Витошко лале

Written by

През есента на 2022 г. до пистата „Витошко лале“ бе изградено и официално открито ново трасе за спускане, носещо същото име или, за по-кратко, просто „Лалето“. Пътеката се обслужва от едноименния лифт, респективно започва от горната му станция и завършва при долната. Техническата трудност, както може да се очаква от трасе за спускане, е висока – макар че няма големи скокове, има доста стръмни участъци, едри камъни, корени – и вероятно с времето няма да става по-лесно, защото под почвата има още много корени и камъни, които тепърва ще се покажат. Пътеката минава през иглолистни гори в горната част и смесени в долната. Почвата е типичната за по-високите планински склонове – ако е много суха, образува дебел слой прах, ако пък вали, се превръща в хлъзгава кал.

Най-удобният вариант за достигане до трасето е с автомобил. При долната лифтова станция има паркинг. Другият вариант е да се качите с автобус 66 до Алеко и оттам да тръгнете по туристическата алея на югоизток – след пресичането на ски-пистата ще стигнете и до пресичането на велотрасето (т.03 в GPS следата).

Велотрасе „Пумба“ в Люлин планина

Written by

„Пумба“ е велотрасе в Люлин планина, над хижа „Бонсови поляни“, изградено от ТД „Боерица“ с помощта на Добромир Добрев от Bike Ventures и много доброволци през 2022-2024 г. Първоначално бе изградена долната част на трасето, която бе съвсем кратка, но въпреки това спечели одобрението на стотици колоездачи от София, които караха редовно по него. През лятото и есента на 2023 г. бе изградена и горната част на пътеката, с което тя стана доста по-дълга, с начало от изоставеното военно поделение до вр. Дупевица. Освен това тази горна част включва и много повече и по-забавни елементи за каране – виражи, бабуни, малки ръбове за скачане и др. През пролетта на 2024 г. бе добавена и една „стартова отсечка“ от вр. Дупевица, с къето дължината и забавлението бяха увеличени още малко, а се добави и възможността за кратка почивка с хубава гледка към Витоша и София от вр. Дупевица. В долната част пък бе изградена алтернативна линия с 2-3 високи виража и два по-големи скока тип трапец, която не е отразена в настоящата GPS следа, но лесно ще я познаете и видиет на място.

В цялост пътеката е със средна техническа трудност, но е проектирана и направена така, че да е достъпна за каране и от хора с по-малък опит. Макар че на отделни места наклонът е достатъчно стръмен, за да затрудни начинаещите, трасето все пак е подходящо за всеки, който вече смее да кара по пътеки и търси някоя сравнително лека такава.

Освен да го карате самостоятелно, може да включите „Пумба“ и в по-дълги карания – например от Владая до вр. Дупевица и после през Княжево обратно към Владая, или пък в комбинация с „Люлинската засуканица“. Това са само две от многото възможности.

Предполагам, че за повечето от вас ще е интересно да разберат защо трасето е кръстено на анимационния герой Пумба от филма „Цар Лъв“. Името дойде от само себе си след приключване на първия етап от работата по пътеката. Отивайки да я пробват и да преценят какво още има да се прави по нея, членове на ТД „Боерица“ установяват, че два от виражите са разровени и разрушени от… диви прасета. И докато ги възстановяват, решават да кръстят пътеката така.

Началото на пътеката е от вр. Дупевица, точно до едната маса с пейки (т.01). Дотам може да стигнете по кръговия маршрут от хижа „Бонсови поляни“. Пътеката започва в южна посока и в началото е сравнително равна, с няколко забавни бабуни за изпомпване или отскачане. След малко в т.02 се включваме в пътя към вр. Дупевица, но в обратна посока и в т.03 излизаме на плаца на изоставеното военно поделение. Тук продължаваме по черен път леко вляво и после леко вдясно (т.04) към един ретранслатор (т.05), където започва същинската част на велотрасето към хижа „Бонсови поляни“. На много места трасето се движи успоредно на асфалтовия път, по който е изкачването. В т.06 (1.8 км) пресичаме друга пътека и продължаваме по долната част на „Пумба“. С малък наклон и множество завои пътеката ни извежда до хижа „Бонсови поляни“ (т.07), където е краят ѝ.

Хижа „Бонсови поляни“ – долната част на велотрасе „Пумба“

Written by

„Пумба“ е велотрасе в Люлин планина, над хижа „Бонсови поляни“, изградено от ТД „Боерица“ с помощта на Добромир Добрев от Bike Ventures и много доброволци през 2022-2023 г. Началото на пътеката към момента е от ретранслатора в рамките на военното поделение до вр. Дупевица, но този съкратен вариант за маршрут ви дава възможност да „хванете“ пътеката от средата, даже по-скоро в долната ѝ част, която бе изградена първа по време и до есента на 2023 г. се караше основно по нея.

Това съмсем кратко кръгче с начало и край при самата хижа дава възможност за бързи карания с по-малко изкачване. Цялото преминаване на маршрута отнема 15-20 минути, т.е. буквално в рамките на час може на направите 2-3 обиколки. Изкачването е стръмно почти толкова, колкото спускането, и на 1-2 места може да се наложи леко да прибутате, ако не искате да напрягате мускулите си докрай.

При хижа „Бонсови поляни“ има място за няколко леки автомобила, но през уикендите обикновено са заети. Тогава е по-добре да оставите автомобила си на големия паркинг под хижата. Затова в GPS файла е включен и обходен вариант за изкачване по пътя от в.з. Люлин към вр. Дупевица. Все пак изкачването през хижата, макар на едно място да е по-стръмно, за мен е по-приятно.

Манастирски поляни | ATV трасето до пътя

Written by

Който е карал или ходил в Люлин планина, вероятно е забелязал, че тя е превзета и изорана дълбоко и навсякъде от мотористи и ATV-водачи. Повечето от техните следи и „пътеки“ са стръмни, изровени и допринасят единствено за ерозия по склона. Има обаче и изключения – тази пътека е едно от тях.

Тя е съвсем кратка, само километър, намира се в близост до м. Манастирски поляни и в.з. Люлин и на практика върви успоредно в гората на пътя към вр. Дупевица в долната му част. Прокарана е и се ползва основно от ATV-та, поради което е доста широка, а заради малкия наклон не е и много изровена, така че е подходяща и за планински колоездачи, дори такива, които все още нямат много увереност и развити умения за каране по трудни терени.

Началото ѝ е в същата точка, в която започва и „Люлинската засуканица“. Дотам се стига по пътя от Манастирски поляни към вр. Дупевица, който е доста стръмен на места, но поне е сенчест. Някога беше асфалт, сега е преобладаващо черен път.

Витоша, „Белите брези“ с Емо Стойнев

Written by

„Белите брези“ е една от по-новите пътеки за каране на Витоша, разчистена преди 1-2 години от доброволци със съдействието на ТД „Боерица“. Тя е сравнително тясна, технична, леко дива и много забавна. В последните месеци Емо Стойнев и други доброволци около него се захванаха да добавят още интересни линии и елементи по пътеката, а това видео показва актуалното ѝ състояние в края на лятото през 2022 г.

MSM Trail Show Run

Written by

Денис Ботев и Валентин Тенев показват обновеното велотрасе на Витоша от Голи връх до Бай Кръстьо, осиновено и поддържано от MSM Sport, поради което името му занапред ще е MSM Trail.

По билото на Лозенска планина (яз. Панчарево – вр. Попов дял)

Written by

Това е един панорамен маршрут в Лозенска планина, който открива прекрасни гледки към съседните планини Плана, Витоша, Стара планина и Рила. Описанието, снимките и GPS следата са дело на Алекс Митев.

Маршрутът започва от стената на язовир Панчарево и след сравнително стръмно изкачване, достига билото на Лозенска планина и изкачва нейните най-високи върхове – по реда на минаване това са: Бачул (1150 м), Лалина могила (1188 м), Половрак (1180 м) (правилното изписване е това, въпреки че може да го срещнете и като Полувраг или дори Полов враг!) и първенецът Попов дял (1190 м).

По маршрута има няколко места с огромни локви с големината на малки езера, които обаче лесно се заобикалят след слизане от колелото. Най-много са те в предпоследния километър преди вр. Попов дял (пътят с пунктир на картата), където е и най-дивата и неподдържана част от пътя. Ако нямате желание да се борите с локвите в този участък, можете да вържете колелото в гората и да продължите до върха пеша или изобщо да се откажете от изкачването на върха, тъй като за разлика от панорамния Половрак, Попов дял не блести с нищо особено – една малка полянка в гората без гледка. Изкачването е изцяло за чест и за слава – да кажете, че сте качили първенеца на Лозенска планина. 🙂

Преди изкачването на всеки връх има участъци, които не могат да се качат с въртене и се налага да се бута, но те са с дължина няколкостотин метра. При слизането от някои от върховете също има кратки участъци, които трудно биха могли да се минат, без да се слезе от колелото.

Връщането от Попов дял до Панчарево е по подсичаща върховете комбинация от пътища и пътеки и е доста бързо, почти без изкачване. За десерт има много хубаво спускане през Ловната хижа (която е само заслон) и 3.5 километра асфалтова алея покрай яз. Панчарево – по нея е желателно да карате бавно и внимателно, защото винаги е пълно с разхождащи се пешеходци, кучета, малки деца и дори коли.

Ако имате сили, накрая може да си спестите асфалта и да минете по успоредната горска пътека над него, която се хваща малко след ВЕЦ Кокаляне (отсечката „Зиг-заг“, но в обратна посока) и да се спуснете по пътеката с гледката. Възможно е и връщането да стане през с. Долни Пасарел, откъдето на всеки час има автобус до София. Карането по асфалтовия път Долни Пасарел – Панчарево е силно непрепоръчително заради интензивния трафик.

По маршрута единствените сигурни чешми са Бачул чешма и тази при Ловната хижа, така че е добре да имате достатъчно вода.

Заради локвите, от една страна, и липсата на много вода, от друга, най-подходящите месеци за преминаване на маршрута са пролетно-есенните или по-хладните летни дни. Маршрутът не е подходящ, ако скоро е валяло. Пътищата и пътеките се почистват редовно и няма опасност да има паднали дървета, единственият проблем са локвите и дълбоките на места коловози.

Нови Искър – Владо Тричков – Кътина

Written by

Маршрут с висока физическа и техническа трудност в Искърското дефиле, описан от Борис Първанов. Целта му са стръмните склонове около с. Владо Тричков, в които е разработвана и стара кариера. Като основа за него Боби е ползвал един кратък, но много стръмен и в двете посоки маршрут над Владо Тричков. Началото обаче е изтеглено в гр. Нови Искър, а за още по-интересно е добавено и още едно сериозно и продължително катерене над махала Свидница към вр. Здравчи камък и спускане спускане по традиционната пътека над с. Кътина, която винаги е в състояние да заличи натрупаната умора, за да завършите карането с усмивка.

И все пак, ако не е станало ясно – това каране е трудно във всяко отношение! Вижте подробното описание (и видеото към него) и преценете дали да приемете предизвикателството!

Нови Искър (кв. Гниляне) – с. Луково – с. Подгумер

Written by

Кръгов маршрут при входа на Искърския пролом, включващ красиви гледки към него, катерене в Стара планина откъм с. Луково и спускане по една от хубавите пътеки /Кутела/ над с.Подгумер. Маршрутът е описан от Борис Първанов.

Маршрутът започва от центъра на кв. Гниляне, гр. Нови Искър, и малко след местната психиатрична болница започвате да изкачване първите възвишения на Стара планина. Целта е да се спуснете в с. Владо Тричков. Следвате р. Искър по успореден на нея път, като редувате махали и вилни зони по поречието до достигане на с. Луково. Оттам започва основното изкачване, което на места достига и 20% наклон, но е по солиден път –  смесица от асфалт, бетон или здрав макадам. Над селото се откриват много хубави панорами към Искърското дефиле. Там маршрутът променя посоката си обратно на юг, като продължавате по китни билни горски пътища. Над с. Подгумер поемате по игривата пътеката „Кутела“, която се поддържа от местните момчета, които предвиждат още да я облагородяват и удължат чак до селото.