След като представи наскоро няколко хубави пътеки над с. Подгумер край София, подходящи за каране и през зимата, сега Борис Първанов добавя още един веломаршрут, който ги включва. Той е малко по-дълъг, с изкачване през в.з. Манчов валог и оттам към билото, от което се захожда към селото.
Тръгва се от с. Подгумер и се преминава през с. Войнеговци. Катеренето е по известната пътека под в.з. Манчов валог. С набирането на височина пътека преминава в широк горски път, който следвате по билото в западна посока. След 12-ия километър от трака завивате по път наляво. След кратко спускане (малко над 2 км), следете за първата пътека (Средни рат) вляво, веднага след иглолистната гора. В края ѝ ще се озовете на кръстовище малко над селото, в близост до водопад Подгумер. Продължавате по пътя надясно да катерите до достигане на втората пътека (Кутела), която се намира вляво на втория голям десен завой на пътя.
Няколко много приятни пътечки над с. Подгумер, поддържани от местни ентусиасти и представени от Борис Първанов. Близка до София локация, южен склон, малка надморска височина на пътеките. Перфектно дори за мека зима!
Дълга XC разходка от гр. Банкя до планината Вискяр, описана и заснета от Борис Първанов. Преминава почти изцяло по открити поля и местности. Подходяща за по-сухо време през междините сезони. На върха на планината се открива хубава гледка към пернишките села Расник, Мещица и Радуй.
Подходяща начална точка е гарата в гр. Банкя, заради наличието на паркоместа. Поема се по асфалтовия път в посока кв. Михайлово. След третия километър се завива надясно по асфалтов път с табелка „Дивотински манастир“. Преминава се през в.з. Габер и по полски път се катери към възвишението „Форта“. Следва спускане в западна посока, което ще ви отведе на асфалтовия път за с. Радуй. Завивате наляво и поемате към с. Расник. Селото се намира в подножието на Вискяр планина. Изкачването към вр. Високата могила е по широк път, като на места наклонът става сериозен, но за кратко. Малко преди върха е параклис „Св. Апостол Петър и Павел“. Билото на планината е открито и предлага хубава гледка към Люлин планина и пернишките села Расник, Мещица и Радуй. Връщането е по същия път наобратно чак до Банкя.
Кратък веломаршрут край Банкя, представен от Борис Първанов, в който има прилична доза бутане и храсталясване, но за сметка на това е годен за каране и в мокри условия, което за Люлин планина е рядкост. Маршрутът предлага красиви горски пайзажи. Започва пред бившата резиденция на Тодор Живков и преминава през кв. Градоман. В горската част изкачването е солидно, но се кара на ход почти догоре. В края на височината бъдете готови за 15-20 минути бутане по не много ясна пътека до достигане на широка алея на билото на планината. Хубава, голяма алея, която рано или късно ще достигнете.
Пътеката през вр. Винорел в момента е най-популярната и приятна за каране пътека над кв. Сеславци. Тя не е нова за любителите на планинското колоездене, защото повече от десетилетие присъства като част от два маршрута в МТБ-БГ, но през годините с нея се случиха разни неща – първо бе разширена и разкопана за черен път, после пък природата ѝ върна вида на пътека, а през октомври 2021 г. членове и приятели на велоклуб „Мамут“ я почистиха старателно от камъни, клони и шишарки, така че тя стана по-добра от всякога. Точно в това състояние е запечатана и във видеото на Станислав Божанов.
Това е първата по време популярна пътека над с. Сеславци и все още си остава една от най-предпочитаните и карани пътеки там. Тя има дълга история и едно време я наричахме просто „пътеката покрай урановия рудник“, но сега през и покрай него има и други пътеки (предимно моторджийски), а пък тази междувременно се сдоби с едно странно име, което никак не ѝ подхожда, но и зад него си има история… Някога тя сигурно е била черен път, след това пътека, преди няколко години отново бе разкопана и разширена заради дърводобив, но в последните години природата е върнала предишния ѝ облик и отново има формата на пътека, благодарение и на велоклуб „Мамут“, които редовно я почистват и поддържат в добро състояние.
Като терен пътеката е предимно права и скоростна, макар че не липсват и интересни завои, както и отделни по-технични и трудни препятствия – при това някои от тях са леко изненадващи, така че винаги карайте с едно наум! Определено е забавна и не е прекалено трудна, а не е и съвсем кратка.
Изкачването е покрай бившите уранови рудници над Сеславци и това би могло да е притеснително за някого, но поред последната информация, която имам, рекултивацията в района вече е завършена и пребиваването там е безопасно. Все пак не мога да гарантирам това напълно – нека всеки сам си проучи и прецени рисковете. Пътеката започва от един завой на черния път (т.01_start). В т.02 се отклоняваме наляво, в т.03 вляво тръгва друга пътека („Паралелната“), а ние сме по дясната. Надолу, след два стръмни и остри завоя, има още един разклон, но става дума просто за два ръкава на пътеката, които се събират отново. В т.04_final пътеката завършва на един черен път, по който надясно се прибираме към Сеславци. Кръгов маршрут с пълно описание може да видите тук: https://info.mtb-bg.com/route/урановият-рудник-над-сеславци-2.
Къса, но далеч не лесна отсечка в Люлин планина. Остра и нагоре, и на долу! Катери се по екопътека „Есперанто“ над кв. Михайлово, гр. Банкя и се спуска по стръмна пътека, която ви извежда на огромна поляна с прекрасна гледка между кв. Градоман и с. Мало Бучино.
Тръгва се площада на кв. Михайлово по екопътека „Есперанто“. Пътеката в края става стръмна и трябва да се избута до билото. Там се поема по билната пътека на Люлин планина в източна посока. Веднага след изкачване на последната височина се тръгва по бледа пътека вляво. Спускането ще ви отведе на огромна поляна с прекрасна гледка между кв. Градоман и с. Мало Бучино. Под поляната се поема по черен път, където през кв. Градоман се връщате на стартовата позиция.
Кратък и лек като натоварване веломаршрут край с. Плана, изключително красив и панорамен, подходящ за начинаещи и за карания с деца, които вече могат да преодоляват отделни участъци с по-стръмни наклони.
И като говорим за трудността на терена, важно е да отбележа, че по черните пътища всъщност има и коловози, и пясъчни наноси, и дупки, т.е. не са досадно и скучно гладки – просто наклонът на повечето места не е голям и позволява човек лесно да поддържа ниска скорост, да си избира пътя и т.н. Към момента на описване на маршрута имаше един участък под вр. Манастирище, където водата е издълбала дълбоки коловози и по-неуверените ще предпочетат да бутат, но това е само 50-100 метра. Има дори и един черен път, който е леко див и обрасъл, но само колкото да внесе лека приключенска нотка в карането.
Перфектните сезони за каране по маршрута са пролетта и есента, когато е най-красиво. Макар че е предимно открито, може да го пробвате и през лятото, стига да е в часовете преди обяд или привечер. Когато и да се отправите към Плана обаче, имайте предвид, че по билото ѝ подухва повече, което в топли дни е плюс, но при по-хладно време изисква подходяща екипировка.
Може да се каже, че това е една нова пътека за каране на Витоша, която до скоро бе непозната за повечето планински колоездачи. Може да я срещнете под различни имена – „Лунната“, „Белите брези“, „Дивата“…
Разбира се, пътеката сама по себе си не е нова, но в последните години е почистена и поддържана от групата „Лунатични разходки“, които също така са я осиновили от ПП „Витоша“.
Засега пътеката е доста тясна и определено е интересна. На места е по-бавна, но не защото е спъната, а просто заради малката широчина и провирането между дърветата. На други места може да се кара и по-бързо. Много от линиите за минаване все още не са напълно оформени, така че има и доста импровизация. Като настилка не е проблемна, но заради теснотията и някои по-стръмни места бих казал, че надвишава средната трудност.
Началото на GPS следата е от отбилваката към почивен дом „Металург“ (която обаче не е обзоначена нито с табела, нито с нещо друго). Самата пътека започва в т.02 от един ляв завой на пътя. Някъде около т.03 пътеката се включва в стар черен път и става по-широка, но в т.04 отново сме наляво по тясна горска пътека.
Краят на основната пътека е в т.05 на алеята от Владая към Тихия кът. Тук продълженията могат да бъдат различни. Ако искате да се върнете към София, може да се изкачите надясно по алеята до Тихия кът и оттам да се спуснете към Княжево или Бояна. Ако предпочитате да завършите във Владая, най-интересно е да следвате GPS трака, който се спуска по една по-скрита пътека с няколко серпентини и излиза при края на пътеката от „Червената шапчица“. Оттам само надолу по улиците и ще излезете на площада при читалището на Владая.
Това е една от най-популярните пътеки за каране в ПП „Витоша“, от години е маркирана и като трасе за спускане и ендуро със син цвят. Може да я срещнете с още много имена – „Хотелската“, „Правата“ (макар че съвсем не липсват завои, просто са по-малко, отколкото по „Кривата“ в съседство), Enduro Blue и др. Пътеката може да е част от най-различни маршрути, използвана е и като етап в ендуро състезанието Home Mountain Enduro, както и като част от трасето на Велорали „Черни връх“. По-трудните и технични участъци са в началото, където е необходимо повишено внимание. След това пътеката е по-скоро бърза и скоростна, но с някоко доста остри завоя.
Началото на пътеката е при хотел „Копитото“, в югоизточния край на паркинга му. Краят е в Бояна.