Когато чуят думата Кремиковци, повечето жители на столицата си представят заплашително димящи комини. Е, може би ще ви е приятно да разберете, че този район в подножието на Стара планина може да предложи и по-приятни неща – например чудесни пътеки, проправени и изгладени от мотоциклетистите, които могат да подействат еднакво вълнуващо както на начинаещи планински колоездачи, така и на по-напредналите. 

Формално погледнато, маршрутът има и изкачване, и спускане, т.е. прилича на крос-кънтри, но най-вероятно ще се хареса предимно на хората, обичащи дългите спускания, каранията в диви и отдалечени местности, както и високопланинските терени. И макар профилът да показва явен превес на спусканията, в действителност маршрутът е доста натоварващ във физическо отношение, защото тук реално е описана само половината от него. Защо ли? Защото имате избор да го продължите според желанията и възможностите си. Крайната точка е пред ханче “Брезите” над Железница, откъдето имате поне три варианта за прибиране към София. 

Чудесен крос-кънтри маршрут! Това е най-краткото и ясно описание, което мога да дам за излет, включващ две изкачвания (по-леко в началото и по-трудно в средата), две спускания (по-лесно в средата и по-технично, но не много трудно в края), каране в красивата долина на р.Елешница, няколко преминавания през реката (на места самият черен път върви през нея), както и каране по едно от билата на Стара планина. Звучи интересно, нали?

Внимание! Този знак не е поставен на шега. Части от маршрута преминават в непосредствена близост до стари уранови рудници, чиято експлоатация е прекратена в началото на 90-те години на 20в., но въпреки това според различни източници има съмнения доколко консервацията и рекултивацията са били извършени добре и поради това е възможно в района да има повишен радиационен фон. За повече подробности вижте тази тема и сами преценете дали е безопасно за вас да карате по този маршрут.

Ако търсите леко и кратко каране след работа или нещо ненатоварващо за уикенда, което да е близо до София, разгледайте внимателно този маршрут или, още по-добре, направо го пробвайте! Ако желаете, можете да заведете даже и някой “новопосветен” в планинското колоездене, доколкото изкачването и спускането са сравнително леки.

Внимание! Този знак не е поставен на шега. Части от маршрута преминават в непосредствена близост до стари уранови рудници, чиято експлоатация е прекратена в началото на 90-те години на 20в., но въпреки това според различни източници има съмнения доколко консервацията и рекултивацията са били извършени добре и поради това е възможно в района да има повишен радиационен фон. За повече подробности вижте тази тема и сами преценете дали е безопасно за вас да карате по този маршрут.

Преди години това бе един много популярен маршрут за каране над Бухово, следващ една от моторджийските пътеки от вр. Готен, но после тя доста се поизрови и стана по-трудна и опасна. Маршрутът все още си е хубав, но в наши дни е подходящ само за хора с повече опит и с АМ/ендуро велосипеди.

Също толкова кратък маршрут, както и първия вариант, но малко по-труден в техническо отношение. Това го прави по-подходящ и интересен за напреднали колоездачи. GPS следата е записана от Николай Станоев и има минимални разлики спрямо подробното описание на маршрута в сайта.

Това е един съвсем кратък маршрут над София, който е идеален в няколко случая:
– Ако търсите каране след работния ден през топлите месеци, когато денят е голям.
– Ако търсите кратко загряващо или отпускащо каране.
– Ако търсите каране в дните на късната есен, когато денят е малък, а топлата част от него още по-незначителна.
– Ако търсите каране, което е много леко като терен и не много тежко като натоварване

Добре, ясно ми е, че заглавието на маршрута звучи като името на индиански вожд! Но това е защото това “кръгче” из Лозенска планина си има своята история. Казано най-кратко, този приятен и лесен като терен маршрут не е никак подходящ за летните месеци, но пък е идеален за пролетта и есента.

Този кратък маршрут край София включва една от най-популярните пътеки над Герман и Панчаревското езеро. За начинаещи тя е интересен вариант, като на места може дори да се окаже и трудна, защото не липсват някои изровени участъци, коловози и камъни, макар че наклонът като цяло е малък. За напреднали тя е предимно бърза и скоростна.

Важно! Имайте предвид, че GPS следата е записвана със стар и недостатъчно прецизен уред. Поради това на доста места тя се отклонява значително от данните на картата, които са по-точни – следвайте с предмиство тях!

Ще започна общата характеристика на маршрута с това, че той всъщност не е самостоятелен. И сами можете да забележите, че началната и крайната точки нямат нищо общо. Разработих го по този начин, защото описаната тук разходка може да бъде комбинирана по много различни начини с други карания в Плана и Витоша. Всичко зависи от вас.