Благодарение
на Станислав Божанов попълваме колекцията клипове от пътеките с едно
видео на една много популярна пътека над Герман и ез. Панчарево.
Тя
започва малко над първото военно поделение (което е в района на вр.
Голия рид), отбивайки се от черния път, който води към второто, отдавна
изоставено поделение, и се спуска чак до стената на язовира, като през
голяма част от времето е всъщност широка алея, но доста поизровена от
дъждове и от моторизирана употреба преди време. Тази пътека е включена в
един много стар маршрут на МТБ-БГ: https://www.mtb-bg.com/index.php/trails/routes/123-route035.
Пътеката
от вилната зона Манчов валог над Войнеговци е много лесна, но и много
приятна за каране. Всеки може да изпита удоволствие от нея – както
по-неуверените и начинаещите, така и по-напреднали колоездачи, които
искат да разпуснат с нещо леко и неангажиращо. Благодарение на bobino от
форума вече можете да я видите от началото до края на видео. Уверявам
ви, че на живо е още по-добра!
Това е един много хубав ХС маршрут край Железница! Той съчетава най-различни терени и наклони, за да достави удоволствие на всеки любител на планинското каране. Има и асфалт, и черни пътища, и пътеки, две изкачвания и две спускания и, разбира се, досег с прекрасни кътове на природата. Името му идва от едни изоставени кошари, покрай които се минава, но със същия успех бих могъл да го кръстя и „Река Егуля” например, тъй като действието се развива от двете й страни. По-важното е, че наистина си струва да опитате това каране!
Кратък веломаршрут над Герман, Кокаляне и яз. Панчарево със сравнително стръмно изкачване по сенчест черен път и спускане по приятна и не много трудна пътека. Подходящ е за бързи карания в близост до София през повечето месеци на годината. През зимата и пролетта може да се очаква повечко кал, най-вече по черния път.
Маршрутът е много приятен и като цяло не е труден, с изключение на няколко метра, където се заобикалят свлачища по пътеката при спускането, но там няма проблем да побутате колелото за малко, ако не успеете да се справите с препятствията. Тъй като свлачището е нещо, което би могло да се оправи и изчисти, много е възможно след известно време пътеката да бъде възстановена в предишния си вид. Единственият голям недостатък на маршрута е, че е много кратък и дори не бих казал, че си заслужава карането с колело до Банкя само заради него. Идеален е, ако искате да посетите Банкя и между другото да направите малко крос-кънтри.
Трудно се намират маршрути като този – едновременно лесен за начинаещи, но интересен и за по-напредналите, близо до София, кратък и ненатоварващ, като на всичкото отгоре предлага и наслада за душата под формата на красиви изгледи към яз.Панчарево. Разбира се, това не е сериозен ХС маршрут – карането по него отнема по-малко от час и то с известно размотаване по пътя! Но пък е идеален за отпускане след работа или за почивка или загрявка след/преди по-тежък излет.
Този маршрут е със средна трудност и отнема около 3 часа. По същество представлява почти затворен кръг, който започва и завършва в Княжево. Това го прави много подходящ за живеещите в южните и югозападните квартали на София. Първата част от маршрута (етапи 1 и 2) е много позната и лесна за ориентиране. По същество представлява изкачване до Тихия кът и спускане до Владая. Втората част на маршрута е малко позната и използвана от колоездачите и туристите и представлява много приятно XC. Много рядко ще срещнете някой друг в този участък.
Това е един изключително приятен маршрут в Лозенска планина, кратък и ненатоварващ, който предлага по малко от всичко и за всеки. Изкачването е изцяло по черни пътища, в по-голямата си част с нормален наклон и само няколко по-стръмни участъка. Спускането е по страхотна пътека и след това по бърз черен път. Настилката почти навсякъде е почвено-чакълеста. На практика маршрутът представлява обиколка на вр. Половрак, един от най-високите върхове на Лозенска планина. Макар че достигането до самия връх не е описано, можете лесно да го направите, макар че там няма нещо много забележително – все пак се открива хубава гледка и има маси и пейки за почивка. Ако решите да се отклоните (при 6,93 км наляво, вместо надясно), не забравяйте да свалите километражите или да се соъбразите с променените разстояния вследствие на това. По време на спускането се минава порай Лозенския манастир. Карането е идеално както за напреднали колоездачи, желаещи нещо лекичко, така и за новаци, за които това би било едно добро начало…
В това „стабилно“ пролетно време да си припомним чрез видеото на Христо Христов една от най-добрите пътеки край София, при това караема обикновено дори и след дъжд.
Районът между Железница, Кокалянския манастир и Дяволския мост (на Самоковското шосе) е един от най-хубавите за каране край София. Всеки който е карал по някоя от тамошните пътеки, се е връщал не един и два пъти за още. Причините за привлекателността на тези маршрути съм ги казвал и преди: близост до София, неголямо натоварване, повече спускане отколкото изкачване, разнообразни терени, които предлагат тръпка както за новаците, така и за по-опитните.
И при този маршрут, както при другите два, началната и крайна точка са различни, като Жлезница е доста по-високо от Дяволския мост. Затова или трябва да си подсигурите някаква логистика (транспорт), или да включите маршрута в по-дълго каране с придвижване на самоход.