Зад това нежно и романтично заглавие се крият поредица от ХС маршрутчета извън дъгата на Околовръстното шосе на север от София. Това са маршрути както в полето между селата Локорско, Войнеговци, Подгумер, и кв. Гниляне на гр. Нови Искър, така и из Софийска планина в карето между Гниляне, Реброво, Бакьово, Локорско. В района има както много леки ХС маршрути за начинаещи, така и почти FR изпълнения. Могат да се заформят кратки карания от по 15 км, които с лекота да прераснат в над 100 км преходчета. Селата в подножието на планината са на надморска височина от 510м за Гниляне до 590м за с. Войняговци. Най–високите върхове от запад на изток са Гола Глава (1102м), Дебели Дял (1130м) и Драгоната (1111м). При прекосяване на планината от юг на север може да се слезе на пътя свързващ с.Реброво със с.Бакьово и от там да се приберете през Искърското дефиле. Най-голямото предимство на района е липсата на кал. Почти веднага след стопяване на снеговете или след валежи по тези места може да се кара. Недостатък е липсата на питейна вода.

Един от най-популярните маршрути за каране край София, включващ по-дългата пътека над Локорско. В събота и неделя този район прилича на байкпарк заради многото колоездачи.

Пътеката от х. „Пейова бука“ до с. Пасарел е една от най-приятните и игриви пътеки в близост до София и мога само да съжалявам, че не е по-дълга! Мога да се ядосвам и затова, че превърнаха един от най-хубавите й участъци в черен път за извозване на дървен материал, но за щастие по-голямата част си остава запазена, макар че мотористите също понякога я надушват и я поизравят.

Автор на маршрута е Калин Василев. Ето няколко думи от него:
Не видях в маршрутите да е разработвано това трасе, затова ще го представя с няколко снимки. На практика маршрутът представлява обиколка на хълма зад манастира “Св. Теодор Стратилат” над селата Балша и Доброславци, които са съвсем близо до северозападния край на София (изключително удобно за хората от тези райони – кварталите Обеля, Връбница, Надежда и т.н.). Не е голям като разстояние – същинската му част е около 5-6 километра. Това е част от Стара планина, известна като Мала планина.

Малко са маршрутите, които са по-лесни от този: 100м изкачване, които просто не се усещат, и 4 км дължина с приятно и полегато спускане по пътека, която в голямата си част е по-гладка от половината софийски улици. Тази мини-обиколка би могла да се окаже много подходяща за въвеждане на ваши приятели в планинското колоездене или дори за излет с деца, без да се притеснявате, че ще ги затрудните. Единственият малко по-сложен участък е в средната част, където шумата е смесена и с няколко по-големи камъка, но не е нищо непреодолимо. Също така е подходящо допълнение към някои други карания в района.

Когато чуят думата Кремиковци, повечето жители на столицата си представят заплашително димящи комини. Е, може би ще ви е приятно да разберете, че този район в подножието на Стара планина може да предложи и по-приятни неща – например чудесни пътеки, проправени и изгладени от мотоциклетистите, които могат да подействат еднакво вълнуващо както на начинаещи планински колоездачи, така и на по-напредналите. 

Формално погледнато, маршрутът има и изкачване, и спускане, т.е. прилича на крос-кънтри, но най-вероятно ще се хареса предимно на хората, обичащи дългите спускания, каранията в диви и отдалечени местности, както и високопланинските терени. И макар профилът да показва явен превес на спусканията, в действителност маршрутът е доста натоварващ във физическо отношение, защото тук реално е описана само половината от него. Защо ли? Защото имате избор да го продължите според желанията и възможностите си. Крайната точка е пред ханче “Брезите” над Железница, откъдето имате поне три варианта за прибиране към София. 

Чудесен крос-кънтри маршрут! Това е най-краткото и ясно описание, което мога да дам за излет, включващ две изкачвания (по-леко в началото и по-трудно в средата), две спускания (по-лесно в средата и по-технично, но не много трудно в края), каране в красивата долина на р.Елешница, няколко преминавания през реката (на места самият черен път върви през нея), както и каране по едно от билата на Стара планина. Звучи интересно, нали?

Внимание! Този знак не е поставен на шега. Части от маршрута преминават в непосредствена близост до стари уранови рудници, чиято експлоатация е прекратена в началото на 90-те години на 20в., но въпреки това според различни източници има съмнения доколко консервацията и рекултивацията са били извършени добре и поради това е възможно в района да има повишен радиационен фон. За повече подробности вижте тази тема и сами преценете дали е безопасно за вас да карате по този маршрут.

Ако търсите леко и кратко каране след работа или нещо ненатоварващо за уикенда, което да е близо до София, разгледайте внимателно този маршрут или, още по-добре, направо го пробвайте! Ако желаете, можете да заведете даже и някой “новопосветен” в планинското колоездене, доколкото изкачването и спускането са сравнително леки.

Внимание! Този знак не е поставен на шега. Части от маршрута преминават в непосредствена близост до стари уранови рудници, чиято експлоатация е прекратена в началото на 90-те години на 20в., но въпреки това според различни източници има съмнения доколко консервацията и рекултивацията са били извършени добре и поради това е възможно в района да има повишен радиационен фон. За повече подробности вижте тази тема и сами преценете дали е безопасно за вас да карате по този маршрут.