с. Радуй. Завивате наляво и поемате към с. Расник. Селото се намира в подножието на Вискяр планина. Изкачването към вр. Високата могила е по широк път, като на места наклонът става сериозен, но за кратко. Малко преди върха е параклис „Св. Апостол Петър и Павел“. Билото на планината е открито и предлага хубава гледка към Люлин планина и пернишките села Расник, Мещица и Радуй. Връщането е по същия път наобратно чак до Банкя.

Кратък веломаршрут край Банкя, представен от Борис Първанов, в който има прилична доза бутане и храсталясване, но за сметка на това е годен за каране и в мокри условия, което за Люлин планина е рядкост. Маршрутът предлага красиви горски пайзажи. Започва пред бившата резиденция на Тодор Живков и преминава през кв. Градоман. В горската част изкачването е солидно, но се кара на ход почти догоре. В края на височината бъдете готови за 15-20 минути бутане по не много ясна пътека до достигане на широка алея на билото на планината. Хубава, голяма алея, която рано или късно ще достигнете.