Една от най-добрите пътеки край София, при това може да се кара почти целогодишно, защото не се влияе особено от дъжд. Маршрутът е кратък, подходящ за сутрешно или следобедно каране, особено за живеещите в кварталите в северната част на София; може да се комбинира и с други карания в района, за да се получи по-дълъг излет; въпреки малката му дължина, баирът е сериозен и натоварващ – дори да ви дойде прекалено стръмен обаче, струва си да го избутате; спускането е изключително забавно, предимно скоростно за напредналите колоездачи, но и напълно достъпно за не толкова уверените. Най-трудна е последната част на пътеката, но дори тя позволява по-бавно каране без поемане на големи рискове. 

Маршрутът, както го карахме и описахме, има много достойнства и само един недостатък – разклоните при спускането са много начесто и това накъсва карането и донякъде нарушава удоволствието от него, когато го карате за пръв път. Веднъж като научите къде са пътеките обаче, при повторно спускане на един дъх ви гарантирам, че удоволствието ще е огромно и ще можете да се възползвате от всички плюсове на този маршрут, а те са: 
– Непосредствена близост до София, което го прави лесно достъпен по всякакви начини – с автомобил, с градски транспорт, на самоход. 
– Малка дължина, което го прави добър вариант за полудневни карания – преди обед или следобед. 
– Възможност за комбиниране с други пътеки и маршрути във Витоша и дори в Плана – например с цитирания по-горе маршрут от Черни връх през Ярловски купен към Железница или с идване на самоход от София по Обиколната алея.
Имайте предвид все пак, че макар и кратък, изкачването на този маршрут е малко душманско – и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-стръмно става, като в последните няколкостотин метра преди заслона почти всеки “нормален” човек ще трябва да бута.

Както обясних още в първата част на статията за МТБ съкровищата над Кладница, тази втора част може да се разглежда като алтернативен вариант на основната пътека с жълта маркировка от местността Танчовица към селото. На практика ние записахме пътеките в рамките на едно каране с две еднакви изкачвания, което е и най-логичният вариант за тези, за които самостоятелен маршрут с дължина 8-9 км е безсмислено кратък. Отново наблягам и на възможността за включване на тези пътеки в по-дълги карания, започващи от Владая или дори от Бояна. 

Кратък маршрут над Кладница, включващ основната пътека от м. Танчовица до селото (жълта маркировка) , който е подходящ и за самостоятелно каране под формата на лека/бърза разходка, и за комбиниране с други маршрути и пътеки. Качването от Кладница до връхната точка обикновено отнема най-много 1 час, спускането е още по-бързо. Самата пътека е технична, но не прекалено трудна. Означението Т4 ѝ е присъдено заради 2-3 по-специални участъка в първата половина и заради последните 300 метра, които са стръмни и труднички, но в цялост карането може да се хареса на доста широк кръг планински колоездачи. Имайте все пак предвид, че нивото не е за начинаещи – те биха изпитали затруднения на доста места.

Карането е доста разнообразно, защото включва и по някоя кратка пътека тук-там, наред с черните пътища, които са основен елемент. Освен това има и какво да се види покрай тях – една черква, два манастира, изоставен военен бункер, приятни панорами и изолирани махали – в общи линии има от всичко, което повечето планински колоездачи обичат.

Макар че през пролетта, когато записах GPS следата, кал не липсваше, тя е в поносими количества. Мисълта ми е, че не може да очаквате почти сух терен, както по някои южни склонове на Балкана, но и тук почвите са доста песъчливи и каменисти, така че да не се превръщат в блато след всеки дъжд. Все пак избягвайте маршрута след дни с обилни дъждове.

Моторджийската пътека е единствената по-трудна отсечка в маршрута, при това не цялата, а само втората ѝ половина. Заради това нивото на трудност е посочено като средно, макар че и начинаещи могат да минат по маршрута, като в долната част на пътеката може да изпитат трудности, но става дума за участък с дължина около 300 метра, т.е. напълно пренебрежим. Освен това пътеката може и да се пропусне, като се заобиколи по черен път, което е отбелязано и в описанието.

Първата част от пътеката за спускане започва от пътя между билото и с.Войняговци, в края на „поляната с червените скалички”. Представлява тясна, почти незабележима на места горска пътека през смесена гора. Може да има известни трудности с избора на трасе, поради многото нападали клони под шумата. Когато след големия завой на пътеката почти стигнете дерето, карайте встрани от него и няма да имате проблем с ориентацията.

Втората част тръгва от пътя по Средния рид. На места доста напомня участъци от Локорската пътечка. След „Водопада” (Бента) тръгнете право нагоре. Лявата пътечка бързо се губи и ще трябва да избутате почти цялото разстояние до вилната зона. Ако тръгнете към с.Подгумер по каменистата пътека с маркировка към Манастира, тя ще ви изведе в двора на частно стопанство. Няма проблем да минете през него.

Класическия маршрут над с. Желява е един от най-популярните за каране в периода от есента до пролетта, включителнои през зимата. Това е така, защото пътеката, по която е спускането, е покрита предимно със ситни камъчета тип люспи и водата от дъждовете и снеговата буквално попива през горния слой. Освен това изложението е южно и склонът изсъхва доста бързо. Е, при изкачването има места, където калта се задържа, но все пак голяма част от него е по асфалт. Маршрутът може да се кара и през лятото, разбира се, но тогава е добре да изберете по-хладните сутрешни часове или пък тези преди залез слънце.

Изкачването е сравнително стръмно, макар че има и по-равни участъци, че даже и кратки спускания. Половината от него, до м. Мерова поляна, е по асфалт. Нагоре се кара по черен път. Много е важно да не пропуснете началото на пътеката в т.11, защото тя се отклонява от един черен път на открит склон, по който се кара бързо.

Ако не искате да се изкачвате чак до билото или пък през зимата снежната покривка е по-ниско, може да „хванете“ пътеката и от средата – при паметника на ботевия четник Ангел Тодоров в края на асфалта (т.04 в GPS следата) има пътека наляво, която с кратко и много стръмно изкачване ви извежда към основната пътека за спускане (в т.12).

Това е един много забавен маршрут, който крие и някои допълнителни възможности – включително и тази да го започнете от избрана от вас изходна точка – центъра на с. Локорско или паркинга пред Кремиковския манастир. В първия случай започвате с изкачване и завършвате със спускане, за което имате две опции. Във втория и в началото, и в края ще имате изкачване, но точно по този начин бе направен първоначално маршрута, така че за някого може това да се окаже по-удобният вариант.  Тук е представен първият вариант, като спускането е по кратката пътека над Локорско, край която са изградени и множество скокове.