Половината от този маршрут съвпада напълно с маршрута “Германския манастир”, което ще рече, че макар и продължително, изкачването не е никак тежко, защото 500-те метра са разпределени върху повече от 9 км, при това половината от тях са по асфалт и бетонов път. Спускането е дълго и сравнително лесно, изцяло по черни пътища. Все пак винаги ще трябва да очаквате изненади, тъй като въпросните пътища се използват рядко и предимно от ловци и др. такива, поради което на места са изровени и с дълбоки коловози, възможно е тук-там страничната растителност да се е разпростряла малко повече и т.н. Освен това често се срещат дълги, прави и бързи участъци, последвани от доста резки завои, понякога на 180 градуса, затова намалявайте ефективно.
А иначе Ловната хижа си я има, но тогава не успяхме да я видим.
Това е един много приятен маршрут за крос-кънтри край София, в Лозенска планина, който прави своеобразна обиколка около Германския манастир, като два пъти се минава и през самия него. (Дворът на манастира е чудесно място за почивка с пейки, разположени под шарената сянка на хубава лозница и чешма със студена вода). Макар и продължително, изкачването е едно от най-леките с такава денивелация, които знам, защото 500-те метра са разпределени върху повече от 9км., при това половината от тях са по асфалт и бетонов път. Останалата част от карането е изцяло по черни пътища. След като приключите с изкачването, първо ви очаква забавен черен път през широколистна гора, покрит с шума и на места прорязан от коловози, които да проверят уменията ви за излизане от изненадващи ситуации. Следва изровена чакълеста отсечка, която е коварна и опасна, но за щастие не е много дълга. После пътят отново става бърз и весел и ви отвежда за втори път до манастира (първият път стигате дотам по асфалта). Отттам се изкачвате малко, за да си удължите спускането по черни пътища – тези, които следват са предимно бързи и гладки.
От Железница до Дяволския мост (който се намира на шосето за Самоков, близо до с.Кокаляне и ез. Панчарево) има няколко възможни варианта на преминаване, кой от кой по-привлекателни и, бих казал, предизвикателни. Хубостта им идва от няколко неща: колкото и да е изкачването, спускането винаги е повече, защото Дяволският мост е с около 400м по-ниско от Железница; съществена част от спускането е по пътеките около Кокалянския манастир, които са наистина забележителни. Можете да изберете по-лек или по-труден като терен вариант и винаги да останете доволни. Този вариант е от по-трудните.
Характерна особеност е, че маршрутът не е кръгов и началната точка е по-високо от крайната. Това означава, че трябва да се погрижите за логистиката или да включите маршрута в по-дълго каране с изкачване на самоход от София или от Кокаляне.
Името на този маршрут не е случайно и в него няма нищо тайнствено. Чисто и просто някои части от карането минават по толкова занемарени черни пътища, че човек трябва да си ги представи. И все пак ги има, или поне някога ги е имало. Това е основната особеност на маршрута – трудното ориентиране. Казаното се отнася най-вече за няколко участъка, които минават през поляни. Там тревата расте буйно и нависоко и заличава пътя почти напълно. Ето защо маршрутът е подходящ за пролетта или есента, когато тревата още не е избуяла твърде много или е вече окосена. Ако отидете по тези места през юли или август, може и да не намерите въпросните пътища.
От Бай Кръстьо до заслон „Кикиш“ пътеката е като цяло равна и трудна за каране, тъй като се минава през няколко каменни реки. Оттам надолу обаче кефът изглежда гарантиран за всеки, който обича трудни и спънати терени.
Това е един много лек и приятен маршрут, с много повече спускания отколкото изкачвания, с малко неприятно (поне за мен) прибиране до София (но и това може да се поправи). При него липсва асфалтова част надолу (освен в самото Кокаляне) и има една уникална пътечка, широка около 20см (на местата където се вижда, защото на други се кара по интуиция), която хем е технична, хем е лесна, хем минава близо до ръба на една пропаст, но без опасност да паднете в нея (обаче гледката и чувството в този участък са страхотни). Останалата част е по черни пътища (някои от тях представляват улици във вилната зона над Кокаляне), които са доста разнообразни (чакълести, почвени и затревени) и предразполагат към бързи скорости.
Един от най-популярните маршрути в близост до София, включващ една от най-добрите и любима на много от „старите кучета“ пътеки.
Специфична особеност на маршрута е това, че започва в Железница, а свършва в доста по-ниска точка – Дяволския мост. Поради това логично е да го минете в рамките на някое доста по-дълго каране или пък да се придвижите с някакъв транспорт до началната точка (автобус, велотакси или с автомобил, който някой друг да върне обратно).
Карането е доста разнообразно, а пътеките са предимно трудни и технични.
Една от най-популярните пътеки за каране край София. Минава над Панчаревското езеро, като открива страхотни гледки към него. Подходяща е както за спускане, така и за изкачване. Може да се комбинира с много други пътища и пътеки за по-дълги или по-кратки маршрути. Сравнително лесна е, ако човек кара с по-ниска скорост, но при по-бързо каране е предизвикателна. Препоръчително е да карате по нея само в делнични дни, тъй като през уикендите има много пешеходци.
Това кратко маршрутче с изходна точка стената на ез.Панчарево е по силите на всеки и ще ви достави истинско удоволствие. Най-същественото в него е пътеката, по която минава спускането – тя е тясна и с много завои, откъдето и името на маршрута.
Величко Голев сподели с нас този приятен есенен клип, заснет по няколко от пътеките над Княжево и Бялата вода, включително „Кривата“, която заема централно място във видеото.