Не много дълъг, но достатъчно натоварващ веломаршрут за планинско колоездене, включващ една от най-хубавите пътеки в околностите на София (от Кокалянския манастир до Дяволския мост) и гарниран с чудесни гледки към Витоша.

Пътеката от Кокалянския манастир до Дяволския мост е истинска класика! Завои, камъни, бързи участъци, тесни секции с дере от едната страна, всичко има в тази пътека! И макар формално техническата трудност на маршрута да е висока, на практика по-голямата част от пътеката е със средна трудност и само на няколко места я надвишава. Да, има ги тези трудни и технични секции, но със сигурност спускането е по-лесно от повечето популярни витошки пътеки – „Хотелската“, „Кривата“, пътеките над Бояна.

Пътеката от Кокалянския манастир до Дяволския мост не е единствената включена в маршрута. Има още една кратка пътека между Кокаляне и моста, която в тази посока е с наклон предимно надолу и е чудесна загрявка за това, което ви очаква по-късно. Изкачването покрай р. Ведена в първата си част също е по пътека. Изобщо, пътеки не липсват!

Макар че дължината на маршрута не е голяма, изкачванията на места са доста стръмни и ако не сте с е-байк, със сигурност ще се наложи тук-там да побутате. С е-байк може да се каже, че маршрутът е 99% караем, стига да имате и добра техника на каране. Във всеки случай сумарното изкачване е достатъчно, за да ви натовари прилично, без да ви преумори.

На две места се преминава през р. Ведена. Има изградени бродове, но през пролетта водата обикновено е достатъчно дълбока, за да си намокрите краката. Ако това ви притеснява, може да свалите обувките си и да преджапате боси (за мен лично това е доста досадно „упражнение“) или да изчакате лятото/есента.

Като стана дума за сезони, идеалните за каране по маршрута са пролетта и есента – тогава хем е най-красиво, хем е прохладно. През лятото също става, но е желателно да тръгнете по-рано сутринта и да приключите преди жегите. През повечето време по маршрута има сянка, но на билото е открито.

Кокалянският манастир е една от популярните туристически забележителности край София, така че в почивни дни по пътеката може да срещнете и повечко туристи – карайте с повишено внимание!

Началната точка е големият паркинг в южния край на яз. Панчарево. Наоколо има и други паркинги, ако на него случайно няма свободни места.

Планината Плана, намираща се доста близо до София, отдавна се е доказала като чудесно място за каране, включително и за планински колоездачи с малък или никакъв опит, за които там могат да се намерят достатъчно лесни маршрути и терени. Този маршрут, описан и изпратен от Георги Панталеев, е чудесен пример точно за такова каране. Той е може би един от най-леките като съотношение между дължина (18 км) и сумарна сумарна денивелация (едва надхвърля 300 м), които ще намерите в МТБ Справочника. Това го прави изключително подходящ и за деца, дори ако са с велосипеди без скорости (личният опит на автора е с 5-годишно дете с 16-цолов велосипед без скорости). „Тайната“ на тази лекота се крие във факта, че маршрутът е с форма, наподобяваща подкова, при която началната и крайната точки са различни.

Черните пътища, по които се кара, при сухо време са стабилни, липсват коловози и технически трудни участъци. Единствено под ловната хижа има участък, който е с леко камениста настилка, но не е страшно. Дълъг е около 800 м. Малки деца, които нямат опит, може спокойно да го изминат, бутайки колелата си – наклонът е надолу.

Маршрутът започва от една отбивка по асфалтовото шосе за телекомуникационната станция, между Тодорова махала на с. Плана и Геодезическата обсерватория. В началото и края си маршрутът редува каране през гори и поляни, докато в средата си е изцяло на открито и се разкриват чудесни гледки към Рила и Витоша.

След по-сериозен дъжд има места с повече кал и 3-4 гьола в началото на маршрута – по вододела между водосборите на най-големите реки в очертанията на Плана планина – Егуля (по надолу – Ведена) и Планщица (до вр. Речьов камък).

Само на едно място има чешма, работеща целогодишно, но тя е в края на маршрута – непосредствено преди преминаването по моста над р. Планщица. Има още една чешма – при ловната хижа, но е с непостоянен дебит и не винаги може да се разчита на нея (през месец октомври 2023 беше пресъхнала).

Финалната точка на маршрута е при телекомуникационната станция. Има няколко опции за достигане до началната точка (където евентуално е оставена колата):
1. Всички продължават да карат с колелата нагоре по асфалтовото шосе и правят пълен кръг на велопохода. Това ще добави още 120 м изкачване и около 2 км дължина, превръщайки маршрута в кръгов.
2. Един (шофьора) от групата продължава с колелото нагоре по асфалтовото шосе и взима колата от стартовата точка.
3. Шофьорът от групата на автостоп от телекомуникационната станция се качва нагоре (изпитано от автора няколко пъти и работи успешно в почивни дни при хубаво време).

Това е поредният хубав веломаршрут за планинско колоездене над яз. Панчарево. Той включва пътеката „Панчи ВЕЦ“, която е сравнително нова. Заради стръмния наклон в последната ѝ част, тази пътека е може би най-трудната за момента в района, което се пренася и към самия маршрут. За сметка на това обаче, тъй като достъпът до началото ѝ е по комбинация от асфалт, бетонен и хубав черен път, а спускането е по южен склон, карането по маршрута е възможно както след дъждове, така и през зимата (в по-топли и слънчеви дни, когато снежната покривка се е вдигнала над 1000 м н.в.). Даже бих казал, че е препоръчително да карате тази пътека след дъжд, защото при суша в края ѝ сцеплението наистина е минимално!

Иначе началото на пътеката с нищо не загатва какво ви очаква в края ѝ. В първите си метри тя е направо равна, после наклонът става среден, появяват се и предизвикателства под формата на странични наклони, включително и в много от завоите. Така се стига и до финалния участък, който не само е с много стръмен наклон, но и с чакълеста настилка и улеи, образувани от гумите на мотори и от водата. Тук поддържането на скоростта и сцеплението са сериозно предизвикателство, особено в по-сухите периоди от годината. На всичкото отгоре тази част не е и никак къса, така че е добре още в началото ѝ да прецените добре уменията си и ако не сте сигурни, че ще запазите контрол, по-добре не рискувайте.

Началната точка е от големия паркинг в Кокаляне, в горния (южен) край на яз. Панчарево. Пътеката „Панчи ВЕЦ“ свършва в близост до него, а и тук обикновено се намират места дори в почивните дни. Оттам заобикаляме язовира от източната му страна, като за загрявка изкачваме пътеката „Зиг-заг“ и се спускаме по „Пътеката с гледката“, за да излезем в с. Герман. Преминаваме през него по главната улица и в края му (откъм Околовръстното шосе) се отбиваме по асфалтовия път към Германския манастир. След манастира изкачването продължава по бетонен път, а третата му част е по хубав черен път. За спускането по „Панчи ВЕЦ“ вече казах достатъчно. Както виждате от това съкратено описание и от картата, при желание може да започнете карането и от Герман – от центъра на селото или от стената на яз. Панчарево.

Ако решите да карате по маршрута през уикенда или по празници, най-добре е да пропуснете пътеките между Кокаляне и Герман (т.е. да минете по асфалтовата алея по брега на езерото), защото по тях има много пешеходци, или поне да преминете по тях бавно и с много внимание. По „Панчи ВЕЦ“ по-вероятно е да срещнете мотори, отколкото пешеходци.