По билото на Лозенска планина (яз. Панчарево – вр. Попов дял)

Това е един панорамен маршрут в Лозенска планина, който открива прекрасни гледки към съседните планини Плана, Витоша, Стара планина и Рила. Описанието, снимките и GPS следата са дело на Алекс Митев.

Маршрутът започва от стената на язовир Панчарево и след сравнително стръмно изкачване, достига билото на Лозенска планина и изкачва нейните най-високи върхове – по реда на минаване това са: Бачул (1150 м), Лалина могила (1188 м), Половрак (1180 м) (правилното изписване е това, въпреки че може да го срещнете и като Полувраг или дори Полов враг!) и първенецът Попов дял (1190 м).

По маршрута има няколко места с огромни локви с големината на малки езера, които обаче лесно се заобикалят след слизане от колелото. Най-много са те в предпоследния километър преди вр. Попов дял (пътят с пунктир на картата), където е и най-дивата и неподдържана част от пътя. Ако нямате желание да се борите с локвите в този участък, можете да вържете колелото в гората и да продължите до върха пеша или изобщо да се откажете от изкачването на върха, тъй като за разлика от панорамния Половрак, Попов дял не блести с нищо особено – една малка полянка в гората без гледка. Изкачването е изцяло за чест и за слава – да кажете, че сте качили първенеца на Лозенска планина. 🙂

Преди изкачването на всеки връх има участъци, които не могат да се качат с въртене и се налага да се бута, но те са с дължина няколкостотин метра. При слизането от някои от върховете също има кратки участъци, които трудно биха могли да се минат, без да се слезе от колелото.

Връщането от Попов дял до Панчарево е по подсичаща върховете комбинация от пътища и пътеки и е доста бързо, почти без изкачване. За десерт има много хубаво спускане през Ловната хижа (която е само заслон) и 3.5 километра асфалтова алея покрай яз. Панчарево – по нея е желателно да карате бавно и внимателно, защото винаги е пълно с разхождащи се пешеходци, кучета, малки деца и дори коли.

Ако имате сили, накрая може да си спестите асфалта и да минете по успоредната горска пътека над него, която се хваща малко след ВЕЦ Кокаляне (отсечката „Зиг-заг“, но в обратна посока) и да се спуснете по пътеката с гледката. Възможно е и връщането да стане през с. Долни Пасарел, откъдето на всеки час има автобус до София. Карането по асфалтовия път Долни Пасарел – Панчарево е силно непрепоръчително заради интензивния трафик.

По маршрута единствените сигурни чешми са Бачул чешма и тази при Ловната хижа, така че е добре да имате достатъчно вода.

Заради локвите, от една страна, и липсата на много вода, от друга, най-подходящите месеци за преминаване на маршрута са пролетно-есенните или по-хладните летни дни. Маршрутът не е подходящ, ако скоро е валяло. Пътищата и пътеките се почистват редовно и няма опасност да има паднали дървета, единственият проблем са локвите и дълбоките на места коловози.

Нови Искър – Владо Тричков – Кътина

Маршрут с висока физическа и техническа трудност в Искърското дефиле, описан от Борис Първанов. Целта му са стръмните склонове около с. Владо Тричков, в които е разработвана и стара кариера. Като основа за него Боби е ползвал един кратък, но много стръмен и в двете посоки маршрут над Владо Тричков. Началото обаче е изтеглено в гр. Нови Искър, а за още по-интересно е добавено и още едно сериозно и продължително катерене над махала Свидница към вр. Здравчи камък и спускане спускане по традиционната пътека над с. Кътина, която винаги е в състояние да заличи натрупаната умора, за да завършите карането с усмивка.

И все пак, ако не е станало ясно – това каране е трудно във всяко отношение! Вижте подробното описание (и видеото към него) и преценете дали да приемете предизвикателството!

Нови Искър (кв. Гниляне) – с. Луково – с. Подгумер

Кръгов маршрут при входа на Искърския пролом, включващ красиви гледки към него, катерене в Стара планина откъм с. Луково и спускане по една от хубавите пътеки /Кутела/ над с.Подгумер. Маршрутът е описан от Борис Първанов.

Маршрутът започва от центъра на кв. Гниляне, гр. Нови Искър, и малко след местната психиатрична болница започвате да изкачване първите възвишения на Стара планина. Целта е да се спуснете в с. Владо Тричков. Следвате р. Искър по успореден на нея път, като редувате махали и вилни зони по поречието до достигане на с. Луково. Оттам започва основното изкачване, което на места достига и 20% наклон, но е по солиден път –  смесица от асфалт, бетон или здрав макадам. Над селото се откриват много хубави панорами към Искърското дефиле. Там маршрутът променя посоката си обратно на юг, като продължавате по китни билни горски пътища. Над с. Подгумер поемате по игривата пътеката „Кутела“, която се поддържа от местните момчета, които предвиждат още да я облагородяват и удължат чак до селото.

Подгумер v.2 (през в.з. Манчов валог)

След като представи наскоро няколко хубави пътеки над с. Подгумер край София, подходящи за каране и през зимата, сега Борис Първанов добавя още един веломаршрут, който ги включва. Той е малко по-дълъг, с изкачване през в.з. Манчов валог и оттам към билото, от което се захожда към селото.

Тръгва се от с. Подгумер и се преминава през с. Войнеговци. Катеренето е по известната пътека под в.з. Манчов валог. С набирането на височина пътека преминава в широк горски път, който следвате по билото в западна посока.  След 12-ия километър от трака завивате по път наляво. След кратко спускане (малко над 2 км), следете за първата пътека (Средни рат) вляво, веднага след иглолистната гора. В края ѝ ще се озовете на кръстовище малко над селото, в близост до водопад Подгумер. Продължавате по пътя надясно да катерите  до достигане на втората пътека (Кутела), която се намира вляво на втория голям десен завой на пътя.

Пътеките над с. Подгумер

Няколко много приятни пътечки над с. Подгумер, поддържани от местни ентусиасти и представени от Борис Първанов. Близка до София локация, южен склон, малка надморска височина на пътеките. Перфектно дори за мека зима!

От Банкя до планината Вискяр

Дълга XC разходка от гр. Банкя до планината Вискяр, описана и заснета от Борис Първанов. Преминава почти изцяло по открити поля и местности. Подходяща за по-сухо време през междините сезони. На върха на планината се открива хубава гледка към пернишките села Расник, Мещица и Радуй.

Подходяща начална точка е гарата в гр. Банкя, заради наличието на паркоместа. Поема се по асфалтовия път в посока кв. Михайлово. След третия километър се завива надясно по асфалтов път с табелка „Дивотински манастир“. Преминава се през в.з. Габер и по полски път се катери към възвишението „Форта“. Следва спускане в западна посока, което ще ви отведе на асфалтовия път за с. Радуй. Завивате наляво и поемате към с. Расник. Селото се намира в подножието на Вискяр планина. Изкачването към вр. Високата могила е по широк път, като на места наклонът става сериозен, но за кратко. Малко преди върха е параклис „Св. Апостол Петър и Павел“. Билото на планината е открито и предлага хубава гледка към Люлин планина и пернишките села Расник, Мещица и Радуй. Връщането е по същия път наобратно чак до Банкя.

Банкя | От бившата резиденция до “Билната” пътека на Люлин планина

Кратък веломаршрут край Банкя, представен от Борис Първанов, в който има прилична доза бутане и храсталясване, но за сметка на това е годен за каране и в мокри условия, което за Люлин планина е рядкост. Маршрутът предлага красиви горски пайзажи. Започва пред бившата резиденция на Тодор Живков и преминава през кв. Градоман. В горската част изкачването е солидно, но се кара на ход почти догоре. В края на височината бъдете готови за 15-20 минути бутане по не много ясна пътека до достигане на широка алея на билото на планината. Хубава, голяма алея, която рано или късно ще достигнете. 

Пътеката над Сеславци през камерата на Станислав Божанов

Пътеката през вр. Винорел в момента е най-популярната и приятна за каране пътека над кв. Сеславци. Тя не е нова за любителите на планинското колоездене, защото повече от десетилетие присъства като част от два маршрута в МТБ-БГ, но през годините с нея се случиха разни неща – първо бе разширена и разкопана за черен път, после пък природата ѝ върна вида на пътека, а през октомври 2021 г. членове и приятели на велоклуб „Мамут“ я почистиха старателно от камъни, клони и шишарки, така че тя стана по-добра от всякога. Точно в това състояние е запечатана и във видеото на Станислав Божанов.

Сеславци | „Мижавата“ (пътеката през вр. Винорел)

Това е първата по време популярна пътека над с. Сеславци и все още си остава една от най-предпочитаните и карани пътеки там. Тя има дълга история и едно време я наричахме просто „пътеката покрай урановия рудник“, но сега през и покрай него има и други пътеки (предимно моторджийски), а пък тази междувременно се сдоби с едно странно име, което никак не ѝ подхожда, но и зад него си има история… Някога тя сигурно е била черен път, след това пътека, преди няколко години отново бе разкопана и разширена заради дърводобив, но в последните години природата е върнала предишния ѝ облик и отново има формата на пътека, благодарение и на велоклуб „Мамут“, които редовно я почистват и поддържат в добро състояние.

Като терен пътеката е предимно права и скоростна, макар че не липсват и интересни завои, както и отделни по-технични и трудни препятствия – при това някои от тях са леко изненадващи, така че винаги карайте с едно наум! Определено е забавна и не е прекалено трудна, а не е и съвсем кратка.

Изкачването е покрай бившите уранови рудници над Сеславци и това би могло да е притеснително за някого, но поред последната информация, която имам, рекултивацията в района вече е завършена и пребиваването там е безопасно. Все пак не мога да гарантирам това напълно – нека всеки сам си проучи и прецени рисковете. Пътеката започва от един завой на черния път (т.01_start). В т.02 се отклоняваме наляво, в т.03 вляво тръгва друга пътека („Паралелната“), а ние сме по дясната. Надолу, след два стръмни и остри завоя, има още един разклон, но става дума просто за два ръкава на пътеката, които се събират отново. В т.04_final пътеката завършва на един черен път, по който надясно се прибираме към Сеславци. Кръгов маршрут с пълно описание може да видите тук: https://info.mtb-bg.com/route/урановият-рудник-над-сеславци-2.