Както и другите карания в района над Сеславци, този кратък маршрут е идеален за пролетни и есенни карания, а също и при по-меки зимни дни без сняг. Няма проблем да го пробвате дори и в горещите летни дни, тъй като изкачването е предимно на сянка, а малката дължина позволява да се прицелите в по-хладните сутрешни или следобедни часове, без да рискувате да „излезете от графика“. Теренът е сравнително лек и подходящ дори за начинаещи, но в същото време спускането е достатъчно забавно и за по-напреднали, които могат да компенсират ниската техническа трудност с повече скорост.

Можех да го кръстя и по друг начин, но доколкото изкачването е по пътя през основния изоставен уранов рудник над Сеславци, както е и при другите два маршрута с номера 1 и 2, реших този да е третият от поредицата. Впрочем това идва да подскаже, че той може да се комбинира чудесно и с първите два, ползващи същото качване (особено с втория, който в последните години е „класиката“ над Сеславци), както и с други, малко по-дълги карания в района. Сред другите най-логичната комбинация е с маршрута „Сеславци 4“, тъй като при неговото второ изкачване се излиза по черен път на билото именно в точката, където започва пътеката. При „Сеславци 2“ също се минава през тази точка, движейки се по билото. Изобщо, тази пътечка дава доста нови варианти за някои приятни и леки като терен ХС маршрути по тези склонове.

Както вече споменах, спускането като цяло е с ниска техническа трудност – дори по-ниска, отколкото пътеката през вр. Винорел, която е най-популярната над Сеславци и също не е трудна. Подобно на нея, тази тук също ползва основата на стар черен път, вероятно свързан с работата на рудника, но може да е малко по-обрасла и тясна на места. Все пак, заради чисто технически параметри трудността на маршрута е средна, защото има отделни участъци, които са с малко по-висока сложност, настилката включва и нестабилни камъни, а малката широчина на места също може да е проблем. На практика обаче няма пречка да заведете по него някой по-неуверен и начинаещ планински колоездач.

Тъй като пътеката не завършва в селото, а малко по-високо, началната точка на маршрута също е над Сеславци, при разклона към изоставената и рушаща се административна сграда на уранодобивното предприятие. В близост до началната точка има няколко места, където може да се паркира – отбелязани са с точки в GPS следата. Навигацията по маршрута е съвсем лесна, така че по принцип бихте могли да се справите дори и без GPS уред, стига да имате с какво да следите километрите от началото, защото пътеката започва на една полянка, където е трудно забележима.

Редно е, разбира се, отново да повторя предупрежденията относно миналото на този район, добивът на уранова руда, съмненията дали той е достатъчно чист и рекултивиран, дали радиационният фон е в допустимите норми и т.н. Официално всичко е наред, но няма как да съм 100% сигурен. Ако това ви притеснява, по-добре пропуснете този маршрут.

„Пумба“ е велотрасе в Люлин планина, над хижа „Бонсови поляни“, изградено от ТД „Боерица“ с помощта на Добромир Добрев от Bike Ventures и много доброволци през 2022-2024 г. Началото на пътеката е от вр. Дупевица, а тук е описан маркираният със синя веломаркировка кръгов маршрут с изкачване от хижата до върха и спускане по велопътеката.

Цялото преминаване на маршрута отнема около час, а може и доста по-малко – зависи колко сте силни при изкачването, което е кратко, но доста стръмно, на места дори душманско. На практика то е стръмно почти толкова, колкото спускането, и на няколко места може да се наложи леко да прибутате, ако не искате да напрягате мускулите си докрай.

При хижа „Бонсови поляни“ има място за няколко леки автомобила, но през уикендите обикновено са заети. Тогава е по-добре да оставите автомобила си на големия паркинг под хижата.

Описание:

От хижа „Бонсови поляни“ (т.01) , като застанете с гръб към нея, наляво и нагоре в гората тръгва широка и ясна пътека с маркировка към вр. Дупевица. Поемаме по нея, като в началото се изправяме пред кратко, но доста стръмно изкачване. След него пътеката се разделя на две – следваме лявата, която е малко по-полегата, и излизаме на асфалтовия път (т.02) към вр. Дупевица, който е стръмен и доста разбит. По него продължаваме изкачването надясно.

Нагоре следваме само пътя, на места вече е черен. Пропускаме няколко отбивки вляво и вдясно – отбелязани са с точки в GPS следата, от т.03 до т.06. В т.07 (2.5 км) пътят прави широк завой надясно и навлиза през портала на бившето военно поделение, изградено на вр. Дупевица. След 500 м достигаме главния плац на поделението (т.08, 3.0 км). Връх Дупевица е наляво – до него стигаме по смесица от асфалт и черен път между изоставените сгради на поделението, като в т.09 се изкачваме стръмно наляво и нагоре до самия връх (т.10). Там има маси и пейки за отдих – при едната от тях наляво (юг) започва велотрасето.

В началото пътеката е сравнително равна, с няколко забавни бабуни за изпомпване или отскачане. След малко в т.11 се включваме отново в пътя към вр. Дупевица, но в обратна посока и в т.08 излизаме на плаца на изоставеното военно поделение. Тук продължаваме по черен път леко вляво и после леко вдясно (т.12) към един ретранслатор (т.13), където започва същинската част на велотрасето към хижа „Бонсови поляни“. На много места трасето се движи успоредно на асфалтовия път, по който е изкачването. В т.14 (5.3 км) пресичаме друга пътека и продължаваме по долната част на „Пумба“. С малък наклон и множество завои пътеката ни извежда обратно до хижа „Бонсови поляни“.

Владая – вр. Дупевица – хижа „Бонсови поляни“ – в.з. Килиите – Владая

Витоша и Люлин са две съседни планини, които могат да се свържат по различни маршрути, по-кратки или по-дълги, по-леки или по-трудни. Още през 2005 г. Стефан Стефанов ми изпрати първия маршрут с такова име, който и до днес се ползва с удоволствие от много хора. През последните години двете близкостоящи части на планините станаха доста популярни и сред пешеходните туристи, и сред планинските колоездачи. Безспорна заслуга за това има и туристическо дружество „Боерица“, което не само поддържа някои от туристическите пътеки в този район, но дори започна да изгражда велотрасета, при това доста качествени.

Така че в наши дни могат да се направят все по-приятни и интересни „кръгчета“ с преминаване от едната планина в другата и обратно и сега ви представям именно една такава обиколка. Този веломаршрут е със средна степен на техническа трудност и физическо натоварване и включва някои от най-приятните за каране пътеки в двете съседни части на планините Витоша и Люлин, но без да е особено труден  и техничен като терен.  В никакъв случай обаче не е и скучен – тъкмо обратното! На територията на Люлин планина маршрутът включва дълго и игриво спускане от вр. Дупевица до хижа „Бонсови поляни“ по велотрасета, които бяха специално изградени за планинско колоездене в периода 2022-2023 г., включително пътеката „Пумба“, която стана една от най-популярните за каране край София. От страната на Витоша изкачването от в.з. Килиите към алеята Тихия кът-Владая също е по много приятна пътека, а над Владая маршрутът нарочно прави едно допълнително „ухо“ с доста стръмно и натоварващо изкачване, само за да „хване“ последната част от спускането по пътеката от хижа „Червената шапчица“ („Композиторите“).

Като стана дума за изкачвания, пригответе се те да са доста стръмни на места! Това не е нарочно търсен ефект – просто и двете планини са си такива. Трудно е да карате в тях, без да се изправите пред някой и друг стръмен баир нагоре. Хубавото в случая е, че две от трите най-стръмни изкачвания са по асфалт (при първото, към вр. Дупевица, пътят е доста разбит, но все пак има остатъци от трайната настилка), което прави нещата малко по-приемливи, но във всички случаи е нужна сила в краката и въздух в дробовете.

Маршрутът е подходящ за каране от пролетта до есента, включително и през лятото, защото през голяма част от времето се движим в гора и може да разчитаме на сянка. Имайте предвид обаче, че от страната на Люлин планина след дъжд може да се натъкнете на лепкава кал тук-там – подобни участъци не са много, но все пак ги има.

За съжаление по маршрута няма чешми, така че е важно да си вземете достатъчно вода. Иначе единственият вариант остава да си купите от хижа „Бонсови поляни“ (за момента там няма питейна вода в чешмата). Пак там може да намерите и нещо за хапване, но е добре да не разчитате само на това.

Началото на маршрута е в центъра на кв. Владая, при читалището и кметството. Не е проблем обаче да го започнете и от друго място – например от големия паркинг в м. Бонсови поляни.